Решение по дело №17913/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 604
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева Точевска
Дело: 20215330117913
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330117913 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл.
245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД
Ищецът В. Д. Д., ЕГН: **********, от град А., ***, чрез пълномощник ***,е предявил
против „ГС Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Д-р Иван Кесяков” № 18, ет. 2, ап. 2, представлявано от *** Г.П.С., обективно
съединени искове да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 480, 02
лева- главница, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците септември и
декември 2019 г., ведно с лихва за забава върху нея в общ размер на 88, 29 лева, дължима от
падежа на всяко възнаграждение до завеждане на иска; сумата от 681, 44 лева- главница,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2020 г.,
ведно с лихва за забава върху нея в общ размер на 113, 50 лева, дължима от падежа на всяко
възнаграждение до завеждане на иска; сумата от 3 308, 95 лева- главница, представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември и
декември 2020 г., ведно с лихва за забава върху нея в общ размер на 430, 86 лева, дължима от
падежа на всяко възнаграждение до завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение,
като в тази връзка били сключени три отделни трудови договора.
Първо - трудов договор № *** г., със срок за изпитване от три месеца в полза на
работодателя, на длъжност „***“ (***), 8 часов работен ден, 5 дневна седмица, с основно трудово
1
възнаграждение от 560 лева и клас- 0, 6 % на година трудов стаж. С допълнително споразумение
от 01.01.2020 г. размерът на ТВ се увеличил на 610 лева. Договорът бил прекратен със Заповед №
*** г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, като на ищеца не бил връчен препис от тази заповед,
нито му било предоставено уведомлението за прекратяване на ТПО. По този договор ответникът
не му бил изплатил дължимото възнаграждение, както следва: за м. септември 2019 г.- сумата от
45, 47 лева- главница и лихва за забава в размер на 9, 47 лева за периода 31.10.2019 г.- 12.11.2021 г.
и за м. декември 2019 г.- сумата от 434, 55 лева- главница и лихва за забава в размер на 78, 82 лева
за периода 31.01.2020 г.- 12.11.2021 г. Така общо дължимите суми по този договор били:
главница- 480, 02 лева и мораторна лихва- 88, 29 лева.
Второ- трудов договор № *** г., със срок за изпитване от шест месеца в полза на
работодателя, на длъжност „***“ (***), 8 часов работен ден, 5 дневна седмица, с основно трудово
възнаграждение от 610 лева и клас- 0, 6 % на година трудов стаж. Договорът бил прекратен със
Заповед на работодателя на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, считано от 27.02.2020 г., като на
ищеца също не бил връчен препис от тази заповед, нито му било предоставено уведомлението за
прекратяване на ТПО. Прекратяването обаче било отразено в трудовата книжка с подпис и печат.
По този договор ответникът не му бил изплатил дължимото възнаграждение, както следва: за м.
януари 2020 г.- сумата от 155, 62 лева- главница и лихва за забава в размер на 26, 89 лева за
периода 29.02.2020 г.- 12.11.2021 г. и за м. февруари 2020 г.- сумата от 525, 82 лева- главница и
лихва за забава в размер на 86, 61 лева за периода 31.03.2020 г.- 12.11.2021 г. Така общо
дължимите суми по този договор били: главница- 681, 44 лева и мораторна лихва- 113, 50 лева.
Трето- трудов договор № *** г., със срок за изпитване от шест месеца в полза на
работодателя, на длъжност „***“ (12 и повече тона), 8 часов работен ден, 5 дневна седмица, с
основно трудово възнаграждение от 610 лева и клас- 0, 6 % на година трудов стаж. С
допълнително споразумение от 01.01.2021 г. размерът на ТВ се увеличил на 650 лева. Посочва, че
не разполагал с екземпляр от тази заповед, но постъпването му на работа било отразено в
трудовата книжка с подпис и печат. Договорът бил прекратен със Заповед № *** на основание чл.
325 ал. 1 т. 1 от КТ, като на ищеца вече били връчени препис от тази заповед и от уведомлението
за прекратяване. По този договор ответникът също не му бил изплатил дължимото
възнаграждение, както следва: за м. март 2020 г.- сумата от 383, 19 лева- главница и лихва за
забава в размер на 59, 82 лева за периода 30.04.2020 г.- 12.11.2021 г.; за м. април 2020 г.- сумата от
473, 35 лева главница и лихва за забава в размер на 69, 95 лева за периода 31.05.2020 г.- 12.11.2021
г.; за м. май 2020 г.- сумата от 473, 35 лева- главница и лихва за забава в размер на 65, 87 лева за
периода 30.06.2020 г.- 12.11.2021 г.; за м. юни 2020 г.- сумата от 473, 35 лева- главница и лихва за
забава в размер на 61, 93 лева за периода 31.07.2020 г.- 12.11.2021 г.; за м. юли 2020 г.- сумата от
473, 35 лева- главница и лихва за забава в размер на 57, 85 лева за периода 31.08.2020 г.-
12.11.2021 г.; за м. август 2020 г.- сумата от 473, 35 лева- главница и лихва за забава в размер на
53, 78 лева за периода 30.09.2020 г.- 12.11.2021 г.; за м. септември 2020 г.- сумата от 333, 32 лева-
главница и лихва за забава в размер на 35, 09 лева за периода 31.10.2020 г.- 12.11.2021 г.; за м.
декември 2020 г.- сумата от 225, 69 лева- главница и лихва за забава в размер на 26, 57 лева за
периода 31.01.2021 г.- 12.11.2021 г. Така общо дължимите суми по този договор били: главница- 3
308, 95 лева и мораторна лихва - 430, 86 лева.
Поради неплатените заплати, ищецът сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда“, като
в резултат на извършената проверка се констатирало, че действително работодателят дължи
заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца. В тази връзка било издадено и задължително
2
предписание в срок до *** г. дължимите суми да се изплатят, което обаче не станало. В тази
връзка именно се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите за главници и лихви.
Претендират се и разноските по делото.
Поискано е и е допуснато обезпечение на предявените искове,
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 3 от
ГПК чрез *** на дружеството на адреса му на управление, като в законоустановения срок писмен
отговор не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, отново по реда на чл. 50,
ал. 3 от ГПК, чрез надлежно връчено на *** лично, съобщение, като в изпратеното до същия
съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от разпореждането, с което е
изготвен доклад по делото, е редовно връчен на страните, като със същото е разпределена
доказателствената тежест между страните и на всяка от тях отново са разяснени последиците по
чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства – трудова книжка, трудов договор, справка, уведомление,
дл. х-ка, втори трудов договор, справка, уведомление, дл. х-ка, заповед за прекр. на ТПО,
уведомление, сигнал и отговор на ***, може да се направи извод за вероятната основателност на
исковата претенция.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми за
главница в размер на 4470, 41 лева и мораторна лихва в размер на 632, 65 лева изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
дължимите суми.
Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от представеното
пълномощно и договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 700 лева
(седемстотин лева) - заплатено адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора
същите следва да се възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
3
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 228, 82 лева (двеста двадесет и осем лева и осемдесет и
две стотинки), от които 178, 82 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, и 50 лева ДТ за
иска по чл. 245, ал. 2 от КТ и 86 от ЗЗД. В негова тежест следва да се възложи и държавната такса
за издаване на обезпечителна заповед в размер на пет лева (пет лева).
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ГС Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Д-р Иван Кесяков” № 18, ет. 2, ап. 2, представлявано от *** Г.П.С.
да заплати на В. Д. Д., ЕГН: **********, от град А., ***, чрез пълномощника *** следните суми:
сумата от 4 470, 41 лева (четири хиляди четиристотин и седемдесет лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. септември 2019г. –
декември 2020г. включително, сумата от 632, 65 лева (шестстотин тридесет и два лева и шестдесет
и пет стотинки), представляваща мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко
вземане, начиная от 29.02.2020г. до 12.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2021г. до окончателното плащане на дължимите
суми, както и сумата от 700 лева (седемстотин лева) - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ГС Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Д-р Иван Кесяков” № 18, ет. 2, ап. 2, представлявано от *** Г.П.С.
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 228, 82 лева (двеста двадесет и осем лева и осемдесет и две стотинки) -
държавна такса върху уважените искове, и 5 лева (пет лева) – държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4