№ 12492
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110159688 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Д., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в гр. С. чрез юрисконсулт К. спрямо ЗК Л.... АД с ЕИК:...
със седалище и адрес на управление в гр. С.... чрез юрисконсулта Кузманова.
Ищецът твърди, че на 31.05.2023г., в гр. В. на ул. „Свети Димитър
Солунски“ пред ОУ „П. Волов“ се е случило ПТП между паркирано ПС
„Дачия Дъстър“ с ДК № В .... СА, застраховано по застраховка „КАСКО“ с
полица № 0320220300027324/ 13.12.2022г. при ищеца и МПС „Хюндай И 20“
с ДК № В ..... РТ, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ с
период на покритие 29.01.2023 – 28.01.2024г. при ответника, чийто водач, като
не спазва необходимата дистанция и извършвайки необезопасена маневра за
паркиране, ударил стоящият зад него автомобил „Дачия“, в предна лява част.
Излага се, че за случилото се е бил съставен ДКП за ПТП от 31.05.2023г.
, в който били отразени обстоятелствата във връзка със случилото се ПТП и
вината за случилото се. Твърди се, че според протокола вината за случилото се
е на водача, застрахован при ответника, а за случилото се ПТП пред ищеца
като застраховател на ПС „Дачия“ е било подадено искане за изплащане на
обезщетение, по което е била образувана щета с № *********/ 01.06.2023г. По
нея е била извършени оглед, изготвен бил опис и направена оценка на щетите
по увреденото МПС на стойност от 217.42 лв.
1
Ремонтът бил възложен на сервиз на дружество „Колор Профи Център“
ООД като за извършените възстановителни работи е издадена и фактура №
**********/29.06.2023г. на стойност от 217.42 лв. За ликвидиране на щетата
са начислени 15.00 лв. ликвидационни разноски като на 16.04.2024г. c
преводно нареждане № 201В1002410701К9 сумата от 217.42 лв. е изплатена
на сервиза, извършил възстановяването на щетите.
По повод плащането и сключена между водача на виновния автомобил
гр.отговорност с ответника и на основание чл.411 от КЗ, ищецът се
легитимира като кредитор на ответното дружество, встъпвайки в правата на
пострадалия водач до размера на платеното му по заявената щета.
Излага се още, че по писмо с изх. № *********/ 31.05.2024г., получено
от ответника на 04.06.2024г., е постановен отказ за изплащане на регресното
вземане за цялата сума и се навежда, че по заявление по чл. 410 от ГПК е било
образувано ч.гр.дело с № 49961/ 2024г. по описа на СРС, по което бе издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, оспорена от ответника, с оглед
на което се предявява и настоящия иск с искане за постановяване на
установително решение за сумата от 232.42 лева – сбор от главница в размер
на 217.42 лева за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета с № ********* с обичайните разноски по определянето му от 15 лева
заедно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда –
31.05.2023г. до окончателното изплащане. Ангажират доказателства и се
претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва. Не
се оспорва наличието на ГО за лек автомобил Хюндай И 20, както и за
плащане на сумата от 217.42 лева в полза на трето по делото лице. Но се
оспорва механизма на случилото се, вината на водача, застрахован при
ответника, навежда се съпричиняване в случай на установяване на вина,
оспорва се и размера на вредите. Оспорват се ДППТП и се ангажират
доказателства като се претендират разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като с доклада си по чл. 146, ал.1 от ГПК
съдът е приел, че не се спори по случилото се ПТП, както и по наличието на
застрахователните правоотношения за леките автомобили и плащането
стойността на ремонта.
2
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор и от ч.гр.дело с № 49961/ 2024г по описа на СРС се
установява, че сумите по исковата молба са били предмет на издадена на
28.08.2024г, заповед по чл. 410 от ГПК, оспорена от длъжника.
Страните нямат спор, а това се установява от ДКППТП от 31.05.2023г.,
копие на полица по автомобилна застраховка ‚Каско на МПС" и проверка на
сключена застраховка за ГО от 31.05.2023г за МПС с рег. № В ..... РТ с период
на покритие от 29.01.2023г. до 28.01.2024г., че страните са застрахователи по
ИЗ и по ГО, както и че на 31.05.2023г. около 12.15 часа в гр. В., в кв. Виница,
на ул.Св. Димитър Солунски, пред ОУ П. Волов се е случило ПТП между ЛА
Хюндай с рег. № В ..... РТ и ТА Дачия с рег. № В .... СА. От протокола,
съставен от водачите на двата автомобила, носещ подпис и за двамата
участника, се установява, че ЛА Хюндай с рег. № В ..... РТ при маневра –
паркиране пред ППС Дачия, който е бил в спряно състояние, е ударил предна,
дясна част на ЛА Дачия. Няма спор и това се установява от искане за оценка
на вреди по застраховка от водача на ЛА Дачия, опис- заключение по
претенция с № *********/ 01.06.2023г., възлагателно писмо до трето по
делото лице – автосервиз, приемо –предавателен протокол и фактура от
29.06.2023г. с ликвидацинонен акт и преводно нареждане от 16,04.2024г към
сервиза, че сумата от 217.42 лева е била платена по сметка на отремонтиралия
щета сервиз. Не се спори и това се установява от регресна покана от Д. АД до
ЗК Л.... АД от 31.05.2024г., че стойността на щетата от 217.42 лева ведно със
сторените ликвидационни разноски от 15 лева са били потърсени от ищеца за
възстановяване от ответника в качеството му на застраховател на ЛА Хюндай
с peг. № В .... СА и съответно не са били платени.
Спорно по делото е наличието на виновно и противоправно поведение
на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество, както и дали и другият водач е имал вина за настъпване на ПТП, а
ако да в какъв процент.
В тази връзка съдът е събрал гласни доказателства – показанията на
свидетелите Д. М. Д. и П. Н. В., които са преки участници в случилото се.
Показанията и на двамата свидетели отразяват фактите, отразени в протокола
3
като водачът на ЛА Дачия – П. излага, че при опит за „паркиране в дясно“
ударил паркирания пред училището автомобил. Искал да паркира, но със
задната дясна врата леко одраскал паркираният там автомобил като самият той
не разбрал как точно се е случило. Колата била паркирана, не е имала
светлинен сигнал и била съвсем леко одраскана от лявата страна на бронята,
към улицата.
В подобна светлина са и показанията на свидетеля Д., който излага, че
автомобилът му бил паркиран в дясно платно. Не бил в него, а бил намерен от
другия водач, съставили ППТП , в който др. шофьор признал, че той е виновен
за случилото се.
Въз основа на тези показания, както и на останалите доказателства по
делото, е дадено заключение на вещото лице по САТЕ, което съдът приема
като дадено от лице с нужните за изследваната област знания и без
заинтересованост от изхода на спора.
Вещото лице сочи, че механизмът на процесното ПТП е следния: на
31.05.2023 г. около 12:15 часа, в гр. В., водачът на ЛА „Хюндай И 20”, с рег.№
В.....РТ е предприел маневра за паркиране пред основно училище „П. Волов“ ,
намиращо се на ул. „Свети Димитър Солунски“, вследствие на което
:
реализира ПТП с паркирания отдясно на него товарен автомобил Дачия
Дъстър. От така представения механизъм на ПТП вещото лице заключва, че
щетите по „Дачия Дъстър“, са в пряка и причинно - следствена връзка със
случилото се в гр.В.. Нужната за възстановяване стойност на ТА „Дачия
Дъстър“, с рег.№ В....СА на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
412,60 лв. Излага още, че ул. „Свети Димитър Солунски“ е съставена от две
пътни ленти, по една за движение в посока, без разделителна ивица помежду
им. В посока от ул.„Свети Атанасий“ към ул.„Света Екатерина“ е поставен
Пътен знак „Д17“ пешеходна пътека и при липса на пътни знаци, указващи
максимално допустимата скорост на движение в градски условия, е разрешено
движението с максимално допустима скорост от 50 км/ч. Според
заключението, а и съобразно извадка от Генералния план за организация на
движението на територията на Община В., няма други знаци и маркирвока в
този участък освен поставения знак за пешеходна пътека, вкл. няма
забранителни такива за паркиране/ спиране в зоната на удара. От техническа
гледна точка експертът заключва, че причините за настъпване на процесното
4
ПТП са субективните действия на водача на ЛА „Хюндай И 20”, който при
маневра за паркиране не е оставил достатъчно странична и безопасна
дистанция до паркирания ТА „Дачия Дъстър“ , вследствие на което е
настъпило съприкосновение между неговата задна дясна врата и предна броня
на процесния автомобил.
При тези факти и от правна страна съдът намира, че безспорно се
установи, че на сочената в исковата молба дата 31.05.2023г. в гр.В., по улица
„Св. Димитър Солунски“ в дясното му платно в посоката му на движение се е
случило исковото ПТП, при което водачът на ЛА Хюндай е предприел маневра
за „паркиране“ пред паркиран вече ТА Дачия като допуска да се случи
съприкосновение между двата автомобила. В резултат на това
съприкосновение за ТА Дачия за възникнали щети, които са били заявени за
ремонт пред ищеца като застраховател на ТА Дачия и отремонтирани.
Стойността, необходима за възстановяването на щетите, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, е по – висока от тази, която е платена
в размер на 217.42 лева, която заедно с ликвидационните разноски се търси от
ответника като застраховател по ГО за виновния водач.
Възражението на ответника за липса на вина при водача на ЛА Хюндай
евентуално съпричиняване на ПТП на вините на водачите на двата автобуса,
остана недоказано. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Наведеното от ответника
възражение за нарушение нормата на чл.98, ал.2, т.6 от ЗДвП – паркирания на
ТА в зона, забранена за паркиране“, остана недоказано, а и самото то е
ирелевантно за допринасяне на вредоносния резултат. Не се установи
удареният ТА да е паркиран пред вход на училище, а само се доказа по делото,
че е бил паркиран в улица, преминаваща пред сградата на ОУ, както и не се
доказа, ТА Дачия да е бил паркиран в зона, забранена за паркиране с оглед
5
разпоредбата на чл.98 от ЗДвП. Но, дори и да беше установено паркиране на
увредения автомобил точно пред входа на училището, то този автомобил
нямаше да бъде ударен ако не беше предприета маневра за паркиране на ЛА
Хюндай пред ТА Дачия, която е извършена без да се съобрази положението на
увредения автомобил в пространството ерго причина за случилото се е изцяло
поведението на водача на автомобила, застрахован при ответника, което е
противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените
увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл.45,
ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по
чл.45, ал.1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата
на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка "гражданска отговорност".
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение и
съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието без обаче да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
чл. 400, ал. 1 КЗ. В това число се включват и всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400,
ал.2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора –
чл.386, ал.1 КЗ. По делото се установи съгласно заключението по САТЕ, че
стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния
лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на по – висока от платената за
ремонта сума или 217.42 лева, която е дължима. Дължими са и още 25 лева за
ликвидационни разноски на основание чл.411, ал.1 КЗ.
Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.10.2024г. до окончателното изплащане.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство и ответното
6
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 480 лева
като сбор за съдебно-деловодни разноски за ДТ по ч.гр.дело с № 49961/ 2024г
по описа на СРС и още 25 лева за д.такса по гр.дело с № 59688/ 2024г, както и
300 лева за възнаграждение на вещо лице, 30 лева за възнаграждение на
свидетел и по 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт в двете
производства.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.411 от КЗ, че в полза на „Д. АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в гр. С. чрез юрисконсулт К. съществува спрямо ЗК Л.... АД с
ЕИК:... със седалище и адрес на управление в гр. С.... чрез юрисконсулта
вземане за сумата от 232.42 лева – сбор от главница в размер на 217.42 лева
за регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета с №
*********/01.06.2023г. по полица с № 0320220300027324 за застраховка
„Каско на МПС“ – товарен автомобил ‚Дачия“ с рег. № В .... СА по повод
случило се на 31.05.2023г. ПТП в гр.В. с лек автомобил „Хюндай И 20“ с ДК
№ В ..... РТ, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ с период
на покритие 29.01.2023 – 28.01.2024г. при ответника с обичайните разноски по
определянето му от 15 лева заедно със законната лихва върху главницата от
датата на сезиране на съда – 20.08.2024г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 27137/ 28.08.2024г, по
ч.гр.дело с № 49961/ 2024г. и
ОСЪЖДА ЗК “Л....“ АД с ЕИК:... със седалище и адрес на управление
в гр. С.... чрез юрисконсулт да заплати на „Д.“ АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в гр.С. чрез юрисконсулт К. на основание чл.78, ал.1 от
ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 480 лева по гр.дело с №
59688/2024г и гр.дело с № 49961/ 2024г по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8