№ 50
гр. Русе, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Търговско дело №
20214500900188 по описа за 2021 година
Производство по търговски спор – глава ХХХІІ от ГПК.
Ищецът Специализирана болница за активно лечение по кардиология
Медика Кор ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. Русе,
ул. Пирот №24, вх. 3, ет.1, ап. 2, представлявана от изпълнителния директор -
доц. д-р К.П.П., чрез процесуален представител - адв. Р.Х. от АД „Х. и
Стефанова“ предявява осъдителен иск срещу Национална
здравноосигурителна каса ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Кричим №1, представлявана от проф. д-р П.Н.С. –
управител, чрез Районна здравноосигурителна каса Русе, с адрес: гр. Русе, ул.
Райко Даскалов №16, представлявана от М.Л. – директор за заплащане на
сумата в размер на 25518,00лв., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на
дължимите суми, и сумата в размер 7913,37 лв. законна лихва за забава за
времето преди завеждане на иска, които суми са образувани така:
1.Сумата от 6748.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по КП по силата на сключения
договор за извършване на КП, между страните за периода от 01.02.2018г. до
28.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(01.04.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021 г.) - сумата от
1
2225.14 лева.
2.Сумата от 4920.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ за КП по силата на сключения
договор за извършване на КП между страните за периода от 01.03.2018г. до
31.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(01.05.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г.) - сумата от
1581.36 лева.
3.Сумата от 3600.00 лева. представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по КП по силата на сключения
договор за извършване на КП между страните за периода от 01.04.2018г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(26.05.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021 г.) - сумата от
1132,09лева.
4.Сумата от 5750.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
извършване на КП, между страните за периода от 01.05.2018г. до
31.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(26.06.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г.) - сумата от
1758,68 лв..
5.Сумата от 900.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ за КП по силата на сключения
договор за извършване на КП, между страните за периода от 01.06.2018г. до
30.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(26.07.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021 г.) - сумата от
267,77лева.
6.Сумата от 900.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
оказване на болнична помощ по КГ1, между страните за периода от
01.08.2018г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
падежа (26.09.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г. ) -
сумата от 252.27 лв.
7.Сумата от 900.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
извършване на КП, между страните за периода от 01.10.2018г. до
2
31.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(26.11.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г.) - сумата от
237.02 лева.
8.Сумата от 1800.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
оказване на болнична помощ по КП, между страните за периода от
01.11.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
падежа (26.12.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г. ) -
сумата от 459.04 лева.
Претендират е и направените по делото разноски, за които ще бъде
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Национална здравноосигурителна каса, с адрес гр. София
1407, ул. "Кричим" № 1 съдебен адрес: чрез РЗОК - Русе, гр. Русе 7000, ул.
"Райко Даскалов" 16, представлявана от Управителя - проф. д-р П.Н.С. чрез
процесуален представител - П. Т. Т., гл. юрисконсулт в отдел АПСОД на
РЗОК – Русе, подава отговор на исковата молба, че предявените искове са
напълно неоснователни. Ответникът няма договорно задължение като
възложител да заплаща суми за дейности, лекарствени продукти, медицински
изделия в болничната медицинска помощ, които са над определените
стойности по приложение № 2 към индивидуалния договор. Сключеният
между страните договор и приложимата нормативна уредба не позволяват
както отчитането за заплащане от страна на изпълнителя, така и заплащането
от страна на възложителя на суми над определените стойности.
Окръжният съд прецени доказателствата по делото и доводите на
страните и установи следното:
За процесния период месец февруари – месец ноември 2018г. са били в
сила два договора между страните за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки: договор № 180353/23.05.2017г. до 31.03.2018г. и договор №
180353/28.05.2018г. от 1.04.2018г. По силата на тези договори
„Специализирана болница за активно лечение по кардиология медика Кор“
ЕАД се задължава като изпълнител да оказва на здравноосигурени лица
медицинска помощ по клинични пакети, гарантирани от бюджета на НЗОК, а
Националната здравноосигурителна каса се задължава да заплаща цената на
извършената и отчетена болнична медицинска помощ по цени, определени в
3
националния рамков договор. Срокът за плащане е до 30-число на месеца,
следващ отчетния, по първия договор, и до 25-то число на месеца, следващ
отчетния, по втория договор. Изпълнителят ежедневно отчита по електронен
път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощието дейност,
включена в предмета на договора. След окончателната обработка за
календарния месец в срок седем работни дни РЗОК изпраща по електронен
път на изпълнителя месечно известие, съдържащо приетата и отхвърлената от
заплащане дейност и съответните основания за отхвърляне. Възложителят
заплаща договорената и извършената дейност по клинични пътеки след
представяне на първични медицински и финансови документи, между които
направление за хоспитализация, фактура или електронна фактура и
спецификация за извършена дейност и др. Двата договора съдържат
приложение № 2 част Б за месечни стойности, до които изпълнителят може
да отчита медицински дейности за съответния месец, а възложителят се
задължава да закупи. Правото на възложителя НЗОК да отхвърли от
заплащане медицински дейности, надвишаващи стойностите за съответния
месец, е уредено в допълнително споразумение № 3 от 4.07.2017г.към първия
договор и чл.38, ал. 7 от втория договор: „Изпълнителят не може да предявява
за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени от
заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец в
приложение № 2 към договора“.
Изпълнението на договорите е проверено от съдебно-медицинска
експертиза по делото. Вещото лице е проверило ИЗ-та в лечебното заведение,
които съдържат информация за оказаната „надлимитна“ болнична помощ по
КП за всеки от процесните месеци, в т. ч. втори екземпляр на „Направление за
хоспитализация“ - бл.МЗ-НЗОК № 7., както и 8 бр. „Месечна справка над
месечни стойности по КП“. Вещото лице установява 21 бр. ИЗ-та за
проведени хоспитализации по КП на ЗЗОЛ, разпределени по клинични пътеки
така:
номер февруари мартапрмайюниавгустоктомвриноемвриобщо
4
КП 16
КП 17
КП 201 1
КП 25 *********
КП 261 1 2
КП 28
КП 29 1 1 2
КП 33
26441112
Извършените дейности по КП са отразени в медицинската документация на
хартиен носител - проверените ИЗ, както и в електронен вариант -
Персонализирана Информационна Система /ПИС/ на НЗОК. Всички лица от
отчетената надлимитна дейност са хоспитализирани по спешност.
Пациентите, за които са отчетени отхвърлените от заплащане КП поради
превишение на месечния лимит, са регистрирани в информационната система
на НЗОК „Регистрационна система на събития по хоспитализация и
дехоспитализация“. Вещото лице дава заключение, че са спазени
медицинските изисквания за отчитане на тези 21 случая като: индикаци за
хоспитализация и диагностично-лечебен алгоритъм, поставена окончателна
диагноза и критерии за дехоспитализация, условията за завършена КП и т. н.
Съдебно-счетоводната експертиза дава основно заключение, че размерът
на надлимитната дейност, която не е заплатена от РЗОК Русе за периода
месец февруари – месец декември 2018г. е в размер на 25518 лв., а по месеци
както следва:
МесецИЗРАБОТЕНОФАКТУРИРАНОПЛАТЕНООСТАТ. ЗА
ПЛАЩА-НЕ
СтентовеКлин.СтентовеКлин.СтентовеКлин.
ПътекиПътекиПътеки
Февруари236150692525236150685777236150685777
Март266628655534266628650614266628650614
Април220721.44689217220721.44685617220721.44685617
Май211106.66666461211106.66659811211106.66659811
5
Юни196830.10667141196830.10666241196830.10666241
Август230007.66708528230007.66707628230007.66707628
Октомври212470.69763247212470.69762347212470.69762347
Ноември192484.73715437192484.73713627192484.73713637
Общо:
Надлимитната дейност е осчетоводена по СС 18 –счетоводно третиране на
приходите при спазване на счетоводните принципи. Стойността на
претендираната надлимитна дейност е включена в отчета за приходите и
разходите като приходи от продажба на услуги. За 2018г. болницата е отчела
данъчна печалба 611949,77 лв. и е заплатила дължимия корпоративен данък
61194,98 лв. Вещото лице А. устно в съдебно заседание пояснява, че
надлимитните дейности са отчетени като приход, тъй като има направени
разходи за лечение на пациенти, а според ЗС трябва да има съпоставимост
между приходите и разходите, т.е. срещу всеки разход трябва да има някакъв
очакван приход. Това, че не е издадена фактура, не означава, че не е признат
приход. Приходи се признават не само когато се издават фактури.
По искане на ответника съдът прие заключение на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Й., съгласно което
претенциите на лечебното заведение за заплащане на надлимитни дейности
представляват условен актив, тъй като към датата на съставяне на годишния
отчет не е било ясно дали приходите, предмет на делото, ще бъдат признати
и платени от НЗОК. Според дефинициите дадени в т. 2 от Счетоводен
стандарт 37(СС 37), условен актив е възможен актив /вземане/, който
произлиза от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено само
от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи
събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието.
Поради тази причина признаването на бъдещи приходи представлява условен
актив, а съгласно изискванията на т. 8.1 от СС 37 предприятието не следва да
признава условни активи, когато съставя своите финансови отчети.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е чл. 79 от
ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД - осъдителен иск за реално изпълнение на договор
и обезщетение за забава в размер на законна лихва. Специалният закон е чл.
6
55а от Закона за здравното осигуряване: „Националната здравноосигурителна
каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска
помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните
рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната
година. Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от
лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на
посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности.“
Процесните договори между Националната здравноосигурителна каса,
представлявана от директора на Районната здравноосигурителна каса Русе, и
„Специализирана болница за активно лечение по кардиология Медика Кор“
ЕАД са типови основани на чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО) и на Националните рамкови договор за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз
(БЛС) за 2017 г. и 2018г. Условията на договорите са предложени от НЗОК, а
изпълнителят на болнична помощ не може да влияе на съдържанието на
правоотношението.
Чл. 52, ал. 1 от Конституцията урежда правото на гражданите на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. Чл. 35, ал. 1, т.3 от Закон за здравното осигуряване
постановява, че задължително осигурените имат право на спешна помощ там,
където попаднат. Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния
обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от
неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут – чл. 100, ал. 2
от Закона за здравето. Държавата организира и финансира система за
оказване на медицинска помощ при спешни състояния – чл. 99, ал. 1 от
Закона за здравето.
Чл. 45, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за здравното осигуряване постановява,
че Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на болнична
медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване, както и
неотложна медицинска помощ. Закупуването на оказаната на осигуреното
лице медицинска помощ се извършва от РЗОК, като средствата се превеждат
на предоставилия я изпълнител – чл. 47 ЗЗО. Медицинската помощ извън
обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се закупува от НЗОК – чл. 51 ЗЗО.
7
Процесните договори за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки са сключен преди 1.01.2019г., откогато подобни договори са
определени за административни по силата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО. Съдът
разглежда процесните договори като облигационни правоотношения, които
имат белези на договор за изработка и на договор в полза на трето лице. По
правилата на ЗЗД, когато обещателят е престирал надлежно на третите лица,
той има вземане срещу уговарящия. НЗОК се явява уговарящ, лечебното
заведение обещател, а изпълнението на договора /болничната помощ/ е в
полза на трети лица – здравноосигурени пациенти. Като страна по договора
НЗОК дължи да опосреди отношенията между държавата, гарантираща
достъпна медицинска помощ, и изпълнителя на тази специализирана дейност.
Въвеждането на лимити на стойността на разходите за оказване на
медицинска помощ усложнява здравноосигурителните правоотношения.
Лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на физическото
лице, което е изпълнило задължението си за здравна вноска към фонда.
Регулацията на т. нар. „лимити“ задължава лечебното заведение да изпълни
само тези медицински услуги, за които НЗОК му заплаща. Ако лечебното
заведение изпълни по-голям брой медицински услуги над лимита, то ще ги е
изпълнило за своя сметка. Ако лечебното заведение не изпълни задължението
си за окозване на медицинска помощ за своя сметка, ще подлежи на
санкциониране от държавата. НЗОК от друга страна действа предимно в
условия на обвързана компетентност и в много малки случаи има оперативна
самостоятелност. Бюджетът й се приема от Народното събрание с отделен
закон. Разходването му подлежи на контрол от Сметната палата.
Правната уредба пряко не ограничава правата на физическите лица на
качествено и достъпно медицинско обслужване. Правата на пациентите обаче
се накърняват косвено като се ограничават възможностите на лечебните
заведения да извършат медицинската услуга, дължима на всяко физическо
лице навреме според добрите медицински практики и стандарти, поради
незаплащането й, когато тя попадне в надлимитното финансово пространство.
Ако пациентите, чието лечение търпи отлагане, понасят ограниченията на
листите на чакащи, то спешното лечение не може да бъде отказано. Всяко
лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински
дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото
8
гражданство, адрес или здравноосигурителен статут – цитат отново на чл.
100, ал. 2 от Закона за здравето. Спешната медицинска помощ, разбирана като
единство от животоспасяващи медицински дейности в спешно отделение и
последващо хоспитализиране за неотложно лечение, изобщо не може да
попада в никакви лимити. НЗОК може да поставя само прогнозни граници на
брой медицински услуги, но този брой не може да се фиксира поради
спецификата на правоотношението – заболеваемост и наличие на човешки
фактор.
В решение № 3 от 8.03.2016г. по КД № 6/2015г. Конституционният съд
приема, че законодателят може да определя обема на медицинската помощ
при задължителното здравно осигуряване и нейното разделяне в един или
повече пакети. Конституционният съд изрично заключава, че е допустимо
ограничение до определен по вид, обхват и обем здравни дейности, но при
спазване на принципите на основния закон, сред които и принципа на
равенство. Ясно е, че пациент, който се яви за лечение в края на календарния
месец в болница, която е изчерпала месечния си лимит, няма да бъде
равнопоставен на пациент, който се е явил за лечение по-рано през месеца.
Погрешно е да се приравнява допустимото според Конституционния съд
ограничаване със закон на обема на здравния пакет, от една страна, на
ограничаването чрез паричен лимит на разходите за реализация на
законоустановения пакет, от друга страна.
Договорът между НЗОК и лечебно заведение е средство за реализация
на конкретен значим обществен интерес – конституционно закрепеното право
на достъпна медицинска помощ при спазване на принципа на равенство и
правото на избор на изпълнител. Меродавна се явява нуждата на
здравноосигуреното лице. Щом договорът е изпълнен от лечебното заведение
- престирана е медицинска помощ на здравноосигурено лице при спазване на
разпоредбите за отчитането й, държавата чрез специализирания публичен
орган НЗОК носи отговорност за парично обезпечаване на удовлетворения
интерес. Несъответствието между очаквания финансов ангажимент и
наложилия се в рамките на изпълнение на бюджета не освобождава
публичния орган, а напротив го ангажира да осигури необходимия финансов
ресурс.
По изложените дотук принципни съображения съдът намира за
9
основателен предявения иск в пълен размер. Всички надлимитни дейности са
извършени при спешност и отчетени в ПИС на НЗОК.
Ответникът възразява, че за надлимитните дейности здравното
заведение не е издало фактури. Чл. 32, ал.2 от договор № 180353/28.05.2018г.
и договор № 180353/23.05.2017г. задължава изпълнителя на болнична
медицинска помощ да включва в електронните финансово-отчетни
документи (фактура или електронна фактура, спецификация за извършената
дейност по КП и АПР) само „Неотхвърлената от заплащане (дейност) в
месечното известие по чл. 31, ал.10“. Вещото лице д-р К. устно пред съда
сподели опита си като изпълнителен директор в продължение на 14 години
на болницата в гр. Силистра, до преди година, че когато бъде изчерпан
лимита, на болницата не се позволявало да напише фактура за тази дейност,
която става надлимитна. От РЗОК в гр. Силистра идвало разпореждане да не
се издават фактури за тези дейности, които надвишават лимита. Съдът
приема, че неиздаването от страна на ищеца на фактури за надлимитните
дейности, не представлява нарушение на договорите, а изпълнение на чл. 32,
ал.2 от договорите и указания на здравната каса. Стойността на надлимитните
дейности се дължи поради изложените горе съображения и не зависи от
издаване или неиздаване на фактури като първични счетоводни документи.
Съвсем излишно спорът се усложни и в посока оспорване правилността
на осчетоводяването на надлимитните дейности при ищеца: дали е приложим
СС 18 (отчитане на приходи) или СС 37 (отчитане на условни активи).
Начинът на осчетоводяване зависи от възприетата от ищеца счетоводна
политика. По делото не се спори, че надлимитните медицински дейности са
извършени, а този факт е важен за основателността на иска. Няма значение за
резултата по делото дали дължимите от здравната каса плащания за
надлимитните дейности са осчетоводени при болницата като условни или
безусловни приходи (активи). Нещо повече – ако ищецът беше приложил СС
37 (т. 8.1 от СС 37 предприятието не следва да признава условни активи,
когато съставя своите финансови отчети) щеше да се получи осчетоводяване
на разходи и неосчетоводяване на бъдещи приходи, при което финансовият
резултат би излязъл с по-голяма загуба, а корпоративният данък по-малък по
размер, което едва ли би останало незабелязано от НАП при проверките.
Приложеният начин на осчетоводяване от страна на ищеца е довел до
заплащане на корпоративен данък в по-голям размер.
10
Срокът за плащане на отчетените медицински дейности е до 30-число
на месеца, следващ отчетния, по първия договор от 2017г. и до 25-то число на
месеца, следващ отчетния, по втория договор от 2018г. Обезщетението за
забава в размер на законната лихва следва да се изчислява от тези дати, след
като съдът приема, че претендираните суми се дължат по договорите, а не от
по-късни неопределени дати на разрешения за увеличаване на месечните
лимити, каквито няма. Размерът на лихвата за забава изчислена върху
претендираната надлимитна дейност е в размер на 7913.37 лева., изчислен
както следва:
Олихвяема
главница
леваЛихва за забава лева
МесецНачална датаКрайна дата
Февруари674801.04.201830.06.20212225.14
Март492001.05.201830.06.20211581.36
Април360026.05.201830.06.20211132.09
Май575026.06.201830.06.20211758.68
Юни90026.07.201830.06.2021267.77
Август90026.09.201830.06.2021252.27
Октомври90026.11.201830.06.2021237.02
Ноември180026.12.201830.06.2021459.04
Общо:25 5187 913.37
По изложените съображения окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кричим №1, представлявана
от проф. д-р П.Н.С. – управител, действаща чрез Районна
здравноосигурителна каса Русе, с адрес: гр. Русе, ул. Райко Даскалов №16,
представлявана от М.Л. – директор, ДА ЗАПЛАТИ на „Специализирана
болница за активно лечение по кардиология Медика Кор“ ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : гр. Русе, ул. Пирот № 24, вх. 3,
ет.1, ап. 2, представлявана от изпълнителния директор - доц. д-р К.П.П.,
действаща чрез процесуален представител - адв. Р.Х. от АД „Х. и Стефанова“,
11
сумата в размер на 25518 лв. (двадесет и пет хиляди петстотин и осемнадесет
лева), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба 1.07.2021г. до окончателното заплащане, и сумата в размер
7913,37 лв. (седем хиляди деветстотин и тринадесет лева и тридесет и седем
стотинки) законна лихва за забава за времето преди завеждане на иска, които
суми са образувани така:
1.Сумата от 6748.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по КП по силата на сключения
договор за извършване на КП, между страните за периода от 01.02.2018г. до
28.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(01.04.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021 г.) - сумата от
2225.14 лева.
2.Сумата от 4920.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ за КП по силата на сключения
договор за извършване на КП между страните за периода от 01.03.2018г. до
31.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(01.05.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г.) - сумата от
1581.36 лева.
3.Сумата от 3600.00 лева. представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по КП по силата на сключения
договор за извършване на КП между страните за периода от 01.04.2018г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(26.05.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021 г.) - сумата от
1132,09лева.
4.Сумата от 5750.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
извършване на КП, между страните за периода от 01.05.2018г. до
31.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(26.06.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г.) - сумата от
1758,68 лв..
5.Сумата от 900.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ за КП по силата на сключения
договор за извършване на КП, между страните за периода от 01.06.2018г. до
30.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
12
(26.07.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021 г.) - сумата от
267,77лева.
6.Сумата от 900.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
оказване на болнична помощ по КГ1, между страните за периода от
01.08.2018г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
падежа (26.09.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г. ) -
сумата от 252.27 лв.
7.Сумата от 900.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
извършване на КП, между страните за периода от 01.10.2018г. до
31.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
(26.11.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г.) - сумата от
237.02 лева.
8.Сумата от 1800.00 лева, представляваща извършена и отчетена, но
неизплатена медицинска помощ на ЗОЛ по силата на сключения договор за
оказване на болнична помощ по КП, между страните за периода от
01.11.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
падежа (26.12.2018г. до завеждането на исковата молба - 30.06.2021г. ) -
сумата от 459.04 лева.,
както и да ЗАПЛАТИ сумата 4266,11 лв. (четири хиляди двеста шестдесет и
шест лева и единадесет стотинки) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на всяка страна.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13