РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Перник, 19.02.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 13 / 2020 г.
по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК
*********, с адрес: ***, представлявана от С. И. В. - Кмет
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 1729 от
06.11.2019г., постановено по гражданско дело № 2430 / 2019г. по описа на
Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в несъответствие със събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, в това число изслушаните съдебни
експертизи, както и при несъобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Жалбоподателя твърди, че при постановяване
на атакуваното решение първоинстанционният съд не се съобразил, че ищецът не
бил доказал по безспорен начин собствеността на веща причинила увреждането.
При определяне на размера на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съда не се бил съобразил с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а именно да определи същия по справедливост.
Искане в тази посока било направено от Община Перник още в депозирания по
чл.131 от ГПК писмен отговор, наред с възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца и двете своевременно направени искания
не били взети предвид при определяне размера на присъденото обезщетение.
При постановяване на обжалваното съдебно
решение, съдът не бил взел предвид направеното от Община Перник с възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Инцидента бил станал
в тъмната част на денонощието, поради което ищеца е следвало да прояви
предпазливост при своето придвижване. Участъка бил осветен така, че той е
могъл, да избегне пропадането в процесната шахта и настъпването на вредоносния
резултат.
При определяне на размера на присъденото
обезщетение първоинстанционният съд не бил взел предвид обстоятелството, че
увреждането било настъпило на ***г., а ищецът се е върнал на работа на ***г.,
като е продължил да изпълнява трудовите си задължения. Периодът в който той бил
неработоспособен бил продължил около 98 дни, който период не съответствал на
присъденото обезщетение в размер на 15 000,00лв., който бил прекалено завишен и
при определянето му не бил приложен принципа на справедливост, регламентиран в
чл.52 от ЗЗД, който предполагало намиране от страна на съда на точния паричен
еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физическите и психически
сътресения нанесени на пострадалото лице.
При личното явяване на ищеца в съдебно
заседание, съда бил имал възможност да се убеди лично, че същият се придвижва
без помощни средства.
Видно от изслушаните съдебно-медицински
експертизи, по отношение на ищеца не се били наблюдавали трайни увреждания,
които да затрудняват походката и нормалното му придвижване, налице бил само
козметичен дефект, който предвид локализацията не бил създавал дискомфорт на
лицето.
По отношение на присъдената сума в размер
на 1479,51лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между полученото обезщетение по болест за периода
28.12.2018г. до 04.04.2019г. и трудовото възнаграждение, което е щял да получи,
ако е бил на работа, въззивника счита, че съда неправилно бил взел разликата
между брутното трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
неработоспособност. Тъй като бил ноторно известен факта, че при полагане на
труд, лицето получавало нетно трудово възнаграждение, което било разликата
между брутното трудово възнаграждение и начислените данъци и задължителни
осигуровки, като неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че лицето
е следвало да получи брутното си възнаграждение и в негова тежест било да
декларира и заплати дължимите данъци и осигуровки. При изслушване на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице бил зададен въпрос от страна на
процесуалния представител на ответника: „Кой доход е взет при изчисляване на
разликата/“, вещото лице било пояснило, че бил взет брутния доход, а не нетното
трудово възнаграждение, което лицето е щяло да получи, ако не беше претърпяло
процесния инцидент. Изложеното не било взето предвид от съда и неправилно бил определен
размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи разликата между
полученото обезщетение по болест за периода 28.12.2018г. до 04.04.2019г. и
трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа за същия
период.
В законноустановения двуседмичен срок по
чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Р.А.А., чрез процесуалния си представител е
подал отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение
въззивната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение на РС Перник. По
безспорен начин видно събраните по делото писмени и гласни доказателства, бил
доказан станалия с Р.А.А. инцидент на ***г. в *** и причинените на ищеца
неимуществени и имуществени вреди и тяхната сложност, както и че отговорността
на причинените на ищеца вреди е на Община Перник.
Определеното обезщетение от районния съд
напълно съответствало на претърпяната от Р.А.А. травма. Видно от представените
по делото писмени доказателства и приетите по делото медицински експертизи, по
безспорен начин било доказано, че травмата е „тежка" /закл. на д-р-М. М./, като на ищеца е поставена
семитубуларна плака, 5 кортикални и 3 спонгиозни винта, както и поставена
ортеза, която я е носил в период на около 60-70 дни.
Също така видно от двете медицински
експертизи, първоначалната операция на ищеца не била окончателна, тъй като от
поставената метална плака и осем броя метални винтове, част от следвало да
бъдат премахнати с допълнителни хирургични интервенции, с оглед бързината на
зарастване и възстановяване на раната. Не бил вярно твърдението от
жалбоподателя, че ищеца се е възстановил от пропадането в шахтата. Видно от
медицинската документация и заключението на д-р М. М. все още „е останал
дефицит в крайните фази на движение на глезенната става", което смята, че
състоянието на ищеца значително ще се подобри за около 1-2 години. Не било
вярно твърдението, че ищеца се придвижва без помощни средства, към настоящия
момент се придвижвал с бастун, факта че
се бил върнал работа бил свързан и други фактори освен здравословното му
състояние.
Относно мястото на инцидента - по делото
било доказано по безспорен начин, че въпросната шахта както към момента на
инцидента, така и към момента на огледа й от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се оказала, че не е била и не е обезопасена,
като същата не е оградена с предпазни средства, което не можело да се вмени във
вина на пострадалото лице и да се иска съпричиняване в резултат на станалия с
него инцидент.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по подробно изложените съображения в нея. Не било доказано по безспорен
начин по делото собствеността на процесната шахта, а в заключението си вещото
лице само предполагало че е собственост на Община Перник. Дори да се приемело,
че иска е основателен, присъденото обезщетение било в завишен размер и не
съответствал на реално претърпените вреди. Съдът не бил съобразил и
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Неправилно бил изчислен
и размера на имущественото обезщетение, тъй като било взето брутното трудово
възнаграждение, а не нетното.
Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено
по подробно изложените съображение в отговора на въззивната жалба.
Моли за присъждане направените разноски, по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1723/06.11.2019г. по гр.д. № 2430/2019г.
по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e осъдил Община Перник с
ЕИК *********, с адрес ***, да заплати на Р.А. от ***, с ЕГН-**********, сумата
15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, получени в резултат на претърпяната злополука, станала на ***г. в *** - срещу ***
на уличното платно /пропадане в улична канализационна шахта, поради липса на
капак на същата/, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от ***г.
до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 1456,94 лв. (хиляда
четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на същата злополука, представляващи
направените разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински
материали, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1456,94 лв.,
считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 1479.51лв., (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева
и петдесет и една стотинки), обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на същия инцидент представляващи разликата между обезщетението по
болест, което е получил за периода от 28.12.2018год. до 04.04.2019год., и
трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Предявени са искове
с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
Ищецът Р.А.А. е депозирал пред първоинстанционния
Пернишки районен съд искова молба, като по изложени в нея съображения е поискал
да бъде осъдена община Перник да му заплати 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева)
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, психически стрес и уплаха, получени в резултат на претърпяната злополука, станала на ***г. в *** на уличното
платно /пропадане в улична канализационна шахта, поради липса на капак на
същата/, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от ***г. до
окончателното изплащане на главницата, сумата 1456,94 лв. (хиляда четиристотин
петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) като обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същата злополука, представляващи
направените разноски по проведеното
медицинско лечение и закупени медицински материали, както и изтекла законна
лихва за забава върху главницата 1456,94 лв., считано от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата 1479.51 лв., като
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи
разликата между обезщетението по болест, което е получил за периода от
28.12.2018год. до 04.04.2019год., и трудовото възнаграждение, което е щял да
получи, ако е бил на работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски в производството.
Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че поради противоправното поведение на ответника по иска
Община Перник, а именно неизпълнение на законовото вмененото му задължение за
поддържане на улиците и тротоара в безопасно за придвижване на пешеходци
състояние, в случая натоварените лица не били извършили необходимите действия
за обезопасяване на шахтата на която е липсвал капак и от това тяхно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца.
От фактическа страна се установява, че на ***г. около
6,15-6,30 часа, ищеца отишъл със св.А. А. В. до ***, находящ с в ***, във връзка
с регистрация на закупено МПС. Причина за ранното отиване бил факта, че предния
ден се редили няколко часа на опашка в КАТ – П. за регистрация на автомобила но
безуспешно и решили на следващия ден да отидат по-рано за да си запазят ред.
Ищеца паркирал личният си автомобил и автомобила, който трябвало да се
регистрира на отбивка към уличното платно на *** - срещу *** в ***.
Непосредствено при излизането му от автомобила и правейки няколко крачки от
него пропаднал в улична канализационна шахта, намираща се до тротоара, която
нямала поставен капак. Веднага от другия автомобил излязъл свидетеля А. А. В. и заедно с още един човек, който
също бил отишъл да си пази ред в КАТ се притекли на помощ и извадили ищеца от
канализационната шахта, като го оставили да седне на бордюра на тротоара. Ищеца
заявява, че при самото падане в канализационната шахта, удара бил понесен от
десният крак, като в следствие на удара, усетил много силна болка в областта на
десния глезен. След като се съвзел от самото падане и удара който понесъл в
областта на десния глезен, с помощта на
А. А. В. и човека който му помогнал, се качил в личният му автомобил и
посочения свидетел го закарал в спешно отделение при МБАП „Рахила
Ангелова" гр.П., където бил приет в лечебното заведение за преглед му била
направена образна диагностика и установен „полифрагментна диафизарна фрактура в
дистална част на фибула. Фрактура на медиален малеол", като му било
предложено да се обърна за адекватно лечение в Клиника по ортопедия и
травматология към Медицински институт - МВР гр.С., която е била специализирана
в този вид лечения.
От приложената по делото съдебно
медицинска експертиза на вещото лице д-р М. П. М., се установява, че в
следствие на злополуката ищеца бил получил сравнително тежка фрактура: ,,полифрагментна
фрактура с разместване на костните фрагменти на дясна фибула /малкопищялна кост
/ в долната трета на коста от външната страна на глезена и счупване на големия
пищял — тибиален малелол намиращ се от вътрешната страна на глезена ” -
разчитане на рентгенография от МБАЛ- П.. Разчитане на рентгенография от МВР
болница: ,,полифрагментна фрактура бил дислокация на фрагментите в областта на
фибулата и бималелоларна фрактура на тибията. Тези фрактури се получавала чрез
торзионен механизъм т.е. рязко и прекомерно по сила извиване на стъпалото при
стъпване накриво. Възможен бил и механизма описан от пострадалия при пропадане
и неправилно стъпване е извиване на ходилото. При самата травма пострадалия бил
изпитал силни болки и страдания с невъзможност да стъпва и да ходи
самостоятелно. Появил се бил голям оток с дифузен подкожен хематом. Активните и
пасивни движения в глезенната става били силно ограничени и болезнени. Постъпил
в СПО на МБАЛ- П. и след рентгенограмите бил закаран по негово желание в МВР-
болница С.- ИЗ № ***- епикриза. По спешност било проведено оперативно лечение, кръвна
репозиция на фрагментите и фиксирането им чрез плака и винтове със серкпажна
тел на фибулата и винт с Киршнерова игла на тибиалния малелол ’’- оперативен
протокол. По стопер активно отново търпял по-силни болки в началния период,
като постепенно за около 7-10 дни силните болки били намалели. Изписан бил на
04.01.2019 г. в добро общо и локално състояние, като била поставена
имобилизараща шина. Конците били отстранени на 14-ия ден от операцията, като
при превръзките и отстраняването им ищеца търпял по-силни болки. По време на
носенето на шината за 45 дни търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно
отношение и се е нуждаел от чужда помощ. След отстраняването на имобилизацията
на 11.02.2019г. постъпил в СБАЛР — П. за активна рехабилитация. Видно от мед.
документация движенията в дясна глезенна става били невъзможни с оток на
глезена и изразен болков синдром S 0-0-0. При изписването обема на движение се
е подобрил незначително S 5-0-5 . Нормалния обем движения бил S 20-0-45, което
означава повдигане на стъпалото 20 гр. и навеждане 45 гр. На *** г. бил
прегледан от травматолог д-р К.- Амб. лист №***, като било отразено, че ползва
2 помощни средства за придвижване и бил налице оток с болков синдром. Назначена
била терапия с физиолечение. Нямало представена медицинска документация, от
кога е започнал да натоварва крайника, но би трябвало това да е след 60-70 тия
ден от операцията. За този период от време ищца бил търпял неудобства, след
което постепенно с времето можел да натоварвал дозирано крайника и ходил с една
патерица. На *** г. бил отразен преглед при д-р К. Амб. лист № ***; където: ,,
походка с накуцване на дясно. Ползва едно помощно средство - Канадка. Гладки по
стопер активни цикатрикси. Остатъчна контрактура на дясна глезенна става с
дефицит на активни движения ”. От извършената рентгенография било видно, че
фрактурата е консолидирана / зараснала /. Назначена била терапия с физиолечение.
На *** г. отново постъпил в МВР- болница за оперативно отстраняване на единия
от винтовете / супрасиндесмалния винт /, който задължително се отстранявал при
такива фрактури с такава остеосинтеза. От документацията се четяло: ,,самостоятелна
походка с накуцване в дясно. Ползва едно помощно средство - Канадка. Крайникът
без данни за сетивни и циркулаторни смущения Опериран на ***г. за екстракция на
винта. Гладък постоперативен период. Сваляне на конците на 14 -ия ден. След
операцията, при превръзките и при отстраняването на конците отново търпял
по-силни болки и страдания. От изложеното се установявало, че оздравителния
процес при пострадалия бил продължил за 8 /осем /месеца до момента на
експертизата. Установявало се, че фрактурата е зараснала напълно. Походката била
възстановена и самостоятелна. Все още бил останал дефицит в крайните фази на
движения на глезенната става, което няма да го затруднява при ходене, но все
още ще изпитвал такова затруднение при клякане. При извършения личен преглед
вещото лице установило, че е налице лек персистиращ оток, като било
възможно при по-тежки физически
натоварвания и при промяна на времето ищеца да усеща болезненост в глезена, но
без особен функционален дефицит. Вещото лице заявило, че състоянието за около
1-2 години ще се подобри значително. Представените фактури на обща стойност
1456.94 лв. били във връзка с лечението на пострадалия и относими към травмата
получена на *** г. Ищецът бил е временно нетрудоспособен от 28.12.18 г. до
04.04.2019 г. за 98 дни.
От приложената по делото съдебно
медицинска експертиза на вещото лице д-р В. П. се установява, че ищеца в
следствие злополуката бил получил тежка торзионна травма на дясна глезенна
става бималеорална фрактура след пропадане в улична шахта. По време на травмата
и в първите дни след нея пострадалия бил в непосредствена опасност, която била
избегната поради активните, компетентни медицински мероприятия приложени по
времето на целия лечебно възстановителен процес, включващ периода от
28.12.2018г./04.04.2019г. и след това продължаващ рехабилитационно възстановителен
процес, амбулаторно до максималното възстановяване функцията на дясна глезенна
става - възстановяване на походката без помощно средство за придвижване. При
самата травма пострадалия бил изпитвал силни болки и страдания, нарушена
функция на дясна глезенна става вследствие полифрагментната диафизарна фрактура
на дистална трета на фибулата и фрактурата на медиалния малеол. Претърпял болки
и страдания през целия лечебно рехабилитацоинен процес, неудобство и
дискомфорт. Постепенно с времето на лечение болките намалели, но не били
отзвучали напълно пострадалия имал непълен обем движения на глезенната става,
МО отстранена частично. Налице били оплаква от болки в дясна глезенна става и
функционален дефицит, които при студено и влажно време се увеличавали. Има
белези от операцията подробно описани които представляват траен козметичен
дефект, който не затруднява допълнително походка
От заключенията на
съдебно-техническата експертиза на вещо лице Р. Н. Н., се установява че
процесният обект описан в искова молба: представлявал улична канализационна
шахта, намираща се до тротоара на уличното платно на *** - срещу *** в ***. При
направения оглед на място вещото лице констатирало, че срещу входа на пункта на
КАТ в *** в района на пресечка на ул, „***" и ул.„***" или „***"
има 4 шахти, от които 3 са на уличното платно, а четвъртата била разположена на
тротоара, която в момента на огледа на място била без капак, с дълбочина на до
течащата вода около 2 метра, с бетонен пръстен в горната част на 1 метър под
нивото на неизграден тротоар и разширение под него, около отвора има храсти,
закриващи я от три страни. Поради
липсата на подземен кадастър на района не можело да се определи точно вида и
собствеността на канализацията в района, а от там и собствеността на процесната
шахта. Вещото лице сочи, че най-вероятно процесната шахта е на дъждовна
канализация, собственост на община Перник.
От заключението на съдебно –
икономическата експертиза на вещото лице В. В. се установява, че за периода от 28.12.2018 – 04.04.2019г. ищеца
Р.А. бил в болничен отпуск с представени
болнични листове при работодателя „***“ ООД, за този период му било платено
обезщетение за болничен в размер на 4 500.04 лв. Разликата между брутното
трудово възнаграждение, което бил получавал ищеца за посочения период, и полученото обезщетение за болничен отпуск се
изчислявал в размер на 1479.51 лв. законната лихва върху неизплатената сума, представляваща
разликата между изплатеното обезщетение по болест и трудовото възнаграждение на
ищеца до дата на предявяване на иска за периода 01.03.2019 – 03.04.2019г. се изчислява
на 3.62 лв.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, като
компетентни и безпристрастно дадени, изготвени слез цялостен преглед на
относими документи, не констатира наличие на предубеденост при тяхното
изготвяне поради което и въз основа на тях оформя фактическите си изводи
относно претърпяната от ищеца травма, местонахождението на процесния обект и
размера на имуществените вреди.
Съдът кредитира изцяло дадените събраните
гласни доказателства събрани чрез разпита на свидетелите А. А. В. и А. А. А.,
тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви, кореспондират със
твърденията на ищеца и събрания доказателствен материал по делото.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като предявения пред районния съд иск е с правно основание
по чл. 49 ЗЗД сочещ гаранционно - обезпечителна отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия.
Това е отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят възражения,
че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
От доказателствата събрани в първоинстанционното
производство, както правилно е установил и районния съд, се доказва, че процесният
обект описан в искова молба: представлява улична канализационна шахта, намираща
се на неизградения тротоар срещу входа на пункта на КАТ в *** в района на пресечка
на ул.„***" и ул.„***" или „***", без капак с бетонен пръстен в
горната част на 1 метър под нивото на неизградения тротоар. Няма спор между
страните, че процесната шахта не е била обезопасена, така че да бъде
предотвратено пропадане в нея. Спорният момент е около това чие е било
задължението да я обезопаси, респективно, ако се касае за юридическо лице, кое
точно лице е следвало да организира работата по поддържане на шахтата, т.е. да
бъде възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. По този спорен въпрос настоящата инстанция споделя изводите
на първоинстанционния съд и намира, че задължението за поддържане и
обезопасяване на шахтата тежи върху Община Перник. Този извод се налага, на
първо място, от установеното по делото обстоятелство, че процесната шахта се
намира на пешеходна зона / неизграден тротоар/, която е част от уличната
структура на град Перник. На основание §7 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация именно общината е собственик на съоръженията от уличната
инфраструктура, поради което и нейно е задължението да поддържа тази структура.
Съгласно чл.31 във вр с чл. чл. 8, ал.5 Закона за пътищата на съответната община
е законово вменено задължението да подържа
общинските пътища включително и уличната инфраструктура.
В случая отговорността на ответника
Община Перник е ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД тъй като освен, че е
собственик съответно на тротоарната площ и на шахтата намираща се в тази площ,
същата има задължение по закон да организира и възлагат работата по безопасното
поддържане на тротоарната и улична площ, както и на наличните шахти в
състояние, което да изключва възможността съответното съоръжение да стане
причина за причиняване на телесното
увреждане на едно физическо лице. Собствениците на тези тротоарни площи и
съоръжения от инфраструктурата носят пряка отговорност за обезопасяването и
поддържането в изправност на същите, респективно с грижата на добрия стопанин,
предвид и на обществено им предназначение
за преминаване на пешеходния поток през този участък, касаещ улица срещу входа
на пункта на КАТ в *** в района на пресечка на ул.„***" и ул.„***"
или „***", съответно да възложат на съответните длъжностни лица, пряко
отговорни за изправността на съоръженията да отстраняват незабавно констатирани проблеми ограничаващи
движението на пешеходци през участъка създаващи непосредствена опасност за хората.
От една страна общината е тази,
която има задължение да не допуска улици
без тротоари в населените места с население над 30 000лв, като в случая според
статистическите данни от 2019г. населението на *** е от около 94 747 души
/чл.80 ал.3 от ЗУТ/. Същата е собственик на общинските пътища, улиците и
булевардите и други, като изрично в чл.11 ал.1 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ е предвидено, че имотите и вещите общинска собственост, в
частност улиците и тротоарите следва да се управляват в интерес на населението
в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин,
тоест отговорностите на общината по поддържането в изправност както на уличното
платно, така и на прилежащия тротоар така и на бордюрите към него по начин, че
да не се допускат каквито и да било инциденти, включително и да не
представляват пряка или косвена причина за настъпването на такива инциденти, е
ясно изразена и вменена на общината. Фактът на неизправността на тротоарната
площ – изцяло липсваш тротоар и
обозначения на отвора по начин, че да не може по никакъв начин да бъде
определено точното местонахождение на отвора на шахта и без да е налице каквато
и да било поставена на място сигнализация, която да известява наличието на
опасно препятствие, ограничаващо или възпрепятстващо преминаването през участъка - отворена изцяло или частично
шахта, са все факти и обстоятелства, които са довели до настъпилото увреждане
на здравето на ищеца.
Касателно настоящия случай собственика
на съоръженията - тротоар и шахта, не е положили
дължимата се грижа присъща на добрия собственик и стопанин, съгласно чл.49 от ЗЗД, затова поведението ответника Община
Перник осъществява деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно
действие или бездействие, вреда/ имуществена и/или неимуществена / причинна
връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване
на противното, вследствие на което ищеца е пропаднал в шахта без капак,
стъпвайки вътре в нея с десния крак и в следствие на пропадането поради „рязко и прекомерно по сила извиване на
стъпалото при стъпване е настъпило ,,полифрагментна фрактура с разместване на
костните фрагменти на дясна фибула /малкопищялна кост / в долната трета на
коста от външната страна на глезена и счупване на големия пищял — тибиален
малелол намиращ се от вътрешната страна на глезена ”. Болката е изпитвана
най-силно именно към момента на причиняването на травмата, за която се е
наложило по спешност извършването на медицинска интервенция / оперативно
лечение „кръвна репозия на фрагментите и фиксирането им чрез плака и винтове
със серклажна тел на фибулата и винт с Киршнерова игла на тибиалния малелол“,
пост оперативно пострадалия търпял по – силни болки в началния период, като
постепенно 7-10 дни силните болки били намалели. На 14 ден след операцията при отстраняването
на конците ищеца търпял по – силни болки. В продължение на 45 дни е търпял
неудобства и страдания в хигиенно отношение и се нуждаел от чужда помощ поради
носенето на шина за имобилизация. Натоварването на крайника е следвало да
започне след 60-70, като за този период ищеца търпял неудобства и е ходил с
патерица. Оздравителни процес при пострадали бил продължил 8 месеца, като бил
останал дефицит във крайника, което затруднявало ходенето. Състоянието на
пострадалия, според вещото лице специалист ортопед д-р М. до 1 - 2 години ще да
се подобрило значително. Факт е, че по този начин на ищеца е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест извън
случаите на средна и тежка телесни повреди, или се касае за лека телесна
повреда, като макар самостоятелната походката да е възстановена, ищеца продължава
да изпитва неудобства. Осезателно пострадалия е изпитвал болка и страдание от имибилизацията
в моментите когато е използвал, първоначално две в последствие една патерици,
като помощно средство за да се придвижва.
Това увреждане е констатирано както и в издадената на ищеца
епикриза от историята на заболяването №***.г.,
така и от неоспорените от ответника заключения на вещите лица със специалности „ортопедия“
и „хирургия“ по назначените медицинска
експертиза, което увреждане е описано подробно от експертите. По наличие и механизма
на причиняването му описани от експерта няма постъпило възражение или оспорване
от страна на ответника. В този смисъл въззивният съд намира, че процесната
травма е налична, получена е в резултат на пропадането на тялото на пострадала
в необезопасената намираща се на неизграден тротоар шахта и по-точно на нейния
отвор, като болката е продължила в рамките на около 8 месеца и обективно е затруднявала придвижването и обслужването
на пострадалия, като в първите 3 месеца от травмата наложило и помощта на второ
лице / член на семейството/. Съдът като съобрази все пак продължителния период
от време през който ищеца е изпитвал болки и страдания от тази травма факта, че
в голяма степен, дори изцяло това е
ограничило възможността на пострадалия реално да може да се придвижва и
обслужва през възстановителния период, като е било необходимо и използването на
патерици като помощни средства, по справедливост намира, че първоинстанционния
съд правилно определил размера на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от това увреждане в размер 15 000лв., тъй като с проявеното от ответната страна бездействие и непроявена
грижа на добър стопанин по изграждането и поддържането в изправност на тротоарната площ и необезопасяването на въпросната шахта,
като съвкупен резултат е налице настъпило увреждане на ищеца. Този размер
въззивният съд отчита като справедлив и достатъчен да овъзмезди конкретните
претърпени болки и страдания от нараняването и контузията на глезена. В
тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че ищца е в трудоспособна възрастта
и обективно е бил необходим по-продължителния период от време на възстановяване
от полученото травматично увреждане, независимо че същия се бил върнал на
работа на 04.04.2019 и периодът за неработоспособност продължил „само около 98
дни“. Освен изложеното следва да се отбележи и това, че общо присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 15 000.00 лв. съотнесено към размера
на минималната работна заплата към датата на увреждането ***г. / 510.00лв. ПМС
№ 316/20.12.2017 г./ е и социално справедливо, отразява икономическото
състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид търпени
неимуществени болки и страдания за този вид увреждания при отчитане възрастта
на пострадалия, неговата трудова заетост и здравословно състояние. Не може да
не се отчете сериозността на уврежданията и че те са свързани основно с
опорно-двигателния апарат на пострадалата и че имат пряко отношение към процеса
на движение на тялото и то най-вече на
долните опорни крайници при ненапълно отшумяла травма, която продължава да има
циклични появи - при голямо натоварване на крайника, резки промени в
метеорологичните условия и други.
По изложените съображения се
явяват неоснователни оплакванията в
жалбата на Община Перник за прекомерност на присъденото обезщетение.
Възражението на Община Пазарджик
за намаляването на присъдената сума от 15 000 лв. поради допринасяне на пострадалия
за вредоносния резултат е неоснователно. Твърдението, че тъй като инцидента е
станал в тъмната част от денонощието ищеца е следвало да прояви предпазливост в своето придвижване, а участъка бил осветен и
той е могъл да избегне пропадането в шахтата, поради което да носи вина за
съпричиняване звучи несериозно като аргумент за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Едва ли ответникът иска да се ангажира с тезата, че ищеца в трудоспособна възраст нарочно е пропаднал в шахта, за да се нарани и да съди
след това общината. А съпричиняване е налице тогава, когато от страна на
пострадалия е имало поведение, съзнателно нарушаващо правни норми или правила,
регламентиращи осъществяването на определена дейност. Не може да се каже, че
като не е проявил предпазливост в придвижването пропадайки в шахта без
обезопасен капак, ищеца е допринесъл за настъпването на увреждането си и то по
такъв начин, че отговорността на ответника да бъде намалена. На гражданите не
може да се вмени в задължение да проявяват предпазливост в движението си по
улиците на града при необезопасени шахти и още по-малко може да им се вмени във
вина, че не са се опазили от пропадане в тях и са получили травматични
увреждания причиняващи им болки и страдания. По отношение на възражението за
неправилно изчисляване на размера на присъденото обезщетение за претърпени имуществени
вреди изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за болест за
периода 28.12.2018г – 0.04.2019г. и трудовото възнаграждение, което щял да
получи ищеца ако не бил на работа, а именно неправилно вземане на разликата
между брутното, а не нетното трудов възнаграждение следва да се има предвид
трайно установената съдебна практика, че по силата на чл.66 ал.1 т.7 от КТ
трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с
постоянен характер. Основната заплата според легалното определение, дадено в
чл.4 ал.1 от Наредба № 7/2007г. за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/2007г., е възнаграждение за изпълнението на
определени задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност,
в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и
времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, които се изплащат задължително, са определени с посочената
наредба или с друг нормативен акт. Такива са тези по чл.11, чл.12 и чл.15 ал.2
от Наредба № 4/2007г. Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения
образуват брутното трудово възнаграждение /чл.З от Наредбата/ и по силата на
чл.245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед
на това и определянето на обезщетенията по кодекса на труда за пропусната полза
се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по
ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй
като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на
работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово
възнаграждение и се отдържат от него, но едва при плащането му. По същия начин,
ако за обезщетението по чл.200 от КТ са предвидени такива публични задължения,
те ще се отдържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението
при изплащането му. В този смисъл Решение
№ 335 от 10.01.2012г. по гр. дело № 1230/ 2010г. IV г.о. на ВКС постановено
по реда на чл. 290 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство е доказал пълно и главно
всички елементи от състава на деликтната отговорност, която претендира, до който
извод правилно и законосъобразно е достигнал и районния съд в обжалваното решение.
Поради съвпадането на мотивите на
първоинстанционния съд с тези на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция
по предявения иск, подадената въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното
обжалване, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските
С оглед резултата от обжалването и своевременно
направените искания, на въззиваемия Р.А.А. на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК
следва да се присъди сумата от 800.00 лева, представляваща сторените от него пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от сериен №*** /л.30/.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1729 от 06.11.2019г., постановено по гр.д. № 2430/2019г. по описа
на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с ЕИК *********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.А. от ***, с ЕГН**********,
сумата от 800.00 лв. / осемстотин лева/,
представляваща сторени разноски в настоящото производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.