Решение по дело №1551/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                         Р Е Ш Е Н И Е № 987

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           Председател: Виолета Шипоклиева

                                                                  Членове: Виделина Куршумова

                                                                                  Светослав Узунов

след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1551 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:

       Производство по чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК.

      Постъпила е в Окръжен съд Пловдив с вх. № 16661/30 май 2019г. ЖАЛБА, /наименувана „частна жалба, администрирана от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с вх.№ 45783/05.06.2019г./, от Я.И.И., с ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20138240400378, срещу Постановление с изх. № 17830/21.02.19г. за отказ да се прекрати производството по изп. дело № 20138240400378, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

      Жалбоподателят твърди, че обжалваното от него постановление, му е връчено на 23.05.19г.,  при което и жалбата му е подадена в седмодневния срок, поради което е допустима.

      Относно незаконосъобразността на постановения от ЧСИ отказ да се прекрати производството по изпълнителното дело, излага следните доводи:

      ЧСИ се е водил от съображенията, че по жалба на длъжника вх. № 80733/05.10.17г. се е развило производство по гр. дело № 215/2018г. на ОС и е постановено Решение № 153/09.02.18г., с което жалбата ми е била отхвърлена; в хода на изпълнителното производство, в рамките на 2-годишния срок на перемпция, са извършвани и/или насрочвани, или предприемани принудителни способи срещу имуществото му, с което давността е била прекъсвана многократно, с извършване на всяко изпълнително действие; нещо повече, с цел проучване на имуществото на длъжника и определяне на принудителен способ от взискателя или от овластения от него ЧСИ, са извършвани множество справки до различни инстанции и регистри, което е доказателство за активността на взискателя относно защитата на неговите права за събиране на вземане то му от длъжника.

      Жалбоподателят счита, че никое от описаните по-горе съображения не дава на практика отговор по каква причина молбата му за прекратяване на производството на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е оставена от ЧСИ без уважение, поради следните доводи: Проучването на имуществото на длъжника, независимо дали се предприема от взискателя или от властения от него по реда на чл. 18 от ЗЧСИ съдебен изпълнител не съставлява извършване на изпълнителни действия по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК; активността на взискателя или на овластения от него ЧСИ относно защитата на правата му за събиране на едно подлежащо на принудително изпълнение негово вземане, извън контекста на предпоставките закрепени от чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, е изцяло ирелевантна при преценката настъпили ли са тези предпоставки; съображенията, свързани с настъпването на давността за събиране на вземането, нямат никакво отношение към искането за прекратяване на производството по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като то е различно от искането на длъжника за признаване недължимост на вземането, за което е образувано изпълнителното дело, поради изтичане на погасителна давност за същото, както са различни и предпоставките им.

       Извън горното, жалбоподателят счита, че отказът за прекратяване на производството е незаконосъобразен, поради конкретните факти:

       В релевантния за преценка на предпоставките по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК период от време, от 18.12.18г. назад до 18.12.16г. не било извършвано изпълнителни действия; като е бил насрочен опис на движими вещи на 25.01.17г., но такъв не е бил извършен, поради липса на авансово платена пропорционална такса за извършването му. По изп. дело били наложени и запори върху банкови сметки от 17.08.17г., но налагането им е станало след изтичане на 04.05.17г. на предвидения в закона двугодишен срок. Заявява се, че предпоставките за прекратяване на производството по изп. дело по право, поради перемпция, са настъпили още преди 18.12.16,г, конкретно, към дата 04.05.17г., доколкото последното извършено преди тази дата изпълнително действие по делото е запор върху МПС, наложен на 04.05.15г. Във времето от 04.05.17г. до 18.12.18г., когато е подадена молбата на длъжника до ЧСИ Павлов за прекратяване на изпълнителното дело, във връзка с която е издадено обжалваното постановление, изпълнителни действия по делото не са били извършвани.

    Поради което счита, че отказът на ЧСИ Павлов да прекрати производството по изп. дело № 20138240400378, материализиран с обжалваното Постановление с изх. № 17830/21.02.19г., по молбата на длъжника вх. № 93680/18.12.18г., е незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен, както и да се разпореди на ЧСИ да предприема съответните на законовите предпоставки и поискани от длъжника действия по прекратяване на производството по това дело, поради перемпция. Претендира разноски за съдебното производство.

    Не са постъпили писмени възражения от страна на взискатели ЕВН България Топлофикация ЕАД, гр. Пловдив, и ТД НАП Пловдив, редовно уведомени.

   Постъпили са на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени мотиви от ЧСИ Константин Павлов, с които изразява становище, че подадената жалба от длъжника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

   Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна, длъжник, в законния срок по ч. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действия на СИ – отказ от прекратяване на изпълнително производство, в хипотеза на чл. 435 ал. 2 т. 6, предл. второ от ГПК, разгледа жалбата по същество.

   Разгледана по същество жалбата на длъжника се явява неоснователна, поради следното:

    Не е спорно, както и се установява от приложено копие от Решение № 153 от 09.02.2018г. постановено по гр.дело № 215 по описа за 2018г., на Окръжен съд Пловдив, VІІІ гр. състав, че в производство по чл. 435 от ГПК, Пловдивският окръжен съд оставя без уважение жалба вх. № 2626/26.01.2018г. на Я.И.И., ЕГН ********** ***, длъжник по изп. дело № 20138240400378 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824 с район на действие – ПОС, против извършените действия по изпълнителното дело – налагане на запор върху банковите сметки в „Алианц банк България“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД и принудителното събиране на парични средства по сметките  в тези банки на длъжника Я.И.. Както и не е спорно, че в постановеното последно посочено решение окръжният съд обсъжда изложените в жалбата от длъжника И. оплаквания, че обжалваните изпълнителни действия са предприети при липса на процесуална предпоставка за допустимост на принудителното изпълнение изобщо, тъй като е твърдяно от него да са били налице условията за прекратяването му по право на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В тази насока, окръжният съд в горецитираното съдебно решение, влязло в сила с постановяването му на 09.02.2018г., изследвайки периода от време преди подаване на тогавашната жалба от длъжника /26.01.2018г./, две години назад, а и, още по- назад, до образуване на изпълнителното дело на 22.02.2013г., приема, че по изпълнителното дело се установява, че „регулярно са предприемани изпълнителни действия на посочените дати, /съответно на: 15.05.2013г.-вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника;26.06.2013г. – наложен запор върху трудовото и всяко друго възнаграждение на длъжника; 04.05.2015г.-изпращане запорно съобщение до ОД на МВР- Пътна полиция, за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника; 25.01.2017г.- насочен за 08.03.2017г. от 10.00 часа опис на собствени на длъжника движими вещи, находящи се на адреса му в град Пловдив; 17.08.2017г. – изпратени запорни съобщения до съответно посочени банки/, чрез отделни изпълнителни способи през периоди, по-кратки от две години“. При което и като краен извод съдът приема, че към момента на налагане на обжалваните запори,/от 17.08.2017г./, не е било прекратено по силата на закона, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК производството по изпълнително дело № 20138240400378.

Тъй като постановеният съдебен акт – решение, в производството по чл. 435 от ГПК, има сила на пресъдено нещо относно разрешения с него процесуален въпрос – за наличие на предпоставки по чл. 433 ал. 1 т. 6 от ГПК, от които да се приеме, че е налице прекратяване по право на изпълнителното производство,  то за настоящият въззивен състав на ПдОС не съществува правна възможност, отново, да изследва дали са налице предпоставки за прекратяване, вече, изследвани с влязло в сила съдебно решение.

Поради което и поради липсата на период от поне две години след проверявания от съда в предходно цитираното съдебно решение период, респективно, от последно посочените в него изпълнителни действия - 17.08.2017г., до постановяване на понастоящем обжалваното постановление,  то настоящият въззивен състав на ПдОС приема, че не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК за такъв двугодишен период от развитието на изпълнителното производство. При което и жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Решението на окръжния съд е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                         Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила  в Окръжен съд Пловдив с вх. № 16661/30 май 2019г. ЖАЛБА, /наименувана „частна жалба, администрирана от ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с вх.№ 45783/05.06.2019г./, от Я.И.И., с ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20138240400378, срещу Постановление с изх. № 17830/21.02.19г. за отказ да се прекрати производството по изп. дело № 20138240400378, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

 

                                                                                        2/