Решение по адм. дело №1779/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО и е образувано по повод постъпила жалба от Н. Д. Я. с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Камено, [улица], против Решение № 1040-02-125 от 18.09.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № О-02-999-00-********** от 13.08.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че в потвърденото разпореждане не са изложени фактическите основания за издаването му. Твърди се, че жалбоподателката притежава качеството осигурено лице и с оглед на това незаконосъобразно е отказано на същата отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Изложено е, че е налице висящ спор относно законосъобразността на предписание, с което се иска заличаване осигурителния стаж на Я. като земеделски производител. По същество се иска отмяна на оспореното решение.

В съдебното заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща представител, редовно уведомена. Не сочи доказателства.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Във връзка с постъпил сигнал с рег. индекс № 1042-02-90 от 25.04.2024 г. от сектор „Краткосрочни плащания- 2“ при ТП на НОИ- Бургас и в изпълнение на Заповед № ЗР-5-02-01595615/21.05.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Бургас, на 10.06.2024 г. е извършена проверка по разходите на ДОО на жалбоподателката Н. Д. Я.. В хода на проверката е установено, че последната е регистрирана като земеделски производител с ЕИК *********. Декларирала е данни в ТД на НАП чрез декларация ОКд-5, с начало на осигуряване от 03.11.2023 г., като осигурен за фонд „Пенсии и ОЗМ“. Данните, подадени с декларация образец № 1 с код вид осигурен „13 -земеделски производител“, са с начало на периода 03.11.2023 г., като за м. ноември 2023 г. са с отработени 20 дни и осигурителен доход 709.09 лева; за м. декември 2023 г.- с един отработен ден и 17 дни без вноски; за месеците януари, февруари, март и април 2024 г. са посочени само „дни без вноски“. При проверката в Регистър трудови договори не са установени регистрирани наети лица за упражняване на стопанската дейност. От регистър ИСЕОДД са установени данни за болнични листове за временна неработоспособност за общо заболяване с начало на периода 04.12.2023 г., както и болнични листове със същата причина за последващ период- до 16.05.2024 г. вкл. От представените при извършване на проверката документи за упражнявана дейност в качеството на земеделски стопанин, в т.ч. анкетна карта за стопанската 2023 г. - 2024 г., е установено, че в ОД „Земеделие“- Бургас е заявен имот „УГАР“ с площ от 4.5513 ха. Горните констатации са отразени в съставения при проверката констативен протокол № КП-5-02-01604430/10.06.2024 г. Прието е от проверяващото лице, че Я. не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от КСО, тъй като не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В тази връзка е отбелязано в съставения протокол, че наличието на регистрация на физическо лице в регистъра на земеделските стопани не е самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. Формиран е извод, че представените болнични листи с начало 04.12.2023 г. и последващите такива не следва да имат осигурителни права и по изплащане на парично обезщетение.

Въз основа на горните констатации е издадено Разпореждане № О-02-999-00-********** от 13.08.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ- Бургас, с което е отказано на жалбоподателката изплащане на парично обезщетение за майчинство по болничен лист № Е20240849806, издаден на 29.07.2024 г. С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, разпореждането е оставено в сила.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО- ръководител на ТП на Националния осигурителен институт- Бургас. Издадено е в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав решението е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Материалноправните предпоставки за възникване правото на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство са установени в чл. 40, ал. 1 от КСО. Нормата изисква в условията на кумулативност наличието на следните предпоставки: лицето да е „осигурено лице“ по смисъла на § 1 от ДР на КСО и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Според дефиницията, дадена с нормата на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. На основание чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ, ако лицето няма право на обезщетение или помощ.

В разглеждания случай спорът между страните е концентриран върху качеството „осигурено лице“ на жалбоподателката Я. към началната дата на временната неработоспособност по болничен лист № Е20240849806, издаден на 29.07.2024 г. Този спор е разрешен с влязлото в сила решение № 9264/18.11.2024 г. по адм.дело №1206/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което наличието на такова качество у Я. е отречено. С него е отхвърлена жалбата на последната против задължителни предписания № ЗД-1-02-01604442/10.06.2024 г., с които е разпоредено заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за периода от 03.11.2023 г. до 30.04.2024 г., поради липса на основание за осигуряване. Решението е оставено в сила с решение № 5972/04.06.2025 г. по адм.дело № 1073/2025 г. на Върховния административен съд. Прието е от съда, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 03.11.2023 г., но не е изпълнено условието на чл. 10, ал. 1 от КСО за упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, респ. не е възникнало основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО- реално осъществяване на трудова дейност като земеделски стопанин (производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба), която дейност да е започнала и да не е прекъсвана. В тази връзка е посочено в мотивите на съдебното решение, че заявените от същата поземлени имоти представляват угари- изорани и чисти от плевели, незасяти през процесния период. Формиран е извод, че тя не притежава качеството осигурено лице, въпреки регистрацията като земеделски производител, и подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице са некоректни, поради което следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са дадените на същата задължителни предписания.

При тези данни следва да се приеме, че законосъобразно е отказано изплащане на обезщетение по болничния лист с № Е20240849806 от 29.07.2024 г., поради отсъствие на една от изискуемите материалноправни предпоставки. Налице е хипотезата на чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Разноските следва да се възложат върху жалбоподателката, поради неоснователно предизвикания правен спор.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. Я. с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Камено, [улица], против Решение № 1040-02-125 от 18.09.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № О-02-999-00-********** от 13.08.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ- Бургас.

ОСЪЖДА Н. Д. Я. с [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ- Бургас сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчване на съобщението.