РЕШЕНИЕ
№ 7464
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110169632 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 500, ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата от
666,30 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение на основание договор за застраховка " Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователна полица № [номер], ведно със законна лихва от
06.12.2021 г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена по отношение на л.а. " Рено Меган", с рег.№ [рег.
номер на МПС], по силата на който е поел задължение да плати застрахователно
обезщетение за вредите, резултат от настъпило в срока на действието му
застрахователно събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на договорното си
задължение заплатил застрахователно обезщетение в размер на 641,30 лв. за вредите,
настъпили в резултат на ПТП на 01.02.2017 г. по вина на ответника при управление на
посочения лек автомобил без СУМПС, както и сторил ликвидационни разноски в
размер на 25 лв. С плащането на застрахователното обезщетение твърди да възниква
регресното му вземане срещу застрахования делинквент, поради което на последния
била изпратена регресна покана да възстанови заплатената сума.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК. В откритото съдебно заседание заявява, че не оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск съобразно правилото на чл. 154 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на
който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че виновен за
1
събитието е застрахованият при ищеца водач, който е управлявал лекия автомобил без
СУМПС, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение за вредите по увреденото МПС в предявения размер. В
тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на
дълга.
С оглед становището на ответника по предявения иск съдът приема, че всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на съдебно предявеното вземане на
ищеца и обуславящи възникването му в размера, посочен в исковата молба, са
безспорни между страните по делото, поради което съдът намира осъществяването им
за доказано – чл.153 ГПК / така определението по делото от 16.06.2022 г./.
Горните фактически изводи се обосновават и от представените по делото и
неоспорени от ответника писмени доказателства, в това число застрахователна полица
№ [номер] за сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
със срок на действие от 28.10.2016 г. до 27.10.2017 г., застрахователна полица №
[номер] за имуществена застраховка „Каско“ на [фирма] относно лек автомобил „
Мерцедес“, с рег. № [рег. номер на МПС], свидетелство за управление на МПС и
контролен талон, протокол за ПТП № [номер] от 01.02.2017 г., преписка по щета №
[номер], покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, връчена на ищеца на
18.03.2019 г., платежно нареждане от 09.05.2019 г., регресна покана до ответника с изх.
№ РГ-20876/11.07.2019 г. и известие за връчване.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира по делото
доказателства вземането на ищеца да е удовлетворено чрез плащане или друг способ за
погасяване, поради което предявеният иск по чл. 500, ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД е изцяло
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Акцесорният характер на претенцията за заплащане на законната лихва от
датата на предявяване на иска – 06.12.2021г., до окончателното й погасяване, обуславя
и нейната основателност.
По разноските по делото.
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени такива в общ размер от 150 лв., а именно
50 лв. - заплатена държавна такса, и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК /ред.ДВ, бр.8/2017 г./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [улица],
[жилищен адрес], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], ет. 2, на основание чл. 500, ал.2 КЗ вр. чл.45
ЗЗД сумата от 666,30 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка " Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица № [номер], ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - от
06.12.2021 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и
2
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3