Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 16.10.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2. БОРЯНА ГАЩАРОВА
при секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 470 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 38 от 18.12.2018 г., постановена по НЧХД № 473/2017 г., състав на РС Б. е признал, както следва:
подсъдимата Т.Г.Н. за невиновна в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с М.П.В. *** е причинила лека телесна повреда на частния тъжител Р.Е.П. ***, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частния тъжител Р.Е.П. *** е казала нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „ти си курва, спиш с гръка за пари, дъщеря ти е копеле, ебеш се с мъжете за пари, нещастница“,
и я оправдал по обвинението в извършени престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК;
подсъдимият М.П.В. за невиновен в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с Т.Г.Н. е причинил лека телесна повреда на частния тъжител Р.Е.П. ***, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частния тъжител Р.Е.П. *** е казал нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „много скоро и аз ще те еба“ и извършил нещо унизително за честта и достойнството й, а именно плюене върху нея,
и го оправдал по обвинението в извършени престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК.
С присъдата частната тъжителка Р.П. е осъдена да заплати на Т.Н. сумата от 460.00 лв., представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар и депозити за призоваване на свидетели и на М.В. сумата от 200 лв., представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от частния тъжител Р.П., с която се иска постановената присъда да бъде отменена, а двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по обвиненията. Сочи се, че първоинстанционният съд необосновано не е дал вяра на показанията на свидетелите В. и П., които са ясни, последователни и вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с приетото по делото заключение на вещото лице по СМЕ. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал противоречивите обяснения на двамата подсъдими, а от мотивите към присъдата не става ясно защо съдът е приел, че не са събрани доказателства по отношение извършените престъпления обида от двамата подсъдими, тъй като двамата очевидци ясно свидетелстват за извършените действия и изречените думи от страна на подсъдимите спрямо пострадалата.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка адв. К. заема становище за необходимостта от отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвиненията и да им бъдат наложени съответни наказания. Показанията на свидетелката В., некредитирани от съда, се считат за достоверни и подкрепящи обвинителната теза, изложена в тъжбата. Погрешно според повереника първостепенният съд е приел и че показанията на свидетелката П. – майка на частната тъжителка, са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, тъй като те са в кореспонденция с представеното по делото медицинско удостоверение и заключението на изготвената СМЕ. Прави се извод за необективност и нелогичност на сторения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, като се счита, че по този начин е допуснато превратно обсъждане на едни доказателства и необсъждане на други установени и относими към предмета на доказване факти.
Извършените от двамата подсъдими действия и изречените от тях обидни думи се считат за безспорно установени от гласните доказателства – показанията на свидетелките П. и В..
По отношение на повдигнатите на двамата подсъдими обвинения по чл. 146, ал. 1 от НК се сочи, че изобщо липсват изложени мотиви към постановената присъда, поради което липсва възможност да бъде разбрана волята на първостепенния съд и да се проследи по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение.
Претендират се осъществените от частната тъжителка разноски в производството.
Частната тъжителка Р.П. пред въззивния съд твърди, че може да прости телесните повреди, но не и факта, че са я обиждали пред дъщеря ѝ.
Защитникът на подсъдимите Н. и В. – адв. Я., заема становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановената присъда. Сочи се, че в хода на производството не са доказани по несъмнен начин всички обстоятелства, свързани с претендираните с тъжбата престъпления. Твърди се, че първостепенният съд достатъчно мотивирано се е обосновал защо не дава вяра на показанията на свидетелката В., вкл. защо отдава такова значение на заявеното от свидетелката наличие на ограда от мрежа между имотите – което пък се отрича от свидетелката П.. Относно последната се сочи, че тя не само е майка на частната тъжителка, но и обвинението вместо за причинени телесни повреди на повече от едно лице (каквато би следвало да е правната квалификация за телесните повреди според заявеното в тъжбата) изкуствено е разделено, за да могат майка и дъщеря взаимно да свидетелстват всяка в полза на другата.
Относно писмените доказателства се сочи, че освидетелстването на частната тъжителка е извършено едва на следващия ден, като не може да се гадае какво се е случило междувременно. Подчертава се, че конфликтът е започнат именно от частната тъжителка, която е тръгнала да изяснява някакви междусъседски отношения, нахлувайки в жилището на подсъдимите, а подсъдимият В. се е намесил дотолкова, доколкото да защити майка си и да изтласка двете жени, които са я нападнали. Със същите мотиви, твърди защитникът, е поискано от РС Б. в случай, че приеме обвинението за доказано, да се съобрази с разпоредбата на чл. 12 от НК, тъй като нараняванията са причинени при самозащита.
Претендират се
осъществените разноски пред въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимата Н. – адв. Ц., също заема становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановената присъда, като се присъединява към изложените от защитника адв. Я. аргументи. Подчертава се, че въпреки заявеното от частната тъжителка наличие на свидетел, към когото с майка си са се обърнали непосредствено след случая, този свидетел не е бил посочен и ангажиран за доказване на конкретни обстоятелства във връзка с предмета на делото.
В последната
си дума пред съда подсъдимите Н. и В. заявяват желанието си постановената
първоинстанционна присъда да бъде потвърдена.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимата Т.Г.Н. с частната тъжба от Р.П. е повдигнато обвинение в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с М.П.В. *** е причинила лека телесна повреда на частната тъжителка, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й – престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частната тъжителка е казала нещо унизително за честта и достойнството ѝ, а именно: „ти си курва, спиш с гръка за пари, дъщеря ти е копеле, ебеш се с мъжете за пари, нещастница“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Със същата тъжба от Р.П. срещу подсъдимия М.П.В. е повдигнато обвинение в това, че на 07.07.2017 г. около 18.00 часа в град Б. в съучастие като съизвършител с Т.Г.Н. е причинил лека телесна повреда на частната тъжителка, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето й – престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; както и за това, че на същата дата и място в присъствие на частната тъжителка е казал нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „много скоро и аз ще те еба“ и извършил нещо унизително за честта и достойнството й, а именно плюене върху нея – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
При собствена
преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно
производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Т.Н. и М.В. (майка и син) живеели в гр. Б. в къща – близнак, находяща се на ул. „*********“ № *, в ъгъла с ул. „*********“. В същата къща – близнак на ул. „*********“ № * живеели частната тъжителка Р. Ц. и нейната майка – свидетелката К. П.. Втората от къщите имала вход както от ул. „*********“, така и от ул. „*********“, като входът откъм ул. „*********“ бил непосредствена близост с входа за къщата на подсъдимите - входните им врати се намирали на около 3 метра една от друга и пред всяка от тях имало изградена бетонова площадка, до която се достигало по няколко стъпала.
Ремонтът на общия покрив на двете къщи и ползването на дворното пространство откъм ул. „*********“ породило през пролетта на месец май на 2017 г. влошаване на взаимоотношенията между съседите, което с времето се задълбочило.
На 07.07.2017 г. около 18.00 часа частната тъжителка се прибрала заедно с маловръстната си дъщеря и заварила майка си К. П. да насипва пръст в двора откъм ул. „*********“, върху която пръст поставяла плочи и ги мокрила за улягане, използвайки гъвкав маркуч. Свидетелката П. се оплакала на дъщеря си от отношението на съседите и в частност това на подсъдимата Н., която била говорила негативно по неин адрес пред свои приятелки и пред сина си.
Частната тъжителка решила незабавно да вземе отношение по въпроса, като потърси сметка на подсъдимата Н.. За целта тя отишла пред входната врата на жилището на подсъдимите и почукала, а подсъдимата Н. отворила вратата. Между двете възникнал скандал, в който бързо се включили както свидетелката П. (която последвала дъщеря си с маркуча в ръце), така и подсъдимият В., повикан от майка си. Пред входната врата на подсъдимите четиримата участници в скандала започнали да викат и да се бутат, като подсъдимият В., притеснен за здравето на майка си, се опитвал да я предпази от нараняване и същевременно – да изтика частната тъжителка и свидетелката П. от имота си.
Когато двамата подсъдими успели да избутат с ръце свидетелката П. и частната тъжителка и те напуснали тяхната част от имота, скандалът приключил и всеки се прибрал у дома си. Частната тъжителка позвънила на тел. 112 и по подадения от нея сигнал били изпратени свидетелите П. и Лаков – полицейски служители, които провели беседа с участниците в инцидента, констатирали, че семействата са се прибрали по домовете си и обективирали извършеното от тях посещение в докладна записка.
На 08.07.2017 г. частната тъжителка Р.П. посетила съдебен лекар, който при извършения преглед констатирал охлузвания в областта на дясната очница и лявата мишница и кръвонасядане в областта на лявото бедро.
На същата дата преглед бил осъществен и на свидетелката П., като в издаденото съдебномедицинско удостоверение били описани установените по тялото й травматични увреждания – подкожен хематом и кръвонасядане в областта на лявата мишница и лакътя на лявата ръка, охлузвания в областта на глезена на десния крак и кръвонасядане в областта на гръдния кош вляво.
Видно от заключението на СМЕ, въз основа на издаденото медицинско удостоверение при Р.П. са установени следните травматични увреждания – линейна драскотина в областта на долния ръб на дясната очница, две охлузвания на кожата по задната повърхност на лявата мишница в долната ѝ трета и кръвонасядане по задновъншно-страничната повърхност на лявото бедро. За описаните наранявания вещото лице пояснява пред съда, че те могат да бъдат причинени от падане по стълби, като е възможно при такъв механизъм пострадалият да има и други нараняваниния.
Видно от справка от ЦСМП – С., на 07.07.2017 г. двамата подсъдими не са преглеждани във ФСМП Б.. Свидетелката С. Д., работила по това време във ФСМП Б. заявява, че в края на една от смените ѝ (около 20.00 часа) заварила подсъдимата Н. на входа на болничното заведение и на въпроса й какво прави там подсъдимата отговорила, че е бита от съседката, а свидетелката й препоръчала да изчака застъпващия смяната неин колега, за да я прегледа.
Сведения за здравословното състояние на подсъдимата Н. съобщава свидетелят И. И. – личен лекар на същата, според който подсъдимата е в изключително влошено здравословно състояние поради редица тежки заболявания, като през лятото на 2017 г. при едно от посещенията ѝ при него на въпроса му относно наличната тогава рана на главата отговорила неопределено, че е паднала в банята и че има проблеми със съседите.
И двете страни депозирали жалби по случая, съответно до РП Б. и до РУ на МВР Б., като впоследствие жалбите били обединени. След извършена проверка прокурор при РП Б. отказал да образува досъдебно производство поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер, като прекратил образуваната преписка.
Установената от настоящата инстанция фактическа обстановка напълно съвпада с тази, изложена от първоинстанционния съд в мотивите към постановената присъда. В мотивите на присъдата съдът е изпълнил, макар и пестеливо, и задължението си да изложи своите аргументи от кои доказателства се установява възприетата и от него фактическа обстановка, като е обсъдил гласните и писмени доказателства и експертното заключение.
Първостепенният съд с основание не е кредитирал с доверие показанията на свидетелките П. и В.. Свидетелката П. твърди, че подсъдимите Н. и В. са я ритали в областта на бъбреците (като повечето удари били нанесени от подсъдимата Н.); че подсъдимият В. на два пъти бутнал на земята частната тъжителка и тя паднала по стълбите и след това „на равното“, като и двата пъти падането било по гръб; че подсъдимата Н. обиждала и двете, но освен че още в началото на скандала хванала частната тъжителка за косата друго съприкосновение между двете жени нямало. Различна версия за случилото се заявява пред съда свидетелката В., а именно – че подсъдимата Н. освен оскубването на частната тъжителка я ударила по лицето и това се случило едва след падането по стълбите - което падане при това било еднократно; както и че подсъдимата избутвала частната тъжителка назад.
От друга страна, показанията на свидетелката В. преповтарят детайлно и с подробности записаното в частната тъжба, но при отговора на редица поставени въпроси извън обстоятелствата в тъжбата (като например къде се е намирало маловръстното дете на частната тъжителка, кога подсъдимият В. е излязъл от къщата и какъв е общият вид на площадката пред входната врата на подсъдимите) свидетелката заявява липса на спомени или твърди, че не знае, поради което с основание първоинстанционният съд е приел, че тя в действителност не е присъствала на инцидента.
Макар първостепенният съд да не се е спрял изрично на това обстоятелство, въззивният съд счита за нужно да отбележи, че част от заявените от свидетелката П. наранявания както по нея самата, така и по частната тъжителка Р.П. не кореспондират с медицинските удостоверения, издадени на следващия ден от съдебен лекар. Така свидетелката П. съобщава по отношение на собствените си травми, че от страна на двамата подсъдими са ѝ нанесени многократни ритници в областта на бъбреците и имала в тази област натъртвания - без да обяснява как това е сторено при положение, че изобщо не е падала на земята; че ѝ е причинена средна телесна повреда и за това води дело срещу подсъдимите; както и че имала хематом на ръката. Видно от медицинското удостоверение, обаче, при свидетелката не са установени видими увреждания в областта на бъбреците (кръвонасядане е констатирано само в областта на гръдния кош вляво), а самото медицинско удостоверение не съдържа данни за телесно увреждане, отговарящо по своята медикобиологична характеристика на критериите за средна телесна повреда. В разпита си пред съда свидетелката П. не твърди и да е било въздействано по някакъв начин от който и да е от двамата подсъдими в областта на краката ѝ, с оглед на което установените при прегледа от съдебен лекар охлузвания в областта на глезена на десния крак също не могат да бъдат отнесени към процесния случай.
По отношение травмите на дъщеря си свидетелката П. заявява, че тя е падала на два пъти на гърба си, като първия път това е станало по стълбите; че имала охлузване по гърба и по задните части от падането, както и че при падането си ударила главата. И макар според вещото лице констатираните при прегледа на частната тъжителка охлузвания в областта на дясната очница и лявата мишница и кръвонасядането в областта на лявото бедро да могат да бъдат получени при падане по стълби, то прегледът не е установил заявените от свидетелката П. охлузвания по гърба и по задните части.
Прието е несъмнено в правната теория и практика, че предметът на доказване по дела от частен характер, каквото е настоящото, се определя с частната тъжба, която по своята същност трябва да отговаря на същите изисквания, каквито са поставени към обвинителния акт, вкл. относно заявените в нея обстоятелства. Така обсъдената доказателствена съвкупност според въззивния съд не установява както заявената с частната тъжба последователност от действия на всеки от участниците в конфликта, така и твърдяната вербална комуникация между тях. В настоящата тъжба се твърди, че двамата подсъдими са скубали косите на свидетелката П. и подсъдимият В. е нанасял удари с ръка по лицето ѝ, а телесно увреждане по лицето на свидетелката не е констатирано в хода на съдебното следствие. Записано е в тъжбата, че подсъдимата Н. по време на конфликта е изрекла по адрес на свидетелката П. думите „Ти си ненормална, по цял ден нищо не работиш. Постоянно ни правиш мръсно, вземи са хвани на работа, че да се махнеш оттука. Да се беше натровила миналата година, че да пукнеш. Докато съм тук, заклевам се, че ще те уморя. С тия пари от къщата, които ти платихме, свещи да си купуваш“, както и че подсъдимият В. се обърнал към нея с думите „Всеки ден от 2 до 4 часа, когато си почиваме, нарочно вдигаш шум да ни дразниш. Ти си болна, ненормална, господ те е наказал да си кьорава, затова носиш очила, виж се каква си грозна.“ Подобни реплики не съобщават в хода на съдебното следствие свидетелките В. и П., като и двете наблягат единствено на думите със сексуален подтекст, инкриминирани в повдигнатите към подсъдимите обвинения.
С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че двете свидетелки В. и П. не могат да бъдат приети за безпристрастни, а за първата от тях с основание първостепенният съд е счел, че тя не е била очевидец на случилото се. Изложените съображения от първоинстанционния съд в това отношение са обосновани, макар и сравнително лаконични, а мотивите към присъдата установяват в необходимата степен кои от заявените в тъжбата обстоятелства се установяват в хода на съдебното следствие и въз основа на кои доказателства съдът е формирал крайния си извод за недоказаност на обвиненията срещу всеки от двамата подсъдими.
Въззивната инстанция се солидаризира с извода на районния съд за необективност на посочените по – горе гласни доказателства, като счита, че несъответствията в тях са съществени и не могат да бъдат отдадени на обстоятелството, че е изтекъл период от време от инцидента до разпита на свидетелките пред съда, нито на естествената разлика в субективните възприятия на всяка от свидетелките П. и В..
Останалите посочени по-горе в настоящото решение свидетели не са очевидци на случилото се, поради което показанията им на практика не установяват релевантни за предмета на делото факти и обстоятелства, освен безспорно влошените взаимоотношения между страните по делото и техните семейства.
При анализа на доказателствата досежно обвиненията първостепенният съд е направил извода, споделен и от настоящата инстанция - че събраните по делото доказателства не установяват с необходимата за постановяване на осъдителна присъда категоричност подсъдимите Н. и В. да са извършили описаните в тъжбата действия спрямо телесната неприкосновеност на частната тъжителка, нито да са отправили към нея инкриминираните реплики.
Действително, установява се
от писменото доказателство медицинско удостоверение и от заключението на СМЕ,
че частната тъжителка Р.П. на 08.07.2017 г. обективно е имала увреждания, които
по своята медико-биологична характеристика отговарят на критериите за лека
телесна повреда; както и че същите са в резултат на действието на удари с или
върху твърд тъп предмет с тъпа или тъпоъгълна форма и могат да бъдат получени
по начина, описан в тъжбата. Не се установява обаче тези увреждания да са
получени в резултат на оказано именно от подсъдимите Н. и В. въздействие върху
частната тъжителка. Оценката на доказателствените източници, направена от първоинстанционния
съд в тази връзка е коректна и обективна, макар и сравнително лаконична, съответства
на изискванията по чл. 14 от НПК и на правилата
на формалната логика, поради което липсва порок във формираното вътрешно убеждение
по релевантните факти. Собствената оценка на тези източници, извършена от
въззивната инстанция, не дава основание за различното им тълкуване.
Въз основа на установените
фактически положения и констатации, направени след съвкупна преценка на доказателствения
материал по делото, и констатираните както от първоинстанционния, така и от
въззивния съд противоречия в гласните и писмени доказателства, не се установява
подсъдимите Н. и В. да са осъществили състава на твърдяните престъпления по чл.
130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което
контролираният съд правилно, законосъобразно и обосновано ги е признал за
невиновни по обвиненията.
Предвид постановената оправдателна присъда, законосъобразно на частната тъжителка са възложени осъществените от подсъдимите разноски в първата инстанция - от Т.Н. сумата от 460.00 лв., представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар и депозити за призоваване на свидетели и от М.В. сумата от 200 лв., представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар.
На подсъдимите Н. и В. се дължат и осъществените разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лв. за платен солидарно от тях адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38 от 18.12.2018 г., постановена по НЧХД № 473/2017 г. на РС Б..
ОСЪЖДА Р.Е.П. с ЕГН ********** да заплати солидарно на Т.Г.Н. с ЕГН ********** и М.П.В. с ЕГН ********** осъществените разноски в хода на производството пред въззивната инстанция в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………