Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260207
гр. Русе, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1854 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове- установителни с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79
ал.1 и чл.92 от ЗЗД и осъдителни с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.342 от ТЗ.
Ищецът “Теленор България” ЕАД–София твърдят, че са се снабдили срещу
ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело №
6332/ 2019 г. по описа на РРС за сумата от 254,49 лв., съставляваща задължение по
договор за мобилни услуги от 07.11.2017 г., произвел действие на 09.11.2017 г., със законната
лихва върху нея от 22.10.2019 г., 274,04 лв.-неустойка за предсрочно
прекратяване на контракта и 32,72 лв.-обезщетение за забава за периода
21.06.2018 г.-26.09.2019 г., както и 205 лв.-разноски за производството.Актът бил връчен на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
В указания им съда срок
предявяват иск за бъде установено по отношение на ответника, че им дължи сумата
от 126,87 лв., представляваща цена за незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 05.01.-04.06.2018 г. по договор за мобилни услуги от 07.11.2017 г.,
произвел действие на 09.11.2017 г., със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението, и 274,04 лв.-неустойка за предсрочно
прекратяване на контракта.
Искат ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 127,62 лв., представляваща вноски по Договор за лизинг от
17.02.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI модел P9 Lite mini Black за времето
м.юни 2018 г.-м.октомври 2019 г.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът Д.Е.М. признава исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 6332/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу Д.Е.М. за сумата от
254,49 лева, съставляваща задължение по договор за мобилни услуги от 07.11.2017
г., 274,04 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на контракта, 32,72
лв.-обезщетение за забава за периода 21.06.2018 г.-26.09.2019 г., както и 205
лв.-разноски за производството.Актът бил връчен на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на
страната на 04.03.2020 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 22.05.2020
г.Предмет на настоящия спор не е обезщетението за забава, както и главница над
126,87 лв.
Приложени са Договор за мобилни услуги от 07.11.2017 г., Заявление
за смяна на собственост от 07.11.2017 г., Приложение–ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 07.11.2017 г., Договор
за лизинг от 07.11.2017 г., Общи условия
на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или
друго устройство, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от
07.11.2017 г., Декларация-съгласие от 07.11.2017 г., Запис на заповед от
07.11.2017 г., Ф-ра (дубликат) № **********/05.02.2018 г., Ф-ра (дубликат) № **********/05.03.2018
г., Ф-ра (дубликат) № **********/05.04.2018 г., Ф-ра (дубликат) № **********/05.05.2018
г., Ф-ра (дубликат) № **********/05.06.2018 г., Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД от 10.09.2010 г.Ищецът е посочил, че крайният срок за погасяване на задължението е бил
на 20.06.2018 г., в който ответникът не е платил уговорените ежемесечни абонаментни
цена.Обстоятелството се признава от насрещната страна.В т.11 от контракта е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на облигационната връзка.Ответникът
не оспорва,че по силата на Договор за лизинг от 07.11.2017 г.е получил от
дружеството мобилно устройство HUAWEI
модел P9 Lite mini Black, както и че
времето м.юни 2018 г.-м.октомври 2019 г. не е погасдил уговорените между тях
лизингови вноски в общ размер на 127,62 лв.
Ответникът е заявил съгласие с исковите претенции.Съдът,
като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК–признанието
изхожда от надлежна страна, то не противоречи на закона и на добрите нрави,
счита, че следва да уважи исковете така, както са предявени.В полза на ищеца се
следват направените разноски за двете производства, при съобразяване на
по-малкия заявен размер на вземанията по това дело.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Е.М., ЕГН **********,***, че дължи на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със
съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г. ***, сумата от 126,49 лв., представляваща цена за незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода 05.01.-04.06.2018 г. по договор за мобилни услуги от 07.11.2017 г.,
произвел действие на 09.11.2017 г., със законната лихва върху нея от
22.10.2019 г., и 274,04
лв.-неустойка
за предсрочно прекратяване на контракта, присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3144 от 23.10.2019
г. по ч.гр.дело № 6332/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Е.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г. ***, по банкова
сметка ***: ***, сумата от 127,62 лв., представляваща вноски по
Договор за лизинг от 17.02.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI модел P9 Lite
mini Black за времето м.юни 2018 г.-м.октомври 2019 г., 305 лв.-разноски по делото, както и сумата
от 146,30
лв.-припадащи
се разноски по ч.гр.дело № 6332/2019 г. по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :