№ 220
гр. Велико Търново , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000149 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-5 от 13.01.2021 г., постановено по т.д. № 54/2018г.
Великотърновският окръжен съд е обявил за недействителен изцяло по отношение на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сключения между „Техеко Енерджи” АД, ЕИК
********* (старо наименование „ТЕЦ Свищов" АД) и „Исттакор“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ********* договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
сключен на 26.05.2017г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168,
том II, per. № 3303, нот. дело № 250 от 26.05.2017 г., на нотариус Л. А. с рег.№ 294 на НК, с
район на действие РС – Свищов, вписан в Служба по вписванията - гр. Свищов, с вх.рег. №
1265 от 29.05.2017 г., акт № 15, том IV, дело № 614/2017г., с който срещу сумата от 3 684
966 лева „Техеко Енерджи" АД (с предходно наименование „ТЕЦ Свищов" АД) прехвърля
на „Исстакор" ЕООД собствеността върху дванадесет поземлени имота (ведно със
застроените в тях сгради) и четвърти етаж от административна сграда, всички находящи се в
гр. Свищов, подробно описани в решението.
Със същото решение съдът е обявил за недействителен по отношение на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* сключения между „Техеко Енерджи“ АД, ЕИК *********
(старо наименование „ТЕЦ Свищов“ АД) и „Исстакор“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, договор за покупко - продажба на активи от 29.05.2017г. с per. № 3405 на
Нотариус Л. А. с рег.№ 294 на НК, с район на действие PC – Свищов, само в частта му
относно понтон с инвентаризационен номер 101223 и пореден номер 19 съгласно
приложение № 1 към договора, озаглавено „Опис активи на „ТЕЦ Свищов“ АД към договор
за продажба от 29.05.2017г.“
1
С решението „Техеко Енерджи“ АД и „Исстакор" ЕООД (в несъстоятелност) са
осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 113 324,76 лв. разноски по водене
на делото пред първата инстанция.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Исстакор“ ЕООД (н.) – гр.
Стара Загора, чрез синдика адв. В.М., с оплакване за недопустимост и неправилност на
същото. В жалбата се излага, че предявеният от „Юробанк България“ АД Павлов иск е
недопустим поради липса на правен интерес за завеждането му, доколкото преди
сключването на атакуваните като относително недействителни сделки има вписани особени
залози и ипотека върху процесните недвижими имоти и движими вещи. Посочва се, че след
като атакуваните сделки са сключени след вписването на обезпечения в полза на банката,
тези сделки са непротивопоставими на обезпечения кредитор, който може да насочи
изпълнението към активите, предмет на тези обезпечения, независимо в чия собственост се
намират. На следващо място жалбоподателят излага, че не съществува възможност
имуществата да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност на „Исстакор“ ЕООД
(н.), доколкото с определения на Пловдивския апелативен съд са отменени наложените от
Старозагорския окръжен съд обезпечителни мерки и е постановено да продължи
индивидуалното принудително изпълнение по изп. д. № 612/2017 г. по описа на ЧСИ С. К. и
изп. д. № 800/2017 г. по описа на ЧСИ В. Г., по които изпълнението е насочено към имотите
и движимите вещи, предмет на атакуваните сделки. Твърди се също, че „Юробанк
България“ АД е присъединен взискател по право, доколкото има учредени ипотека и
особени залози върху продадените активи, и се явява обезпечен кредитор, както и че
индивидуалното принудително изпълнение спрямо процесното имущество продължава и
към момента на подаване на въззивната жалба и ищецът по делото не е лишен от
възможността да участва в него. По същите съображения жалбоподателят счита за
недопустим и евентуалният иск по чл. 26 от ЗЗД. По съществото на правния спор се
посочва, че съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване на
иска по чл. 135 от ЗЗД. Твърди се, че атакуваните сделки не са с увреждащ ищеца характер,
тъй като имуществото, предмет на сделките, не е част от масата на несъстоятелността на
ответника „Исстакор“ ЕООД (н.) и няма да се осребрява в това производство, доколкото има
предхождащи обезпечения по ГПК в полза на ищеца, които се ползват с приоритет пред
правилата на ТЗ. Излага се също, че съдът е приел само на база косвени доказателства, че е
налице знание за увреждащия характер на процесните сделки у страните по тях, поради
което изводите му в тази насока са необосновани. Жалбоподателят счита, че не са налице
достатъчно доказателства, които да обуславят и основателността на иска по чл. 26 от ЗЗД.
Направено е искане обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а в случай,
че бъде прието за допустимо – да бъде отменено като неправилно и необосновано, като
предявените искове бъдат отхвърлени.
Постъпил е отговор от „Юробанк България“ АД, с който е изразено становище за
неоснователност на жалбата. В отговора се посочва, че твърдението за недопустимост на
иска по чл. 135 от ЗЗД поради липсата на правен интерес у ищеца се прави за пръв път с
въззивната жалба, след изтичане на срока по чл. 367 от ГПК, поради което не следва да бъде
разглеждано. Същото твърдение насрещната страна възприема и като необосновано и
неоснователно. Излага се, че необосновани и неоснователни са и твърденията, че по силата
на цитираните в жалбата актове на Пловдивския апелативен съд недвижимите имоти,
предмет на атакуваните договори, не могат да се продават в производството по
несъстоятелност на „Исстакор“ ЕООД (н.). Твърди се, че единствено при успешно
провеждане на исковете по чл. 135 от ЗЗД ще отпадне възможността недвижимите имоти,
предмет на процесните договори, да бъдат осребрени в производството по несъстоятелност,
което обосновава правния интерес на „Юробанк България“ АД от предявяване на исковете.
Излага се, че изводите на окръжния съд, че процесните сделки увреждат кредитора и са
2
налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД, са правилни и обосновани. Изложени са подробни
аргументи в тази насока. Направено е искане въззивната жлаба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
От страна на „Техеко Енерджи“ АД – гр. Стара Загора не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
становището на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 54/2018г. на Окръжен съд – Велико Търново е образувано
по предявен главен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от „Юробанк България“ АД
против „Техеко Енерджи“ АД и „Исстакор“ ЕООД (н.) за обявяване на недействителни по
отношение на ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник „Техеко Енерджи“ АД
на два договора за покупко-продажба, по силата на които „Техеко Енерджи“ АД се е
разпоредил в полза на „Исстакор“ ЕООД със свои недвижими имоти и активи. Предявен е и
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД за прогласяване
нищожността на посочените договори поради противоречието им с добрите нрави.
От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна:
Съгласно договор за банков кредит № 324/11.07.2006 г., договор за предоставяне на
инвестиционен кредит № 05-0066/15.07.2008 г., договор за банков кредит № 378/25.07.2007
г. и анекси към тях, „Техеко Енерджи“ АД (с предишни наименования „ТЕЦ Свищов“ АД и
„ТЕЦ Свилоза“ АД) е получило банкови кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД
(с предишни наименования „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска
банка“ АД) с максимални размери съответно от 12 000 000 евро, 1 500 000 евро и 2 000 000
евро.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че към настоящия момент вземанията на банката не са погасени. По договор за
предоставяне на инвестиционен кредит № 05-0066/15.07.2008 г. и анексите към него
вземането на банката е в общ размер на 14 677 575,55 лв.; по договор за банков кредит №
324/11.07.2016 г. и допълнителните споразумения към него вземането на банката е в общ
размер на 2 969 551,08 лв., а по договор за банков кредит № 378/25.07.2007 г. и
допълнителните споразумения към него вземането на банката е в общ размер на 8 001 908,93
лв. За обезпечаване вземанията на банката по предоставените банкови кредити на „Техеко
Енерджи“ АД са учредени следните обезпечения:
С договор за особен залог на търговско предприятие от 19.08.2008 г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД и „ТЕЦ Свилоза“ АД, е учреден особен залог върху
търговското предприятие на „ТЕЦ Свилоза“ АД за обезпечаване на вземанията на банката,
произтичащи от договор за кредит № 05-0066/15.07.2008 г. Съобразно чл. 2, ал. 2 от
договора за особен залог, заложеното предприятие включва цялото търговско предприятие
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в това число и всички
отделни активи от заложеното предприятие (недвижими имоти, дълготрайни материални
активи, акциите на дружеството, вземанията на дружеството от контрахенти, както и всички
вземания по сметки на дружеството в банката).
С договор за особен залог върху търговско предприятие № 324-378-399-1/13.09.2012
3
г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „ТЕЦ Свилоза“ АД, е учреден
особен залог върху търговското предприятие на „ТЕЦ Свилоза“ АД за обезпечаване на
вземанията на банката, произтичащи от посочените по-горе три договора за кредит, като
заложеното имущество съставлява цялото търговско предприятие на залогодателя с
наименование „ТЕЦ Свилоза“ АД, включително посочени в приложения към договора
недвижими имоти и движими вещи, както и посочени в договора вземания на залогодателя.
С договор за покупко-продажба от 26.05.2017 г., обективиран в нотариален акт №
168, том II, рег. № 3303, нот. дело № 250/2017 г. на нотариус Л. А., с район на действие
Свищовски районен съд, „ТЕЦ Свищов“ АД продава на „Исстакор“ ЕООД 12 поземлени
имота, подробно описани нотариалния акт, находящи се в гр. Свищов, ведно с построените
върху тях сгради, както и четвърти етаж от административна сграда, находяща се в гр.
Свищов, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от поземленият
имот, върху който е построена сградата, за сумата от 3 684 966 лв., която сума дружеството
продавач ще получи по банков път в 14 дневен срок от подписване на нотариалния акт от
дружеството купувач. Видно от съдържанието на нотариалния акт, при изповядването на
сделката по нотариален ред купувачът „Исстакор“ ЕООД, чрез едноличния собственик на
капитала, управител и представляващ дружеството С. П., е заявил, че му е известно
съдържанието на издаденото и приложено към нотариалния акт удостоверение за вещни
тежести, респ., че му е известно, че върху закупуваните имоти има вещни тежести –
възбрани, договорни ипотеки, вкл.подновяване на договорна ипотека, право на преминаване
и др., както и че е съгласен и купува имотите въпреки това.
С договор за покупко-продажба на активи от 29.05.2017 г. „ТЕЦ Свищов“ АД
прехвърля на „Исстакор“ ЕООД правото на собственост върху движими вещи – съоръжения
и оборудване, по опис, който съставлява неразделна част от договора, за сумата общо от
11 166 251,56 лв. В описа под № 19 присъства и понтон с инв. № 101223. Съобразно чл. 2,
ал. 2 от договора продавачът декларира, че върху вещите и търговското предприятие като
съвкупност има вписани особени залози в Централния регистър за особените залози към
Министерство на правосъдието, които са основание за определяне на съответната продажна
цена. Съгласно чл. 2, ал. 3 от същия договор, купувачът декларира, че е получил пълна и
актуална информация от продавача, че върху вещите, предмет на договора има учредени
особени залози, които са вписани в Централния регистър за особените залози към
Министерство на правосъдието.
С договор за покупко-продажба на МПС от 29.05.2017 г. „ТЕЦ Свищов“ АД продава
на „Исстакор“ ЕООД подробно изброени в договора МПС, собственост на дружеството
срещу обща продажна цена от 177 693,52 лв., без ДДС, или 213 232,23 лв. с ДДС.
По молба на „Лемминг Профит ЛЛС“ ООД, регистирано в САЩ, с решение от
14.09.2017 г., постановено по т.д. № 223/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора е обявена
неплатежоспособността на „Исстакор“ ЕООД, с начална дата 09.06.2017 г.; открито е
производство по несъстоятелност по отношение на дружеството; назначен е временен
синдик; допуснато е обезпечение чрез налагане на запор върху всички движими вещи и
банкови сметки на „Исстакор“ ЕООд, както и чрез налагане на възбрана върху всички
недвижими имоти, собственост на дружеството; насрочено е първо събрание на
кредиторите. Видно от решението, с договор за цесия от 27.06.2017 г.между „ТЕЦ Свищов“
АД, като цедент, и „Лемминг Профит ЛЛС“ ООД, като цесионер, е прехвърлено паричното
вземане на „ТЕЦ Свищов“ АД от „Исстакор“ ЕООД за продажната цена по нотариален акт
№ 168, том II, рег. № 3303, нот. дело № 250/2017 г. на нотариус Л. А., с район на действие
Свищовски районен съд, за сумата от 3 684 966 лв.
С договор за наем от 1.08.2017 г. „Исстакор“ ЕООД, като наемодател, предоставя на
4
„Лемминг Профит ЛЛС“ ООД, като наемател, за временно и възмездно ползване
недвижимите имоти, предмет на продажбата по горния нотариален акт и подробно описани
в приложение № 1 към договора, както и собствени движими вещи (съоръжения и
оборудване) и нематериални активи, подробно описани в приложение № 2 към договора
(което не е представено по делото).
С определение № 1223/18.10.2017 г. по т.д.н. № 223/2017 г. на Окръжен съд – Стара
Загора е постановено спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 612/2017 г. по описа
на ЧСИ С. К., с район на действие Великотърновски окръжен съд, с длъжник „Техеко
Енерджи“ АД, по което е насочено изпълнение върху движими и недвижими вещи,
собственост на „Исстакор“ ЕООД (трето лице спрямо изпълнителното производство),
включително вещите и имотите, предмет на процесните договори за покупко-продажба на
недвижими имоти и на активи. Постановено е да бъде издадена обезпечителна заповед.
С определение № 519/22.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 679/2017 г. на Апелативен съд –
Пловдив е отменено определение № 1223/18.10.2017 г. по т.д.н. № 223/2017 г. на Окръжен
съд – Стара Загора, вместо което е отхвърлена молбата на „Исстакор“ ЕООД за спиране на
изпълнителните действия по изп.д. № 612/2017 г. по описа на ЧСИ С. К.. Издадената
обезпечителна заповед е обезсилена.
С определение № 1395/27.11.2017 г. по т.д.н. № 223/2017 г. на Окръжен съд – Стара
Загора е постановено спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 800/2017 г. по описа
на ЧСИ В. Г., с район на действие Великотърновски окръжен съд, насочени върху
недвижимите имоти от масата на несъстоятелността на „Исстакор“ ЕООД, които са предмет
и на посочения по-горе нотариален акт от 26.05.2017 г. Постановено е да бъде издадена
обезпечителна заповед.
С определение № 48/1.02.2018 г. по в.т.д. № 51/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив
е отменено определение № 1395/27.11.2017 г. по т.д.н. № 223/2017 г. на Окръжен съд –
Стара Загора, вместо което е отхвърлена молбата, подадена от временния синдик на
„Исстакор“ ЕООД, за спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 800/2017 г. по описа
на ЧСИ В. Г.. Издадената обезпечителна заповед е обезсилена.
С определение № 985/14.09.2018 г. по т.д.н. № 223/2017 г. на Окръжен съд – Стара
Загора е постановено спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 1477/2017 г. по
описа на ЧСИ В. Г., с район на действие Великотърновски окръжен съд, насочени върху
имущества от масата на несъстоятелността и собственост на „Исстакор“ ЕООД, а именно: 1)
моторен кораб „Пламена“, с година на производство 1977 г., плаващ под български флаг,
подробно индивидуализиран; 2) плаващо устройство – понтон № 5, находящо се на
пристанище за обществен транспорт с регионално значение „Свищов – Свилоза“, терминал
„ТЕЦ Свилоза“ АД. Постановено е издаването на обезпечителна заповед.
От заключението по допуснатата съдебно-оценъчна експертиза, изготвено от вещото
лице инж. Стефан Стефанов, се установява, че пазарната стойност на процесното плаващо
съоръжение (понтон) към 29.05.21017 г. е 19 146 лв.
От заключението по съдебно-техническата оценъчна експертиза, изготвено от вещото
лице инж. Мила Лазарова, се установява, че общата пазарна стойност на имотите, предмет
на нотариален акт № 168, том II, рег. № 3303, нот. дело № 250/2017 г. на нотариус Л. А., с
район на действие Свищовски районен съд, към 26.05.2017 г. възлиза на 15 234 529 лв., от
които 5 228 900 лв. за земя и 10 005 629 лв. за сграден фонд.
От допълнителното заключение, изготвено от инж. Лазарова, се установява, че
общата пазарна стойност на имотите, предмет на нотариален акт № 168, том II, рег. № 3303,
5
нот. дело № 250/2017 г. на нотариус Л. А., с район на действие Свищовски районен съд, към
26.05.2017 г. възлиза на 15 303 140 лв., от които 5 297 511 лв. за земята и подобренията
върху нея и 10 005 629 лв. за сградния фонд.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск. Неоснователно е
възражението на ответника по делото, настоящ жалбоподател „Исстакор“ ЕООД/в
несъстоятелност/, че предявеният иск по чл.135 от ЗЗД е недопустим. Жалбоподателят
твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка и условие за допустимост единствено при установителните искове.
Кредиторът разполага с иск по чл.135 от ЗЗД като средство да атакува и отмени-да
обяви за недействителни увреждащите правни действия на длъжника.
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, а при възмездни действия, и съконтрахента е знаел
за увреждането.
Отменителният иск по чл.135 от ЗЗД е иск за обявяване на атакуваната сделка за
недействителна относително кредитора, който я атакува. При тази относителна
недействителност длъжникът се поставя спрямо кредитора, атакувал сделката, в
положението от преди сделката.
С иска по 135 от ЗЗД се упражнява едно потестативно право/преобразуващо право/, с
което се цели настъпване на промяна в чужда правна сфера. Искът по чл.135 от ЗЗД е
конститутивен. Законът е предвидил потестативното право на увредения кредитор за
обявяване за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, да се
осъществи чрез иск по съдебен ред. Поначало потестативните права могат да бъдат
упражнение само чрез иск, по съдебен ред. С оглед на това ищецът „Юробанк България“
АД-гр.София има правен интерес от предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД, тъй като само
чрез него може да реализира преобразуващото си право, за да настъпи промяна в чужда
правна сфера. Видно от мотивите към ТР № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. №
2/2019г. правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или
действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex
lege с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата на чл.135
ал.1 от ЗЗД: съществуване на вземане, увреждащо удовлетворяването му действие или
сделка на длъжника и от субективна страна - знание на длъжника, а при възмездност- и на
третото лице съконтрахент-за увреждането. В същото решение е посочено, че всички
елементи от фактическия състав на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а
самото право обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е
функционално свързано с други елементи от съдържанието на правоотношението между
длъжник и кредитор. С оглед на така приетото, съществуващите обезпечения в полза на
ищеца, преди атакуваните сделки, не са пречка за кредитора да упражни потестативното си
право чрез предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД.
Съдебната практика на която, се позова ответникът „Исстакор“ ЕООД/н/, е
неотносима към случая. Вследствие на атакуваните сделки, имуществото на длъжника е
6
прехвърлено в собственост на приобретателя по сделките „Исстакор“ ЕООД, а след
откриване на производство по несъстоятелност на същия, имуществото е част от масата на
несъстоятелността.
Наличието на учредени ипотеки, вписан залог и вписани възбрани в полза на
кредитора „Юробанк България“ АД-гр.София, не отменят възможността на този кредитор,
да предяви иска по чл.135 от ЗЗД за да постигне със сила на пресъдено нещо на съдебното
решение, обявяващо увреждащите действия за недействителни спрямо него, да бъде
променено действителното правно положение, да настъпи промяна в правната сфера на
ответника. Търсената от ищеца правна промяна с предявения иск по чл.135 от ЗЗД не е
настъпила, поради което същият има интерес от предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД, още
повече, че търсената правна промяна е по отношение на дружество, обявено в
несъстоятелност, поради което производството по несъстоятелност има или може да има
отражение върху възможността на кредитора „Юробанк България“ АД-гр.София да се
удовлетвори за вземанията си по трите договора за банков кредит. С основание ответникът
по въззивната жалба „Юробанк България“ АД-гр.София посочва в писмения си отговор, че
посочените от жалбоподателя актове на Пловдивския апелативен съд, с които са отменени
допуснатите от съда по несъстоятелност обезпечителни мерки-спиране на изпълнението по
изп.дела на ЧСИ Косева и ЧСИ В.Георгиев, не предвиждат забрана недвижимите имоти и
активите, предмет на атакуваните сделки, да се продават в производството по
несъстоятелност. Целта на ищеца, което обуславя и правния му интерес от водене на иск по
чл.135 от ЗЗД, е при успешното му провеждане имотите и активите, да се счита за такива на
длъжника. След като законът е предоставил на кредитора средството за защита срещу
увреждащите го действия на длъжника-искът по чл.135 от ЗЗД, и вземанията на кредитора
не са удовлетворени, то кредиторът е в правото си да прецени дали ще предяви иска по
чл.135 от ЗЗД или не.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
предявеният иск по чл.135 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД в случая са налице.
Ищецът „Юробанк България“ АД-гр.София е кредитор на ответника „Техеко
Енерджи“ АД. Вземанията на ищеца срещу „Техеко Енерджи“ АД произтичат от три
договора за банков кредит и не са погасени. Вземанията са възникнали преди да бъдат
сключени сделките, които се атакуват с предявения иск по чл.135 от ЗЗД.
Извършените от длъжника „Техеко Енерджи“ АД-гр.Стара Загора на 26.05.2017г.
разпоредителни действия - покупко продажба на дванадесет поземлени имота в гр.Свищов и
четвърти етаж от административна сграда, находяща се в гр.Свищов, оформена с нот.акт №
168 том ІІ н.д. № 250/2017г. на нотариус Л.Аджарска, и на 29.05.2017г. продажба на
движими вещи – съоръжения и оборудване с договор за покупко-продажба на активи, от
които понтон с инв. № 101223, са увреждащи кредитора „Юробанк България“ АД-гр.София.
Кредиторът е увреден винаги в случаите, когато е намалена възможността да се удовлетвори
от имуществото на длъжника. Това е така, тъй като с извършените продажби на имущество
длъжникът се е лишил от свое имущество, като по този начин е затруднил кредитора си да
се удовлетвори от това имущество. Макар и ищецът да има обезпечения върху имуществото
на длъжника, видно е от представените определения на съда по несъстоятелността, същият е
бил затруднен в осъществяване на изпълнението върху това имущество. По делото няма
данни определението на съда по несъстоятелността по отношение спиране на
производството по изп.д. № 1477/2017 г. по описа на ЧСИ В. Г., да е отменено. Както
правилно е констатирал първостепенният съд по делото няма представени доказателства, че
по отношение на имуществата, предмет на атакуваните сделки, има разрешение на съда по
7
несъстоятелността на „Исстакор“ ЕООД/н/ за продължаване на индивидуалните
изпълнителни действия. Изводът, че с извършените продажби, кредиторът е затруднен да се
удовлетвори за вземанията си, тъй като при откритото производство по несъстоятелност на
приобретателя по тях, кредиторът е затруднен в осъществяване на индивидуалното
принудително изпълнение от имущество, чийто собственик е несъстоятелното дружество.
Представеното съобщение на ЧСИ В.Георгиев за обявена публична продажба на
процесните недвижими имоти, не променя този извод.
В случая длъжникът е знаел за увреждането.
Купувачът по атакуваните сделки към момента на тяхното сключване също е знаел за
увреждането. За неговото знание за увреждането са налице както преки, така и косвени
доказателства.
Като се има предвид направеното в нотариалния акт изявление от представителя на
„Исстакор“ ЕООД, че му е известно съдържанието на приложеното към акта удостоверение
за вещни тежести от 26.05.2017г., респ., че му е известно, че върху закупуваните имоти има
вещни тежести – възбрани, договорни ипотеки, вкл.подновяване на договорна ипотека,
право на преминаване и др., както и че е съгласен и купува имотите въпреки това, се налага
извода, че приобретателят е знаел за това, че продавачът по сделката има задълженията към
кредитора „Юробанк България“ АД-гр.София, с оглед на вписаните ипотека и възбрана
върху активите, предмет на сделката. В чл. 2, ал. 3 от договора за покупко-продажба на
активи, купувачът е декларирал, че е получил пълна и актуална информация от продавача,
че върху вещите, предмет на договора има учредени особени залози, които са вписани в
Централния регистър за особените залози към Министерство на правосъдието, от което
също следва извода, че приобретателят е знаел, че договорът уврежда кредитора „Юробанк
България“ АД-гр.София. От нотариалния акт и договора за покупко-продажба се установява,
че купувачът по тях е знаел за дълговете на продавача към „Юробанк България“ АД-
гр.София, което означава, че е знаел за увреждането. Въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че в случая са налице и косвени доказателства, от които се
установява, че приобретателят и по двете атакувани сделки, към момента на тяхното
сключване е знаел за увреждането на кредитора. В случая продажната цена по сделката за
продажбата на недвижимите имоти, е приблизително четири по-ниска от пазарната
стойност на имотите. В договорите е уговорено цената да се плати по-късно, а именно в
четиринадесетдневен срок от подписване на договора. Уговорената цена по сделките не е
платена от купувача. Продавачът „Техеко Енерджи“ АД-гр.Стара Загора два дни след
сключване на сделката за продажба на недвижимите имоти, с договор за цесия е прехвърлил
паричното си вземане за продажната цена на недвижимите имоти по нотариалния акт на
„Лемминг Профит ЛЛС“ ООД, регистрирано в САЩ, щата Орегон, който пък в кратък срок
след това е подал молба до ОС-Стара Загора за откриване производство по несъстоятелност
на „Исстакор“ ЕООД. Съвкупното обсъждане на тези обстоятелства и направените
изявления от представителите на приобретателя в атакуваните договори, не оставя
съмнение, че ответникът „Исстакор“ ЕООД-гр.Стара Загора е знаел за наличието на
задължения на „Техеко Енерджи“ АД-гр.Стара Загора към „Юробанк България“ АД-
гр.София, т.е. знаел е за увреждането на този кредитор с извършените две сделки.
След като в случая са установени всички предпоставки предявеният иск по чл.135 от
ЗЗД следва да бъде уважен.
До същия извод е достигнал и първостепенния съд, поради което решението му като
правилно следва да се потвърди.
По делото не са представени доказателства за направени разноски от ответника по
8
въззивнатта жалба за производството пред настоящата инстанция, поради което такива не се
присъждат.
Въззивният съд констатира, че за въззивното производство по подадената от него
въззивна жалба жалбоподателят „Исстакор“ ЕООД/в несъстоятелност/ дължи държавна
такса в размер на 23 989.67 лв. Тази сума не е била заплатена, поради което с настоящото
решение жалбоподателят следва да бъде осъден да я заплати от масата на несъстоятелността
по сметка на Апелативен съд-Велико Търново.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-5 от 13.01.2021г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 54/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Исстакор“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, площад „Берое“ № 5 да заплати от масата на
несъстоятелността държавна такса за въззивното обжалване в размер на 23 989.67 лв.
сметка на Апелативен съд-Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9