№ 146
гр. Кюстендил, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Гражданско дело №
20231500100542 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ***, правоприемник на "Кей Би Си Банк България
" ЕАД, преди "Райфайзенбанк България" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „***“, бул.“***“№89Б, представлявана от изп. д-
ри *** и ***, действащи чрез пълн-к юк *** срещу А. Й. Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр.Бобов дол, ул.“***“№5, вх.Б, ет.1, ап.11, съдържаща
искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца суми, както следва 34 403.21
лв- редовна падежирала главница в размер на 2511.96 лв, начислена за периода
20.11.2020г.- 20.08.2021г., включително и предсрочно изискуема главница, с
дата на настъпване 17.09.2021г., в размер на 31 891.25 лв; изискуема
възнаградителна лихва в размер на 1447.83 лв, начислена за периода
20.10.2020г. – 16.09.2021г. вкл., изискуемо обезщетение за забава върху
редовно падежирала главница 20.11.2020г.- 20.08.2021г., в размер на 202.41 лв,
начислена за периода 20.11.2020г.- 16.09.2021г., 292.34 лв- изискуемо
обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху предсрочно
изискуемо главница, начислено за периода 17.09.2021г. – 19.10.2021г. вкл.,
законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2021г. до окончателното
изплащане.В исковата молба се съдържа искане за постановяване на решение,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски за производството, в
това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв, на
основание чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл.78, ал.8 ГПК.
Искането се основава на следните обстоятелства: В полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по парично задължение по реда на чл. 417
ГПК, в производството по ч.гр.д. № 654/2022 г. по описа на Районен съд –
Дупница. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, във връзка с което с Разпореждане № 2036/08.11.2023 г. на
Районен съд – Дупница на ищеца е указано за възможността да предяви иск за
установяване на вземането срещу длъжника - А. Й. Б., в едномесечен срок.
1
Разпореждането е получено на 27.11.2023 г. и е подадена исковата молба, по
която е образувано настоящото производство. Сочи се, че на 14.01.2020 г.
между „Райфайзенбанк (България) ЕАД (Банката) и кредитополучателят А. Й.
Б. е подписан Договор за потребителски кредит № 2001092687064180, с който
е отпуснат кредит в размер на 36 575,00 лв., усвоен напълно на 14.01.2020 г.
Крайният срок за погА.ване на кредита е 20.01.2030 г. В чл. 4 от Договора
страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит –
редовна лихва в размер на 4,85 %, за първите 12 месеца, считано от първата
падежна дата на кредита, след което кредитополучателят заплаща на Банката
годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив
референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,740 пункта. Посочено е,
че в Договора е предвидено, че при забава в плащането на дължимите вноски
по кредита е дължимо обезщетение за забава, чийто размер се определя като
към размера на дължимата възнаградителна /редовна/ лихва се надбавят 10
пункта годишно, съгласно чл. 4.5. от Договора. Обезщетението за забава се
начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от
деня на забавата до окончателното им погА.ване. Предвидено е кредитът да
бъде погасен на 120 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-
то число на съответния месец, считано от 20.02.2020 г. до 20.01.2030 г.
включително, като размерът на погасителната вноска, дължима за първите 12
месеца от действието на договора е 385,26 лв. Ищецът сочи, че банката е
изпълнила всички свои задължения съгласно подписания Договор за банков
кредит и закона, без да се са допуснати нарушения на императивни законови
изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването,
изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. За
разлика от това, кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни
погасителни вноски с падежни дати – 20.11.2020 г. до 20.08.2021 г., с оглед на
което и на основание чл. 432 от ТЗ и чл. 9.2. от договора, Банката е обявила
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Изрично в договора между
страните в чл. 8.1. от същия е предвидено, че неплащането на погасителни
вноски по кредита представлява случай на неизпълнение, а съгласно чл.9.2. –
при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.
Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя – А. Й. Б. на
17.09.2021 г., с писмо изх. № ИЗХ-001-47415/13.08.2021 г., получено от член
на домакинството й, живущ на адреса. Предсрочната изискуемост на всички
вземания на Банката по Договора за банков кредит е осчетоводена на
17.09.2021 г. Извън горното, ищецът сочи и подадената искова молба като
покана за изпълнение, и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземанията. Позовава се на съдебна практика - Решение № 10/25.02.2020 г.
на ВКС, II т.о. по т.д. № 16/2019 г., в което съдът е приел, че „Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може
да бъде инкорпорирано в искова молба или отделен документ, който е
представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението
поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Счита, че упражняването на това потестативно
право на Банката съответно настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница и лихви,
който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК“.
Сочи се и друго решение, а именно Решение 178/12.11.2010 г. по т.д. №
60/2010 г, т.к., II т.о. на ВКС. Допълнително в исковата молба е разяснено, че
предсрочната изискуемост представлява санкция за неизправност на
2
длъжника, както и че последиците й следва да включват пълно и точно
изпълнение на задължението, каквото съществува и какъвто вид се дължи при
настъпване срока /уговорения падеж/ - главница, редовна /възнаградителна/
лихва и лихва за забава. Сочи се постановено Решение № 99/01.02.2013 г. по
т.д. № 610/2011 г. на I т.о. на ВКС, с което е прието, че при уговорена в договор
за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане
на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на
непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително и частта
им за възнаградителни лихви и такси. В съответствие с изложеното ищецът е
направил искане за признаване за установено спрямо ответника А. Й. Б.
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № 2001092687064180/14.01.2020 г. за горепосочените
суми.
Част от материалите по делото е приложеното гр.д.№60488/2021г. СРС –
654/2022Г. Районен съд – Дупница, производство, образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, на основание настъпила предсрочна
изискуемост на вземането и завършило с издаването на такава Заповед, при
пълно съвпадение на сумите и основанията, които са предмет на заявлението,
издадена заповед за изпълнение- Заповед №407/ 06.04.2022г. ч.гр.д.
№654/2022г. и посочени в исковата молба.
С исковата молба са представени, като доказателство:удостоверение за
актуално състояние „Кей Би Си Банк България „ ЕАД, ЕИК *** –
преобразуване „Обединена Българска Банка „ АД, ЕИК *** , заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, извлечение от
счетоводните книги на „Райфайзенбанк ( България“ ЕАД, за размера на дълга ,
на А. Й. Б., ЕГН **********, по Договор за потребителски кредит
№2001092687064180/14.01.2020г. , с подписи на пълномощници и печат на
Банката, писмо изх.№-001-47415/ 13.08.2021г. – предсрочна изискуемост по
Договор за Банков кредит №2001092687064180/14.01.2020г. до А. Й. Б. , с
отбелязване за получаването му 17.09.2021г.- *** – свекърва А. Б., със
задължение да го предаде;Договор за потребителски кредит
№2001092687064180/14.01.2020г. , Погасителен план от 14.01.2020г.
,Заповедта за изпълнение, изпълнителен лист, справка по чл.366 ГПК,
разпореждане №2036/08.11.2023г. съдържащо указания за предявяване на
иска. Прави се искане за назначаване на ССчЕ /съдебно-счетоводна
експертиза/..
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба, подаден от адв. М. Ш. – особен представител на ответника А.
Й. Б.. Оспорват се предявените искове като недопустими, съответно при
условията на евентуалност неоснователни и недоказани. Основание за
недопустимост на предявените искове, ответникът намира в нарушение на
закони /ТЗ, ЗКИ и ГПК/, като твърди отсъствие на надлежно спазена
процедура за обявяване на предсрочна изискуемост за задълженията. Прави
възражение по обявяване на предсрочна изискуемост за вземанията, а именно
- това да е станало по надлежния ред, изискващо уведомяване на длъжника
преди подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и преди предявяване на исковата
молба по чл. 422 от ГПК, по която е образувано настоящото производство.
Позовава се на съдържащите се в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК разяснения във връзка същността и условията за настъпване на
предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства, при предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК – за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, като се подчертава изразеното
становище за необходимостта банката да е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и да е обявила предсрочна изискуемост на
длъжника, и това да е станало преди подаване на заявление за издаване на
3
заповед за изпълнение. По-нататък в отговора, се съдържат разсъждения във
връзка с настъпването на предсрочна изискуемост, изискващо надлежно
уведомяване на длъжника за изявлението на банката за настъпилата
предсрочна изискуемост и осъществяването на предвидените в договора за
банков кредит предпоставки за това. Във връзка с това се оспорва
възможността, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да се счита
подаденото заявление за заповед за изпълнение, тъй като такова не се връчва
на длъжника. По същите причини се оспорва възможността – връчването на
издадена заповед за изпълнение да се разглежда като уведомяване за обявена
предсрочна изискуемост на кредита. Относно връчването на препис от
исковата молба, като изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, е изразено становище, че то не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, нито може да промени с обратна
сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява
ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение. В подкрепа на така изразеното становище
се сочи постановеното Определение № 97/09.02.2016 г. по т.д. № 500/2015 г. на
ВКС, 2-ро търг. Отделение. Ответникът възразява по приложеното към
исковата молба уведомление от банката до ответника, тъй като не съдържа
необходимите по закон и практика на ВКС „реквизити“, а именно броя,
размера, падежа на евентуалните неплатени вноски и т.н., както и предвид
факта, че не е връчено на адресата, който не е нито уведомен, нито е узнал за
намерението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията, поради което, счита, че те не са изискуеми по отношение на
ответника. В съответствие с посоченото е становището, че искът е недопустим
поради липса на правно основание и предпоставки за неговото предявяване.
Същите съображения, моли да бъдат разгледани като възражение за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се изцяло валидността на
представения договор за потребителски кредит №
2001092687064180/14.01.2020 г.. Едновременно с това се прави възражение и
за нищожност на разпоредбите на чл. 4; чл. 4.1; чл. 4.2; чл. 4.2.1.; чл. 4.2.2.;
чл. 4.2.3.; чл. 4.2.3.1.; чл. 4.2.2.2.; чл. 4.3.; чл. 4.4.; чл. 4.5.; чл. 4.6.; чл. 4.8.; чл.
4.9.; чл. 4.10.; чл. 4.11.; чл. 5.5.; чл. 5.5.1.; чл. 8 до чл. 8.4.; чл. 9.1.; чл. 9.2.; чл.
9.4.; чл. 10.1.; чл. 11.1. до чл. 11.5.; чл. 11.7.; чл. 11.7.1. и чл. 11.7.2. от договора
за кредит, както и чл. 1, чл. 1.1.; чл. 1.2. и чл. 1.3; чл. 8; чл. 13; чл. 14.1 и чл.
14.2. от Анекс № 1/26.05.2010 г. към договора за кредит.Изразява становище,
че посочените клаузи са неравноправни и противоречащи на закона и добрите
нрави. Обосновава се с обстоятелството, че предвиденото в клаузите на чл.
4.1. и чл. 4.2. от договора се дава право на банката за автоматично
едностранно изменение на лихвата по кредита, без кредитополучателят да има
възможност да даде съгласието си за изменението размера на задължението й
по договора. Друга причина, която посочват относно нищожността на тези
уговорки е противоречието с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, тъй като съставляват
перманентно неопределяема величина. Сочи се константна съдебна практика
на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в: Решение №
77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.; Решение №
424/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, I V г.о.; Решение №
51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение №
95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение №
205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение №
165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение №
201/02.03.2017 г. по т.д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. Съгласно
посочената практика, е обобщено, една договорна клауза е неравноправна при
наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестност; 3/
4
да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя.
Посочени са обстоятелства, при които възможността за изменение, част от
съдържанието на договора, определящо цената, дължимата лихва е възможно,
с оглед разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП – изменението на цената да
се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика
на финансови услуги, а са породени от въздействието а свободния пазар и/или
от държавния регулатор. След това, в отговора са посочени постановените
решения: Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 /2015 г. на ВКС ТК, I т.о., в
които във връзка с прилагането и действието на чл. 144 и чл. 143, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП, са разгледани и определени като неравноправни клаузи от договори за
кредит именно поради необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора - ясни правила за условията и методиката, при
които дължимата лихва по договора може да се променя до пълно погА.ване
на кредита, или когато не е получена предварително достатъчно коректна
информация за начина, метода по който кредитополучателя може едностранно
да промени цената на доставената финансова услуга, и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, например, с нейните вътрешни правила, не е
част от Договора за кредит. Подчертано е, с оглед разпоредбата на чл.144, ал.3
т.1 ЗЗП вр. с чл.143, т.7, 10 и 12 ЗЗП е допустима уговорка, свързана с
външни фактори извън волята и контрола на търговеца, както и изискването
външните причини да не са поставени под контрол на търговеца. В тази
хипотеза според посоченото в отговора е изразено становище, че се
презюмира добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му
поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната
дефиниция за неравноправност. Посочването,като част от съдържанието на
договора на ясни и разбираеми критерии , при които цената на заетите
парични средства може да се променя е определено, като законово
задължение на банката, произтичащо от текста на чл.147, ал.1 ЗЗП – гаранция
за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени,
които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на
лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата
от него месечна таксаДоколкото в чл.4.2 от Договора за банков кредит е
предвидено, че Банката може едностранно да променя Лихвата при условията
предвидени в тази клауза, а според чл.4.2.1 и чл.4.2.1.1 Банката информира
Кредитополучателя за промяна на СЛП чрез публикация в своя интернет сайт,
на видно място в офисите си или по друг подходящ начин, без да е необходимо
подписване на анекс към договора,то тези клаузи, според ответника са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради предоставената изцяло на
Банката , без посочване методика за промяната, при липса на обвързаност на
изменението на лихвения процент, с конкретни показатели възможност
едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга.
Изброяването на определени обективни фактори, но без да е посочен никакъв
алгоритъм и правила, по които СБР да бъде променен, като отсъства и
правило за обвързаност на СБР по кредита с изменението на стойностите на
факторите, които са посочени като основание за промяната също сочи на
неравноправност. Обявяването на методиката на сайта на банката и на
публичните места в банковите офиси не я прави част от договорното
съдържание, което съгласно постоянната практика следва да съдържа ясно
описание на метода на индексиране и промяна на цената на кредита. За
клаузата, обективирана в чл. 4.2. от договора също така се твърди
неравноправност, предвид създаващата възможност банката да информира
кредитополучателя за промяна на СБР чрез публикация в своя интернет сайт,
на видимо място в офисите си или по друг подходящ начин, като в такива
случаи не е необходимо подписване на анекс към договора. Без да е
5
предвидено задължение за предприемане на активно поведение от страна на
кредитора, свеждащо до знанието на потребителя, че посочената информация
съществува и е на негово разположение, тази клауза, според изложеното в
отговора на исковата молба, е в противоречие с изискванията на чл. 144, ал. 2
от ЗЗП, тъй като такава промяна се отразява на размера на анюитетните
вноски и поради това е свързана със значителни от гледна точка на интереса
на кредитополучателя последици, които при липса на обезпечена в достатъчна
степен информираност за конкретния размер на дълга към датата на всеки
един от последователните месечни падежи би довело до сериозно нарушаване
на равновесието между правата и задълженията на търговеца и потребителя
във вреда на последния. В отговора се прави възражение за нищожност по чл.
9.; чл. 9.1.; чл. 9.2.; чл. 9.3.; чл. 9.4. и чл. 10.1. от договора относно
предвидената възможност при неизпълнение, едностранно от страна на
Банката, без уведомление да се увеличи лихвата и да се начисляват неустойки
без уведомление за предсрочна изискуемост. Посочените клаузи са в
противоречие, според изложеното в отговора, с изискването на чл. 144, ал. 2
от ЗЗП – потребителят да бъде информиран за промяната, като му се обезпечи
право да изрази несъгласие, чрез едностранно прекратяване на договорната
връзка. При липса на предвидено задължение за активно поведение на банката
за свеждане до знанието на кредитополучателя, че тази информация
съществува и е на разположение на официалния интернет сайт на банката,
възможността да се приеме, че тази информация е предадена по смисъла на
чл. 292, ал. 2 от ТЗ, се оспорва. Сочи се постановеното Решение по дело C-
375/25.01.2017 г. на СЕС относно приложението на Директива 2007/64/EO за
платежните услуги във вътрешния пазар, в което е прието, че ако ползвателят
е длъжен да посещава интернет страницата за електронно банкиране,
предаването на информация следва да се съпътства от активно поведение на
доставчика за свеждане до знанието на този ползвател, че посочената
информация съществува и е на разположение на споменатата интернет
страница. В съответствие с изложените съображения за нищожност на клаузи
в договора се оспорва дължимостта на сумите, които са определени въз основа
на нищожни клаузи, в т.ч. главница, лихви и неустойки, обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница, които са нищожни на основание чл.
146, ал. 1 вр. с чл. 143, от ЗЗП. Допълнително в отговора се сочи задължението
на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в договори и анекси,
установявайки такива да ги обяви за нищожни, дори и при пропуск за
оспорването им от страна на ответника-потребител. Прави се възражение и за
изтекла погасителна давност по отношение на обезщетенията за забава върху
редовна и предсрочно изискуема главница. По отношение на наказателната
лихва, претендирана от ищеца, представляваща по същество обезщетение за
забава, счита, че е недължима като основаваща се на нищожна клауза и
поради погА.ването й по давност на основание чл. 111 б. „б“ от ЗЗД. Оспорва
се претенцията за дължимост на законна лихва за посочения в исковата молба
период поради неизискуемост на вземането, поради настъпването на
юридическия факт на нейното начисляване в посочения период, невъзникнала
предсрочна изискуемост или друг пораждащ дължимостта й факт. Оспорват се
като неистински документи с невярно съдържание, приложените към исковата
молба доказателства – извлечение от счетоводни книги, уведомления за
предсрочна изискуемост, погасителен план и счетоводна справка на Банката.
Няма възражения останалите доказателствени искания.В хода на съдебното
дирене възраженията по истинността на представени писмени доказателства
не са потвърдени.
Съдът след като прецени доказателствата по делото , доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на
чл.235 ГПК приема за установено следното:
На 14.01.2020г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и
кредитополучателя А. Й. Б. е подписан Договор за потребителски кредит
6
№2001092687064180, по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата заем в размер на 36 575.00 лв.Целта на сключения Договор е била
– рефинансиране на кредит за потребителски нужди, с краен срок на
погА.ване датата 20.01.2030г.Страните са се съгласили, в чл.2 от Договора, че
сумата се усвоява еднократно от кредитополучателя след представяне на
необходимите документи, като се отпуска по сметка с IBAN BG 55
RZBB9155011598405. В чл.4 от Договора както се твърди в исковата молба е
предвидено, че за ползвания кредит Банката заплаща на кредитополучателя
годишна лихва, на основание чл.4.1 за първите 12 месеца в размер на 4.85%, а
след изтичане на този срок годишна лихва, формирана от сбора на два
компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на
4.740 .Референтния лихвен процент, използван за определяне на лихвата е
определен на лихвения процент по депозити с договорен матуритет до 6
месеца от Домакинства в български лева, съгласно лихвената статистика на
БНБ – „Лихвени проценти и обеми по салда на депозити с договорен
матуритет и репо- сделки на сектори Нефинансови предприятия и
Домакинства“, а при промяна – на аналогична лихвена статистика на БНБ, а
при промяна – в аналогична лихвена статистика на БНБ, която включва
депозити с договорен матуритет над 3 до 6 месеца, в официална парична
единица в България от лихвена статистика, обявявана на интернет страницата
на БНБ, наричан „Средносрочен лихвен процент по статистика на БНБ“ или
СЛП.В договора е предвидено, че първоначалната стойност на средносрочния
лихвен процент по статистиката на БНБ ,след изтичане на срока по чл.4.1 е
обявената последно, на интернет страницата на БНБ , преди 01.09.2020г.
стойност на Средносрочния лихвен процент по статистиката на БНБ, а според
чл.4.21 тази лихва се изчислява и променя от Банката два пъти в годината, на
01 март и на 01 септември, като се взема последно обявената на интернет
страницата на БНБ , преди 01 март , съответно 01 септември , стойност на
дългосрочния лихвен процент по статистиката на БНБ, като стойността се
закръгля до втория знак от десетична запетая .Лихвата също така се прилага от
следваща падежна дата, а ако следващата падежна дата е неработен ден,
преизчислената лихва се прилага от първия работен ден след падежната
дата.Стойностите на прилагани от Банката на Средносрочен лихвен процент
се обявяват на интернет страницата и в търговските помещения.В чл.4.2.1.1 е
предвидено, че при отрицателна стойност на сбора референтния лихвен
процент се калкулира на нула, в чл.4.2.2 от Договора е предвидено, че лихвата
се начислява от датата на усвояване на сумата по Кредита на база 360 дни, и
30 дни месечно. Претендирана договорна лихва, касае вземане от периода на
първата година от действие на Договора ,за който е предвидена непроменлива
лихва, а от заключение на вещото лице се установява, че дори е бил приложен
по – нисък лихвен процент, поради което съдът не намира за необходимо да
коментира клаузи от Договора, касаещи промяна в лихвения процент.
Съгласно чл.4.5 от Договора при забава в плащането на дължимите суми
по Кредита страните са предвидили плащане на наказателна надбавка към
лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето
на забавата до окончателното изплащане на забавени
задължения.Определения лихвен процент към датата на сключване на
Договора при просрочени плащания, изчислен съгласно чл.4.1 е определен на
14.85 %.
Разгледаните части от съдържанието на Договора между страните,
формира съдържание каквото е предвидено, съгласно изискванията на чл.11,
ал.1 т.6, 7 и 8 от Договора, отсъствието на което на основание чл.22 ЗПК
обосновава недействителност на Договора.Съдържа се информация и
съгласно предвиденото в чл.9 от договора, съгласно който лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
7
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти - като се сочи както е
предвидено в пар.1 т.6 от ДР на ЗПК допустим индекс - публикуван от
Българската народна банка.Относима към горните законови разпоредби е и
клаузата на чл.5.2 от Договора, съгласно която кредитът ще бъде погасен на
120 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец,
считано от 20.02.2020г. до 20.01.2030г. , с включващи приложимата годишна
лихва, съгласно чл.4.1, съответно чл.4.2, като размерът на анюитетната
погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на
Договора,с включена годишна лихва по чл.4.1 е 385.26 лв, съгласно
Погасителен план, който е неразделна част от Договора, с предвиждана
промяна на дължимата анюитетна вноска при промяна на лихвата и
определяне актуалния размер на погасителната вноска, в Погасителен план,
изготвен по реда на чл.4.3 от Договора, както и самия Погасителен план,
съдържащ данни за размер на кредита – 36 575.00 лв, срок на фиксиран
лихвен процент – 12 месеца, срок на кредита- 120 месеца , лихвен процент-
4.850 , комисиона 0.75, месечни такси – 4.90, първа дата на плащане
20.02.2020г. , размер на годишен процент на разходите -5.42 и погасителен
план, съдържащ посочване на дата на вноска, размер на вноските, включващи
вноска по главница и по лихви, такси и комисиони и съответно остатък
главница, в такси и комисиони като дължима е посочена сума 4.90- подписан
от представители на Банката и кредитополучателя, както е подписан и
Договорът на който се основават исканията.
Като част от задължителното съдържание на Договора на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1 т.10 от Закона е изискването за посочване на
Годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин и то се намира
в чл.4.4 от Договора, където общата сума, дължима от кредитополучателя е
определена на 47093.34 лв,чл.4.4.1 от Договора в който е прието, че при така
определената лихва, годишният процент на разходите /ГПР/ за Кредита към
момента на сключване на Договора за кредит е в размер на 5.42 %, като при
изчисляването му са взети предвид следните допускания: Договора е валиден
за срока, за който е сключен първоначално и кредитополучателят погА.ва
своите задължения в съответствие с условията и сроковете на Договора, също
като се приема, че считано от края на периода , който е с фиксиран лихвен
процент, лихвеният процент е същият като в момента на подписване на
Договора, в зависимост от стойността на Средносрочния лихвен процент по
статистиката на БНБ , приложима към този момент.Посочената сума съвпада с
отразените в погасителния план сбор на дължими вноски главница, лихва и
такси и комисиони.В Договора не са посочени конкретни плащания и
основанието за тях, съобразно предвиденото в чл.19, ал.1 ЗПК - годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
8
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит което формира извод за липса на
яснота и разбираемост относно волята на страните по конкретно включени в
годишния процент на разходите плащания.Същевременно в тази ситуация
длъжникът е лишен от възможността да определи обхвата на своето
задължение и да провери съотношението на разходите по кредита спрямо
общия размер на предоставената сума.Независимо, че от тази величина не
възниква задължение за плащане, то ако тя не отразява вярно предвидените с
договора плащания, то с оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. По такива съображения с решение
Решение на Съда (десети състав) от 13 март 2025 година по дело C-337/23 се
приема, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.Доколкото в представения погасителен план
са посочени като дължими главница, лихви , такса и комисиони но липсва
изрично уточнение, че именно и само тези плащания формират годишния
процент на разходите, а техния сбор формира годишен процент на разходите
5.42 % изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит спрямо предоставената в заем сума, следва извод, че информацията в
договора, относно посочения годишен процент на разходите е
невярна.Предвид въведеното от законодателя изискване за определено
съдържание на договора, неспазването на което се свърза с незачитане на
неговите правни последици, извън задължението за връщане на
9
предоставената в заем сума, то при непълно или неточно съдържание следват
същите правни последици, предвид изискването договора да бъде съставен по
ясен и разбираем начин.Всъщност 36 575 х 5.42 определя размера на разхода
по кредита на 19 823.65 лв, а общата сума дължима от потребителя 56 397.65
лв.Сборът на посочените в погасителния план суми е по малък.В чл.5.3 от
Договора е предвидено плащане на такси и комисиони , за преводи от и към
разплащателната сметка, в размер съгласно действаща Тарифа за такси и
комисиони на Райфайзенбанк България ЕАД, които се различават от
посочената също в този текст, като дължима сума 4.90 лв, такса „сметка за
всеки ден“ което формира извод, за договорено плащане на суми, които не са
посочени в Договора и в такъв размер, че общия размер на всички плащания
надхвърля допустимия съгласно чл.19, ал.4 от Закона – 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева и евро.
С оглед на изложеното и на основание чл.22 ЗПК налице е основание
Договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен.В този
случай на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност, не
дължи лихва и другите разходи по кредита, което предвид обявената
предсрочна изискуемост на кредита обосновава извод за доказаност и
основателност на предявения иск, по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.9, ал.1 сл ЗПК в частта му за признаване за установена дължимост на
сумите, за главница от която 2511.96 лв, вноски за главница с настъпил падеж
и 31891.25 лв, предсрочно изискуема главница.Този извод следва от факта, че
при доказаност на съществуващ между страните Договор за потребителски
кредит по силата на който на потребителя е предоставен кредит под формата
на заем, при което за същия е възникнало задължение да върне заетата сума,
като връщането е следвало да става за период от 10 години, с месечни
погасителни вноски, включващи част от главницата и част от дължимата за
целия период възнаградителна лихва, доказаност на обстоятелството, че
сумата е предадена на заемополучателя.С оглед предмета на договора между
страните , след като ищецът е доказал посочените обстоятелства то
ответникът следва да докаже изпълнение на своите задължения по договора,
като основание за отхвърляне на предявения иск.Твърдения и доказателства за
плащания от ответника по процесния Договор за потребителски кредит, за
посочените суми 2511.96 лв, формирани от дължимите суми за главница, за
периода предшестван от действията на Кредитодателя по обявяване
10
предсрочна изискуемост на кредита по делото не са представени.Относно
основанието за връщане на сумите, чийто падеж не е настъпил – при
условията на обявяване на предсрочната им изискуемост - възможността за
уговаряне на предсрочна изискуемост на вземането е допустима с оглед
принципа на свобода на договарянето чл.9 и отсъствие на ограничаваща
норма в ЗЗД.Тази възможност изрично е предвидена в Договора между
страните, чл.8 в който неплащането на която и да е вноска за повече от 31 дни
е определена ,като случай на неизпълнение и чл.9 .2 от Договора
предвиждащ, че Банката има право едностранно с писмено уведомление до
Кредитополучателя , да обяви всички усвоени и непогасени по Договора
суми, начислената лихва и комисионите за предсрочно и незабавно
изискуеми.Такава възможност изрично е уредена в чл.60, ал.2 ЗКИ съгласно
който когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа
на извлечение от счетоводните си книги.Според Тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й – ЗКИ, ЗЗД –
чл.20, чл.87.В случая преди подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на адреса за кореспонденция посочен в Договора е получено
съобщение, в което ищецът се е позовал на неплащане на дължимите вноски,
за периода 20.11.2020г до 13.08.2021г., исковия период и на това основание е
поискал да му бъдат заплатени всички дължими суми, възлизащи на 35839.53
11
лв, в т.ч. 34 403.21 лв главница и 1436.32 лв лихва.Дори уведомяването да се
приеме за ненадлежно поради непосочване на конкретните неплатени на
падежа суми суми, то с исковата молба вече е налице напълно надлежно
обявена предсрочна изискуемост, факт, който на основание чл.235 ГПК не
може да не бъде взет предвид и при допустимост на съобщаването чрез особен
представител, в какъвто смисъл се е произнесъл ВКС с решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС т. д. № 193/2018 г., I т. о,като се има предвид, че
твърдения и доказателства за плащане на тези суми не са представени и
съществуваща уговорка между страните, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в тези случаи.
Видно от заключение с вх.№1298/17.03.2025г. изготвено от вещото лице
М. К. В. е, че на 14.01.2020г. по банкова сметка на А. Й. Б. е преведена
дължимата сума по кредита 36 575 лв, с основание „Заем до 21 януари 30г“
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е
непогасена главница 34 403.21 лв , вноски за главница настъпил падеж 2511.96
лв и предсрочно изискуема 31 891.25 лв, договорна лихва 1447.83 лв, за
периода 20.10.2020г. до 16.09.2021г.Били са погасени месечни вноски за
главница 2171.79 лв, лихва 1326.03 лв.Размерът на дължимото обезщетение за
забава върху редовно падежирала главница за периода от 20.11.2020г. до
19.09.2021г. е определен на 202.41 лв, а за периода от 17.09.2021г. до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед 21.10.2021г. на 292.34 лв.
Дължимите вноски по погасителен план надхвърлят посочения размер
на падежирала главница.Предявеният установителен иск е доказан и
основателен в частта, за признаване дължимостта на тази сума, както и
посочената обявена за предсрочно изискуема главница.Сумите са дължими
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, като при
това не е необходимо вземанията да бъдат предявени в друго производство с
иск по чл.55 ЗЗД, както се прие в решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по
т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК и решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. според които при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23
ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска
12
до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
Подадената искова молба в частта, за признаване дължимостта на
възнаградителни лихви и обезщетения за забава, тъй като тези суми не могат
да бъдат определение, като „Чиста стойност“ по кредита е неоснователна.
Поради частична основателност на исковата молба, дължими на ищеца
са част от сторените за производството разноски, които съдът определя на
съответна на уважения размер на исковете част от сторените разноски,
възлизащи на 4937.78 лв( платени държавна такса, възнаграждение вещо лице
и адвокатско възнаграждение, за особен представител) и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правна помощ във вр. с чл.37 от ЗПП и 78, ал.8 ГПК определя
на 200.00 лв или дължима е сума 4 823.36 лв.
На основание т.11г- 12 Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство – дължима за производството по гр.д.№654/2022г.
са разноски до 735.39 лв.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и
чл.9 и сл. ЗПК ,че съществува вземане на „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК ***, правоприемник на "Кей Би Си Банк България " ЕАД, преди
"Райфайзенбанк България" ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „***“, бул.“***“№89Б, представлявана от изп. д-ри *** и ***,
действащи чрез пълн-к юк *** от А. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.Бобов дол, ул.“***“№5, вх.Б, ет.1, ап.11, за суми, както следва: 34 403.21 лв,
дължима главница по Договор за потребителски кредит №2001092687064180,
от която сума редовно падежирала главница в размер на 2511.96 лв, начислена
за периода 20.11.2020г.- 20.08.2021г., включително и предсрочно изискуема
главница, с дата на настъпване 17.09.2021г., в размер на 31 891.25 лв, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
13
заявление за издаване на заповед за изпълнение 21.10.2021г. до окончателното
изплащане, суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение,
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№654/2022г.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Обединена
българска банка“ АД, ЕИК ***, правоприемник на "Кей Би Си Банк България
" ЕАД, преди "Райфайзенбанк България" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „***“, бул.“***“№89Б, представлявана от изп.д-
ри .*** – и ***, действащи чрез пълн-к юк *** срещу А. Й. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Бобов дол, ул.“***“№5, вх.Б, ет.1, искове по
чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл.9 и сл. ЗПК, за признаване за установено
съществуващо вземане на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *** към А.
Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Бобов дол, ул.“***“№5, вх.Б, ет.1,
ап.11 за суми, представляващи изискуема възнаградителна лихва в размер на
1447.83 лв, начислена за периода 20.10.2020г. – 16.09.2021г. вкл., изискуемо
обезщетение за забава върху редовно падежирала главница 20.11.2020г.-
16.09.2021г., в размер на 202.41 лв, 292.34 лв- изискуемо обезщетение за
забава в размер на законната лихва, върху предсрочно изискуемо главница,
начислено за периода 17.09.2021г. – 19.10.2021г.
ОСЪЖДА А. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Бобов дол,
ул.“***“№5, вх.Б, ет.1, ап.11 да заплати на Обединена българска банка“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“,
бул.“***“№89Б разноски за настоящото производство възлизащи на 4823.36
лв, и разноски за заповедното производство, възлизащи на 735.39 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
14