Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Д., 12.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Д., ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Ирена Иванова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 200 по описа на ДРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба с вх. рег. №1258/21.01.2019г., подадена от
ОБЩИНА ГРАД Д., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.
„България” №12, представлявана от Й. Т. Й. - кмет, срещу Й.К.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, за признаване за установено, че на основание чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 770,00 /седемстотин
и седемдесет/ лева, представляваща дължима сума по извършени разходи по
премахването на незаконен строеж - „***“, в гр. Д., със ЗП=25 кв.м., разположен
на северната регулационна граница на УПИ V-1832- „за ОДО“, кв. 1192 по
действащия ПУП - ПРЗ на ЖК “Север 1“, с административен адрес - бул.“Добруджа“
№ 28, собственост на Й.К.Д., на основание Заповед № 1297/10.12.2014 г. на Кмета
на Община град Д., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на заявлението (27.07.2018г.) до окончателното плащане, която сума е предмет на
издадената по ч.гр.д. №3132/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1813 от
30.07.2018г.,
Претендират
се сторените разноски в исковото и в заповедното производство, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните
права произтичат от следните обстоятелства: Със Заповед № 1297/10.12.2014г.
Кметът на Община град Д. на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредил на Й.К.Д.
да премахне свой незаконен строеж, който представлява „***”, със застроена площ
от 25 кв.м., находящ се в УПИ 5-1832. с предназначение: „за ОДО” в кв.1192 по
действащия ПУП - ПРЗ на жк. „Север 1” на гр. Д., с административен адрес: гр. Д.,
бул. „***” № ***. В разпоредителната част на заповедта, компетентният
административен орган е наредил премахването на незаконния строеж да се извърши
в едномесечен срок. По повод подадена жалба от лицето, в Административен съд -
гр. Д. било образувано административно дело № 167/2016г. С Решение № 242 от
15.07.2016г. по адм. Дело № 167/2016г. на Д.ки административен съд жалбата на Й.К.Д.
била отхвърлена, като неоснователна. По повод подадена жалба срещу решението на
ДАС, с Решение № 3217 от 15.03.2017г. по Адм. дело № 9544/2016г. Върховен
административен съд потвърдил решението на Административен съд - гр. Д..
На ответника
е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 94Й-00-68/02.05.2017г.
Обратната разписка от „Български пощи” ЕАД е върната като „непотьрсена” от
лицето. Във връзка с това, общината е извършила връчване на поканата по реда на
параграф 4. ал.2 от ДР на ЗУТ.
На
19.06.2017г. работна група от служители на Община гр. Д. извършила оглед на
горепосоченият обект на ответника и във връзка с това бил съставен Протокол № 1
за състоянието на строежа, като било констатирано, че незаконният строеж не е
премахнат доброволно от ответника. На 11.01.2018т. общината поискала от
дирекция „Инфраструктура и околна среда” в Община гр. Д., издаването на
Количествено - стойностна сметка /КСС/ за разходите по принудителното
премахване на незаконната постройка на Й.К.Д..
На
15.01.2018г. било получено писмо с изх. № 94Й-00-68-3/15.01.2018г. и КСС от
дирекция „Инфраструктура и околна среда” за размера на разходите, които са
необходими за премахването на строежа и изчистване на дворното място. На същата
дата, работна група от служители в Община гр. Д., извършила предварително
проучване на принудително изпълнение и с Протокол № 2 са приети паричнити
стойности на разходите по принудителното премахване на строежа в размер на **4.70
лв, с ДДС и разходи за извозване на изнесено оборудване и движими вещи на
стойност 100.00 лева.
На
16.01.2018г. била изпратена до търговско дружество „***” ООД гр. Д. Покана за представяне на оферта за
участие в обществена поръчка по реда на чл.20, ад.4. т.З от ЗОП с предмет:
„Събаряне и извозване на строителни отпадъци на строеж *** със ЗП - 25 кв.м. в
УПИ 5-1832 - „за ОДО” в кв. 1192 по действащия ПУП-ПРЗ на жк. „Север" на
гр. Д..
На
24.01.2018г. фирма „***” ООД, представила в Община гр. Д. Оферта за събаряне,
натоварване и извозване на строителни материали на обща стойност 720.00 лева с
ДДС.
Тъй като
незаконният строеж на ответника не бил премахнат в срока за доброволно
изпълнение, на 14.03.2018г. Кметът на Община гр, Д. издал Заповед № 288/14.03.2018г.,
с която насрочил принудителното изпълнение на Заповед № 1297/10.12.2014г. Със
същата заповед било насрочено премахването на незаконната постройка на
ответника, което да се осъществи на 03.04.2018г. от 9.00 часа. В заповедта на
Кмета било разпоредено, че принудителното премахване и извозване на
строителните отпадъци, да се извърши от търговско дружество „***” ООД, ЕИК
*********, а транспортът на движимото имущество след опис, да се извърши от
представители на фирма „С.-**” ЕООД.
В изпълнение
на горепосочената заповед, на 15.03.2018г. било изготвено Съобщение №
1/15.03.2018г. до ответника, което било връчено на Й.К.Д. по реда па параграф
4. ат.2 от ДР на ЗУТ, а именно съобщението било залепено на видно място па
строежа и на таблото пред сградата на Община гр. Д. на 15.03.2018г.
На
16.03.2018г. било изпратено писмо с изх.№ 66-02-74,16.03.2018г. до Началника на
Първо РУП - гр. Д. с искане за съдействие но принудителното изпълнение.
На
09.03.2018г. Кметът на Община гр. Д. одобрил Доклад № 93- 05.06/09.03.2018г. на
Директора на дирекция „Устройство на територията и строителен контрол” в
общината, съгласно който на основание чл.20, ал.4, т.З от ЗОП се предлагало
услугата по принудителното премахване на незаконния строеж на ответника да се
осъществи от търговско дружество „***” ООД. гр. Д..
На
03.04.2018г., работна група от представители на Община гр. Д., фирма „***” ООД
и в присъствието на представители от Първо РУП - гр. Д., извършили принудително
премахване на горепосочения гараж, за което билсъставен Протокол № 3 от
03.04.2018г.
В същия
ден, работната група е направила оглед на обекта и е констатирала, че
незаконният строеж е премахнат и имотът е разчистен. Във връзка с това е
съставен Протокол № 4 от 03.04.2018г.
За
движимите вещи, които са собственост на ответника и се намерили в обекта, бил
съставен Опис на основание чл.11 от Наредбата за принудителното изпълнение на
заповеди за поправяне, заздравяне или премахване на строежи или части от тях от
органите на Община гр. Д..
На
05.04.2018г. между представители на Община гр. Д. и фирма „***” ООД бил
съставен и подписан двустранен Протокол за установяване завършването и за
заплащане на натуралните видове дейности на обекта.
За направените
разходи по премахването на незаконния строеж, на основание чл. 15, ал.1 от
Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или
премахване на строежи или части от строежи от органите на Община град Д., бил
съставен Протокол № 5/21.05.2018г. от служители на отдел УТСК в Община град Д.,
представител на „***” ООД и представител на „С.-**” ЕООД за извършените видове
работи и тяхната парична стойност, възлизаща на 770,00 лева с включен ДДС. Въз
основа на този протокол, установяващ стойността на извършените фактически
разходи по принудителното премахване на незаконния строеж „***” ООД е издало на
Община гр. Д., фактура № 4863/10.04.2018 г., по която Община град Д. е
извършила плащане в размер на 720,00 лв. с вкл. ДДС (видно от бюджетно платежно
нареждане от 20.04.2018г.). За извършения транспорт на движими вещи, „С.-**”
ЕООД е издало фактура от 05.04.2018г., по която общината е извършила плащане в
размер на 50.00 лева ( видно от Разходен касов ордер N4 217/25.04.2018г.).
На
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, които са незаконни по смисъла на чл, 225. ал. 2 от ЗУТ. или на части
от тях. Принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на
извършителя, който следва да заплати сумата на направените разходи за
премахването на незаконния строеж на общината. От представения Протокол -
Приложение № 4/03.04.2018г. за състоянието на строежа и строителната площадка
след започване на принудителното изпълнение е констатирано приключило
принудително премахване на незаконния строеж, респективно изпълнението на
Заповедта за премахване.
Следователно
са налице материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника при условията па чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Поради липса на доброволно изпълнение от ответника, действията на
община по принудителното изпълнение на процесната заповед са правилни и
законосъобразни.
В съдебно
заседание, чрез надлежно упълномощения ю.к. Г.К.,*** поддържа исковата молба.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, наименован „насрещен иск”, с
което се моли за отхвърляне на предявения иск по следните съображения:
имуществото е отнето противозаконно; не е наложена обезпечителна мярка по чл.
279, ал. 1 от АПК; не е изпълнено задължението за изготвяне на протокол по чл.
284, ал. 1 от АПК; представеният по делото опис за принудително отнемане на
имущество е „неугледен”, като част от иззетото имущество не е описано; по
делото няма представени доказателства, че имуществото по представения опис е
запазено и съхранено във вида, в който е отнето и ще може да се ползва в
бъдеще. Сочи се, че в изпълнение на заповедта по премахването на гаража, с
писмо с рег.инд. 94Й-00-69/11.01.2018г. от инж. Л.Я. и инж. М.К. - директор на
дирекция „Устройство на територията и строителен контрол” /УТСК/, Община Д. е
отправила искане за изготвяне на КСС за премахване на обект с подробно описани
параметри; „гараж изпълнен с основи - бетонова настилка, метална конструкция от
колонки, надлъжни и напречни греди, едноскатен покрив с покритие от LT
ламарина, ограждащи стени от ламарина и метална врата”, до директора на дирекция
„инфраструктура и околна среда” /ИОС/ Община Д.. Според ответника има допусната
преднамерена грешка в описанието „гараж изпълнен с основи - бетонова настилка”,
това описание не било вярно и противоречало на фактите. На посочените в
искането параметри, в отговор ИОС с рег.94Й-00-68#3/15.01.2018г. било изготвена
КСС с описано в т. 1, 2, и 3 наименование на дейностите, които предстои да се
извършат за премахването на обекта. Изчисленията били извършени на база
демонтаж, т.е. разглобяване на съставни части на метален гараж, като демонтажът,
като способ, позволявал последващо възстановяване.
Съществено
разминаване имало по отношение исканата от служителите на УТСК количествено
стойностна сметка и изготвената от главен експерт в дирекция „Инфраструктура и
околна среда” на Община Д. КСС, която е допълнена с парадоксална според
ответника т. 4 : „Извозване на строителни отпадъци на депо с.С. от 4.75 куб.м.
на стойност 123.74 лева”, при указан способ за демонтаж на металния гараж.
Въпреки
липсата на строителни отпадъци в т. 4 е указано извършването на фиктивна дейност,
която е послужила за завишаване цената по премахването на метален гараж и за
неправомерно обогатяване.
Дейността
по т. 4 - извозване на строителни отпадъци не извършвана, но е калкулирана в
дължимата сумата от длъжника.
От
представената по делото преписката от ищеца не може да се разбере, какво е
предприето с металния гараж, който е собственост на длъжника. Няма приложен
Протокол за неговия вид, състояние и местоположение.
Ответникът
оспорва достоверността на представените по делото документи.
Имало
съществени разлики в предвиденото времетраене за принудителното изпълнение - в
Протокол № 2 от 15.01.2018г. срокът за премахване бил 10 работни дни от
започване на дейността по премахването,
а в действителност обектът бил премахнат за времето от 9,25 часа до
12.00 часа на 03.04.2018г.
Налице
била и разлика в описанието на обекта, /„гараж изпълнен с основи - бетонова
настилка, метална конструкция от колонки, надлъжни и напречни греди, едноскатен
покрив с покритие от LT ламарина, ограждащи стени от ламарина и метална врата”/
при искането за КСС и описанието в Протокол № 4 „приключи премахването на
строеж гараж”, където не бил описан вида на гаража.
Установеното
в Протокол № 5 от 21.05.2018г. / два месеца/ след събарянето на металния гараж
било в пълно противоречие с начина на принудително изпълнение, отразено в
Протокол № 2 и способа на демонтаж, на основание на който е изготвена КСС.
В
Протокола № 5 не било отразено първоначално предвиденото време /”десет работни
дни”/ в протокол № 2 и реално отнетото време от Протокол № 4 /два часа и
половина/.
По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно
заседание ответникът не взема участие.
Д.кият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед № 1297/10.12.2014г. Кметът на Община град Д. на основание чл. 225а.,ал.
1 от ЗУТ е наредил на Й.К.Д., в едномесечен срок от влизане в сила на
заповедта, да премахне свой незаконен строеж, който представлява „***”, със
застроена площ от 25 кв.м., находящ се в УПИ 5-1832. с предназначение: „за ОДО”
в кв.1192 по действащия ПУП - ПРЗ на жк. „Север 1” на гр. Д., с административен
адрес: гр. Д., бул. „Добруджа” № 28. В разпоредителната част на заповедта,
компетентният административен орган е наредил премахването на незаконния строеж
да се извърши в едномесечен срок. Заповедта е вляза в сила на 15.03.2017г. –
срещу същата е подадена жалба от Й.Д., по повод на която е образувано адм. дело
№167/2016г. на Административен съд Д.. С решение №242 по посоченото
административно дело от 15.07.2016г., потвърдено с окончателно решение №
3217/15.03.2017г. на ВАС, жалбата на ответника срещу посочената заповед е
отхвърлена.
След
влизане на заповедта в сила, до ответника е изпратена покана за доброволно
изпълние, изх. №94Й-00-68/02.05.2017г.,
на регистрирания му постоянен и настоящ адрес,***, посредством
„Български пощи” ЕАД. Известието е
върнато в цялост с отбелязване че „пратката не е потърсена от получателя” на
адреса. Във връзка с това, общината е извършила връчване на поканата по реда на
параграф 4. ал.2 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на съобщение на строежа и на
таблото пред сградата на общината.
Между
страните не се спори, че строежът не е бил отстранен доброволно от ответника, а
е отстранен от Община Д.. Видно от представените по делото фактура
№4863/10.04.2018 г. и фактура №02/05.04.2018 г. общината е заплатила общо
сумата от 770 лева за извършената работа по премахване на незаконния строеж,
съгласно представения протокол №5/21.05.2018 г.
По
искане на ищеца са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Л.Д.Я., М.М.К. – Д. и Д.В.Д..
Свид.
Я., служител на общината, заемащ длъжността ***” споделя пред съда, че е
присъствала на събарянето на гаража на ответника . Нарочна комисия, ведно с
изпълнителите, пристигнали на обекта в 09,00 часа, принудителното събаряне
започнало в 09,25 часа, когато бил разбит катинаря на гаража. В обекта имало
паркиран автомобил, дъно на лодка и други вещи на Й.Д.. Бил съставен опис на
вещите. Събарянето приключило в 12,00 часа. Присъствал и ответникът.
Свид.
К. – Д., служител на общината, заемащ длъжността ***”, споделя, че също е
присъставала на събарянето на гаража. Освен представители на общината, имало и
представители и работници на дветет фирми изпълнители – „***” ООД и „С. **”
ЕООД. Процедурата започанала към 09.20 часа и продължила до около 12.00 часа.
На мястото имало багер, самосвал, платформа. След като катинарът на гаража бил
разбот, Й.Д. доброволно преместил автомобила си. На тавана на гаража имало
закачено дъно на лодка, което било извозено с платформата. За останалите
движими вещи в обекта бил съставен опис. Към настоящия момент те се намирали в
бившото военно поделение на ул. „Армейска” в гр. Д. и по всяко време ответникът
можел да си ги получи.
Свид.
Д., без дела и родство със страните, споделя, че е управител на „***” ООД и е
присъствал на събарянето на гаража. Бил предупреден, че всички вещи, открити в
гаража, следа да бъдат предадени на съхранение в бившите казарми. За
премахването осигурил два багера – един
с фадромно устройство, а другият с верижно устройство, и един самосвал.
Отделно имало и платформа за транспортиране на метални отпадъци.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като логични и обективни, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал по делото.
Във
връзка с релевираните от ответника възражения относно завишената стойност на
разходите по премахване на строежа, по делото е изготвена съдебно-техническа и
икономическа експертиза от вещото лице Н.Л., според което пазарната стойност на
всички извършени СМР и транспортни услуги във връзка с изпълнението на
заповедта на Кмета на Община град Д. към 03.04.2018 г. възлиза на 436,03 лева.
По искане на ищеца към съдебно – техническата и икономическата експертиза е
допусната допълнителна задача. След съобразяване с извършените транспортни
курса, броя на работниците, участвали в събарянето на строежа и средните цени
на труда към месец април 2018г., вещото
лице е посочило, че разходите за отсраняване на строежа възлизат на 616,64
лева.
На
основание чл. 201 от ГПК, по искане на ищеца, по делото е допусната повторна
съдебно-техническа и икономическа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н.В.,
съгласно която стойността на извършените СМР към 03.04.2018г. за събаряне на
металния гараж е в размер на 774,86 лева, която сума е определна на база цени
за единица квадратен метър, а не за единица работна ръка, т.е. вещото лице не е
отчитало колко работника са извършвали конкретните дейности. Съдът кредитира
именно повторното заключение на в.л. инж. В., неоспорено от страните, доколкото
намира, че то посочва действителната пазарна стойност на СМР към момента на принудителното
събаряне на строежа. Вещото лице е съобразило пазарната стойност на СМР на база
цени за единица квадратен метър, а не конкретния брой на работниците, участвали
в събарянето на гаража, което в случая е меродавно.
Други
доказателства от значение за правния спор не са представени, а необсъдените
съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №3132 по описа за 2018г. на Д.кия районен съд. С
разпореждане от 30.07.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която
заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати следните
суми: - сумата от 770,00 /седемстотин и седемдесет/ лева, представляваща
дължима сума по извършени разходи по премахването на незаконен строеж - „***“,
в гр. Д., със ЗП=25 кв.м., разположен на северната регулационна граница на УПИ
V-1832- „за ОДО“, кв. 1192 по действащия ПУП - ПРЗ на ЖК “Север 1“, с
административен адрес - бул.“***“ № ***, собственост на Й.К.Д., на основание
Заповед № 1297/10.12.2014 г. на Кмета на Община град Д., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (27.07.2018г.) до
окончателното плащане; - сумата от 25 лева – заплатена държавна такса и -
сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирал възражение с
твърдения за недължимост на претендираното вземане. С разпореждане от 26.10.2019г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 08.01.2020г. Исковата молба е подадена на дата 21.01.2020г., поради
което като допустима, подлежи на преценка по основателност.
Предявенят
иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ.
Предявен е като установителен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно
подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
За
успешното провеждане на предявения установителен иск, ищецът, в условията на
пълно и главно доказване, следва да установи ликвидното и изискуемо задължение
на ответника за заплащане на определената сума -в посочения от ищеца размер на
главница. В тази връзка ищецът следва да установи, че незаконният строеж,
изграден от ответника е бил премахнат принудително, като са били налице всички условия
за това - че ищецът е спазил законовия ред за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, както и че реално
е извършил претендираните разходи. В тежест на ответника е да установи фактите
по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, както и че
размерът на претенцията на ищеца е завишен, с оглед на изпълненото от него.
В
конкретния случай се касае за възстановяване на разходи, направени от Община
град Д. за принудително премахване на незаконен строеж. Правната регламентация
на спорните материални правоотношения се намира в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, съобразно който Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В случай, че
заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя
се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския
съвет. Принудителното премахване е за сметка на извършителя, като на основание
чл. 225а, ал. 3 от Закона за устройство на територията е приета НАРЕДБА за
принудително изпълнение на заповеди за поправяне, заздравяване или премахване
на строежи или части от тях от органите на Община град Д..
Въз
основа на приетатата по делото фактическа обстановка и безспорно установеното
обстоятелството, че заповедта не е изпълнена доброволно от ответника, съдът
приема, че последният се е обогатил за сметка обедняването на ищеца с разходите
за събарянето на незаконния строеж, които е следвало да са за негова сметка. За
премахването на строежа се установява, че Община град Д. е заплатила сумата от 770 лв. , при средна
пазарна стойност на извършените СМР от 774,86 лв., съобразно заключението по
повторната съдебно – техническа и икономическа експертиза, която сума следва да
му възстанови от ответника, в чиято тежест са разходите във връзка с премахване
на незаконния строеж, съгласно чл.225А, ал.5 от ЗУТ.
Необсъдените
възражения на ответника съдът намира за неотносими към предмета на спора. В
случая е налице влязла в сила Заповед № 1297/10.12.2014 г. на Кмета на Община
град Д. за премахване на незакон строеж, като всички възражения, касаещи
законността на строежа, са били предмет на изследване в рамките на адм. дело №167/2016г. на Административен съд Д..
Страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на
решението по административния спор. Що се отнася до възраженията на ответника,
че същият е понесъл имущесвени вреди в размер на стойността на вещите и
металния гараж, от които е лишен, то тези възражения не следва да се обсъждат
по същество. Въпреки изричните указания на съда, дадени на ответника с
разпореждане от 13.05.2019г., последният не е конкретизирал дали предявява
насрещен иск или възражение за прихващане. Й.Д. следва да има предвид, че
движимите вещи, намиращи се в съборения гараж, се съхраняват в склад на общината
и при поискване същите могат да му бъдат върнати.
Предвид
изложеното, искът е основателен и следва да се уважи в претендирания размер от 770
лв. В полза на ищце следва да се присъди и законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
Относно
отговорността за разноски:
С
оглед изхода от спора и заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство в размер на 75 лева, от които:
25 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско възнаграждение и за
производствoто пред настоящата инстанция, както следва: 25 лева – държавна
такса; 200 лева – депозт за изготвяна на експертиза; 200 лева – депозт за
изготвяна на повторна експертиза и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и броя
на проведените по делото съдебни заседания, или общо 575 лева.
Така
мотивиран, Д.кият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца ОБЩИНА
ГРАД Д., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.
„България” №12, представлявана от Й. Т. Й. - кмет, и ответника Й.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 770,00
/седемстотин и седемдесет/ лева, представляваща дължима сума по извършени
разходи по премахването на незаконен строеж - „***“, в гр. Д., със ЗП=25 кв.м.,
разположен на северната регулационна граница на УПИ V-1832- „за ОДО“, кв. 1192
по действащия ПУП - ПРЗ на ЖК “Север 1“, с административен адрес -
бул.“Добруджа“ № 28, собственост на Й.К.Д., на основание Заповед №
1297/10.12.2014 г. на Кмета на Община град Д., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението (27.07.2018г.) до окончателното
плащане, която сума е предмет на издадената по ч.гр.д. №3132/2018г. на ДРС
заповед по чл. 410 от ГПК №1813 от 30.07.2018г.
ОСЪЖДА Й.К.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ОБЩИНА ГРАД Д., ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „България” №12, представлявана от Й. Т. Й. - ***, съдебно
- деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №3132/2018г. на
ДРС в размер на 75 лева, от които 25
лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско възнаграждение, и съдебно -
деловодни разноски по настоящото гр. дело №200/2019г. на ДРС в размер на 575 лева, от които: 25 лева – държавна
такса; 200 лева – депозт за изготвяна на експертиза; 200 лева – депозт за
изготвяна на повторна експертиза и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: