№ 320
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110200158 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Депозирана е жалба от В.Й. от гр. Русе чрез упълномощен адвокат против
Наказателно постановление № 21-1275-002262/22.12.2021 г., издадено от Началник сектор
„ПП“ при ОД МВР - гр. В. Търново, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява се от адв. М.
РАК, който поддържа изложеното в жалбата становище за отмяна на оспореното
наказателно постановление поради допуснати процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила и недоказаност на административнонаказателното
обвинение. Претендира сторените по делото разноски за един адвокат.
Въззиваемата страна редовно призован не се представлява и не заема становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни и писемни доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано със съставяне на АУАН,
бл. № Серия GA, № 532254/14.11.2021 г. от актосъставител А.. В. Ис. – младши
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР - Велико Търново, в присъствието на свидетеля
Д. Г. П. също служител в сектор „ПП“ при ОД МВР Велико Търново. Актосъставителят в
присъствието на свидетеля по акта, отразил в АУАН, че на 14.11.2021 г. в 20:20 часа в гр. В.
Търново, ул. „Хр. Ботев“ до № 24, в посока към ул. „В. Левски“, жалбоподателят управлявал
л.а. „Волво С40“ с peг. № Р 6876 АР, цвят - светло сив металик, собственост на **, като по
време на управление навлиза след знак забраняващ навлизането на съответното МПС при
временна забрана за движение въведена от кмета на Общината. Констатираното, в
присъствието на жалбоподателя, подвели под нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В АУАН
отразили, че водачът на лекия автомобил няма възражения, връчили му го лично срещу
подпис.
1
В законоустановения срок, пред наказващия орган, е депозирано възражение срещу
съставения АУАН и в изпълнение на императивната разпоредба по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
била проведена процедура по проверка по законосъобразност и обоснованост на акта, като
достигнал до извод, че следва да се издаде НП за установените и констатирани нарушения
срещу жалбоподателя и не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН. Административнонакзаващият орган издал оспореното НП, в което приел за
установено фактическите констатации, отразени в АУАН, че на 14.11.2021 г. в 20:20 часа в
гр. В. Търново, ул. „Хр. Ботев“ до № 24, в посока към ул. „В. Левски“, жалбоподателят
управлявал л.а. „Волво С40“ с peг. № Р 6876 АР, цвят - светло сив металик, собственост на
**, като по време на управление навлиза след знак, забраняващ навлизането на съответното
МПС, при временна забрана за движение въведена от кмета на Общината, с което нарушил
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
един месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
доказателства: цялата административно-наказателна пеписка по оспореното НП № 21-1275-
002262/22.12.2021 г. на Началник сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, докладна записка от 14.12.2021 г. -
стр. 18 от делото, справка за нарушител/водач, отнасяща се до жалбоподателя - от стр. 9 до
13, писмо от Община В. Търново, входирано във ВТРС под № 5611/07.04.2022 г. с
приложена към него служебно заверена схема на организацията на движението по ул. „Хр.
Ботев“, № 24 към дата 29.03.2022 г. и Заповед № РД 22-2038/09.11.2021 г. на Кмета на
Община В. Търново, вкл. и свидетелските показания на свидетеля по акта. Изброените
доказателства и доказателствени средства по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Въпреки положените усилия от съда да призове и
разпита непосрествено, по реда на съдебното следствие, актосъставителят, същият макар и
редовната си призованост, не се явява, в нито едно от насрочените съдебни заседания. В
този смисъл настоящата инстанция приема, че въззиваемата страна не положи усилия, за да
докаже фактическите констатации отразени в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Наказателното постановление е необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения и в този смисъл незаконосъобразно, поради което подлежи на
цялостна отмяна.
Преди да бъде съставен АУАН, респективно да се издаде наказателното
постановление, актосъставителят и наказващият орган е следвало да направят самостоятелна
проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да съберат доказателства, относими
към конкретния случай.
В АУАН и НП при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са допуснати нарушения на императивни изисквания при съставените два акта –
съответно по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело както да
ограничаване правото на жалбоподателя да организира защитата си в пълен обем, така и
представлява нарушение на съдопроизводствените правила и то кръга на съществените,
които обуславят само на това основание отмяната на оспореното НП като
незаконосъобразно.
2
Както контролният, така и административнонаказвашият орган не са отразили, в
двата акта, съставомерните белези от обективната страна на вмененото на жалбоподателя
нарушение, за което е бил привлечен към административно-наказателна отговорност. Това
от своя страна е довело до невъзможността по един несъмнен начин деецът да разбере въз
основа на какви факти и обстоятелства, съответно доказателства е привлечен като
нарушител и как контролният и наказващият орган са извършили правна преценка за
наличието на противоправното му поведение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съответно и са
приложили квалифициращия елемент на санкционната норма по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.
Липсва каквото и да било отразяване да е нарушил забраната на който и да е пътен знак,
позициониран при въведена временна организация на движението. Липсва отразяване с
какъв акт и на кое място в чертите на гр. В. Търново е била въведена съответната забрана и
прочее. И в двата акта бланкетно е отрлазено, че забраната е била въведена във връзка с
временна забрана за движение, въведена от кмета на общината, без обаче да се посочи
съответния акт, издаден от надлежната администрация, отговаряща за съответния път, която
в рамките на своята компетентност е въвела временни ограничения на движението в
процесния участък. На следващо място - липсва конкретно описание на участъка, в който е
въведена временна организация на движението, за да се прецени осъществен ли е състав на
някакво нарушение. Това прави невъзможно и настоящата инстанция да осъществи контрол
по законосъобразност на оспореното НП. Липсва описание какви забранителни знаци е
следвало да бъдат поставени с оглед тази временна организация на движението и в кои
участъци на теротрията на гр. В. Търново. При това положение не може да се установи и
докаже по категоричен начин, че на 14.11.2021 г. е била въведена временна организация на
движението в процесния участък и какви забранителни знаци са бил поставени. В този
смисъл наказаното лице е било лишено от възможността да разбере в извършването на какво
нарушение е „обвинено“, при какви фактически констатации, съответно подкрепящи ги
доказателства, за да организира адекватно защитата си, което както бе споменато по-горе е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Наказващият орган се е възползвал от възможността по чл. 52, ал. 4, изр. второ от
ЗАНН, по повод депозираните възражения, да извърши разследване на спорните
обстоятелства и да събере относими доказателства, но действително такова на практика не е
извършено. Въпреки направените възражения, изцяло е възприета фактическата обстановка
описана в АУАН. Следва да се отбележи, че възможността по чл. 52, ал. 4, изр. второ от
ЗАНН, касае само действия по разследване на спорните обстоятелства, а не освобождава
наказващият орган, да извърши цялостна преценка на обосноваността на акта и
основателността на възраженията. Друго длъжностно лице не може да замества ролята и да
изразява волята на наказващият орган по основните въпроси - извършено ли е виновно
нарушение от страна на жалбоподателя и каква да бъде санкцията. Ето защо, наказващият
орган, като не е извършил самостоятелна проверка на обосноваността на акта за нарушение,
преди да се произнесе по преписката въпреки, че са били налице неясноти/непълноти
относно фактите в АУАН - мястото на извършване на нарушението, поставен ли е бил знак
във връзка с временна организация на движение, временната организация на движение,
отнасяла ли се е до този участък от пътя и прочее, е издал наказателното постановление в
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. То е
било привлечено към административна отговорност и наказано за нарушение, без да е била
установена и доказана по несъмнен начин неговата вина, с допустимите от закона средства и
способи. Задължителната доказателствена сила на съставения акт по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
не важи за въззивната съдебна инстанция и на общо основание подлежат на проверка и
доказване обстоятелствата по делото, от страна на въззиваемата страна. В хода на
настоящото производство се установи, че отразените в АУАН и НП фактически
констатации, относно нарушението по чл. 183, ал. 7 вр. чл. 6, т. 1 от ЗДвП, не се подкрепят
от доказателствата събрани в хода на административно-наказтелното производство. Дори
напротив, опровергават се от събраните пред настоящата инстанция. Видно от Заповед № РД
22-2038/09.11.2021 г. на Кмета на община В. Търново и писмо на Кмета на Община В.
3
Търново /вх. № 5611/07.04.22 г. при ВТРС – стр. 42 от делото/ се установява, че описания, в
двата акта, участък не попада под ограниченията и забраните за временна организация на
движението на процесната дата 14.11.2021 г., включително и в часовия диапазон, отразен в
НП. При това положение, се налага изводът, че констатациите в АУАН и издаденото въз
основа на него НП, се базират на предположения, а не на валидно събрани доказателства.
Ппредвид изложеното се налага изводът, че НП е незаконосъобразно, издадено при
съществени процесуални нарушения, недоказаност на приетите фактически констатации и
неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63 д от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени напревените по делото разноски в размер на 300
лева /за един авокат/ - установени и доказани по основание и размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1275-002262/22.12.2021 г. на Началник
сектор „ПП“ при ОД МВР - В. Търново, с което на В. Р. Й. от гр. Русе за нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месец, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР Велико Търново да заплати на В. Р. Й. с ЕГН **********
сумата от 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Велико
Търново в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4