РЕШЕНИЕ
№ 1327, 05.11.2018г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
двадесет и трети октомври две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №1061 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор и
насрещен иск по чл.97, ал.1 вр.чл.95 от ЗЗД за трансформация.
Производството по делото е
започнато по предявен на 28.04.17г. иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД на Н.П.Н., ЕГН **********,
срещу Т.А.Я., ЕГН ********** и Г.Ж.Я., ЕГН **********, за разваляне на договор от 07.12.16г. за прехвърляне на
правото на собственост върху два броя недвижими имоти, срещу поето задължение
за издръжка и гледане на прехвърлителката, поради неизпълнение на това
задължение от приобретателите /л.3-л.6/.
В срока по чл.211 от ГПК, на
28.06.17г., ответниците по прекия иск са предявили срещу ищцата по него
насрещен иск за трансформация на поетото от тях по договора за продажба натурално
задължение в парично, поради това, че са поставени виновно от кредиторката в
обективна невъзможност за изпълнението му /л.43-л.44/.
С подадени в срока по
чл.131,ал.1 от ГПК отговори на исковата молба по прекия и по насрещния искове,
всяка от страните е оспорила предявения срещу нея иск като неосноватален,
излагайки подробно съображенията си в подкрепа на застъпеното становище /виж:
отговор вх.№20333/28.06.17г. на л.35-л.36 по прекия иск; отговор
вх.№26642/04.09.17г. на л.60-л.61 по насрещния иск/.
След подготовка на делото за
разглеждане в с.з., производството е било спряно с Определение
№2564/31.10.17г., поради смъртта на Н.Н., настъпила на ***/виж: определение по
чл.140 от ГПК на л.72, определение с изготвен проект за доклад на л.77-л.78;
препис извлечение от акт за смърт на л.87; определение за спиране на
производството на л.92/.
С Определение №2941/11.12.17г., съдът е възобновил
производството по гр.дело №1061/2017г., оставил е без уважение искането на Т.А.Я.
и Г.Ж.Я. за прекратяване на производството по делото, поради сливане на
качествата ищец и ответник в лицето на Т.Я., като единствена наследница по
закон на починалата като вдовица Н.Н., конституирал е като правоприемник на
починалата на ***Н.Н., в качеството на ищец по иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД и на
ответник по насрещния иск за трансформация, допустим до датата на смъртта на Н.Н.,
***, Г.В.Н., ЕГН **********,***, легитимирала се пред съда с оставено в нейна
полза от Н.Н., на ***., универсално саморъчно завещание, обявено на ***. от
нотариус С.К., и е насрочил делото за разглеждане /виж: определението на л.106;
молбата на л.94 и приложеното към нея удостоверение за наследници на л.96;
молбата на л.97 и приложения към нея протокол от ***. за обявяване на саморъчно
завещание на л.98/.
В лицето на описаните след
възобновяване на производството страни, делото е приключило в с.з. на 23.10.18г.,
в което Н. пледира за уважаване на предявения иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД и за
отхвърляне на иска за трансформация, с присъждане на разноските в
производството, за които не представя списък, а Т.Я. и Г.Я. пледират за отхвърляне
на иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД, за уважаване на предявения от тях насрещен иск и
за присъждане на разноски по представения от тях в това с.з. списък /виж
л.203/.
В дадения от съда
едноседмичен срок за представяне на писмени защити, Г.Н. е депозирала такава с молба
вх.№31737/30.10.18г., а Т.Я. и Г.Я.- с вх. №31979/31.10.18г.
Съдът, като взе предвид наведените от страните по
предявените искове твърдения и оспорвания, както и събраните от тях за
установяването им доказателства, намери, че и прекият и насрещният исковете са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни и следва да се отхвърлят, воден от следните съображения:
І.По допустимостта.
1.Твърденията, че между Н.Н. и Т.Я., по време на
брака ис Г.Я., е бил сключен възмезден договор за продажба на недвижими имоти,
срещу поето от проибретателката задължение за гледане и издръжка на
прехвърлителката, което поето задължение не е било изпълнено, поради което се
иска разваляне на договора, попадат в хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД и правят
предявения пряк иск допустим, а страните по него- надлежно процесуално активно
и пасивно легитимирани.
2.Твърденията на Т.Я. и Г.Я., че Н.Н., като
кредитор по сключения договор за продажба, им е създавала пречки да го
изпълняват, поставяйки ги в обективна невъзможност за изпълнение, пожради което
искат трансформация на поетото с договора задължение, поставят предявения от
тях насрещен иск в хипотезата на чл.97 от ЗЗД и правят надлежна активната и
пасивна легитимация на страните по него, до датата на смъртта на
прехвърлителката-***, тъй като задължението за издръжка и гледане е лично и се
погасява поради обективна невъзможност за изпълнение след датата на смъртта.
ІІ. По основателността.
1.В с.з. от 13.03.18г., без възражения от
страните, съдът е приел като окончателен проекта за доклад, съобщен на страните
с Определение №2406/11.10.17г., с което е очертал релевантните за всеки от
висящите по делото искове факти и е разпределил между страните тежестта за
установяването им /виж опр. в с.з. на л.140 и опр. на л.77-л.78/.
2. Със събраните по делото доказателства, в
производството се установи, че:
2.1. На 07.12.16г., между Н.Н., като прехвърлител,
и Т.Я., като приобретател, е сключен договор за прехвърляне на недвижими имоти
срещу издръжка и гледане, съгласно който Н.Н. е прехвърлила на Т.Я. следните
свои собствени недвижими имоти- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.516.141.1.1, с предназначение жилище, апартамент, ведно с избено
помещение № * и избено помещение № *, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ 00702.516.141 и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 00702.516.141.1.3, с предназначение гараж, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху ПИ 00702.516.141, и двата находящи се в ***, срещу задължението на
приобретателката да гледа и издържа прехвърлителката до края на живота и, като последната
си запазва и правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имотите, предмет
на договора /виж договора с пълния му текст на л.124-л.125/.
С приложения договор са установени фактите на
извършената прехвърлителна сделка и на поетото с нея от приобретателя
задължение за издръжка и гледане, поставени в тежест на ищцата по прекия иск.
2.2. Към датата на придобиване на двата имота, по
силата на сключения на 07.12.16г. договор, Т.Я. е била омъжена и неин съпруг
към този момент е бил Г.Я. /виж: писмо на л.157, удостоверение на л.158 и
определение в с.з. от 22.05.18г., на л.167, с което фактът, че към 07.12.16г. Т.Я.
е била в брак с Г.Я., е приет за безспорен между страните/.
2.3. Във връзка с твърденията на прехвърлителката
за неизпълнение на договора от приобретателката и оспорването на същите
твърдения от ответниците по прекия иск, и като с приетия доклад надлежното
изпълнение на договора е поставено в тежест на приобретателите, в процеса се
установи, както следва:
С исковата молба, Н.Н. е твърдяла, че по покана на
сестра си Т.Я. се е установила да живее в дома и, в ***, през ***, че сестра и
я е убедила да и прехвърли имота си, което тя сторила през ******, но вместо да
я гледа и издържа, сестра и я обиждала, заплашвала, вероятно я опиянявала със
силни лекарства, тъй че непрекъснато я боляла глава и губела представа за много
неща, здравето и за една година силно се влошило, а сестра и отнела цялото и
имущество и спестявания, трупани с години, тъй като се оказало, че я е убедила
да и прехвърли същото, тъй че останала без нищо. Именно затова поискала от ***и
дъщеря Г. ***, където било доведена на *** от Д., тъй като имала нужда от
спокойствие и не само не желаела, но и се страхувала да бъде повече под грижите
на сестра си, а искала да живее със семейството на Г., която се грижела за нея
и тя се чувствала все по-добре, тъй че иска сключеният договор с Т.Я. да бъде
развален.
Т.Я. и Г.Я. са оспорили част от тези твърдения на
ищцата, като са заявили от своя страна, че тя не от ***, а още от есента на ***
е заживяла в дома им в ***, изцяло на техни грижи и издръжка, че са я приели
там, поради самотата, която изпитвала и липсата на сигурност за бъдещето си,
когато ще грохне и няма да има кой да се грижи за нея, че са я снабдявали
редовно с лекарствата, предписани и от избрания от нея ***в ***, И.С., на
когото Н.Н. имала доверие, както и че Н.Н. нямала от грижите им към нея каквито
и да е оплаквания до ***., когато по нейно желение била откарана от Д.Д.,
близък, в дома на бившата ***от нея Г.Н., за да и гостува, а впоследствие, най-
вероятно под влияние на Г.Н. и втория и мъж, с когото живее на семейни начала,
повече не се върнала при тях, като на предварително уговорената дата ***, на
която отишли да я приберат, изобщо не им бил даден достъп до нея, а били
изгонени от Г. и приятелят и Р.с обиди и закани, вследствие което не можели да
изпълняват повече и задълженията, поети към прехвърлителката със сключения
договор.
От описаното ясно личи, че твърденията на страните
по фактите, щото към ******, когато е бил сключен договорът, разваляне на който
се иска, Н.Н. вече е живеела в дома на приобретателите в ***, че на *** Н.Н. е
била докарана от Д. в дома на Г.Н. и че след отиването и на *** в дома на Г.Н.,
Н.Н. не се е върнала в дома на приобретателите, са съвпадащи, поради което,
макар и да не са нарочно признати за безспорни, не се нуждаят от търсене на
доказателства за установяването им. Независимо от казаното, те са и установени
с показанията на показанията на всички разпитани по делото в с.з. от 22.05.18г.
свидетели.
Твърденията на страните относно момента, в който Н.Н.
се е преместила да живее при сестра си Т. и причината за това преместване се
разминават, но същите са правно ирелевантни за фактите изпълнявано ли е
надлежно от приобретателите поетото с договора от 07.12.16г. задължение за
издръжка и гледане на прехвърлителката, доколкото:
От съдържанието на договора ясно сочи, че
прехвърлянето на двата имота, негов предмет, е извършено срещу поето задължение
за издръжка и гледане на прехвърлителката само за в бъдеще, а не и за
предоставени и от приобретателката грижи и издръжка до момента на сключване на
сделката. В тази връзка, макар с показанията на св.Д., св.Ж. и св.М.да се
установява, че Н.Н. е заживяла в дома на сестра си Т. в *** по-рано от ******, когато
договорът е сключен, някъде от късната есен на *** /св.Ж./, като първоначално
ходела, престоявала по 10-15дни и се връщала в ***, а от ***/св.Д./ или от ******.
/св.М./ се установила там постоянно, тези установени факти нямат отношение към преценката
изпълнявани ли са от приобретателите задълженията, поети със сключения на
07.12.16г. договор, а като релевантен за тази преценка, тъй като договорите
произвеждат действие от датата на сключването им, следва да се счита единствено
периода от време, след 07.12.16г.
Що се отнася до мотивите на Н.Н. за преместване
при сестра и Т., макар договорът за продажба срещу задължение за издръжка и
гледане да е такъв с оглед личността, и да изисква отношения на доверие между
страните, законът не е закрепил мотивите за сключване на договора като правно
значими за преценката на изпълнението му факти, а още по-малко отдава правно
значение на мотивите за преместване на прехвърлителя в дома на приобретателя, по
време, преди сключване на договора, тъй като дори след сключването му, съвместното
съжителство на страните по този договор, както съдебната практика не веднъж се
е произнасяла, не е необходимо и
задължително условие за неговото надлежно изпълнение. Въпреки това, следва да
се каже, че показанията, дадени от св.Д., че Н. отишла да живее при сестра си,
тъй като не искала да готви за един човек и не и се стояло сама, да не е
самотна, както и защото имала над апартамента си в *** младо момиче, което се
прибирало посред нощ от купони и тропало, са в подкрепа на твърденията на
приобретателите за причините, поради които Н.Н. се преместила да живее при тях,
и че това е станало по нейно желание. Тези доказателства не са опровергани от
показанията на свидетелите на Г.Н., като в дадените от св.Т.и св.Н.такива не се
съдържат данни в тази насока, а св.М.е заявил само, че просто изведнъж
разбрали, че мама Н.отишла при сестра и, след като не я намерили в *** и Г. я
потърсила при сестра и и така разбрали, че е там.
Обстоятелството, че със сключения алеаторен
договор прехвърлителката си е запазила пожизнено безвъзмездно ползване на
прехвърлените на приобретателите имоти, само по себе си не съставлява
доказателство за желанието и да продължи да живее в собствения си дом и град, а
не в малкото ***, лишено от социален живот, в коренно променена за Н.Н. и
най-важното- нежелана за нея обстановка, каквито доводи са развити с писмената
защита на Г.Н., тъй като запазването на едно ограничено вещно право с
прехвърлителния договор е факт, отделен от факта на реалното упражняване на
това право, както и от факта на постигнато между страните по алеаторния договор
съгласие относно мястото, на което приобретателите ще изпълняват поетите с
договора задължения за издръжка и гледане на прехвърлителката. В случая,
местоизпълнението на задължението не е определено от договора, но практиката
приема, че е определено от естеството на поетото задължение и е такова по
местоживеенето на кредитора- прехвърлител по алеаторния договор. Към датата на
сключването на договора, както се установи в производството, прехвърлителката
вече е имала своето местоживеене в дома на приобретателите, където е отишла по
собствено желание, тъй че неизпълнение на договора, изразяващо се в това, че на
Н.Н., противно на желанието и да живее в ***, в жилището, прехвърлено на
приобретателите, но върху което си е запазила пожизнено безвъзмездно право на
ползване, е било наложено да приема изпълнение на друго място, според съда не е
налично, противно на доводите на Г.Н. в тази насока.
Така остава да се извърши преценка дали са
установени твърденията на Н.Н. за фактите, поради състояване на които счита, че
приобретателите не са изпълнявали поетите със сключения договор от 07.12.16г
задължения за нейното гледане и издръжка, дали тези твърдения са изобщо
относими към факта на изпълнение на задълженията, поети от приобретателите с
конкретния договор, и дали Н.Н. е отказала неоправдано да приеме предлаганото и
от приобретателите изпълнение и не им е дала необходимото съдействие, без което
те не биха могли да изпълняват задължението си.
По тези релевантни и определящи изхода на спора и
по двата приети за разглеждане иска въпроси съдът намери, че приобретателите установиха
надлежно изпълнение на договорните си задължения до момента, в който
кредиторката не се е поставила в забава и не е поставила тях в обективна
невъзможност да изпълняват задълженията си, воден от следните съображения:
Част от твърденията на Н.Н., заради които счита,
че договорът за продажба от 07.12.16г. следва да бъде развален, поради
неизпълнението му от приобретателите, се отнасят до факти, които нямат връзка с
правните отношения, установени между страните с договора, разваляне на който се
иска от този съд, или с неговото изпълнение, и като такива са пряко неотносими към
съществото на спора.
Такива са фактите, че : на 23.02.17г., Н.Н. била
убедена по някакъв начин от сестра си да и „продаде“ цялата си собственост и се
оказало, че и е прехвърлила повече от 17 дка плодородни ниви за 1751лв., която
смешна сума нито била получила, нито си спомняла и била наясно как точно
сделката се е случила; че се оказало, щото била продала плодородно лозе от
близо 600кв.м., за 155лв., и на Д., който я довел на *** в дома на Г.; че
сестра и и взела всичките златни накити; че всичките и пари от банковите и
сметки били изтеглени от тях и прехвърлени в новооткрити в този момент сметки
на сестра и, от което, макар в документите да пишело, че тя е изтеглила парите
в присъствие на сестра си, тя нищо такова не си спомняла; че от процесния имот,
от дома и, от който ключ имали само тя и сестра и, липсвала скъпа техника. Тяхната
ирелевантност към предмета на спора се определя от обстоятелството, че пред
този съд не са отнесени за решаване спорове, свързани с действителността
/валидността нито на договора за продажба от 07.12.16г., нито на някой от
другите описани договори, както и че този съд не е разследващ орган и няма
компетентност в това производство- по иск за разваляне на договор, поради
неизпълнението му, да се произнася по въпроса за евентуално извършени престъпни
деяния, към които два основни въпроса са относими всичките описани по-горе
факти.
Затова, макар по делото да се установи, че по
време, следващо датата на сключения договор от 07.12.16г., между Н.Н., като
продавач, и Т.Я. и Д.Д., като купувачи, на 23.02.17г. е бил сключен договор за
продажба, с който Н.Н. е прехвърлила на описаните купувачи правото на
собственост върху свои собствени недвижими имоти, за описаните от нея с
исковата молба суми от 1751лв. и от 155лв. /виж н.а. на л12-л.13/, че на датите
02.02.17г. и 15.03.17г., преди да се установи в дома на Г.Н. на ***, от
банковата сметка на Н.Н. в Банка *** са извършени съответно теглене на сума от
1000лв., както и други банкови операции, свързани с преводи и закриване за
сумите от 7 582.45лв., 6 033.44лв., 19 789.18лв. и
40 000лв., тъй че към 06.04.17г. в сметката и е останала наличност от 3лв.
/виж извлечението на л.17-л.20, също и на л.63-л.66/, че от банкова сметка *** Н.Н.,
на 15.03.17г., е извършен вътрешнобанков превод на сума от 45 703.02лв. по
сметка на Т.Я. /виж л.62, л.128-л.130, л.161 и л.162/ и че последната е
оставила сумата от 40 000лв. на срочен влог, за срок от 12мес., по открита
за целта банкова сметка /***.127/, същите, като неотносими към съществото на
спора, не влияят върху изхода му, доколкото фактът, че едни и същи страни са
сключили договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, не ги
лишава от възможността да влизат помежду си и в други граждански правоотношения,
свързани с присъщите на гражданския оборот цели, нито може да доведе до извода,
че с установяване на такива правоотношения, приобретателите по алеаторния
договор са в неизпълнение на поетите с него към прехвърлителя задължения за
издържка и гледане. По изложените съображения, и доводите, развити с писмената
защита на Г.Н. в тази връзка, не се ценят от съда.
По отношение на осъществяваните грижи,
предоставяната издръжка и отношението на приобретателите към прехвърлителката
по договора от 07.12.16г., събраните показания на св.Д., св.Ж. и св.С.,
разпитан по делегация в РС- *** /виж протокола на л.188-л.190/, които са преки,
непосредствени, трайни и незаинтересовани, категорично опровергават твърденията
на Н.Н. в искова молба, че след сключване на договора, сестра и се държала с
нея много зле, че и крещяла, обиждала я и я заплашвала, че най- вероятно я
опиянявала със силни лекарства и искала да я отрови, както и на доводите в
писмената защита на Г.Н., щото е факт, че Н. била споделила за грубо и
нехуманно отношение към нея в ***, че лечението и не било адекватно, че по
рецептурна книжка не и били изписвани лекарства, и че искала да живее в града,
в който била живяла, тъй като част от тези доводи са подкрепени единствено от показанията
на св.М., но същите съдът не цени, защото или не са преки, или са инцидентни, или
в тях има вътрешно противоречие, а е налице и негова заинтересуваност, като
живущ на съпружески начала с Г.Н., а останалите двама свидетели на Г.Н. нямат
впечатления за тези релевантни факти.
Така, св.Д.,***, но като неговите родители живеят
в ***и тъй като са възрастни, ги посещава почти всяка седмица, на отиване или
връщане от тези посещения, се е отбивал през ***, където живеели Н., Д.и Г., и
за времето от ****** до ***. е бил там поне 2-3 пъти месечно, като посещенията
му траяли между половин и един час, Н.била физически добре, била добре облечена, винаги била
подстригана, Т. се грижела за нея, сутрин ходели по кафета или Д.приготвяла
закуска, я мекици, я нещо друго, когато Т. и Г. работели в градината, Н. била
покрай тях, и при разговори с Н., тя му споделяла, че е добре и е доволна.
Когато е посещавал ***, този свидетел не е виждал Н. да взима лекарства, но
самият той я е карал заедно със сестра и на ***в *** и знае, че пиела лекарства
за паметта, изписани от този ***, като самата Н. му била казвала, че е ***рка и
знае всичко, и че си пие лекарствата редовно. Когато карал Н. *** през ***., тя
не била казвала, че иска да води дело против сестра си, нито че има намерение
да остава при Г. постоянно, а единствено му се обадила да каже, че има уговорка
с Г., да отиде на рожден ден на детето и, че иска да му купува колело и че
после ще се прибере във ***, като била съвсем адекватна при този разговор.
Св.Ж. е съседка на Т.Я. в ***, със старо име ***,
и много често се е виждала както с леля Н., която познава като сестра на Т.,
още от времето, когато и е идвала на гости, така и след като Н.Н. се установила
да живее в дома на сестра си на ***. Впечатленията и са, че Н. си била добре,
винаги усмихната, физически добре, когато св.Ж. викала за нещо кака си Д.да и
помогне, последната водела и сестра си с нея, Н. често седяла на пейката и с
майката, и със съпруга на св.Ж., и си говорели. Н. живеела в къщата на сестра
си, която била много добре уредена, при добри битови условия, с вътрешен
санитарен възел, като си имала самостоятелна стая. Св.Ж. знае, щото докато
живеела в ***, Н.Н. приемала лекарства, тъй като и сама е *** рецепти на нейно
име. Д.приготвяла храната в дома и св.Ж. не е чувала оплаквания от Н. за това,
каква храна яде у сестра си не е чувала от Н. да иска да съди сестра си за
нещо, а от майка си знае, щото Н. решила да отиде към края на март или началото
на април в *** за един ден, за рожден ден на внучето и затова, когато Н. не се
върнала повече, майката на св.Ж. все питала Д.кога ще се връща, но после
видели, че Д.е притеснена, и спрели да я питат.
Св.И.С., ***, който познава Н.Н. от много години,
като ***, е извършвал на същата *** и в качеството на ***, в ***, която е и ***,
и ***, на датите 14.01.16г., 08.02.16г., 19.10.16г., 05.04.17г., 02.05.17г. и
18.07.17г. по повод оплаквания от световъртежни кризи и забравяне на близки
събития. В първите три случая Н.Н. е посетила ***, придружена от сестра си, а в
последните три случая- от дъщеря си Г.. При тези посещения, на Н.Н. са били
поставени диагнози световъртеж от централен произход, смесени корова и
подкорова съдова деменция, мозъчно съдова болест, дискоординационен синдром и
статична локомоторна атаксия, като последните две са свързани с оросяването на
мозъка, което при мозъчно- съдова болест или мозъчна атеросклероза страда, тъй
че пациентите нямат стабилна походка, не могат да стоят и се нарушава апарата
на равновесие. На пациентката са били назначавани изследвания и медикаментозно
лечение по различни приложими за състоянието и схеми, с описаните от св.С.
лекарствени средства, имащи за цел да овладеят дементните прояви и да забавят
развитието на болестта, която не може да бъде излекувана и се развива
постепенно във времето, с чести депресивни епизоди, отпадналост, разсеяност и
забравяне, и като св.С. счита, че провежданото до ***. от Н.Н. *** е било
адекватно, тъй като винаги при посещенията си, хората си идвали с лекарствата и
нещата били точни, както и че, макар до ***. при Н.Н. да е установен
дискоординационен синдром, а след *** атаксиен синдром, не може да се говори за
влошаване на състоянието и само поради това.
В унисон с показанията на св.С. са рецептурните
бланки, носещи печата на амбулаторията на *** С. /виж л.40/, представени от Т.Я.
и Г. Я. в подкрепа на твърденията им, че докато Н.Н. е живяла при тях, са я
водели при избрания от нея *** С., който е предписвал лекарствата, приемани от
нея, подходящи за лечението и, и на който ***, и след установяването си в ***,
след ***, Н.Н. очевидно е държала и е продължила да посещава, макар и вече с Г.Н.,
както и представената от самата Н.Н. етапна епикриза от 09.08.17г., съгласно
която тя страда от неуточнена съдова деменция, с давност от около 3 години, в
които имала паметови нарушения, станала постепенно дезориентирана, а понякога-
напрегната и неспокойна, не можела да познава близките си /виж л.68гръб/- т.е,
като се установява, че при нея заболяването деменция е отпреди момента, в който
договорът е сключен, търпи непрекъснато развитие, независимо от прилаганото
лечение и няма съществено влошаване на състоянието му, сравнено с оглед
извършените от д-р С. прегледи на Н.Н. от ***, предхождащи датата на сключване
на договора от 07.12.16г., когато е била водена при него от сестра си, и
извършения преглед на 05.04.17г., когато е заведена от Г.Н., непосредствено
след докарването и от Д.Д. в ***.
От представената страница от рецептурна книжка на Н.Н.
/л.67/ наистина е видно, че в периода
21.12.16г.-02.05.17.г. лекарства по рецептурна книжка не са били закупувани, но
изводът, който Г.Н. прави с писмена си защита от този факт, че във времето от
датата на сключване на договора и до датата, на която Н.Н. ***, същата не е
била лекувана, не се споделя от съда, тъй като не е взет предвид в съвкупност с
останалите събрани доказателства, и най- вече, с показанията на св.С., от които
личи, че в предписаната на Н.Н. лекарствена схема са били включени доста повече
лекарства от онези, които са били закупувани с рецептурна книжка. Отделно от
това, доводът, развит от Г.Н. с писмената защита, относно непредоставено на
прехвърлителката за описания период лечение, противоречи на твърденията на самата
Н.Н., наведени с исковата молба при завеждане на делото, че след сделката
сестра и я опиянявала със силни лекарства, че била предозирана с лекарства и то
такива, които са силно психотропни и не и понасят, които обаче не се подкрепиха
от доказателства, а и като се има предвид казаното от св.С., и от самата Н.Н. с
исковата молба, че дълги години е работила в ***, като ***, биха били и доста
трудно осъществими на практика.
В показанията на свидетелите Т.и Н., доведени от Г.Н.,
не се съдържат никакви сведения за живота на Н.Н. по времето, докато последната
е живяла при сестра си в ***. По този начин, показанията, дадени от св.М., ***
на Г.Н., остават единствени от събраните от Г.Н. гласни доказателства, в които
се съдържат някакви сведения за живота на Н.Н. по времето, докато е живяла при
сестра си, но не и като от тях може да се счете за установено оспорването, че
приобретателите са изпълнявали надлежно задължението си по договора, преди Н.Н.
да замине през ***. в *** и да остане там до смъртта си, което изпълнение е
установено с показанията на тримата свидетели на Т.Я. и Г.Я., коментирани вече
по-горе.
Така, св.М.е посочил, че веднъж, през ***, когато Г.
се обадила на майка си по телефона, който бил пуснат на високоговорител, макар
майка и да казвала, че е добре, се чували крясъци на Т., но не и че тези крясъци
са имали за адресат Н.Н. или че са съдържали насочени към нея обиди, тъй че да
се свържат с твърденията в исковата молба за лошо отношение на приобретателката
към прехвърлителката, като аспект на неизпълнение на договора. Отделно от това,
св.М.е заявил, че във *** мама Н.живеела в прилични условия и няма отговор на
въпроса защо, макар многократно Г.да предлагала на майка и те да се грижат за
нея, както подобава, включително и когато били ходили няколко пъти да я видят
във ***, Н.Н. ***. Същевременно, св.М., както и свидетелите, доведени от Т.Я. и
Г.Я., също сочи, че Н.Н. *** сама, по повод рожден ден на детето им и без да му
е известно, преди да дойде, да е имала намерение трайно да се върне, както и че
решила да остане, след като минали две-три седмици от престоя и. При тези негови
показания, във вътрешно противоречие с тях, както и със съвкупността на
останалите събрани по делото доказателства, остава казаното от св.М., че Н.
непрекъснато повтаряла как последните месеци Т. я тормозела психически и
физически, че и давала лекарства и главата непрекъснато я боляла и повръщала,
както и че щом се споменяло името на Т. се разплаквала, а когато разбрала, че Т.
иска да я взема, направо изпаднала в истерия, както и предположенията, че Н. не
се била върнала с него и Г., когато я посетили във ***, тъй като не били я
пуснали, защото, ако това беше така, тя нямаше да може и свободно да ги посети
по повод на рождения ден на сина им. Отделно от това, в показанията на св.М.се
съдържа и едно ясно обяснение на факта кога и защо всъщност състоянието на Н.Н. силно се влошило - когато
по повод желанието да направи подарък за сватбата на дъщерята на Г., която била
на ***разбрала, че банковата и сметка е празна, след което започнала да плаче
ежедневно, предала се и психически и физически, и буквално за месец изсъхнала
като лист, и казвала, че Т. и откраднала целия живот. Тези негови показания са
в подкрепа на направения по-рано вече извод, че Н.Н. не е била в тежкото
състояние, в каквото се прави опит да бъде представена в исковата молба, поради
неизпълнение на задълженията на приобретателите да я гледат и издържат във
времето от ****** до ***., а е станала в такова състояние по време на престоя и
в ***, докато е била в дома на Г.Н., поради осъзнаване към края на *** на
последиците от банковите операции, извършени от нея през ***, свързани със
спестяванията и, и с разпореждането на една значителна сума от тях в полза на Т.Я.,
които действия и техни отношения не са предмет на този спор.
В обобщение на всичко казано по-горе, съдът счита,
че събраните от Т.Я. и Г.Я. доказателства са в подкрепа на твърденията на
приобретателите за надлежно изпълнение на задълженията им по сключения на
07.12.16г. договор във времето от датата на сключването му, до момента, в който
кредиторката по договора, по собствено желание е решила да промени
местоживеенето си и да остане в дома на Г.Н. ***, а със събраните от Г.Н.
доказателства не може да се обоснове извод, че повдигнатото от Н.Н. оспорване
на тези твърдения на приобретателите, е установено.
2.4. Във връзка с твърденията на Т.Я. и Г.Я. за
поставянето им в невъзможност от страна на кредитора да изпълняват поетото с
договора задължение и предприетите от тях действия за заплащане на издръжка на Н.Н.,
поставени също в тяхна доказателствена тежест с доклада по делото, в производството се установи, както следва:
След като Н.Н. отишла на гости на Г.Н. ***, на ***,
по повод конкретно събитие /рожден ден/, а впоследствие решила да не се връща в
*** и останала до смъртта си през ***в дома на Г.Н., за което твърденията на
страните са еднопосочни и подкрепени от показанията на всички разпитани
свидетели, в началото на *** /св.М./ или на *** /св.Т./, Т. направила опит да я
вземе оттам, но не успяла да се види с Н.Н., дори след като се опитала да влезе
в дома на Г., тъй като, по думите на св.М., била избутана от него на улицата, защото
не е добре дошла в техния дом, и след като Р.и казал да си тръгва и да не прави
сценки, че ще се разберат в съда /св.Т./. Тези показания на свидетелите на Г.Н.
са в подкрепа на твърденията на Т. Я.и Г. Я.относно фактите, поставили ги в
обективна невъзможност да изпълняват поетите към прехвърлителката задължения за
нейното гледане, и като самата Н.Н., още с подадената преживе на 28.04.17г.
искова молба за разваляне на алеаторния договор, е заявила, че не желае да се
връща при сестра си.
Твърденията на Т. Я.и Г. Я., че като не успели да
влезнат в контакт с Н.Н. при отиването си да я приберат на село, в средата на ***,
са подали сигнал до РП- ***, за да потърсят съдействие, са установени с
представеното в последно с.з. от Г.Н. *** от 21.09.17г. /л.202/, видно от
което, производството по образуваната по сигнал на Т. Я.преписка №1425/17г., че
Н.Н. е лишена противозаконно от свобода и държана против волята и в ***, на ***,
е прекратено, тъй като входа му е установено, че Н.Н. се намира на посочения
адрес по нейно собствено желание.
Твърденията на приобретателите, че в момента, в
който окончателно станало ясно, че Н.Н. няма да се върне в дома им, започнали
да и превеждат суми за издържката, която и дължат, са установени във втората си
част, като са представени писмени доказателства, видно от които, Т.Я. е превела
по банковата сметка на Н.Н. при Банка ***, на***, сумата от 520лв.- издръжка за
*** и ***/л.126/, на ***, сумата от 540лв.-издръжка за *** и *** /л.126,
л.133/, на ***, сумата от 270лв.- издръжка за *** /л.134/ и на ***, сумата от
270лв.- издръжка за *** /л.135/, но не и в първата им част, доколкото : Не се
установи между Н. и Т. да е имало предварителна уговорка Т. да дойде и да прибере
Н. от дома на Г. на ***, както се твърди с отговора на исковата молба по прекия
иск, като св.Д., макар и да казва, че имало такива, нито сочи конкретна дата,
нито е присъствал на направата им, а знае за тях от Д., и го е научил, след
като Н. не се върнала във ***, като пак Д.му казала, че не се е върнала, защото
не я пускат. Няма данни по делото, след началото или средата на ***, когато Д.ходила
да прибире Н., приобретателите да са правили нови опити да установят контакт с Н.Н.
или да я приберат при себе си, а и с оглед факта, че на 26.05.17г. са получили
преписи от исковата и молба с приложенията за разваляне на алеаторния договор,
в която искова молба тя изрично е заявила нежеланието си да живее повече с тях,
следва да се счита, че най- късно към тази дата, а не месец по-късно, вече им е
било окончателно ясно, щото прехвърлителката няма да се върне в дома им. И
накрая, дори когато не е в дома им по собствено желание, тъй че не могат лично
да я обгрижват, приобретателите имат задължението да я издържат, а за времето
от *** до ***, в което прехвърлителката е останала в дома на Г.Н., не се
събраха доказателства приобретателите да са участвали по някакъв начин в
разходите за издръжката и, поне до края на ***, когато, почти три месеца след
като се е установила на *** в ***, са и превели по банков път издръжка от по
260лв. за месеците *** и ***, преди да започнат да правят регулярните
последващи парични преводи от по 270лв./месечно.
При възложена с доклада на Т.Я. и Г.Я. тежест да
установят, че предлаганата от тях на Н.Н. издръжка от 270лв. месечно е
достатъчна за удовлетворяване на нуждите и,
те са представили единствено доказателства за получаваните от тях самите
пенсии за осигурителен стаж и възраст, които възлизат към *** съответно на
301.69лв. и на 444.05лв. /виж л.136-лице и гръб/.
Твърденията на Н.Н. в отговора на исковата молба
по насрещния иск, че предлаганите и от приобретателите по 270лв. месечно са
крайно недостатъчни за издръжката и, тъй като била свикнала да живее охолно, и
само лекарствата и памперсите и месечно стрували повече от тази сума, а
трябвало и да се храни, да плаща сметки и да посещава медицински специалисти,
не се установиха в производството.
За начина и на живот, докато е живяла при
приобретателите по договора, с гласните доказателства се установи, че се касае
до живот на село, в прилични условия, в семейна среда, при посрещане на
ежедневните битови потребности с храна, приготвяна в домашни условия, тъй че не
може да се изведе извод за стандарт на живот, който е охолен и изисква за
поддържането му средства, различни от онези, свързани с обичайните средни
потребности.
По делото се
установи със сигурност, че Н.Н. е посещавала д-р С., но за прегледите, осъществявани
и от него, той никога не и е взимал пари, тъй като е работил с нея като ***
/св.С./, както и че извършената и на 18.07.17г. образна диагностика е била
осъществена с дадено от д-р С. направление при прегледа от същата дата /виж фиш
от изследване на л.69гръб, също и на л.70 и показанията на св.С./. В страницата
от рецептурна книжка липсват данни за стойността на закупуваните по здравна каса
лекарства /л.67/, а памперси, когато е дала отговора на исковата молба по
насрещния иск-31.08.17г., Н.Н. може би е използвала вече, предвид показанията
на св.Т., че в последния месец преди смъртта и, когато се залежала, всичко било
под нея, без обаче впечатленията на св.Т.да са преки и като знае само онова,
което е чула от Г., но не се установи памперси да са и били необходоми по-рано,
от *** до *** Така, изолирани са останали показанията на св.М., че за лекарства
отивали повече от 150лв. на месец, и че когато се влошило състоянието и, често
се налагало да викат частни лекари, а също, че купували и дрехи на Н., защото
тя дошла в дома им без никакъв багаж, само със спестовната книжка от ***, а
пенсията и била само 340лв.
При тези събрани по делото доказателства, като
съобрази оповестените на официалната страница на НСИ данни относно отчетените
като реално направени средно на лице за второ и трето тримесечие на ***, в
които прехвърлителката е поставила приобретателите в невъзможност да я гледат, парични
потребителски разходи за групите храна, облекло и обувки, жилища, вода,
електроенергия и горива, и здравеопазване, тъй като за останалите групи няма
данни по делото за Н.Н. или от нея да са правени разходи, съответно от
374.94лв., 43.10лв., 152.87лв. и 69.45лв. за второ тримесечие и от 392.63лв.,
45.04лв., 185.42лв. и 65.84лв. за трето тримесечие, или общо 640.36лв. за второ
и 688.93лв. за трето тримесечие, съдът установи, че средните отчетени като направени
парични разходи за едно лице, от тези групи, възлизат съответно на 213.45лв. за
второто и на 229.64лв. за третото тримесечие, и са все по-малко от преведените
на прехвърлителката суми от по 260лв. за април и май, и от по 270лв. за
месеците от *** до *** вкл., и въз основа тава заключи, че предлаганата и от
приобретателите при евентуална трансформация на задължението за гледане
издръжка, може да се счете за достатъчна.
3. При тези установени в производството факти,
съдът направи следните правни изводи по съществото на спора и по предявените
пред него искове:
По иска за разваляне на алеаторния договор, поради
неизпълнение, приложими са разпоредбите на чл.87 от ЗЗД, съгласно които: Когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му
ще смята договора за развален, като в случай, че договорът е сключен в писмена
форма, предупреждението трябва също да е писмено /чл.87,ал.1 от ЗЗД/.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок,
ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време /чл.87,ал.2 от ЗЗД/. Развалянето на договора не
се допуска, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на
кредитора /чл.88,ал.4 от ЗЗД/.
По иска за трансформация, приложими са
разпоредбите на чл.95-98 от ЗЗД, съгласно които: Кредиторът е в забава, когато
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си /чл.95 от ЗЗД/, като при изпадане на кредитора в замаба, рискът
преминава върху него, а ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от
последиците и /чл.96,ал.1 от ЗЗД/, а когато задължението е да се предаде нещо и
кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за
пазене на подходящо място, определено от съда по местоизпълнението, като парите
могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение на
съда /чл.97,ал.1 от ЗЗД/ и като предаването за пазене не произвежда действие,
ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора /чл.97,ал.3 от ЗЗД/.
Сключеният между Н.Н. и Т.Я. алеаторен договор от
07.12.16г. е бил в действие за срок от около *** месеца, до ***, на която дата
прехвърлителката е починала и тъй като алеаторното задължение е лично и
непрехвърлимо, се е погасило, считано от тази дата.
При сключен писмен договор между страните, преди
датата на връчване на исковата молба с приложенията по прекия иск на 26.05.17г.
на приобретателите-длъжници по двустранния договор, не се установи прехвърлителката-кредиторка
по този договор, да им е дала писмено срок за изпълнение с предупреждение, че
след изтичането му ще предяви иск за разваляне на договора.
Алеаторният договор е обаче по естеството си
такъв, че задълженията по него трябва непременно да се изпълняват в уговореното
време- ежедневно, постоянно и неотклонно, поради което, в случай на
неизпълнение на поетите от длъжниците задължения, кредиторът не дължи писмено
предупреждение с определяне на срок за изпълнението им.
В този случай, не се установи неизпълнение на
договора от длъжниците, както е твърдяла Н.Н. при завеждане на исковата и
молба, а Т.Я. и Г.Я. установиха в производството, че са изпълнявали надлежно
поетите с договора задължения за гледане и издръжка на прехвърлителката за трите
месеца от датата на сключване на договора, до датата, на която Н.Н. по
собствено желание, и като не се доказа нито едно от твърденията и, свързани с
лошо отношение към нея от страна на сестра и, е решила да промени
местоживеенето си, като се установи в дома на Г.Н. ***.
Така, от ***. и до смъртта на прехвърлителката
през ***, за ***, в които Н.Н. е останала при Г.Н., заявявайки още с исковата
молба от 28.04.17г., че не желае да се върне при приобретателите и да живее с
тях, Н.Н. не само е променила без причина местоживеенето, което е имала към
датата на сключване на договора и на което се е осъществявало изпълнението на
задълженията по алеаторния договор от приобретателите, а се установи, че в този
период, приобретателите на са имали и никакъв достъп до нея, тъй като такъв
категорично им е бил отказан от Г.Н. и *** и Р.М.- т.е същите са били са
поставени в обективна и безвиновна за тях невъзможност да изпълняват поетото с
договора задължение за гледане на прехвърлителката, а последната се е поставила
в забава, отказвайки неоправдано да ги последва и да приема предлаганите и от
тях грижи, и като без съдействието и, изпълнението на поетото от тях задължение
за гледане на прехвърлителката е невъзможно.
Обстоятелствата, съгласно предходния абзац, дават
правото на длъжниците да трансформират натуралното си задължение, доколкото
неоправданото неприемане на изпълнението и/или недаването на необходимото за
изпълнението съдействие ги освобождава от риска, но не и от поетото задължение,
но длъжниците следва да сторят това незабавно, и без да чакат решанието на съда
относно трансформацията му.
По отношение на гореказаното, съдът споделя
доводите на Т.Я. и Г.Я. в писмената им защита, като съответни на събраните
доказателства и установената съдебна практика по приложение на относимите към
спорния предмет правни норми, цитирана в защитата им, и не споделя доводите в
писмената защита на Г.Н., като неподкрепени от събраните по делото
доказателства.
В конкретния случай се установи обаче, че
длъжниците са пренебрегнали изискването за незабавна трансформация, тъй като са
започнали да превеждат по сметката на кредиторката издръжка едва от ***, докато
тя е променила местоживеенето си още на ***, като за *** и *** не са оставили
суми за пазене в банковата и сметка за съответните два месеца, а за тях са
вложили издръжката в сметката и едва в края на ***, без да имат безвиновни
причини за това, в което отношение доводът на Г.Н. с писмената и защита се
споделя от съда, като съответен на установените по делото факти.
При тези именно мотиви съдът счете, че и двата
предявени иска – пряк и насрещен, са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят.
В частта
за разноските.
И двете страни претендират присъждане на разноски
в производството, като списък на разноските си са представили само Т.Я. и Г.Я.
/л.203/.
С отхвърляне на иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, Т.Я. и Г.Я. имат право на разноски в
производството по този иск.
С отхвърляне на иска за трансформация, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, Г.Н. има право на разноски в производството по
този иск.
Г.Н. не е представила списък на разноските си, а
от кориците на делото е видно, че по прекия иск, предявен преживе от Н.Н., в
производството по който, по реда на настъпилото в процеса правоприемство, като
ищец е конституирана Г.Н., са направени следните разноски:
С определение №1073/05.05.17г., Н.Н. е била
освободена от внос на такси и разноски в производството, на основание
чл.83,ал.2 от ГПК /виж л.21/.
В производството по прекия иск, Н.Н. е била
представлявана преди смъртта си от упълномощения от нея адв.М.И., като по
делото не е представен сключен между тях договор за правна защита и съдействие
и не са събрани данни за заплатен на адвоката хонорар /виж пълномощно на л.9/.
Адв.И. е била процесуален представител и на Г.Н., след конституирането и като
страна по делото, без да са събрани в производството доказателства за заплатен
адвокатски хонорар /виж пълн. на л.119/.
След конституирането и като ищец по иска по
чл.87,ал.3 от ЗЗД и като ответник по иска за трансформация, Г.Н. е направила в
производството разноски от общо 23.70лв., от които: 10лв.- за издадени два броя
съдебни удостоверения /виж л.121/; 10.90лв.- за преписи от съдебен протокол и
съд удостоверение /виж л.153/; два пъти по
1.40лв.- за преписи от съдебни книжа /виж л.196 и л.198/, за които не
може да се направи разграничение производството по прекия или по насрещния иск
касят.
Т.Я. и Г.Я. претендират по списък разноски от общо
2388.80лв., от които 2000лв.- заплатен адвокатски хонорар за защита и
представителство по двата иска и 388.80лв.- ДТ за производството по насрещния
иск, направата на които разноски са установили /виж съответно л.204 и л.55/.
Освен това, те са установили и направа на разноски
от още 50лв.- внесени като депозит за призоваване на двама от свидетелите им,
след като, при внесен депозит за призоваване на свидетели от общо 70лв., сумата от 20лв. за призоваване на св.С., при
допуснат негов разпит по делегация в ***, им е била върната /виж л.145 и л.193/.
По този начин, те са установили в производството
направата на разноски от общо 2 438.80лв., от които 388.80лв. са със
сигурност такива само за насрещния иск, а останалите разноски от 2050лв. са
общи за производството по двата иска.
Ето защо, съдът счете, че при постановения
резултат за всеки от исковете, общите разноски ще се зачетат като направени по
равно за всеки иск, и по този начин:
с отхвърляне на иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД, Г.Н.
следва да бъде осъдена да заплати общо на Т. Я.и Г. Я.разноски от 1025лв.;
с отхвърляне на иска за трансформация, Т. Я.и Г. Я.следва
да бъдат осъдени общо да заплатят на Г.Н. разноски от 11.85лв.
Воден от тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД на Г.В.Н., ЕГН **********,***, заместила
починалата в хода на процеса Н.П.Н., ЕГН **********, срещу Т.А.Я., ЕГН **********
и Г.Ж.Я., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.А.Н., за
разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижими имоти
срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран с н.а. №152, том 2,
рег.№4134, н.д. №299/2016г. на нотариус Е. Н., с рег.№***, сключен на 07.12.2016
г. между Н.П.Н., ЕГН **********, в качеството и на прехвърлител, и Т.А.Я., ЕГН **********,
по време на брака и с Г.Ж.Я., ЕГН **********, в качеството и на приобретател.
Осъжда Г.В.Н., ЕГН **********,*** да заплати общо на Т.А.Я.,
ЕГН ********** и Г.Ж.Я., ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.А.Н.,
сумата от 1025- хиляда и двадесет и пет лева- разноски в производството по иска
по чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Отхвърля
иска на Т.А.Я., ЕГН ********** и Г.Ж.Я.,
ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес: ***, адв.А.Н., срещу Г.В.Н., ЕГН **********,***,
заместила починалата в хода на процеса Н.П.Н., ЕГН **********, за трансформация за периода от ***-***на
задължението, поето от ищците, като приобретатели по договора, материализиран с
н.а. №152, том 2, рег.№4134, н.д. №299/2016 г. на нотариус Е. Н., с рег.№***,
сключен на 07.12.16г. между тях и прехвърлителката Н.П.Н., чрез заплащане на месечна издръжка от
270лв.
Осъжда Т.А.Я., ЕГН ********** и Г.Ж.Я., ЕГН **********- и
двамата със съдебен адрес: ***, адв.А.Н.,
да заплатят общо на Г.В.Н., ЕГН **********,***, сумата от 11.85- единадесет
лева и осемдесет и пет стотинки- разноски в производството по иска за
трансформация.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: