Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………./13.01.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми декември през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО
ПОПОВ
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9110 по описа
за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК, образувано по въззивна жалба от съделителите-ищци
С.С., В.Г. и И.Ц., чрез общ пълномощник адв.Б.М., срещу решението по чл.250 от ГПК с №
261577 по гр.д.№ 37622/2010 г. на СРС, 59 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от тях /като наследници на началния ищец И.С. С./ срещу съделителя И.А.С.,
иск по сметки по реда на чл.346 от ГПК. С въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част поради необоснованост. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд, че не било доказано по делото ответникът И.С./или
приживе неговият наследодател А.С., да са препятствали ищеца-наследодател И. С.да ползва дворното
място, че починалият ищец И. С.е изявил желание да ползва дворното място и е
посещавал имота след 2010 г., че дворното място е отдавано под наем от
ответника И.С./или приживе неговият наследодател А.С.. Молят
решението да се отмени в обжалваните части и предявените от тях срещу ответника
И.С. искания по сметки да се уважат. Правят искане и за разноските в
производството.
Въззиваемата страна по жалбата - ответник по исковете по сметки И.С., чрез
пълномощник адв.В.П., оспорва същата с възраженията, че решението в обжалваните
части не страда от сочените в жалбата пороци, тъй като по делото не били
събрани доказателства за установяване основателността на исковете по сметки
срещу него. Възразява, че под наем е била отдавани постройките в дворното
място, но тези постройки не са предмет на делбата, а предмет на делба е само
дворното място. Позовава се още на направено възражение в първоинстанционното
производтво за погасяване по давност на исковите претенции за периода м.05.2010
г.-02.10.2012 г. Моли да се потвърди решението в обжалваната част, претендира
разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение
по чл.250 от ГПК е валидно, в обжалваните части по исковете по
сметки по чл.346 от ГПК е и допустимо. В останалите части решението по чл.250
от ГПК, както и основното решение по извършване на делбата от 09.08.2018 г., не
са обжалвани и не са предмет на въззивна проверка по настоящето дело.
При произнасянето си
по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
За да отхвърли предявеният от началния ищец И.С. С.–заместен в процеса от
наследниците си С.С., В.Г. и И.Ц., срещу съделителя И.А.С., иск по сметки по реда на чл.346 от ГПК за
сумата от 26 400 лева, представляваща доплащане за самостоятелно ползване на
неговата /на ищеца/ идеална част от делбения имот в размер на 300 лева месечно,
считано от м. май 2010 г. до момента на подаване на молбата - 02.10.2017 г.,
или 88 месеца по 300 лева месечно, първоинстанционният съд е приел, че не са
събрани никакви доказателства за установяване на обстоятелството, че когато и
да било И.А.С., или неговият праводател - баща му А.С. С.са препятствали
ползването от страна на И.С. С.на дворното място, предмет на делбата по
настоящото дело, нито доказателства наследодателят на С.С.С., В.И.Г. и И.И.Ц. -
починалия И.С. С., да е изявявал желание да осъществява ползването му, както и че
не е посещавал процесния имот никога след 2010 г. и до смъртта си, че не са
събрани доказателства процесното дворно място да е отдавано под наем от И.А.С.,
или неговият наследодател А.С. С.. Напротив –приел е, че събраните по делото
доказателства установяват, че са отдавани под наем постройките, намиращи се
върху част от делбения имот, които са съсобствени между И.А.С. и починалия И.С.
С., но доколкото предмет на настоящото съдебно производство е само поземлен
имот № 581, кв.264, м.Павлово - Бъкстон по плана на гр.София с площ от 866 кв.,
от който И.А.С. като наследник на А.С. С.притежава 360,83/866 ид.ч., а не и изградените
върху дворното място постройки, е счел, че претенцията за сметки по отношение
ползването на постройките, намиращи се в дворното място, се явява
неоснователна. Позовал се е на извод в тази насока и по приетите по делото заверени
копия на договори за наем от 19.08.2010 г., 20.09.2011 г. и анекси към него, от
01.06.2015 г. и 05.09.2015 г., от които се се установявало, че те касаят
единствено намиращите се в мястото постройки. Така е счел, че исковата
претенция по сметки по реда на чл. 346 от ГПК се явява неоснователна и
недоказано и като такава следва да бъде изцяло отхвърлена.
Въззивният съд споделя тези изводи и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях. В допълнение и по повод оплакванията с въззивната жалба, сочещи на
необоснованост на изводите поради неправилно тълкуване насъбраните по делото
доказателства, се добавя и следното:
Съгласно ТР № 7/02.11.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 7 по
описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Претенцията за обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки
това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си
служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои
/лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на
друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. По отношение на иска по чл.
31, ал. 2 от ЗС ищецът трябва да докаже, че 1) имотът е съсобствен с ответника;
2) че е отправил писмена покана; 3) че ответникът ползва имота или ползва площ
по-голяма от съответстващата на правата му в собствеността; 4) ползата, която е
пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем.
В случая с влязло в сила решение по допускане на делбата на СРС от 12.06.2013
г., съобразно и въззивното решение по в.гр.д.№ 13225/2013 г. на СГС, ІV-А въззивен
състав, са установени квотите в съсобствеността на допуснатото до делба дворно
място имот № 581, кв.264, м.Павлово - Бъкстон по плана на гр.София с площ от
866 кв., на съсобствениците П.С.С., С.К.С., И.С. С.и А.С. С.ите до делба имоти.
Не се установи по делото началният ищец И.С. С.да е отправил писмено искане
до съсобственика си А.С. С.да му предостави ползването на съсобственото дворно
място, нито писмено искане да му заплаща обезщетение за това, че ищецът е лишен
от възможността да ползва това дворно място според дела си в съсобствеността.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ
съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата
власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и
се ползва (или при необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства,
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности -
той ползва лично по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия,
чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице,
на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта
съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежавани права. Ползващия съсобственик започва да пречи на останалите
тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да им
предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от
имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил
възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС по делото следва да се установи и
че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице
тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по
начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването
когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности. Начинът по
който извлича тези полезни свойства е без значение, възможно да го реализира
чрез свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството си или
чрез действия на трето лице, на което безвъзмездно е предоставил тази
възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само
дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е
попречил да ги реализират. Не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.
2 от ЗС тогава когато съсобственик е отдал под наем имота, тоест предоставил е
ползване възмездно. В тази хипотеза отношенията между собствениците ще се
уреждат по реда на чл. 30 от ЗС, за която покана за плащане не е нужна, както
не е нужна и покана при хипотеза на чл. 93 от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал. 2
от ЗС ще е основателна и когато нито ответник нито член от семейството не си
служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея не предоставят такъв на друг съсобственик,
като например държи ключа. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Ползването на недвижим имот от страна на единия от съсобствениците по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се изразява
в установяване на фактическа власт върху имота по начин, който да препятства
достъпа на другия съсобственик до този имот и съответно възможността му да
ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Подобно препятстване би
било налице ако само единия от съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с
достъп до имота, докато другият съсобственик е лишен от възможността за достъп,
а оттам и от възможността за реално ползване, дори част от имотите да са
свободни и да не се ползват от никого, като в случая е налице именно посочената
хипотеза.
От събраните по делото доказателства не се установява ответникът по иска по
сметки- И.А.С. или приживе неговият наследодател А.С. С., да е ползвал
самостоятелно дворното място така, че да пречи на другите съсобственици да го
ползват. По делото са събрани писмени доказателства, че от 2004 г. до края на
2009 г. под наем е бил отдавано част от дворното място- с площ 433 кв.м., като
наемодатели са били и двамата братя А.С. С.и И.С. С.. Не се твърди дворното
място да се е отдавало под наем след м.12.2009 г. След това, по договор за наем
от м.08.2010 г. като наемодател А.С. С.само е отдал под наем на трето лице само
постройките в дворното място, допуснато до делба. Без значение за иска по сметки е факта, че
под наем са били отдавани постройките в дворното място, доколкото тези
постройки не са предмет на делбата, поради което отношенията между съделителите
относно наема на тези постройки не се отразява върху претенцията по сметки за
обезщетение за дворно място.
Не се установи по делото това дворно място, което предмет на делбата, да е
ползвано лично изцяло от ответника по иска по сметки, или от неговия баща, нито
да е било отдавано от него под наем за исковия период м.05.2010 г.-02.10.2017
г., поради което, независимо от факта, че за получаване на част от наема не се
изисква покана, ответникът И.А.С. не дължи на ищците никакви суми по иска по
сметки.
Предвид изложеното, искът по сметки се явява неоснователен и подлежащ на
отхвърляне за всеки от ищците по него, доколкото не се доказа в процеса
наследодателят на ищците да е имал право на такова вземане от ответника/респ.
от наследодателя на ответника за обезщетение за лишаване от ползване на
съсобственото дворно място, което само е предмет на иска за делба.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваните части подлежи на потвърждаване.
По разноските : При този изход на спора, въззивниците-ищци нямат право на
възстановяване на направени разноски за въззивното производство.
На ответника се дължат разноски за адвокат в размер на 1000 лв., заплатени
на адв.В.П. в брой удостоверено с договора между тях. Този размер не се явява
прекомерен, доколкото е под минималния такъв от 1322 лв. определен по чл.7,
ал.2, т. 4 от НМВАВ според цената на иска/ 26 400 лв./, поради което
направеното възражение по размера по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност е
неоснователно.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението по чл.250 от ГПК с № 261577 по гр.д.№ 37622/2010 г. на СРС, 59
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 346 от ГПК от С.С.С. с, В.И.Г. и И.И.Ц., в качеството им наследници на И.С.
С., против И.А.С., за сумата в размер на 26 400 лева.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН **********, В.И.Г. с ЕГН ********** и И.И.Ц. с ЕГН **********
***, да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на И.А.С. с ЕГН **********,***,
сумата 1000 лв. разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.