РЕШЕНИЕ
№
14.01.2015г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в проведеното открито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И., като разгледа
гр.д.№5616/2014г. по описа на ПлРС, установи:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Гражданско дело 5616/2014 г. по описа
на ПлРС е образувано въз основа на молба от З.В.Г., с ЕГН********** против Т.В.Я.,
с ЕГН**********, и двамата с адрес:***. В молбата се посочва, че ответникът е
внук на молителката и живеят в едно домакинство. Посочва се, че къщата е
собственост на молителката и нейният син – *** Я., който е баща на ответника,
като собствеността е била придобита по наследство от покойният съпруг на
молителката. Посочва се, че в жилището заедно с ответника живее и неговата
приятелка ***, като от известно време отношенията между последните се били
влошили рязко.
Посочва се, че ответникът е започнал
да упражнява системен психически тормоз, като понякога преминавало във
физическа саморазправа с нея. Посочва се, че същата е била заплашвана, че е
длъжна да се грижи за цялата къща, карали я да заплаща разходите за консумативи
по жилището, както и да дава пари за храна. Същата е заплашвана, че ще бъде
изгонена от собственото й жилище, като същевременно не й дават достъп до
вторият жилищен етаж на къщата.
Посочва се, че последният акт на
насилие спрямо нея от страна на ответника е бил на дата 07.12.2014 г., като
срещу нея са били отправяни заплахи от страна на ответника и неговата
приятелка, поради което молителката е започнала да се страхува за живота си.
Твърди, че *** е започнала да я гони от къщата и да я праща да живее в курника.
Когато молителката се опитала да се защити нейният внук започнал да я заплашва
, че ще я пребие, като започнал да я удря и блъска. Същият бил агресивен и
озлобен, което я навело на мисълта, че ще бъде убита. Посочва се, че същата
била спасена от по-малкият си внук. Твърди се, че в агресията си ответникът
захвърлил на пода и счупил телефонния апарат и кафе машината, че през това
време същата е избягала на улицата, за да търси помощ, като след известно време
отново се върнала в дома си. Твърди се, че ответникът я е накарал да почисти
кухнята и строшените уреди и урина, като отново я бил заплашил. Твърди се, че
поради заплахите същата е депозирала сигнал до РП – Плевен с
вх.№6746/08.12.2014 г. Твърди се, че посоченият на дата 07.12.2014г. случай не
е единичен и че същата постоянно е заплашвана от ответника психически,
физически и емоционално.
Моли съда да наложи мерки по реда на ЗЗДН
против ответника, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие; да бъде
изведен от съвместно обитаваното жилище находящо се на адрес – ***, *** №60 за
максимално предвидения срок от 18 месеца, както и да бъде забранено на
ответника да приближава същата, включително да приближава жилището й и местата
за социални контакти и отдих за максималния срок от 18 месеца. Заедно с молбата
се представят писмени доказателства както и декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН.
В с.з. молителката представлявана от
адв. Л.Г. от ПлАК поддържа молбата и моли съдът да я уважи и да наложи поисканите мерки за закрила
за посоченият срок -
Ответникът Т.В.Я. – р.пр., явява се
лично, и с адв. А. ***, като изразява становище за неоснователност на молбата.
Оспорват се изцяло изложените в нея фактически твърдения.
При така заявеното от страните и с
оглед събраните писмени доказателства съдът намира за установено следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение за родствени връзки с Изх.№16525/17.12.2014г., се установява, че
страните са намират в родствена връзка, по права линия, като отв. Т.Я. е внук на молителката. Безспорно по
делото се установява и факта, че страните живеят заедно в едно домакинство, на
посоченият по- горе адрес в ***.
По делото, от страна на молителката е
представено копие от сигнал,до РП-Плевен, по което е образувано
преписка№В-6746/2014г по описа на РП-Плевен, но по делото няма представени
доказателства, касаещи развитието на преписката, респ. нейният резултат. По
делото, от страна на молителката е представена декларация по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, в която същата е описала актът на домашно насилие- психически и
физически, от страна на отв.Т.Я..
По делото са разпитани свидетелите ***-
приятели на молителката от същото село, които посочват, че на дата
08.12.2014г., молителката З.Г., е дошла разстроена и плачеща у дома им, като е
разказала за нанесен побой от страна на внука й Т.. Свидетелите посочват, че
молителката е дошла у дома им на сутринта на 08.12.2014г,. около 9 часа., като
и двамата не са видели белези от побой върху нея. При проведеният разпит
свидетелите посочват, че показанията им са на база на чутото от мол. З.Г., като
те лично не са присъствали на скандала.
По делото като свидетели са разпитани
и лицата *** Я.-брат на отв. Т.Я., ***- лицето, с което ответника живее на
семейни начала в едно домакинство с молителката и ***. В показанията си, св. Я.
и ***, са категорични, че на посочената в молбата дата-07.12.2014г., от страна
на отв. Т.Я., не е осъществявано насилие, под каквато и да е форма над
молителката З.Г.. Свидетелите посочват,
че на посочената дата-07.12.2014г., в дома им е гостувало приятелско семейство-
св. *** и неговата съпруга. Св. *** Я. посочва, че вечерта, от стаята си, която
е на втория етаж , е чул силен шум от чупене на чинии, при което е слязъл в
кухнята, намираща се на първия етаж, да види какво става. Същият твърди, че там
е заварил баба си- мол. З.Г. и брат си- отв. Т. Я., като е чул брат си, да моли
баба им да почисти счупените чинии. Свидетелят категорично твърди, че
разправия, между баба му и брат не е имало същата вечер, както и насилие от
страна на брат му, в т.ч. удряне и заплахи над бабата Св. *** Я. посочва, че
има проблеми между баба му и жената, с която брат ме живее на семейни начала-
св. ***, като посочва, че е чувал обидни думи, с които баба му я е наричала,
както и такива по адрес на отв. Т.Я. .Св. *** също посочва,че на дата
07.12.20104г., вечерта, у дома си са имали гости- св. ***, и неговата съпруга.
Същата твърди, че гостът им- св. ***, при слизането си на първият етаж, където
са обслужващите помещения, е видял счупени чинии в кухнята, и им е казал какво
е видял, след което отв. Т.Я. е отишъл да види какво става. Същата посочва,че е
чула съжителят й да казва на баба си да почисти счупеното. Свидетелката
категорично посочва, че през същата вечер, не е имало от страна на отв. Т.,
никакви действия- удряне, блъскане, както и обиди, и заплахи към неговата баба.
Свидетелката описва лошите си отношения между нея и бабата, както и факта,че
същата я обижда и гони от къщата. Св. *** посочва също, че не познава
свидетелите ***, които се намират съдебната зала, и не е виждала същите да идват
на гости у дома им. Св. *** посочва, че същата вечер, е гостувал със съпругата
си в дома на своите приятели- отв. Т.Я., като е чул силен шум от счупване. В
последствие, твърди, че при слизането си на първия етаж, където на сервизните и
обслужващите помещения, е видял купчина счупени чинии на средата на кухнята, но
в помещението не е имало никой. Свидетелят
посочва, че малко след това са си тръгнали, като при излизането си, не е минал
отново покрай кухнята, и не е видял нищо
повече.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН дом.насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опита за такова насилие принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода, личните права извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка, или във фактическо съпружеско съжителство. Съобразно разпоредбата на чл.13,
ал. 3 от ЗЗДН съдът издава заповед за защита от дом.насилие само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ако няма други доказателства,
като законът е придал самостоятелно доказателствено значение на тази декларация
за отразените в нея факти и обстоятелства, касаещи акта на домашно насилие. Съобразно
разпределената доказателствена тежест, в тежест на молителката е да установи
изложените в молбата си факти, касаещи акта на домашно насилие, а в тежест на
ответника е да обори доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съобразно събраните по делото
доказателства, ангажирани и от двете страни, съдът счита,че доказателствената
сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, представена от молителката, досежно
отразените в нея действия като домашно насилие, е оборена, и от същите не се
установява извършването на акт на домашно насилие, така, както е описан от
молителката, по посочената от нея дата. Съдът счита, че показанията на
разпитаните свидетели- *** Я., *** *** и ***, отчитайки степента на тяхната
заинтересованост, по смисъла на чл.176 от ГПК, са последователни,
взаимнокореспондиращи си и логични. Същите са категорични относно факта, че от
страна на отв. Т.Я. не е имало упражнено –нито физическо, нито психическо
насилие, над мол. З.Г., по описаният от нея начин. Следва да се отбележи също,
че от страна на молителката по делото не е представено медицинско
удостоверение, издадено за пред съда, което да отразява извършен преглед, към
дата 07.12.2014г. Показанията на св. ***, касаят следваният ден- дата
08.12.2014г., и се основават само на твърденията на самата молителка.
Свидетелите посочват, че не са видели наранявания на мол. З.Г.. Следва да се
отбележи също и факта, че по делото не се спори, че молителката е прекарала
нощта на 7.12 срещу 08.12. в дома си, и едва на 08.12.2014г., към 09,00часа е отишла у дома на приятелката си.
По делото не се установява мол. З.Г. да е потърсила помощ на самата дата 07.12.
вечерта, нито от приятели, съседи, респ. чрез обаждане на тел.112., дори и с
оглед на твърдението на молителката, че е избягала от къщата на улицата. От
показанията на св. *** Я. категорично се опровергава твърдението, че същият е
спрял брат си, и е спасил молителката. По делото не се установи и твърденият от
молителката факт, че отв. Т.Я., е ограничил достъпът й до втория етаж от
къщата.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
молбата за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН, е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед нормата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН,
следва молителката З.В.Г., да бъде осъдена да заплати сумата от 25лв- държавна
такса по сметка на ПлРС, както и направените от ответника разноски в размер на
400лв- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, молба от
З.В.Г., ЕГН **********,***, ЗА НАЛАГАНЕ на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от ЗЗДН, срещу Т.В.Я., ЕГН *********,***, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА,
на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН З.В.Г.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПлРС, сумата от 25лв- държавна
такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН З.В.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Я., ЕГН *********,
сумата от 400лв- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
ПлОС в седмодневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: