Р Е Ш Е Н И
Е № 260068
гр. Враца, 16.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр. дело № 491 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1, във вр. с чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалби с вх. № 6162/28.07.2020 г. и вх. № 6163/28.07.2020 г.,
подадени от присъединения по право взискател ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Д.А., против разпределенията, извършени на 18.05.2020 г. от ЧСИ Г. Б.,
рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Враца, по изпълнително
дело
№ 2014***0400875.
В жалбите се излагат съображения, че по първото извършено
разпределение предмет е сума в размер на 21 492,00 лв., като съгласно
представеното по делото удостоверение вземането срещу длъжника на присъединения
по право взискател ТД на НАП – гр. Пловдив е било в размер на 15 365,49.
Посочва се, че държавата е присъединен взискател по закон, следва да се ползва
от привилегията, заложена в чл. 136, т. 6 ЗЗД, като вземането от този ред е
единствено и не се удовлетворява съразмерно. Твърди се, че съдебният изпълнител
при разпределението на получената сума е приложил незаконосъобразно
разпоредбата на чл. 137 ЗЗД, като е изключил вземането на ТД на НАП – гр.
Пловдив от привилегированите вземания и го е добавил в един ред с останалите
вземания на двамата хирографарни кредитори и е разпределил сумата между тримата
взискатели съразмерно. Навеждат се доводи, че законосъобразно би било да се
погасят всички публични вземания на държавата и едва след това да се пристъпи
към удовлетворяване на другите двама непривилегировани кредитори.
По отношение на второто извършено
разпределение се сочи, че предмет е сума в размер на 2 000,00 лв., като
вземането на ТД на НАП – гр. Пловдив срещу длъжника е определено в размер на
12 900,68 лв. след първото разпределение. Твърди се, че съдебният
изпълнител при разпределението на получената сума е приложил незаконосъобразно
разпоредбата на чл. 137 ЗЗД, като е изключил вземането на ТД на НАП – гр.
Пловдив от привилегированите вземания и го е добавил в един ред с останалите
вземания на двамата хирографарни кредитори и е разпределил сумата между тримата
взискатели съразмерно. Изтъква се, че ако предходното разпределение от същата
дата е било правилно и законосъобразно, публичните вземания на държавата са
щели да бъдат погасени.
Иска се от съда да отмени
обжалваните разпределения и да извърши нови разпределения на постъпилите суми
според реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като след приспадане на таксите по
ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело за разноските по способа на изпълнение и
данъците за недвижимите имоти, сумите да бъдат разпределени в полза на ТД на
НАП – гр. Пловдив и едва след това, ако е останала сума, тя да бъде
разпределена между непривилегированите взискатели.
Преписи от жалбата са
връчени на длъжника ЕТ „Вали – Ч. М.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Ч. В. М., и на взискателите „Юробанк България“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, и И.С.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, които в указания тридневен срок не са подали писмени
възражения.
Съдебният изпълнител е
изложил мотиви, в които
поддържа, че жалбите са допустими, но
неоснователни, а извършените разпределения са правилни и законосъобразни.
Врачанският окръжен
съд,
след като обсъди доводите на страните и доказателствата в изпълнителното дело, намира за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 2014***0400875 по описа на ЧСИ Г. Б., с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Враца, е образувано по
молба на взискателя „Юробанк България“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, против длъжника ЕТ „Вали
– Ч. М.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от Ч. В. М., въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2014 г., издаден по
ч.гр.д. № 726/2014 г. по описа на Районен
съд – Враца, с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от 28 266,65
лв. – главница, 3 601,55 – договорна лихва за периода от 05.06.2013 г. до
13.02.2014 г., 20,00 лв. – такси, ведно със законната лихва от 17.02.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането по извлечение от счетоводни книги на
банката към 13.02.2014 г. по кредитна сделка № 840187 по Договор за банков
кредит № BL12592 от 25.01.2008 г., продукт
6050 /бизнес овърдрафт/ с кредитополучател ЕТ „Вали – Ч. М.”, 1 560,42 лв.
– разноски по делото, от които 637,76 лв. – държавна такса и 922,66 лв. –
адвокатски хонорар.
С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде извършено пълно
имуществено проучване на длъжника, да бъде наложен запор на банковите му
сметки, както и да бъде наложена възбрана, да бъде извършен опис и да бъде
насочено изпълнението чрез извършване на публична продан върху всички
установени имоти, собственост на длъжника.
На длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение на задължението към „Юробанк България“ АД на
23.07.2014 г.
На 27.01.2016 г. е
постъпила молба за присъединяване по ИД № 2014***0400875 по
описа на ЧСИ Г. Б., на основание чл. 456 ГПК, от И.С.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, въз основа на изпълнителен лист от 13.01.2016 г., издаден по
ч.гр.д. № 38/2016 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, с който длъжникът Ч. В. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес:***, е осъден да заплати на кредитора И.С.М. сумата от 9 000,00 лв. – главница, произтичаща от договор
за паричен заем от 04.12.2014 г. с нотариална заверка на подписите, рег. №
5239/04.12.2014 г. на нотариус П. М., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението – 05.01.2016 г., до изплащане на вземането, както
и разноските по делото за държавна такса в размер на 180,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 545,00 лв., както и изпълнителен лист от 07.01.2016
г., издаден
по ч.гр.д. № 39/2016 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, с който длъжникът Ч. В. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, е осъден да заплати на кредитора И.С.М. сумата от 8 700,00 лв. – главница, представляваща незаплатен
остатък по договор за заем от 04.12.2014 г. с нотариална заверка на подписите,
рег. № 5240/04.12.2014 г. на нотариус П. М., целият в размер на 10 000,00
лв., с падеж 20.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението – 05.01.2016 г., до изплащане на вземането, както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 174,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 534,00 лв.
И.С.М. е присъединен
като взискател по ИД № 2014***0400875 за сумите по
изпълнителните листове, като на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение на задължението към И.С.М. на 16.05.2016 г.
На 07.12.2016 г. е
постъпила молба за присъединяване по ИД № 2014***0400875 по
описа на ЧСИ Г. Б., на основание чл. 456 ГПК, от „Ветот” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, въз основа на изпълнителен лист от
30.11.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 7027/2016 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, с който длъжникът Ч. В. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, е осъден да заплати на кредитора „Ветот”
ЕООД сумата от 16 000,00 лв. – главница, представляваща авансово
платена сума по т. 2.2 от сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.2015 г., подлежаща на връщане поради
разваляне на договора, 500,00 лв. – платено по т. 2.1 от предварителния договор
от 15.12.2015 г. капаро на длъжника, подлежащо
на връщане поради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на заявлението – 31.05.2016 г., до изплащане на
вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 330,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 750,00 лв.
„Ветот” ЕООД е
присъединено като взискател по ИД № 2014***0400875 за
сумите по изпълнителния лист, като на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение на задължението към „Ветот” ЕООД на с изх. № 20549/12.12.2016 г.
С молба от 11.04.2019
г. взискателят „Юробанк България“ АД е поискал изпълнението да се насочи с
насрочване на нова публична продан при нова начална цена върху недвижим имот –
гараж. С молба от същата дата взискателят е поискал и изпълнението да се насочи
с насрочване на нова публична продан при цена в размер на 90% от началната цена
на предишната продан върху недвижимите имоти, продавани в хода на
изпълнителното производство.
От съдебния изпълнител
е обявена публична продан, която да се
проведе от 17.11.2019 г. до 17.12.2019 г. в Районен съд – Враца, на недвижим имот, собственост на длъжника по
изпълнителното дело: ½ ид.ч. от сграда-хангар, депо, гараж с
идентификатор 12259.1012.158.7 по Кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АГКК съгласно скица на
поземлен имот от 19.02.2015 г., находящ се в гр. ***, целият с площ 16 кв. м.,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 12259.1012.158 при граници и съседи
на сградата: 12259.1012.158.8, 12259.1012.158.2.
Обявена е и публична продан, която да се проведе от 17.11.2019 г. до 17.12.2019
г. в Районен съд – Враца, на следните недвижими имоти,
собственост на длъжника по изпълнителното дело: ½ ид. ч от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 12259.1012.158.2.3 по Кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на
АГКК, представляващ трети етаж от триетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 12259.1012.158.2 по Кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АГКК съгласно скица на
поземлен имот от 19.02.2015 г., находящ се в гр. ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор 12259.1012.158, целият с площ 54 кв.м. при граници и
съседи на сградата: 12259.1012.158.3, 12259.1012.158.7 и 12259.1012.158.8;
както и ¼ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1012.158 по
Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АГКК съгласно скица на поземлен имот от
19.02.2015 г., находящ се в гр. ***, целият с площ 500 кв.м., при граници и
съседи на имота: 12259.1012.158.3, 12259.1012.158.7 и 12259.1012.158.8.
С Протоколи от
11.11.2019 г. на основание чл. 487, ал. 3 ГПК ЧСИ е обявил публичните продани
за редовно разгласени.
С молба от 22.11.2019
г. управителят на дружеството-присъединен взискател „Ветот” ЕООД, е поискал
изпълнителното дело да бъде прекратено по отношение на този взискател и
представеният по делото изпълнителен лист да му бъде върнат.
С Постановление от
25.11.2019 г. съдебният изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК е прекратил
частично изпълнителното производство по ИД № 2014***0400875 по отношение на присъединения
взискател „Ветот” ЕООД.
С Протокол от
18.12.2019 г. „Ветот” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
е обявено за купувач на изнесения на публична продан имот, собственост на
длъжника: ½ ид.ч. от сграда-хангар, депо, гараж с идентификатор
12259.1012.158.7 по Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АГКК съгласно скица на поземлен имот от
19.02.2015 г., находящ се в гр. ***, целият с площ 16 кв. м., находящ се в
поземлен имот с идентификатор 12259.1012.158 при граници и съседи на сградата:
12259.1012.158.8, 12259.1012.158.2, за сумата от 2 000,00 лв.
С Протокол от
18.12.2019 г. „Ветот” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
е обявено за купувач и на следните изнесени на публична продан имоти,
собственост на длъжника: ½ ид. ч от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1012.158.2.3 по Кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АГКК, представляващ трети
етаж от триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.158.2
по Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АГКК съгласно скица на поземлен имот от
19.02.2015 г., находящ се в гр. ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 12259.1012.158, целият с площ 54 кв.м. при граници и съседи на
сградата: 12259.1012.158.3, 12259.1012.158.7 и 12259.1012.158.8; както и
¼ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 12259.1012.158 по Кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД
на АГКК съгласно скица на поземлен имот от 19.02.2015 г., находящ се в гр. ***,
целият с площ 500 кв.м., при граници и съседи на имота: 12259.1012.158.3,
12259.1012.158.7 и 12259.1012.158.8. за сумата от 21 492,00 лв.
От съдебния изпълнител
е изискано удостоверение за наличие или липса на задължения към НАП за длъжника
по изпълнителното дело, а от Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Враца
е изискана информация за данъчни задължения на длъжника за изнесените на
публична продан имоти.
Съгласно справка от
Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Враца данъчните задължения за
посочените имоти са в размер на 46,89 лв. – данък недвижими имоти и 123,71 лв.
– такса битови отпадъци.
Според издаденото от
ТД на НАП – гр. Пловдив удостоверение за наличие или липса на задължения на
длъжника по изпълнителното дело от 16.03.2020 г. задължението на длъжника към
НАП възлиза на 15 365,49 лв.
На 18.05.2020 г. от
съдебния изпълнител е изготвено постановление за разпределение на постъпилата
от публичната продан на ½ ид. ч от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1012.158.2.3 и ¼ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 12259.1012.158 сума в размер на 21 492,00 лв. Сумата е
разпределена както следва:
1. На основание чл.
136, т. 1 ЗЗД първо са удовлетворени вземанията за: 46,89 лв. – такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. Б., изчислена въз основа на разноски /без такси/
на вземането на „Юробанк България” АД; 910,92 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
полза на ЧСИ Г. Б., изчислена въз основа на припадащата се част, изчислена с
коефициент за съразмерност, на вземането на „Юробанк България” АД; 288,30 лв. –
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. Б., изчислена въз основа на
вземането на НАП; 12,00 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. Б.,
изчислена въз основа на вземането на Община Враца – ДНИ; 490,58 лв. – такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. Б., изчислена въз основа на вземането на И.С.М.;
1 076,00 лв. – неплатени разноски от взискателя по т. 4, т. 5 и т. 31 от
ТТРЗЧСИ, от които неплатени от взискателя „Юробанк България” АД – 1 030,00
лв. и неплатени от взискателя И.С.М. – 46,00 лв.; 36,00 лв. – такса по т. 13 от
ТТРЗЧСИ и 134,00 лв. – такси по т. 4, т. 5 и т. 31 от ТТРЗЧСИ за призовки за
предявяване на разпределение; 3 288,16 лв. – в полза на взискателя
„Юробанк България” АД за разноски по способа на изпълнение.
2. На основание чл.
136, т. 2 ЗЗД на второ място е удовлетворено изцяло вземането на Община Враца
за данък недвижими имоти в размер на 46.89 лв.;
3. За взискателя ТД на
НАП – гр. Пловдив е определена сума в размер на 2 464,81 лв., като е
посочено основание чл. 136, т. 6 ЗЗД;
4. За взискателя
„Юробанк България” АД е определена сума в размер на 8 327,82 лв. –
припадаща се част от вземането, изчислена с коефициент за съразмерност, на
основание чл. 137 ЗЗД;
5. За взискателя И.С.М.
е определена сума в размер на 4 369,63 лв. – припадаща се част от
вземането, изчислена с коефициент за съразмерност, на основание чл. 137 ЗЗД;
Към разпределението е
приложен и протокол за неплатени авансово такси и разноски по изпълнителното
дело.
На 18.05.2020 г. от
съдебния изпълнител е изготвено постановление за разпределение на постъпилата
от публичната продан на ½ ид.ч. от сграда-хангар, депо, гараж с
идентификатор 12259.1012.158.7 сума в размер на 2 000,00 лв. Сумата е разпределена
както следва:
1. На основание чл.
136, т. 1 ЗЗД първо са удовлетворени вземанията за: 121,97 лв. – такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. Б., изчислена въз основа на вземането на „Юробанк
България” АД; 36,62 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. Б.,
изчислена въз основа на вземането на НАП; 64,61 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в полза на ЧСИ Г. Б., изчислена въз основа на вземането на И.С.М.; 36,00 лв. –
такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ;
2. На основание чл.
136, т. 1 ЗЗД е удовлетворено вземането на „Юробанк България” АД за разноски по
способа на изпълнение в размер на 100,00 лв.
3. За взискателя ТД на
НАП – гр. Пловдив е определена сума в размер на 268,57 лв., като е посочено
основание чл. 136, т. 6 ЗЗД;
4. За взискателя
„Юробанк България” АД е определена сума в размер на 898,50 лв. на основание чл.
137 ЗЗД;
5. За взискателя И.С.М.
е определена сума в размер на 473,73 лв. на основание чл. 137 ЗЗД;
Страните по
изпълнителното производство са редовно уведомени за датата на предявяване на
разпределенията, като последните са предявени на 20.07.2020 г.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Жалбите са допустими,
тъй като са подадени от страна с надлежна процесуална легитимация, в преклузивния срок по чл. 432, ал. 2 ГПК, и е заплатена и дължимата държавна такса.
Разгледани по
същество, жалбите са основателни поради следните съображения:
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който той следва да определи подлежащите на удовлетворяване
вземания /на взискателя, както и на присъединените взискатели – по право или по
тяхно искане/, да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите,
установен в чл. 136 ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите
привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните
кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на
привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат
суми – на хирографарните притезания/.
Съдебният контрол, от своя страна, е
ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството
по чл. 463 ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на
чл. 136 ЗЗД, чл. 458 ГПК и чл. 459 ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен
ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се
полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите.
Както и в производството по частни жалби, така и в производството по чл. 463 ГПК съдът не е ограничен от
оплакванията в жалбата, а служебно проверява законосъобразността на
разпределението, тъй като и правилата за привилегиите /чл. 136 ЗЗД/ са
императивни. По тази причина при установено неспазване на тези правила в
правомощията на съда е служебно да ги приложи спрямо всички предявени пред
съдебния изпълнител вземания, без значение от кого е подадена жалбата срещу
разпределението. Това е така и предвид естеството и предназначението на
разпределението, предвиждащо поредност на удовлетворяване на определени
вземания от определена събрана сума, поради което логически невъзможно е да се
провери правилността само на част от отредените суми без да се провери
правилността на цялостното разпределение на събраната сума съобразно чл. 136 ЗЗД. Ето защо при
обжалване на разпределение съдът разполага с правомощия служебно да провери
правилността на същото и при установена неправилност – да изготви ново
разпределение, независимо от обхвата и оплакванията в жалбата.
В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до
деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право
или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
През призмата на тези принципни положения ще бъде проверена
законосъобразността и на процесните разпределения.
В конкретния случай съдебният изпълнител правилно е включил в тях следните
взискатели: самия ЧСИ /за вземанията си за такси и разноски/, първоначалния взискател „Юробанк
България” АД, присъединения по негово искане взискател
И.С.М., както и присъединените по право взискатели ТД на НАП – гр. Пловдив за публични вземания и Община Враца за вземания за дължим за
имота, изнесен на публична продан, данък, като определеният кръг от взискатели изчерпва същите по
настоящото изпълнително производство.
По разпределението на
постъпилата от публичната продан на ½ ид. ч от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 12259.1012.158.2.3 и ¼ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 12259.1012.158 сума в размер на 21 492,00 лв. съдът намира
следното:
От събраната сума най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер
вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и
чл. 135 ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползват от тези разноски. Както е изяснено и в т. 6 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК не всички разноски по изпълнителното дело се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по този ред. Критерият за
това е дали тези разноски са относими към реализирането на способа, от който се
разпределят конкретните събрани суми. По-конкретно с тази привилегия се ползват
разноските на първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното
разпределение, вкл. разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение за един адвокат, които се считат за
относими към всеки от приложените изпълнителни способи, тъй като общото
упълномощаване за представителство по изпълнителното производство обхваща представителството
за всеки приложен способ на изпълнение до пълното удовлетворяване на вземането
по изпълнителния лист. Същевременно, в същото ТР е прието изрично, че не се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по
чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. В цитираното ТР не е
уточнено кой е „първоначален взискател“, но следва да се приеме, че това не е непременно
този, по чието искане е образувано изпълнителното дело, а този, по
чието искане е приложен способът за изпълнение, от който се разпределят
събраните суми и във връзка с който способ той е направил разноски. Всички
останали взискатели, участващи по изпълнителното производство, имат качеството
присъединени по отношение на прилагането на конкретния способ за изпълнение и в
това им качеството участват в разпределението на сумите, събраните чрез този
способ. Направените разноски за изпълнителното производство /независимо от
кого/ или дължими от длъжника ex lege /на ЧСИ или държавата – при изпълнение
чрез ДСИ/, които не са пряко относими към конкретния приложен изпълнителен способ, не се ползват с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Длъжникът не отговаря за разноските за изоставени или
неприложени способи – чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, както и т. 6 от ТР №
2/26.06.2015 г. и т. 4 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС – ОСГТК.
Следователно в този ред влизат изцяло разноските на първоначалния взискател по
осъществяване на изпълнителния способ
/публична продан/ – възнаграждение за един адвокат, такси за образуване на
делото, за извършени справки за имуществото на длъжника, такси за възбрана
по изпълнителното дело, такси за извършване на
опис и публична продан на вещта.
Към вземанията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, подлежащи първо на
удовлетворяване, съдебният изпълнител е включил, видно от представеното
извлечение към постановлението за разпределение, сума в размер на 3 288,16
лв., представляваща сторените разноски от взискателя „Юробанк България” АД за
адвокатско възнаграждение и за такси осъществяване на изпълнителния способ.
Предвид липсата на изрично посочване кои такси, платени авансово от взискателя,
са включени в тази сума, съдът е в невъзможност да провери правилното извършване на разпределението в тази част.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че към вземанията, ползващи се с привилегията по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД следва да се приеме заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1 160,08 лв., за
изплащането на което доказателства се съдържат на л. 21 от делото.
По делото се съдържат
данни за следните авансово заплатени такси от взискателя, по чието искане е
осъществен на изпълнителния способ публична продан – „Юробанк България” АД: 132,00
лв. – за образуване на изпълнителното дело, за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, за изпращане на 2 бр. съобщения до длъжника /л. 41/;
180,00 лв. – за хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка /л. 139/; 602,08
лв. – за такса по т. 20 ТТРЗЧСИ за извършване на опис на недвижимите имоти /л.
140/; 90,00 лв. – за хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка /л. 308/;
40,00 лв. – за хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка /л. 398/; 156,00 лв.
– такса за 13 бр. съобщения за разгласяване на публична продан по т. 4 ТТРЗЧСИ
/л. 530/; 70,00 лв. – за хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка /л. 531/;
156,00 лв. – такса за 13 бр. съобщения за разгласяване на публична продан по т.
4 ТТРЗЧСИ /л. 618/; 30,00 лв. – за хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка
/л. 617/; 24,00 лв. – такса за 2 бр. съобщения за съобщаване на оценка по т. 4
ТТРЗЧСИ /л. 675/; 70,00 лв. – за хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка
/л. 736/; 60,00 лв. – такса за 4 бр. съобщения за съобщаване на оценка по т. 4
ТТРЗЧСИ /л. 675/; 30,00 лв. – за хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка
/л. 881 от том III/; 48,00 лв. – такси по т. 5
ТТРЗЧСИ за връчване на 2 бр. съобщения от съдебен изпълнител с друг район на
действие /л. 819/; 132,00 лв. – такса за 7 бр. съобщения за разгласяване на
публична продан по т. 4 и т. 5 ТТРЗЧСИ /л. 880 от том III/; 132,00 лв. – такса за 7 бр. съобщения за
разгласяване на публична продан по т. 4 и т. 5 ТТРЗЧСИ /л. 913/; 70,00 лв. – за
хонорар на вещо лице за изготвяне на оценка /л. 914/; 132,00 лв. – такса за 7
бр. съобщения за разгласяване на публична продан по т. 4 и т. 5 ТТРЗЧСИ /л. 897
от том III/; 96,00 лв. – такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на 4
бр. съобщения от съдебен изпълнител с друг район на действие /л. 901 от том III/, или сума в общ размер на 2 250,08 лв. Всички тези разходи са насочени към изпълнителния способ за
принудително изпълнение – проданта на недвижимите
имоти.
Следователно съдът
намира, че на първо място следва да бъде разпределена сума в общ размер на 3 410,16 лв. в полза на взискателя
„Юробанк България” АД за адвокатско възнаграждение и за авансово заплатени
такси за осъществяване на изпълнителния способ.
На следващо място към вземанията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, подлежащи първо на
удовлетворяване, съдебният изпълнител е включил 1 076,00 лв. – неплатени
разноски от взискателя по т. 4, т. 5 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, от които неплатени от
взискателя „Юробанк България” АД – 1 030,00 лв. и неплатени от взискателя И.С.М.
– 46,00 лв.
По отношение на
неплатените авансово такси от взискателите, настоящият съдебен състав изхожда от
разбирането, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника – чл. 79, ал. 1 ГПК, както и че когато
таксите не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника – чл. 79, ал. 2 ГПК. Процесните такси безспорно са дължими в рамките
на
принудителното изпълнение и са сред кръга на ползващите се с право на предпочтително удовлетворяване вземания, включени в чл. 136, т. 1 ЗЗД, доколкото са насочени към осъществяване на конкретния изпълнителен
способ. Когато
същите не са предплатени от взискателя, правото на удовлетворяване е в полза на
ЧСИ. Съдебният
изпълнител носи дисциплинарна отговорност за това, че не е събрал от взискателя
предварително дължимата авансова такса за изпълнението, но това не променя реда
на привилегията за нейното удовлетворяване, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Следователно в хипотеза, при която взискателят не е внесъл авансово дължими
такси, същата се събира от длъжника, включително и при извършване на
разпределението на постъпилите суми от публичната продан /в този смисъл Решение
№ 1450 от 23.09.2020 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2980/2020 г.; Решение
№ 1449 от 18.08.2020 г. на САС по в. гр. д. № 2198/2020 г./.
В конкретния случай взискателят И.М.
има качеството на присъединен взискател и както вече беше отбелязано никакви разноски
на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях, не се ползват с
право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Освен това, съдът намира и че дължимите от него
такси не са във връзка с осъществяването на изпълнителния способ, довел до
постъпване на сумата, подлежаща на разпределение. Следователно неправилно
съдебният изпълнител е включил в този ред вземането си за такси, незаплатени от
този взискател.
Що се касае до
неплатените авансово такси от взискателя „Юробанк България” АД настоящият
съдебен състав приема, че към вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, следва да бъдат включени само тези от тях, за които
по делото са налични данни за осъществяване на конкретни действия от съдебния
изпълнител, вследствие на начисляването им и които са насочени към осъществяване на публичната
продан на имотите. На л. 1014 от делото се съдържа подробна разбивка на сумите
за такси, включени в глобалната сума 1 030,00 лв., представляваща
неплатени авансово такси и разноски по делото от взискателя „Юробанк България”
АД. Съдът намира, че от тази сума следва да бъдат изключени следните начислени
такси и разноски: такса по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 18,00 лв. – за налагане на
запор на банкова сметка ***; такса по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 18,00 лв. – за
налагане на запор на лек автомобил на длъжника; такса по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ в
размер на 14,00 лв. – за изпращане на съобщение до взискателя за постановление
за отказ на ЧСИ да извърши публична продан; такса по т. 10 и т. 31 ТТРЗЧСИ в
размер на 38,00 лв. – за налагане на възбрана; такса по т. 4 и т. 31 ТТРЗЧСИ в
размер на 14,00 лв. – за изпращане на съобщение до длъжника за наложена
възбрана. Това е така, тъй като таксите за налагане на запори не касаят
осъществения изпълнителен способ – публична продан, вследствие на който е
постъпила сумата за разпределение; изпращането на съобщение за отказ на ЧСИ да
извърши публична продан касае неприложен
изпълнителен способ, а налагането на възбрана
и съобщението за наложена такава не касае имотите, изнесени на публична
продан. Всички останали разходи,
подробно описани от съдебния изпълнител, са извършени във връзка с изпълнителния способ – публична продан на недвижимите имоти. Следователно съдът приема, че към
вземанията, ползващи се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД следва да се добавят и незаплатените авансово от
взискателя „Юробанк България” АД такси и разноски в общ размер на 928,00 лв., които да се разпределят в
полза на ЧСИ Г. Б..
Правилно съдебният
изпълнител е преценил, че в тази точка следва да бъдат включени и 36,00 лв. –
такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение и 134,00 лв. – такси по
т. 4, т. 5 и т. 31 от ТТРЗЧСИ за призовки за предявяване на разпределение, или
сума в общ размер на 170,00 лв.,
която да се разпредели в полза на ЧСИ Г. Б.
В извършеното
разпределение съдебният изпълнител е включил към вземанията по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД, подлежащи първо на удовлетворяване,
и сумата 46,89 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ Г. Б., изчислена
въз основа на разноски /без такси/ на вземането на „Юробанк България” АД, като
на л. 1015 от делото е допълнено, че е изчислена върху вземането 1 928,08
лв. В постановлението за разпределение не е конкретизирано как е формирана тази
сума, нито е ясно основанието, на което се начислява т. 26 от ТТРЗЧСИ върху
нея. Никакво
уточнение не се съдържа и в мотивите на ЧСИ, поради което и съдът е в
невъзможност да провери правилното начисляване на тази такса. Предвид това настоящият съдебен състав намира,
че тя е неправилно включена във вземанията, ползващи се с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
По
отношение на включените от съдебния изпълнител към вземанията по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД пропорционални такси по т. 26
ТТРЗЧСИ следва да бъде отбелязано, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима за
изпълнение на паричните вземания на взискателите, следва да се определи върху
размера на всяко събрано вземане и ползва привилегията на самото вземане.
Следователно, всички вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, за които
следва да се отредят суми с процесното разпределение, са в общ размер на 4 508,16 лв., от които: 1/ в полза на ЧСИ Г. Б. – 1 098,00 лв., и 2) в полза на
първоначалния взискател „Юробанк
България” – 3 410,16 лв.
След приспадане на сумата 4 508,16
лв.
от постъпилата сума от публичната
продан в размер на 21 492,00 лв. остава сума за по-нататъшно разпределение в размер на 16 983,84 лв.
Част от същата правилно е отредена за вземането със следваща по ред
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в размер на 46,89
лв.
– за взискателя Община Враца за данък върху
процесния имот. Пропорционалната такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ върху сумата 46,89 лв. е в размер
на 12,00 лв. с ДДС, които следва да
бъдат разпределени в полза на ЧСИ Г. Б..
След приспадане на сумата 58,89
лв. остава
сума за по-нататъшно разпределение в
размер на 16 924,95 лв.
По делото има
данни за наличието на непогасени държавни вземания на длъжника, размерът на
които е бил съобщен от ТД на НАП – гр. Пловдив с постъпило на 16.03.2020 г. съобщение, към което е приложено
удостоверение с изх. № 160372001175026/16.03.2020 г., според което непогасените публични задължения на длъжника по делото са в общ размер на 15 365,49 лв. По силата на закона /чл. 458 ГПК/ държавата се счита
за присъединен по право взискател за така удостоверените и съобщени на съдебния
изпълнител публични вземания.
Следователно преди да пристъпи към разпределението на оставащата сума на първоначалния
взискател „Юробанк България” АД и присъединения взискател И.С.М., ЧСИ е следвало
да съобрази, че по делото има присъединен
по право взискател – държавата, като оставаща сума не е следвало да се разпределя съразмерно между „Юробанк България” АД, И.С.М.
и ТД на НАП – гр. Пловдив, тъй като вземанията
на първите двама взискатели са изместени по привилегия от
привилегированото вземане на държавата. По делото не се установява вземанията
на тримата взискатели да са от еднакъв ред, което води до неприложимост на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД. Не се
установява и вземанията на „Юробанк България” АД и И.С.М. да се ползват от привилегия, уредена в чл. 136 ЗЗД или
друг закон. Тоест
съдебният изпълнител е следвало да
разпредели оставаща сума от осребреното имущество в полза на държавата на
основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД за вземанията на
държавата, освен тези за глоби. Едва след
това, ако е била налична останала сума, същата е следвало да бъде разпределена
по съразмерност между другите двама хирографарни кредитори – „Юробанк България”
АД и И.С.М., на основание чл. 137 ЗЗД.
С оглед на изложеното извършеното
от съдебния изпълнител съразмерно удовлетворяване на тримата взискатели е неправилно и
следва да бъде отменено, като от оставащата сума следва да се разпредели сума за пълно погасяване на вземането на присъединения
по закон взискател – държавата, в размер
на 15 365,49 лв.
Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху сумата 15 365,49 лв. е в размер на 1 370,32 лв. с ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ГПК от
таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за
опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер,
определена към момента на извършване на описа. След изваждане от сумата
1 370,32 лв. на таксата за опис в размер на 602,08 лв., остават 768,24 лв. за т. 26 ТТРЗЧСИ, които
следва да бъдат разпределени в полза на ЧСИ Г. Б..
След приспадане на тези суми остава сума за по-нататъшно разпределение в размер на 791,22 лв., която
следва да бъде разпределена по съразмерност за вземанията на хирографарните
кредитори „Юробанк България” АД и И.С.М. на основание чл. 137 ЗЗД, както и за
съответстващата им т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител. Така за
взискателя „Юробанк България” АД следва да се разпредели сума в размер на 474,15 лв., а в полза на ЧСИ Г. Б. –
сума в размер на 44,66 лв.,
представляваща съответстваща на погасената част от дълга пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ. За взискателя И.С.М. следва да се разпредели сума в размер на
245,62 лв., а в полза на ЧСИ Г. Б. –
сума в размер на 26,79 лв.,
представляваща съответстваща на погасената част от дълга пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По разпределението на
постъпилата от публичната продан на ½ ид.ч. от сграда-хангар, депо,
гараж с идентификатор 12259.1012.158.7 сума в размер на 2 000,00 лв.,
съдът намира следното:
Съдът намира, че правилно
съдебният изпълнител е включил към вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, подлежащи първо на удовлетворяване, сумата от 36,00 лв. – такса по т. 13 от ТТРЗЧСИ
за изготвяне на разпределение в полза на ЧСИ. Неправилно обаче е включена
сумата от 100,00 лв. – разноски по способа на изпълнение в полза на взискателя
„Юробанк България” АД, тъй като тези разноски представляват разходи за хонорар
на вещо лице, за които не се съдържат доказателства в копието на изпълнителното
дело, че са заплатени от взискателя „Юробанк България” АД в полза на вещото
лице, изготвило оценките.
Следователно след
приспадане на сумата от 36,00 лв. от общата сума, подлежаща на разпределение –
2 000,00 лв., остава сума в размер на 1 964,00 лв., която на
основание чл. 137 ЗЗД следва да бъде разпределена по съразмерност за вземанията
на хирографарните кредитори „Юробанк България” АД и И.С.М., както и за
съответстващата им т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител. Така за
взискателя „Юробанк България” АД следва да се разпредели сума в размер на 1 177,00 лв., а в полза на ЧСИ Г.
Б. – сума в размер на 110,76 лв.,
представляваща съответстваща на погасената част от дълга пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ. За взискателя И.С.М. следва да се разпредели сума в размер на
609,80 лв., а в полза на ЧСИ Г. Б. –
сума в размер на 66,44 лв.,
представляваща съответстваща на погасената част от дълга пропорционална такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Следователно обжалваните
разпределения следва да бъдат отменени, като следва да бъдат
извършени нови разпределения съобразно гореизложеното.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение на сума в размер
на 21 492,00 лв., извършено с постановление от
18.05.2020 г. от ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца, по изпълнително
дело № 2014***0400875 И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ постъпилата по
изпълнителното дело сума от 21 492,00
лв.,
както следва:
І. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1/ В полза на първоначалния
взискател „Юробанк България“ АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** – сумата 3 410,16 лв. за адвокатско възнаграждение и за авансово заплатени
такси осъществяване на изпълнителния способ;
2/ В полза на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца – сумата 1 098,00 лв. – за такси и разноски по
принудителното изпълнение за действия, насочени към осъществяване на изпълнителния способ;
ІІ. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД:
1/ В полза на
присъединения взискател Община Враца – сумата 46,89
лв.
за погасяване на вземанията на длъжника за данък на изнесените на публична продан
имоти;
2/ В полза на
ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Враца – сумата 12,00 лв.
с ДДС за пропорционалната т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху сумата 46,89 лв.
ІІІ. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД:
1/ В полза на
присъединения взискател ТД на НАП – гр.
Пловдив
– сумата 15 365,49 лв. за публичните държавни вземания
по удостоверение с изх. № 160372001175026/16.03.2020 г., издадено от ТД на НАП – гр. Пловдив.
2/ В полза на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца – сумата 768,24
лв. с ДДС за пропорционалната т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата 15 365,49 лв.
ІV. Вземания по чл. 137 ЗЗД:
1/ В полза на
първоначалния взискател „Юробанк
България“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** – сумата 474,15 лв., представляваща припадаща се част от вземането,
изчислена с коефициент за съразмерност;
2/ В полза на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца – сумата 44,66
лв., представляваща съответстваща на погасената част от дълга към „Юробанк
България“ АД пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ;
3/ В полза на
присъединения взискател И.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** – сумата 245,62 лв., представляваща припадаща се част от вземането,
изчислена с коефициент за съразмерност;
4/ В полза на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца – сумата 26,79
лв., представляваща съответстваща на погасената част от дълга към И.С.М.
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ;
ОТМЕНЯ разпределение на сума в размер
на 2 000,00 лв., извършено с постановление от 18.05.2020 г. от ЧСИ Г.
Б.,
рег. № ***, с район на действие – Окръжен съд – Враца, по изпълнително дело № 2014***0400875
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ постъпилата по
изпълнителното дело сума от 2 000,00
лв.,
както следва:
І. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1/ В полза на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца – сумата 36,00 лв. – за такса по т.
13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение;
ІІ. Вземания по чл. 137 ЗЗД:
1/ В полза на
първоначалния взискател „Юробанк
България“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** – сумата 1 177,00 лв., представляваща припадаща се част от вземането,
изчислена с коефициент за съразмерност;
2/ В полза на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца – сумата 110,76
лв., представляваща съответстваща на погасената част от дълга към „Юробанк
България“ АД пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ;
3/ В полза на
присъединения взискател И.С.М., ЕГН: **********, с адрес: *** – сумата 609,80 лв., представляваща припадаща се част от вземането,
изчислена с коефициент за съразмерност;
4/ В полза на ЧСИ Г. Б., рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд – Враца – сумата 66,44
лв., представляваща съответстваща на погасената част от дълга към И.С.М.
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ;
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.