О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………./ 31.03.2022
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от
съдията
т.д.
№ № 1548/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, като
съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна.
Исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, посочени в чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е
постановил връчване на препис на ответника. Извършена е пълна двойна размяна на
книжа по реда на гл.32 от ГПК.
В отговора на исковата молба е направено и искане за
привличане на осн. чл.219 от ГПК на Община Варна, като трето лице-помагач на
страната на ответника. Правният интерес на ответника от привличането се
обосновава с качеството на Община Варна като бенефициер по проекта и
разпоредител със средствата, които до момента не е заплатила на ответното
дружество, което съответно да извърши плащания към ищеца. Искането се явява своевременно направено и допустимо в съответствие с
разпоредбата на чл.219 от ГПК като направено в надлежната форма и от активно
легитимирано лице. Предвид твърденията на ответника за участие на третото лице
в дейността по проекта, обуславяща евентуална възможност на ответника да насочи
към него регресна претенция, съдът намира, че е налице правен интерес за
ответника от исканото привличане, поради което искането следва да бъде уважено.
Доколкото
с влязлото в сила решение по т.д.№324/17г. на ВОС са установени
правопораждащите спорното право факти, то наведените от ответника
правоизключващи възражения, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право, са
преклудирани. В този смисъл наведените с отговора от ответника възражения за
пълно неточно изпълнение в количествено отношение на СМР, предмет на процесните
фактури №
16/22.07.2016г. и №20/01.10.16г.,
се явяват недопустими и не следва да бъдат разглеждани.
В срока за отговор ответникът е релевирал три групи
възражения за прихващане.
Първата група възражения са за съдебно прихващане със сумата от 749802.18
лв., заплатена доброволно от ответника по невлязло в сила и впоследствие
отменено въззивно решение по т.д.
№324/2017г. на ВОС, подлежаща
на връщане като получена без основание, евентуално на отпаднало основание,
евентуално с оглед на неосъществено основание, а в условие на евентуалност
подлежаща на връщане поради обогатяване без основание до размера на
обедняването, както и законната лихва върху даденото
за периода от плащането до подаване на възражението. Същите са релевирани
своевременно, индивидуализирани са по основание и размер, поради което искането
за приемането им се явява допустимо и следва да бъде уважено, с изключение на
претендираната законна лихва занапред, доколкото предявяването на бъдещи права
е недопустимо.
Втората група възражения за прихващане със сумата от 2871976.84 лева,
представляваща подлежащи на връщане суми за разплатени, но неизпълнени в количествено отношение СМР по фактури с № 9/18.12.2015г., № 14/06.04.2016г. и № 15/20.05.2016г., не
следва да бъдат приемани за разглеждане, предвид
преклудиране на всички възражения относно основанието на вземането в
производството по частичния иск. Релевирането им за първи път в настоящото
производство се явява недопустмо. Отделно от изложеното възраженията са
останали нередовни, въпреки дадените указания. Същите са неконкретизирани,
доколкото липсват ясни фактически твърдения, от които да се изведе тяхното
основание, в т.ч. и конкретни твърдения за соченото неточно изпълнение и
датите, на които са извършени плащанията.
Без уважение следва да бъде оставено и искането за приемане за разглеждане
на третата група възражения за прихващане със сумата от 45031.71 лева,
претендирана като подлежаща на връщане по сторнирани фактури, както следва: 40 937, 92 лв. по кредитно известие
№ 4/14.07.2016г. към фактура № 9/18.12.2015г. и 4 093, 79 лв. по кредитно
известие № 5/14.07.2016г. към фактура № 10/18.12.2015г., доколкото видно
от мотивите на решение №60014/28.07.21г.
по т.д.№2563/19г. на ВКС налице е приспадане на сумата, предмет на
възражението, при определяне задължението по фактура №16/22.07.16г., поради
което и предявяване на възражение за прихващане с нея се явява недопустимо. Отделно
от изложеното, видно от уточненията към исковата молба, тази сума изначално е
приспадната от самия ищец при формиране на предявения остатък от вземането.
Възражението на ответника за недопустимост на предявените
искове с правно основание чл.86 от ГПК поради идентичност на предмета им с този
по т.д. №1549/2019г.
на ВОС се явява неоснователно, доколкото предмет на разглеждане в това
производство е обезщетение за забава върху друга част от главницата и за период
предхождащ процесия.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което
производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
С оглед
надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание
чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи
проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
По
отношение на представените от страните писмени доказателства, доколкото се
явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на
спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Допустимо
и относимо се явява искането на ответника за допускане на ССЕ, чийто задачи
следва да бъдат допълнени от съда, предвид служебното задължение да следи
служебно за размера на иска. Депозитът за вещо лице следва да бъде разделен по
равно, доколкото поставените от съда въпроси касаят факти, чието установяване е
в тежест на ищеца.
Искането
на ответната страна за допускане на СТЕ следва да бъде оставено без уважение,
доколкото е насочена към установяване на факти извън процеса на доказване.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се
премине към разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното
в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявените искове
с правно основание чл.86 от ГПК поради идентичност в предмета на делото с този
по т.д. №1549/2019г.
на ВОС.
НАМИРА исковата
молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално
допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
КОНСТИТУИРА Община Варна, бул.“Осми Приморски полк“ №43,
представлявана от Кмета на Общината, като трето лице-помагач на
страната на ответника „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК
*********, на
основание чл.219, ал.1 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ на третото лице – помагач Община Варна, бул.“Осми Приморски
полк“ №43, представлявана от Кмета на Общината, преписи от исковата молба,
отговора на исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на
допълнителната искова молба, заедно с приложенията към тях.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на третото лице – помагач в съдебно заседание да изрази становище по предявения иск.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ релевираното
в отговора на исковата молба в условията на еветнуалност спрямо главния иск
възражение за прихващане на вземането на ищеца с вземането на ответника за
сумата от 749802.18 лв., представляваща сбор
от заплатеното доброволно от ответника по невлязло в сила и впоследствие
отменено въззивно решение по т.д.
№324/2017г. на ВОС, подлежащо
на връщане като получено без основание, евентуално на отпаднало основание,
евентуално с оглед на неосъществено основание, а в условие на евентуалност
поради обогатяване без основание до размера на обедняването и законната лихва върху даденото за периода от плащането
до подаване на възражението, формирана както следва:
1./ 400 000 лв., заплатени за
погасяване на частична главница по фактура № 16/22.07.2016г.;
2./ 104 257.23 лв., заплатени за
погасяване на лихва върху частичната главницата от
400000 лева по фактура № 16/22.07.2016г. за периода от 16.03.2017г. до
11.10.2019г.
3./ 109 883.07 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата
от 504 257. 23 лв. (сбор на горните две суми), считано от датата на плащането
-11.10.2019г. до подаване на възражението - 11.11.2021 г.;
4./ 86 698 лв., заплатени за погасяване на
частична главница по
фактура № 20/01.10.2016г.;
5./ 22 714.83 лв., заплатени за погасяване на лихва върху
частичната главницата от 86698 лева по фактура №20/01.10.2016г. за периода от
16.03.2017г. до 11.10.2019г.;
6./ 25 249.05 лв., представляваща
мораторна лихва за
забава върху сумата от 109 412.83 лв. (сбор на горните две суми), считано от
датата на плащането -11.10.2019г. до подаване на възражението -
11.11.2021 г.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство
предявените от ответника възражения за прихващане, заявени при условията на
евентуалност, със следните вземания: вземане от 2871976,84 лева – подлежащи на връщане суми за разплатени, но неизпълнени в количествено
отношение СМР по фактури №9/18.12.15г., 14/06.04.16г. и №15/20.05.16г., вземане
от 45031,71 лева - платени суми по кредитно известие № 4/14.07.2016г. към фактура №
9/18.12.2015г. и кредитно
известие № 5/14.07.2016г. към фактура № 10/18.12.2015г. и законна лихва върху
сумите от 109 883.07 лева и 25
249.05 лева по приетите възражения за
прихващане от датата на предявяването им до окончателното плащане.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 17.06.2022г. от 15.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ
проект за доклад на делото:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ“ ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект –
Супервайзер“, срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати
на ищците разделно при равни квоти сумите както следва: сумата 1557027.15
лева
с ДДС – неплатен остатък по фактура №16/22.07.2016г. на обща стойност
1 906 212,97 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане,
сумата от 472298.25 лева - лихва за забава върху главницата за периода
21.09.2016г. – 17.09.2019г., сумата от 368388.19
лева – неплатен остатък по фактура №20/01.10.2016г. на обща стойност
1 277 473,57 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 –
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане,
сумата от 55974.54 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 20.03.2018г. –
17.09.2019г., както и сумата от 107421.83
лева, представляваща лихва за забава върху главница по фактура
№20/01.10.2016г. в размер на 752370.79 лева за периода 22.10.2016г. –
19.03.2018г.
В
исковата молба се поддържа, че ищците са изправна страна по сключения с
ответника Договор за инженеринг №BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., като са изготвили инвестиционен проект и са изпълнили възложения
строеж, който е въведен в експлоатация с Удостоверение №183/31.08.2016г.
Издаването на разрешение за ползване на обекта според чл.16 от договора се
счита за окончателно приемане на изпълнението по договора. Общата цена на
договора е 5535178 лева без ДДС. За
дължимата сума са издадени и представени на „Градски транспорт" ЕАД общо
17 фактури и кредитни известия в периода от 18.12.2015 до 22.12.2016 г., на обща стойност 5494784.40
лева без ДДС или 6593741.28 лева с ДДС, от които ответникът е заплатил
2871976.84 лева. Неплатеният остатък възлиза на сумата от 2489322.57 лева по
фактура №16/22.07.2016г. и 1277473.57 лева по фактура №21/22.12.2016г. С влязло
в сила решение по т.д. №324/2017г. на ВОС предявените от ищеца частични искове за
сумата от 400000 лева по фактура №16/22.07.2016г. и 500000
лв. по фактура №21/22.12.2016г. са приети за
основателни, но са отхвърлени частично поради извършено съдебно прихващане с
насрещното вземане на ответника за неустойка за неспазен срок. Настоящият иск е
предявен за разликата над уважените по т.д. №324/2017г. на ВОС частични искове
до пълния размер на вземанията. Претенцията по фактура №16/22.07.2016г. в
размер на 1557027.15 лева е формирана като от 2489322.57
лева са приспаднати следните суми: 400000
лева – уважения частичен иск по т.д. №324/2017г.
на ВОС, прихванати с неустойка по договора,
45031.71 – платени доброволно, 448398.26 лева без ДДС – цедирани на "Търговска Банка Д" АД
с договор от 27.07.2016г. и 38865.46 лева с ДДС – доставени, но немонтирани
количества според Решение №60014/ 28.07.2021г. по т.д. №2563/2019г. на ВКС. Дължимият
остатък по фактура №21/22.12.2016г.
е в размер на 368388.19 лева, формиран като от общата стойност 1277473.53 лева
с ДДС се приспаднат 500000 лева – уважения
частичен иск по т.д. 324/2017г. на ВОС, частично прихванат с неустойка по
договора в размер на 86698 лева, 383982.60 лева – цедирани на „Стимекс“ ЕООД по
договор от 22.08.2019г. и 25102.74 лева с ДДС – доставени, но немонтирани
количества според Решение №60014/28.07.2021г. по т.д. №2563/2019г. на ВКС. Ответникът не е извършил
дължимото окончателно плащане, станало изискуемо с изтичане на 20 дни от
представяне на процесните фактури, поради което се прави искане за осъждането
му да изпълни реално задължението си, като заплати на всеки от ищците
припадащата му се част от неплатения остатък от уговореното възнаграждение
според квотното им участие в гражданското дружество, а именно 50 % за всеки от
тях, ведно с обезщетение за забава. Претендира се и лихва за забава за периода
20.03.2018г. – 17.09.2019г. върху главницата по фактура №21/22.12.2016г. в
размера й преди извършената цесия от 22.08.2019г. – 752370.79 лева, след
приспадане от общия остатък - 777473.57 лева, на непризнатите доставени, но
немонтирани количества от 25102.74 лева с ДДС.
В
депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен въз основа на твърдения, че
задължен за плащане по процесния договор е Община Варна, а не ответното
дружество. Твърди, че
строително-монтажните работи по процесните фактури не са извършени, съответно
не са приемани от възложителя, поради което плащане не се дължи поради пълно
количествено неизпълнение по договора. Оспорва представената
количествено-стойностна сметка като неподписана от ответника. Излага, че не
дължи плащане по фактура № 16 от 22.07.2016 г. на стойност 2489322.57 лева, тъй
като част от вземането в размер на 2 074 435,48 лв. е било прехвърлено от
ищците на „Търговска Банка Д“ АД с договор за цесия от 27.07.2016 г., а
останалата част от 414887.10 лева е недължима, тъй като според решението по т.д. №324/2017г. на ВОС е погасена със
съдебно прихващане до размера от 400000 лева, а за разликата поради наличието
на неизпълнени СМР на стойност 38865.46 лева. Твърди, че не е бил уведомен за
извършената обратна цесия чрез сключения впоследствие Анекс № 2/27.09.2016г. към договора за цесия, с
който размерът на цедираното вземане е редуциран на 448398.25 лв., поради което
извършеното предоговаряне не е противопоставимо на ответника, а даденото от
него потвърждение на цесията от 30.01.2017г. няма доказателствена стойност. Излага,
че цедираното вземане в размер на 448498.25 лева е прехвърлено на „Търговска Банка
Д“ АД с включен ДДС в размер на 89679.60
лева, както е прието и в решението т.д. 2563/2019г. на ВКС, поради което тази
сума е недължима. По аргументи от същото решение оспорва като недължими и сумите от 38 865,46 лева с ДДС по фактура
№16/22.07.2016г. и 25 102,74 лева с ДДС по фактура № 20/01.10.2016г. поради
неизпълнение на СМР в количествено отношение. Вземането по
фактура 20/01.10.2016г. също се оспорва като недължимо, поради прехвърлянето му
на трето лице - „Стимекс“ ЕООД. Поддържа, че
ответникът не е поставян в забава и не дължи мораторна лихва за процесния
период, тъй като съгласно чл.6, ал.4 от договора падежът настъпва с изтичане на
20 дни от получаване на фактурите, а същите са получени от ответника за първи
път ведно с исковата молба по т.д.324/2017г. на ВОС. Оспорва твърденията на
ищеца, че изискуемостта е настъпила на 21-я ден след приемането на
пълния предмет на договора, по съображения, че от една страна противоречат на чл.6, ал.4 от договора, а от друга – поради липсата на пълно изпълнение
на възложената работа. Евентуално се твърди погасяване на вземанията за
главница и лихва по давност.
Заявено е възражение за
прихващане, при евентуално уважаване на исковете, от техния размер да бъде
прихваната сумата 749802.18 лева, представляваща
сбор от заплатена доброволно сума въз основа на невлязлото в сила и
впоследствие отменено въззивно решение по т.д. №324/2017г.
на ВОС, подлежаща на връщане на релевирани в условията на евентуалност
основания по чл.55, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД и обезщетение за
забава върху нея от момента на плащането до подаване на възражението на основание
чл.86 от ЗЗД. Възражението е основано на твърдения, че въз основа на
невлязлото в сила въззивно решение по т.д.
№324/2017г. на ВОС
ищцовата страна се снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело,
по което било възбранено и запорирано цялото имущество на ответника. Под
угрозата от принудително преустановяване на дейността му ответното дружество
заплатило по банковата сметка на ДЗЗД „Енерджи ефект – Супервайзер“ сумата от общо 1 141
743, 29 лева (761 000 лв. на 11.10.2019г. и 380743.29 лв. на 20.12.2019г.), въз
основа на сключено между страните писмено споразумение №80/07.10.2019г. Въззивното
решение е частично отменено от касационната инстанция поради извършено съдебно прихващане
с вземането на „Градски транспорт” ЕАД за неустойка за неспазен срок на изпълнение в
размер на 486 698 лв., с което е погасено изцяло предявеното частично вземане
по фактура № 16/22.07.2016г. за сумата от 400 000 лева и лихвите върху него, а
частичното вземане за сумата от 500 000 лева по фактура № 20/01.10.2016г. е
погасено частично до размера от 413 302 лева. По тези съображения сичта, че
заплатеното по споразумението води до неоснователно обогатяване, поради което
подлежи на връщане, ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл. 372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, в която поддържа твърденията в исковата молба. Изразява становище за неоснователност на възраженията за недопустимост
на иска, както и на искането за привличане на Община Варна като трето лице -
помагач. Счита, че изправността на изпълнителя
се установява от представената по делото строителна и техническа документация,
подписана от ответника без възражения относно качеството, количеството и вида
изпълнени СМР, както и от СПН на решенията по т.д. 324/2017г. на ВКС. Релевираните
от ответника възражения за прихващане се оспорват като неоснователни, с
твърдения, че стойността на неизпълнените в количествено отношение СМР са
съобразени в решението по частичния иск. Твърди, че ищецът е прехвърлил на
„Стимекс“ООД само част от вземането си и съответно останалата част се дължи на
ищеца.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който
поддържа отговора и оспорва исковете. Репликира твърденията, че възраженията за
прихващане вече са били предмет на разглеждане в производството по частичния
иск. Твърди, че дължимостта на сумата от 748802.18 лева платена по невлязлото в
сила въззивно решение не е отречена от съда, поради което това вземане е годно
за съдебно прихващане. По отношение на СМР предмет на настоящото дело за сумата
над претендираната по частичния иск, съдът до момента не се е произнасял и не е
формирана сила на пресъдено нещо. Оспорва всички твърдения относно издаването,
предаването и одобрението на инвестиционен проект, съставянето на всички
изискуеми актове и протоколи, възразява срещу надлежното водене за заповедната
книга, твърди, че СМР по КСК не са приемани от възложителя, за тях не са издадени
процесните фактури, Акт обр. 15 и Акт обр. 16. Твърди, че КСК се представя за
първи път по настоящото производство, като се твърди, че описаните в нея СМР не
са изпълнени и приемани. Поддържат се твърдения за пълна липса на изпълнение по
процесните фактури.
УКАЗВА на страните, че
на основание чл. 299 ГПК
в настоящото производство е изключена преценката относно фактите,
преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по т. д. №324/2017г . на
Окръжен съд Варна, в т.ч. правопораждащите факти на вземанията и
правоизключващите възражения, основани на факти, настъпили до влизане в сила на
решението.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, на ищеца, че в негова тежест е да докаже твърдените
от него факти, обуславящи дължимостта на вземанията в претендираните размери, а
именно – наличието на договорно правоотношение, приемането на извършената
работа, настъпила изискуемост на вземанията спрямо ответника и настъпила забава
на ответника, размера на вземанията,
а ответникът от своя страна следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си
възражения – извършено плащане, цедиране на процесните вземания в полза на
трети лица, настъпване на предпоставките за погасителната давност.
По
възражението за прихващане ответникът
носи доказателствената тежест да установи настъпило неоснователно разместване
на имуществени права, т.е. извършено в полза на ищците плащане в твърдяния
размер, отпадане на основанието за плащането, респективно извършване на
плащането с оглед неосъществено основание, както и поставяне на ищците в забава
за връщане на даденото, а ищецът следва
да установи наличие на основание за задържане на платеното.
Съгласно
изложеното в исковата молба и отговора съдът намира, че не са налице права и
факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
ДОПУСКА до събиране в с.з. писмените доказателства, представени
от ищеца.
ИЗИСКВА за послужване т.д. №324/2017г. по описа на ВОС.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице
след запознаване с материалите по делото, извършване на проверки в
счетоводствата на двете страни и необходимите справки, да даде заключение по
следните въпроси:
1.
Отразени ли са фактури №16/22.07.2016г.
и №20/01.10.2016г.
в счетоводния регистър на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, вписани ли са същите в
дневниците за покупки и към коя справка декларация по ЗДДС по същите фактури е
отразен ползван данъчен кредит?
2.
Към кой момент са отразени в счетоводния регистър фактури №16/22.07.2016г. и №20/01.10.2016г.
и установява ли се съответствие между основанията за издаването им с описаните
СМР в протоколите?
3.
Каква е общата стойност, отразена счетоводно по договора за инженеринг като
разходи за придобиване на ДМА, за обекта общо и по контрагент ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР“?
4.
Каква е общата стойност на отразените счетоводно осъществени доставки по
контрагент ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР“?
5.
Какви плащания са извършвани от „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД към ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ-СУПЕРВАЙЗЕР“, в какъв размер и какви счетоводни записвания са извършени
във връзка с договора за инженеринг, по споразумение 80/07.10.2019г. и изп.дело
№20197180400501 на ЧСИ С.Данова?
6.
По какъв начин са осчетоводени при двете страни извършените от ответника
плащания на дата 11.10.19г. в размер на 761000 лв. и на 20.12.19г. в размер на
380743,29 лв.?
7.
Какво е задължението по процесните фактури №16/22.07.2016г. и №20/01.10.2016г. към момента
на експертизата?
8.
Какъв е размерът на законната лихва върху главниците по т.7 за периода 21.09.2016г. –
17.09.2019г. по фактура №16/22.07.2016г.
и за периода 20.03.2018г. – 17.09.2019г. по фактура №20/01.10.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението
в размер на 600.00 лв., вносими по равно
от страните по сметка на ВОС в едноседмичен срок, считано от уведомяването,
като в същия срок се представят и доказателства за извършеното плащане.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. Т., която да се уведоми за изготвяне на заключението след
представяне на доказателства за платен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по делото в срока по
чл. 199 от ГПК – минимум една седмица
преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
обективираното в отговора на допълнителната искова молба искане на ответника за
допускане на СТЕ.
УКАЗВА на ищеца, че ако ответника не се яви в съдебно заседание, без да е
направил искане делото да се гледа в отсъствието му и тъй като не е депозирал
писмен отговор на исковата молба, може да направи искане за постановяване на
неприсъствено решение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им
разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване
на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат
спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
Да
се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: