№ 3658
гр. Варна, 25.11.*** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
************* по описа за *** година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. Н. Д., действаща чрез адв. Л. П.,
против Д.П. Н., действаща чрез адв. К. М., обективно евентуално съединени осъдителни
искове, както следва:
- главен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер от
36 421.50 лева, получена от ответницата Н. на отпаднало основание /съобразно
задължителните указания на Апелативен съд – Варна/, а именно разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.12.1994 г.,
обективиран в нот. акт № ***, том ****, дело *****/**** г. на Варненски нотароис, като
самото даване било осъществено чрез преотстъпване от ищцата Д. на ответницата в периода
от 12.11.2013 г. до 11.11.*** г. на припадащата се рента по договор за аренда на земя от
18.09.2007 г. за имот № ***, находящ се в с. С., общ. Г.Т., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД;
- евентуално съединен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в
размер от 36 421.50 лева, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, която сума
е получила за периода от 12.11.2013 г. до 11.11.*** г., по силата на Договор за аренда от
18.09.2007 г. за притежаваната от ищцата ½ идеална част от имот с № ***, находящ се в с.
С., общ. Г.Т., целият с площ 177 693 кв. м., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
С Решение № 52/15.07.*** г., постановено по в. гр. д. № ***/**** г. на Апелативен
съд – Варна, предходно решение № *** от *** г., постановено по гр. д. № *** по описа за
*** г. на ОС-Варна, е обезсилено, като делото е върнато на ОС-Варна и е образувано под №
*** по описа за *** г. на ОС-Варна, със задължителни указания за: 1./ произнасяне по
реално предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и 2./ изясняване
предявен ли е още и евентуален иск на ищцата по чл. 59 от ЗЗД и допустим ли е той, с оглед
на какви твърдения се основава, спрямо главния.
С влязло в сила определение № ***/**.**.*** г., постановено по гр. д. № *** по
1
описа за *** г. на ОС-Варна, в производството като ответник е конституиран А. Н. А., на
основание чл. 227 от ГПК. Със същото определение производството по делото е
прекратено за разликата над актуалния размер от 18 210.75 лева до първоначално
предявения размер от 36 421.50 лева и делото е изпратено по подсъдност на РС-Варна, като
е образувано под настоящия номер.
Съобразно чл. 270, ал. 3. изр. 3 от ГПК указанията на горната инстанция, в случаите
на обезсилване на първоинстанционно решение поради произнасяне по непредявен иск и
връщане на делото, са задължителни за долустоящия съд.
След изпълнение на съдебните указания, дадени по гр. д. № *** по описа за *** г. на
ОС-Варна, с уточняващи молби вх. № № *****/**.**.*** г; *****/**.**.*** г. и
*****/**.**.*** г., и имайки предвид задължителните указания на ОС-Варна, дадени по ч.
гр. д. № *** по описа за *** г., актуалният предмет на делото са обективно евентуално
съединени осъдителни искове, респективно с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на новоконституирания ответник А. А. да заплати
на ищцата М. Д. сумата в размер от 18 210.75 лева.
Твърди се в исковата молба, че ищцата М. Н. Д. с цел да осигури финансовата
обезпеченост на първоначалната ответница Д. Н., в изпълнение на договора за издръжка и
гледане от 1994 г. в качеството си на приобретател-длъжник, й е предоставила за периода от
2011 г. до *** г. цялото арендно плащане по договора за аренда в земеделието от 18.09.2007
г., което било хиляди левове на годишна база във връзка с ползването от арендатор на
собствените на ищцата, на основание договор за дарение от 1997 г., ½ ид. ч. от имот с №
***, находящ се в с. С., общ. Г.Т., целият с площ от 177 693 кв. м. Т.е. дължимите арендни
плащания по договора от 2007 г. били престирани в полза на Д. Н., вместо на ищцата,
доколкото по този начин било договорено между страните тя да изпълнява задължението си
по договора за издръжка и гледане от 1994 г.
Евентуално се поддържа, че ако се приеме, че арендните плащания не са във връзка с
договора за издръжка и гледане от 1994 г., то първоначалната ответница се е обогатила за
сметка на ищцата до размера на сумата от 36 421.50 лева, тъй като е получила гражданските
плодове от ползуването на притежаваните от нея ½ ид. ч. от процесната земеделска земя в с.
С., без да има каквото и да било правно основание за това през периода от 2011 г. до *** г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
първоначалната ответница Д. Н., с който е оспорила предявения иск, заявявайки, че не е
получавала претендираните с исковата молба суми по размер, освен това в договор за аренда
на тази земеделска земя от 13.06.2017 г., сключен между ищцата М. Н. Д. и
новоконституираният ответник А. Н. А., от една страна, и арендатора "К." ***, от друга
страна, била налице уговорка в полза на първоначалната ответница Д. Н. тя да получава
полагащата се за земята рента, която уговорка същата е приела, поради което рентата за
стопанската 2017/*** г. е получена на правно основание. Наред с това за предходния период
се поддържа от първоначалната ответница Д. Н., че е била налице устна уговорка нейните
деца - страните по делото М. Н. Д. и А. Н. А., на които тя е дарила в равни части описаната
земеделска земя през 1997 г., да й даряват рентата за земята, докато е жива, считано от 1997
г.
Релевирано е и възражение за изтекла в полза на първоначалната ответница
погасителна давност.
В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Л. П., чрез който поддържа исковата молба и претендира сторените
съдебно-деловодни разноски. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи в
подкрепа основателността на исковата претенция, като оспорва, че рентата за ползването на
½ ид. ч. от земеделската земя на ищцата е била предоставена на първоначалната ответница
2
Д. Н. като дарствен акт. Твърди, че възможността Д. Н. да получава рентата за периода от
2013 г. до *** г., вместо титуляра на правото на собственост М. Д., й е била предоставена
единствено и само с цел осигуряване на необходимата издръжка в изпълнение на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА №
***/**** г. на ВН, поради което това не е самостоятелен и изолиран дарствен акт. Именно
поради това, че в изпълнение на задълженията, по разваления вече договор от 1994 г., на Д.
Н. е предоставено правото да получава въпросната рента като издръжка. Сочи се, че М. Д. се
е обеднила за сметка на майка си и следва да й бъде възстановено престираното на
отпаднало основание до размера на наследствената квота на А. А.. Дори да се приеме, че
рентата не е получавана по повод изпълнението на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1994 г., то отново сумите се явяват
неоснователно получени, защото в отношенията между М. Д. и Д. Н. не е съществувало
основание, даващо право на последната да получи и задържи процесната рента по договора
от 2007 г., вместо титуляра на правото на собственост върху арендуваната земя. Оспорва
доводите на ответника, че основанието за получаване на рентата през процесния период е
договор за дарение в полза на Д. Н., доколкото сочи, че дарението на бъдещо имущество,
каквато е рентата, е недействително.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява лично, представлява се от адв. К.
М. и адв. Я. С., чрез които поддържа отговора на исковата молба и претендират сторените
по делото съдебно-деловодни разноски и правят възражение за прекомерност на
авдокатския хоН.р, договорен в полза на процесуалния представител на ищцата. В
депозираните писмени бележки ответникът доразвива своите възражения. Сочи, че няма
нито житейска, нито каквато и да е логика, кредиторът – праводателят по договора за
издръжка и гледане – да се лиши от собственост чрез дарствено разпореждане в полза на
своя длъжник – приобретателя по договора за издръжка и гледане – като по този начин
улесни изпълнението на задължението му по договора – даването на издръжката и
гледането. Не оспорва твърдението, че първоначалната ответница Д. Н. е получила през
процесния период рентата, но счита, че не дължи връщане на част от нея на ищцата, тъй
като ренатта е получена от Д. Н. на правно основание – по силата на дарствена уговорка в
нейна полза, изпълнявана от 2007 г. и обективирана изрично в договора за аренда от 2017 г.,
по който страна са децата на последния – М. Н. Д. и А. Н. А.. Поддържа, че независимо от
уговорките рентата да бъде получавана от Д. Н., докато е жива, след всеки превод на пари
по банковата й сметка тя е теглила парите и ги е разделяла на три равни части – една за нея
и по една част за ищцата и нейния брат – ответник по делото, поради което се сочи, че
ищцата би могла да претендира единствено половината от 1/3.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори по делото, а и се установява по несъмнен начин от ангажираните по
делото писмени документи, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 27.12.1994 г., обективиран в нотариален акт № ***,
том ****, дело № *****/**** по описа на нотариус при РС-Варна, Н. А. Н., починал на
**.**.**** г., и Д.П. Н., починала на **.**.*** г., са прехвърлили на дъщеря си М. Н. Д. –
ищца по делото, правото на собственост върху ½ ид. ч. от апартамент с идентификатор ***
по КККР, одобрени със Заповед РД-**-**/**.**.**** г., находящ се в гр. В., ул. „Б. М., № **,
вх. „*“, ет. *, ап. **, ведно с *** ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж и с
прилежащите му избено и таванско помещения, както и гараж № ** с площ от **.** кв. м.,
срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на
праводателите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега,
докато са живи – лично или чрез 3-то лице.
3
Видно е от приобщеното към настоящото дело гр. д. № *** по описа за *** г. на ОС-
Варна, че гореописаният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 1994 г. е развален с влязло в законна сила решение №
******/**.**.*** г., постановено по същото дело до размера на собствената на Д. Н. част от
имотите, които тя е прехвърлила, както и до размера на нейната наследствена част от
наследството на съпруга й Н. Н., на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение на
задълженията от страна на приобретателката М. Д. – ищца по настоящото дело.
Видно е от представения договор за дарение на недвижим имот от 03.11.1997 г.,
материализиран в нотариален акт № **, том ****, дело № ****/**** г. по описа на нотариус
при РС-Варна, Д. Н. е дарила на всяко едно от децата си, а именно страните по делото М. Д.
и А. А. по ½ ид. ч. от нива с площ *** дка, трета категория, съставляващ имот № *** по
плана за земеразделяне на землището на с. С., общ. Г.Т..
Видно е от представения нотариално заверен договор за аренда на земеделска земя от
18.09.2007 г., че Д. Н. в качеството й на арендодател, възмездно е отстъпила на ЗП Д. Х. Ц.,
в качеството му на арендатор, ползуването за срок от 10 стопански години на гореописаната
нива с площ от *** дка, съставляващ имот № *** срещу арендна цена от 35% от паричната
стойност на реализираната продукция от земята. Договорено е рентата да се плати в брой от
арендатора на арендодателя или на негов пълномощник.
От приобщения договор за преарендуване на земеделска земя от **.**.2012 г. е
видно, че ЗП Д. Х. Ц. преарендувал в полза на „К.“ *** процесната нива срещу арендна
цена, каквато е договорена в първичния договор за аренда.
По делото е ангажиран и втори договор за аренда на земеделска земя от 13.06.2017 г.,
от който е видно, че М. Д. и А. А. като арендодатели са предоставили в полза на „К.“ ***
като арендатор временното и възмездно ползуване на процесната земеделска земя в с. С..
Договорената арендна цена е в размер на 35% от паричната стойност на реализираната
продукция, добита от предоставената земеделска земя в лева, по действащите в момента
пазарни цени, но не по-малко от 80.00 лева. Уговорено е още полагащата се рента да се
получава от Д. Н., докато е жива. Договорът е сключен за срок от пет стопански години,
като първата стопанска година започва на 01.10.2017 г.
Видно е от представения договор за дарение на идеална част от недвижим имот-
земеделска земя от 13.09.*** г., че М. Д. е дарила дъщеря си с притежаваните от нея ½ ид. ч.
от процесната нива, цялата с площ от 177,693 дка, представляваща имот с идентификатор
***, находяща се в с. С., общ. Г.Т..
От представеното писмо от Д. Х. Ц. и приложените към него копия на платежни
нареждания и вносни бележки, е видно, че в полза на лицето Д. Н., съгласно договорите за
аренда от 2007 г. и 2017 г., през периода от 2007 г. до 2017 г. са изплатени ренти в различни
размери /общо 151 020.88 лева/, което обстоятелство не се и оспорва от ответника по делото
и е в унисон с представеното извлечение от банковата сметка на Д. Н., установяващо
движението по сметката на последната за периода от **.**.**** г. до **.**.*** г.
Не се оспорва по делото, видно от изявленията на първоначалната ответница в
проведеното пред РС-Варна о.с.з. от 03.06.*** г. по гр. д. № ***/**** г. на РС-Варна, че
общият размер на получената от Д. Н. сума от арендатора по договора от 2007 г. и
преарендатора по договора от 2012 г., съответстваща на притежаваната от ищцата квота в
съсобствеността, учредена върху земеделската земя, възлиза на 36 421.50 лева за процесния
период, което е в унисон и с платежните документи, ситуирани на л. 103 и следв. до л. 110
от гр. д. № ***/**** г. на РС-Варна.
Видно е от представения нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № ***/****
г., че на 05.06.2019 г. първоначалната ответница Д. Н., действайки чрез пълномощника си –
Д. А.а, е дарила на ответника А. А. 4/12 ид. ч. от апартамента – предмет на разваления
4
договор за издръжка и гледане от 1994 г.
По делото е ангажиран и нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № ****/***
г., материализиращ договор за дарение на недвижим имот, извършен от Д. Н., действаща
чрез А. А., в полза на внука й М. А., с който Д. Н. е дарила внука си с 2/3 ид. ч. от гаража –
предмет на разваления договор за гледане и издръжка от 1994 г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените и от двете
страни по двама свидетели. Следва да се отбележи, че показанията на А. А., не следва да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност, доколкото същият към датата на разпита
му /**.**.*** г./ не е бил конституиран като главна страна в процеса по реда на чл. 227 от
ГПК и същият е дал своите показания под страх от наказателна отговорност, в случай че
затаи истината или каже неистината. Отделно, последният изрично е заявил желанието си да
свидетелства, въпреки правилото на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК. Приемането на противното
би било в пряк разрез с принципа за равенство на страните в процеса на доказване, залегнал
в разпоредбата на чл. 9 от ГПК.
В показанията си свид. Д. С. Д. сочи, че познава М. Д. от повече от тридесет години.
Знае, че ищцата притежава около 100 дка земя, но не получава рента, доколкото същата я
получава майка й – Д. Н.. Знае, че през 1994 г. родителите на ищцата са й прехвърлили част
от апартамента срещу задължение за гледане и издръжка, тъй като по това време и
родителите на свидетелката са предприели такова действие. През цялото време рентата била
получавана от Д. Н., с цел да й бъдат осигурени едни достойни старини от страна на нейната
дъщеря. Отделно от това, ищцата е плащала и сметките й за ток. Свидетелката не е чувала
Д. Н. да й е връщала получаваните ренти. Последната е получавала рентата от арендаторите,
тъй като по този начин М. Д. е изпълнявала ангажимента си да издържа майка си
финансово. Знае, че тези земи са й дарени от майка й. Свидетелката сочи, че през
последните години отношенията между ищцата и брат й А. А. са влошени заради имотни
спорове. Не знае какъв е бил мотивът на Д. Н., за да дари арендуваните земеделски земи на
М. Д..
В показанията си свид. Н.Б. Д.-П. сочи, че е дъщеря на ищцата М. Д.. Излага, че
ищцата си е преотстъпила рентата, която следва да получи от собствените й земи, във връзка
с ангажимента й да гледа баба й. Имало е моменти, в които ищцата е знаела какви суми
постъпват от арендаторите в полза на Д. Н. и е питала последната дали тези средства са й
достатъчни за издръжката. Свид. Д.-П. е била очевидец на тези разговори, като допълва, че
не е ставало въпрос, за това че рентата се отстъпва заради нещо друго. В края на 2017 г.
отношенията между ищцата и брат й били ескалирали, тъй като последният поискал
дяловете на ищцата да му бъдат прехвърлени. Прехвърлянето на арендуваните земи е било
по желание на Д. Н., като свидетелката не знае причините. Д. Н. не е давала пари от
получаваната рента нито в полза на свидетелката, нито в полза на ищцата.
В показанията си свид. А. А., конституиран по късно на основание чл. 227 от ГПК
като ответник на мястото на покойната Д. Н., сочи че има висящо дело с ищцата. Излага, че
уговорката по договора за аренда била Д. Н. да получава рентата, след което да разделя
парите на три равни части – за нея и за двете й деца. На него парите ги е давала веднага, а на
ищцата по Коледа. Той е присъствал при даването на парите на ищцата. Годишната сума,
която ищцата получавала от Д. Н. била около четири – пет хиляди лева. Другите пари
последната ги е задържала за себе си, но никога не е говорено, че с тях ще се издържа по
договора за гледане и издръжка. М. Д. никога не е издържала майка си. През последните 15
години свидетелят и неговото семейство са полагали грижи за Д. Н.. Свид. А. лично е
придружавал последната до банката, като Д. Н. лично си е теглила парите. Казвала на
касиерката, че си ги иска на три, дори е питала свид. А. дали ги иска на едро или на дребно.
В показанията си свид. Д. А.а сочи, че е внучка на Д. Н.. Не знае за ангажимента на
ищцата да гледа баба й по договора за издръжка и гледане с рентата, която последната е
5
получавала от арендаторите за ползването на земите в с. С.. Арендните плащания от
дарените земи е получавала Д. Н., която след това ги е разделяла на три равни части за нея и
по една за двете й деца. Лично е виждала белите пликчета, в които Д. Н. е поставяла парите.
М. Д. била помолила свид. А.а да не спомене на съпруга й, че взема пари от земите. Ищцата
от 1994 г. не е издържала Д. Н..
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
За да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на кондикционния иск: 1./ наличието
на валидно учредено облигационно правоотношение между Д. Н. и М. Д. по силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 1994
г.; 2./ получаването на процесната рента от праводателката Д. Н. в изпълнение на договора
за гледане и издръжка; 3./ преустановяването на учредената облигационна връзка с обратна
сила поради развалянето му.
В тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и
да докаже, че е получила търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищцата – да докаже, че е върнала на ищцата претендираната
сума.
На първо място следва да се посочи, че предметът на делото се определя от
твърденията на ищцата за реализиралите се в обективната действителност юридически
факти – тези, от които произтичат претендираните от последната права, както и от
възраженията на ответника, инвокирани в срока за отговор на исковата молба. С депозиране
на исковата молба и отговора в срока по чл. 131 от ГПК се преклудира възможността на
страните да наведат твърдения за нови факти и обстоятелства. Това е и първата от петте
преклузии в гражданския процес. Видно е от сезиралата съда искова молба, че ищцата от
самото начало на производството основава своите права на твърдението, че е престирала
като длъжник по договора за издръжка и гледане от 1994 г. в полза на кредитора –
праводателката Д. Н., посредством отстъпване на правото й да получи като съсобственик
арендните плащания по договора за аренда на земеделска земя от 2007 г. и преаренда от
2012 г. в полза на последната и ако евентуално се приеме, че получените арендни плащания
от Д. Н., вместо ищцата, не са във връзка с изпълнението й по договора за гледане и
издръжка, то тогава тя без каквото и да е основание се е обогатила за сметка на
действителния съсобственик на земеделската земя до размера на обедняването й –
неполучените гарждански плодове до размера на притежаваната квота в съсобствеността.
В срока за отговор ответницата първо е оспорила получаването на каквито и да е
суми по договора за аренда; след това, че те не са във връзка с договора за издръжка и
гледане от 1994 г.; после, че получаването им е на основание дарствен акт и най-накрая е
оспорила принудителното удовлетворяване на гражданските притезания поради отпадане на
възможността за това, тъй като вземанията са покрити от погасителния давноствен срок. Т.е.
нито в отговора с вх. № 7204/07.03.2019 г., депозиран по гр. д. ***/*** г. на ОС-Варна, нито
в отговора с вх. № 27146/12.04.2019 г., депозиран по гр. д. № ***/**** г. на РС-Варна,
ответницата Д. Н. не е твърдяла, че получената рента през годините по договора за аренда от
2007 г. е разпределяла на три равни части – едната за нея и по една за ищцата и ответника,
след което е давала съответната част на М. Д. и А. А..
Ответникът има призната и гарантирана от закона възможност по реда на чл. 143, ал.
2 от ГПК да поясни и допълни единствено тези юридически факти, за които има твърдения в
отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК. Видно е от протокола от първото по делото
6
о.с.з. от 12.02.*** г., проведено по гр. д. № ***/**** г. на РС-Варна, че
първоначалнатаответница поддържа отговора си така, както е депозиран и не прави
допълнения и уточнения по отношение на наведените вече твърдения за фактите и
обстоятелствата в защитната й теза, единствено моли докладът по чл. 146, ал. 1 от ГПК да
бъде допълнен с възражението й за погасителна давност, което е релевирано в срока по чл.
131 от ГПК с отговора, подаден още по гр. д. № ***/*** г. на ОС-Варна.
Едва в хода на поредното /трето/ о.с.з. от 11.11.*** г. по гр. д. № ***/*** г. на ОС-
Варна, образувано след препращане на делото от РС-Варна по правилата за родова
подсъдност, отваряйки скоба навежда нови твърдения в защитната си теза, а именно че
получените ренти от ответницата последната ги разпределяла на три равни части, след което
престирала съответната част в полза на съсобствениците на земята. Настоящият съдебен
състав счита, че не следва да обсъжда по същество твърдението за този факт, доколкото то е
въведено в предмета на спора едва в хода на третото по делото о.с.з., т.е. след преклузивния
срок за фактите, поради което и не следва да обсъжда ангажираните във връзка с това
твърдение гласни доказателства чрез разпита на свид. Д. А.а и свид. А. А..
По делото не се оспорва, а и от доказателствената съвкупност се констатира по
несъмнен начин, че между М. Д. и Д. Н. е била учредена облигационна връзка, на основание
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1994
г., който със съдебна санкция по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален поради
неизправността на приобретателката по сделката М. Д..
Не е спорен и фактът, който се установява по несъмнен начин и от платежните
нареждания по делото, че за стопанските години от 2012/2013 г. до 2017/*** г. арендните
плащания по договора за аренда от 2007 г. и преаренда от 2012 г., чийто предмет е
възмездното ползуване на процесната земеделска земя в с. С., върху която е учредена
обикновена съсобственост между М. Д. и А. А., на основание договор за дарение от 1997 г.,
при равни квоти от по ½ ид. ч., са получени от Д. Н., като именно последната е страна по
арендното правоотношение от 2007 г.
Не е спорен и размерът на получената сума за този период от Д. Н., а именно общо
72 843.00 лева или 36 421.50 лева от припадаща се част на М. Д..
Спорният въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
за това на какво основание е получена тази сума от Д. Н..
За установяване на този правнорелевантен факт по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на водените от двете страни свидетели. Свидетелите на
ищцовата страна, а именно свид. Д. Д. и свид. Н. Д.-П. с категоричност сочат, че
получаваните от Д. Н. ренти са по повод и в изпълнение на договора за издръжка и гледане
от страна на ищцата в качеството й на приобретател и длъжник. Свидетелите на ответната
страна – свид. Д. А.а и ответникът, разпитан като свидетел преди да бъде конституиран по
реда на чл. 227 ГПК – сочат, че получените от Д. Н. ренти не са във връзка с договора за
издръжка и гледане, като дори излагат, че ищцата не се е интересувала от своята майка и
като цяло издръжката й била обезпечена от семейството на ответника А..
Ценени при условията на чл. 172 от ГПК съдът дава вярна на показанията на
ищцовите свидетели, отчитайки не само обстоятелството, че водените от Д. Н. свидетели са
в близки роднински вързки с нея и ищцата, но и водените между М. Д. и разпитан към онзи
момент като свидетел А. А. имотни дела и осъществените транслативни сукцесии в полза на
последния и неговия син, посредтсвом разпоредителните сделки от страна на Д. Н. с
идеални части от недвижимите имоти по разваления договор за издръжка и гледане от 1994
г., което неминуемо обуславя тяхната пряка заинтересованост от изхода на настоящото
производство, което е с предмет реституиране на престираното от М. Д. по разваления
договор за гледане и издръжка от 1994 г. Отделно, показанията на свид. Д. Д. и Н.Б. Д.-П. са
7
логични, последователни, взаимнодопълващи се и във връзка с цялата останала
доказателствена съвкупност. Свид. Д. Д. не е заинтересована от изхода на спора, доколкото
няма никакви роднински връзки със страните по делото. Показанията на свид. Н. Д.-П. са
ценени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото е дъщеря на ищцата, но съдът ги
кредитира поради казаното по-горе.
Крайният извод на съда е за основателност на кондикционната претенция по главния
иск, доколкото кумулативно са налице всички елементи от фактическия състав на
извъндоговорната отговорност на Д. Н. по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
Тъй като последната е починала в хода на процеса и на нейно място е конституиран
синът и А. А., на основание чл. 227 от ГПК вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, то същият на основание чл.
60, ал. 1 от ЗН отговаря за задължението на Д. Н. в общ размер от 36 421.50 лева до размера
на наследствената му квота, а именно ½ или 18 210.75 лева.
Възражението за отпадане на възможността за принудителното удовлетворяване на
вземането поради погасяването му по давност е неоснователно по арг. от т. 7 от
Постановление № * от **.*.**** г. по гр. д. № */** г., Пленума на ВС, доколкото вземането
е станало изискуемо едва с отпадане на основанието на престацията, т.е. считано от влизане
в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане от 1994 г., а именно
18.08.*** г. и към датата на предявяване на облигационния осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД вземането не е покрито от общия петгодишен давностен срок, приложим
в отношенията между страните, доколкото паричните вземания, произтичащи от
извъндоговорен източник на облигационно правна връзка, не са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Съдът не дължи произнасяне по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, доколкото
същият е субсидиарен и е предявен в условията на евентуалност, като
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му не е сбъднато.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищцата М. Д. следва да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част
от иска, чийто общ размер възлиза на 4 890.86 лева, съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, от които 1 456.86 лева – държавна такса
и 3 434.00 лева – адвокатски хоН.р, който с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие от адв. Л. П. не се
явява прекомерен, отчитайки Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което обуславя несъстоятелността на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, А. Н. А., ЕГН **********,
конституиран в производството на основание чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалната
ответница Д. П. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на М. Н. Д., ЕГН **********
сумата в размер на 18 210.75 лева, представляваща припадащата му се част от получената от
първоначалната ответница Д. П. Н., ЕГН ********** сума в общ размер от 36 421.50 лева по
развален по съдебен ред договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 27.12.1994 г., обективиран в нот. акт № ***, том ****, дело
*****/**** г. на Варненски нотариус, като самото даване по разваления договор било
осъществено чрез преотстъпване от ищцата Д. на първоначалната ответница Н. в периода от
12.11.2013 г. до 11.11.*** г. на припадащата й се рента по договор за аренда на земя от
8
18.09.2007 г. за имот № ***, целия с площ 177,693 дка, находящ се в с. С., общ. Г.Т..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. Н. А., ЕГН ********** да заплати
в полза на М. Н. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 4 890.86 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9