О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
31.01.2020 г. Дупница
Номер Година Град
V състав - НО
Районен съд – Дупница
31 Януари 2020
на Година
Страхил
Гошев закрито
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Ч Н 86 2020
дело № по описа за година. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
С постановление от 15.01.2020 година на прокурор от РП-Дупница по ДП вх. № 19/2019 год., ДП-140/2019г., по описа на РП-Дупница и сл. Дело №19/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил, на основание член 243, ал.1, т.1 НПК е прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител, който на 29.12.2018г., в гр. Дупница, ул. „Кулата“ се е заканил на Г.И.Х. *** с убийство като е замахнал с лопата и казал „Ще те утепам“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по член 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал.1 от НК. В постановлението е прието, че в хода на наказателното производство не са събрани безспорни и категорични доказателства за осъществено престъпление от общ характер, което да ангажира намесата на прокуратурата, поради което е прекратил досъдебното производство.
Постановлението е обжалвано в срок от пострадалия Г.И.Х., чрез неговия повереник адв. Н.. Жалбоподателят посочва, че прокурорският акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като извършеното разследване не е всестранно, обективно и пълно. Оспорва изводите на прокурора, които счита за едностранчиви базирани единствено върху показанията на свидетели установяващи алиби в полза на посочения от него като извършител – св. И.Г.. Моли за отмяна на обжалваното постановление и връщането му на прокурора за допълнително разследване.
Настоящият съдебен състав на РС-Дупница, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираната жалба и на изискуемите предпоставки за валидното сезиране на съда, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок срещу прокурорски акт от категорията на
подлежащите на съдебен контрол, от субект, разполагащ с правен интерес от
оспорването му, поради което се явява допустима, а по същество е основателна по
следните съображения:
От фактическа страна:
Пострадалият Г.И.Х. и св. Ц.А.живеят на семейни начала от много години в къща с двор на адрес: гр. Дупница, ул. „Кулата“, №22. До тях на адрес: гр. Дупница, ул. „Кулата“, №20, заедно с възрастната си майка, на 85 г., живее св. И.Г.. Дворовете на двете съседни къщи са разделени от ограда с метална мрежа висока около 1,50 м. Страните имат влошени съседски отношения от около година и половина.
На 29.12.2018 г., в 17:30 часа пострадалият Г.И.Х. и жената, с която живее на семейни начала св. Ц.А.се прибирали от пазар в жилището си на ул. „Кулата“, № 22. В това време в съседния двор св. И.Г. пренасял в метални кофи камъни, които събирал с помощта на лопата с дълга дървена дръжка. След като установили, че не са купили черен пипер, св. Г.Х. решил да се върне до магазин разположен на същата улица, където по това време пиел вино св. К.Д.. След като закупил необходимото Х. тръгнал отново да се прибира. Докато пострадалият Х. преминавал през двора си и преди да се качи по стълбите към входната си врата бил напсуван от св. Г., който след това му се заканил на с думите „ще те утепам, аз тебе че те утепам“. Х. се обърнал и се приближил към оградата, като му потърсил обяснения защо го псува и заплашва, след което се обърнал. В това време св. И.Г. извикал отново „ще те утепам“ и замахнал над мрежата с държаната от него в ръце лопата насочвайки я към главата на св. Х.. В това време св. А., която стояла на входната врата на къщата и наблюдавала случващото се извикала силно към съпруга си „Гошо“, поради което св. Г.Х. инстинктивно се навел и се отдръпнал, за да се предпази от удара. Пострадалият Г.Х. веднага се прибрал вкъщи много уплашен, като със св. А.решили незабавно да подадат жалба за случилото се в РУ на МВР-гр. Дупница, а в последствие и до РП-Дупница. Св. Г.останал отвън и продължил със събирането на камъни в двора си. Същата вечер, около 19:30 часа св. Г.тръгнал за новогодишен банкет на фирма „Автокомерс“ ЕООД, в механа „Яна“, гр. Бобошево придружаван от св. Е.В., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 4835 ВК. На банкета присъствали още свидетелите К.С., Е.Ц., Д.С.и С.П..
По искане на И.Г. по делото първоначално са били разпитани като свидетели други четири лица, съседи на същия и свидетелите Х. и А.. И четиримата свидетели – Бачкова, Костадинова, Д.и Бучински, заявяват, че не са очевидци на случая, че са в добри отношения със св. И.Г., като дават добри характеристични данни за него. В същото време твърдят, че не общуват и не поддържат отношения със свидетелите Х. и А., като дават лоши характеристични данни за жалбоподателя Х. и особено за св. Ц.А..
Същата вечер св. Х. и св. А.отишли лично в РУ-Дупница, за да подадат жалба, но дежурния им дал бланки за заявления, които да попълнят вкъщи и им разпоредил да ги отнесат след празниците, което двамата сторили, като Г.Х. депозирал писмена жалба за случая на 04.01.2019 г. Преди това депозирали заявления от 30.12.2018 г., с които помолили органите на МВР да предупредят св. Г., по реда на чл. 65 от ЗМВР. След това на същата дата двамата дали писмени обяснения и св. Х. подписал протокол по чл. 65 от ЗМВР. Такива обяснения били снети на 08.01.2019 г. и от св. И.Г., който отказал да подпише връчения му протокол по чл. 65 от ЗМВР, което е удостоверено надлежно върху същия по съответния начин. След това тримата били разпитани като свидетели в хода на настоящото наказателно производство. По-късно в допълнителните си показания от 10:30 часа на 08.03.2019 г., св. Г.за пръв път заявил, че на посочената дата в 18:00 часа пристигнал в механа „Яна“, гр. Бобошево, по повод покана за банкет отправена му от лицето К.Н.С.– собственик на фирма „Автокомерс“ ЕООД и с още 20-30 човека празнували. При последния му разпит по ДП от 19.09.2019 г. Г.за първи път заявил, че процесната вечер негов шофьор и придружител на банкета бил св. Е.В.. От своя страна В.при разпита му след това заявил, че с Г.били заедно от следобяда на 29.12.2018 г., от около 14:00 часа, като през цялото време нямало никакви скандали и в късния следобяд отишли на банкета в механа „Яна“, гр. Бобошево.
Първоначално от страна на прокурор при РП-Дупница е бил постановен отказ да се образува ДП, който е бил отменен по надлежния ред от прокурор от ОП-Кюстендил, след което първоначално определеният прокурор се е отвел и делото е разпределено на друг прокурор от РП-Дупница, който е образувал същото по реда на чл. 212, ал.1 НПК, срещу неизвестен извършител, а след извършени действия по разследването го е прекратил с постановление отменено с влязло в сила Определение №378/22.07.2019 г., по ЧНД № 762/2019 г. на РС-Дупница, Н.О., V състав, с което са дадени подробни указания. В кориците на приложените към настоящото ЧНД три тома от ДП липсват постановлението за отказ и постановлението за отвод на първоначално определения прокурор, които бяха налични при предходното разглеждане на прекратяване по ДП от същия съдебен състав.
От правна страна:
От изключителната, неприкосновена и конституционно
установена компетентност на прокурора, е да прецени при всяко водено досъдебно
производство, дали има извършено противоправно деяние, каква да бъде неговата
правна квалификация, дали да бъде привлечено дадено лице като обвиняем или не.
В този смисъл виж и Решение № 7/2004 год. на Конституционния съд. Законодателят
обаче е въвел наказателнопроцесуален институт за съдебен контрол върху тези
прокурорски актове, с които се прекратява наказателното производство. Съдът
намира, че в случая изводът на прокурора за липса на извършено деяние съставомерно
по чл. 144, ал.3 от НК, по смисъла на чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 2 от НПК е
неправилен и не почива на вярна и логична интерпретация на събраните
доказателства по делото, както и влиза в разрез с правилата на житейската
логика.
В обжалваното постановление не е налице анализ, а единствено цитиране, преразказ и резюмиране на събраните до момента гласни доказателства. Анализа като когнитивна специфична дейност предполага съпоставяне в детайли и качествено проучване на наличната информация, във всяка една част от изявленията на свидетелите. Необходимо е критично сравняването на същата с информацията налична в събраните по делото писмени доказателства, както и съобразно заявеното от всеки от тези свидетели при предходните им разпити в хода на разследването. Единствено умозрително и след такъв дедуктивен синтез и сложна рационална оценка на различните доказателствени източници, базирана на опитните правила и законовите механизми може да се стигне до краен, обоснован и логичен извод по същество за наличие или липса на осъществено деяние по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК. Едва по-нататък при установеност и наличност на конкретно извършено фактически деяние може да се обсъжда, има ли същото по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2 от НПК, съставомерните характеристики на престъпление от обективна и субективна страна. Тук именно се разминават вижданията на настоящия съдебен състав и прокурора.
Според прокурора, макар да има осъществено деяние липсват доказателства за престъпление от общ характер, т.е. реализирана е хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2 от НПК. В тази насока е направено изявление „не се събраха доказателства за осъществено престъпление от общ характер. Наред с това не е посочена цифрово и конкретната правна норма от чл. 24, ал.1 НПК, към която императивно препраща текстът на чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, който прокурорът е използвал като бланкетно правно основание за прекратяването. Мотиви в постановлението засягащи този въпрос са налични едва в цитираното едно изречение, в предпоследния абзац, непосредствено преди диспозитива. От тях не става ясно, защо след като се посочват и кредитират от прокурора гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите присъствали на банкета в гр. Бобошево / К.С., Е.В., Е.Ц., Д.С.и С.П. /, които потвърждават алибито /отсъствието на св. Г.от мястото, в часа на инцидента – гр. Дупница, ул. „Кулата“, след 17:30 часа/, защо не се прекратява досъдебното производство в хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1, пр. 1 НПК при липса на изобщо осъществено от него деяние. Тъй като, ако се възприемат за достоверни тези показания това означава, че обективно е било невъзможно св. Г.да е едновременно на двете места по едно и също време. Вместо да заяви, че според него деянието не е извършено, прокурорът твърди, че макар и извършено не са събрани доказателства за осъществено престъпление от общ характер, т.е. ползва се от хипотезата на чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2 НПК – деянието не съставлява престъпление.
Според съда явно и несъмнено от събраните до момента в хода на разследването по процесното ДП писмени и гласни доказателства се установява, че е било налице деяние осъществено спрямо пострадалия Г.Х. в присъствието на живеещата на семейни начала с него свидетелка Ц.А.. Макар и противоречива в определени части доказателствената съвкупност от гласни и писмени доказателства дава възможност да се определи несъмнено осъщественото на 29.12.2018 г. в гр. Дупница, ул. „Кулата“, около 17:30 часа, спрямо пострадалия Г.Х. деяние като такова представляващо престъпление от обща характер – закана с убийство по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Текста на чл. 144, ал.1 от НК гласи, че:
„Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години“, а според ал. 3:
„Ако деецът се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, или е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода до шест години“.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е доказано, че деецът посочен като И.Р.Г.от пострадалия Г.Х., свидетеля-очевидец Ц.А.и косвено в подкрепа на казаното от тях и от св. К.Д.се е заканил с убийство на Г.Х. като е отправил репликите „ще те утепам, аз тебе че те утепам“ и е замахнал през мрежата с държаната от него в ръце лопата насочвайки я към главата на пострадалия. Тоест според скромното мнение на съда, което не обвързва задължително прокурора, от обективна страна И.Г. е извършил закана с убийство, по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, по отношение на Г.Х., в присъствието на св. Ц.А.. Този съдебен състав без да обвързва по никакъв начин държавното обвинение е на мнение и че деянието е съставомерно, също така и от субективна страна, доколкото всяко наказателноотговорно лице като пълнолетно и разумно такова осъзнава, че с подобни словесни реплики и фактически действия /волеви телодвижения/ насочени непосредствено спрямо друго физическо лице би могло да възбуди основателен страх за осъществяването на изречените вербално закани. Въпреки това деецът не се е въздържал, както му разпорежда императивно наказателния закон, а напротив самоволно и умишлено е извършил целенасочено, описаните по-горе действия, преследвайки общественоопасните им последици свързани със застрашаване обществените отношения гарантиращи правата на неприкосновеност на личността и свободната воля на пострадалия Г.Х..
Според
съда верният прочит, основан на задълбочен и прецизен анализ и съпоставка на
доказателствата, различен от този на представителя на държавното обвинение е
следния:
Налице са несъмнено две групи гласни доказателства. Първата съдържаща изначално и в хода на производството изцяло последователните, еднопосочни и абсолютно кореспондиращи си, логични и обстойни относно детайли и факти свидетелски показания на пострадалия Г.Х. и св. Ц.А.. Заявеното от тях се подкрепя и не се опровергава в нито един момент от показанията на свидетеля неочевидец - К.Д., който добросъвестно излага това, което знае за случая. Нещо повече последния, вместо да се опитва да навреди на Г., с оглед на заявените от свидетеля Д.техни предходни влошени лични отношения като си припише качеството на непосредствен очевидец на деянието, напротив свидетелят сам заявява, че е нямал пряка видимост към мястото на скандала и че не си спомня точната дата, която ако беше недобросъвестен щеше да се постарае на научи наизуст подобно на други свидетели. Д.твърди, че знае за проблемите между съседите и въпросната вечер през месец Декември 2018 г. е бил в близкия магазин на улицата и е пиел вино, като се е зачудил какво е станало на улицата и едва по-късно е разбрал, че Г.се е карал с Х.. Отново сам добросъвестно заявява, че повече подробности за скандала не са му известни, вместо да се опита да засили ефекта от показанията си чрез изнасяне на невъзприети лично от него, а евентуално разказани му неверни факти и обстоятелства. Показанията на тази група свидетели, основно на двамата очевидци се подкрепят изцяло и от отразеното от всеки един от тях в депозираните непосредствено след случая и по късно в хода на ДП показания и писмени заявления, жалби и други документи, вкл. от подадените молби до органите на РУ-Дупница с искане за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР на св. Г.. Включително следва да се акцентира и върху заявеното еднопосочно от тях при проведените очни ставки със св. Г., в които свои изявления отделят внимание на детайли като местоположението на присъствалите лица, действията им при влизане в дворовете и най-вече ползването на лопата и събирането на камъни в кофи от Г.в процесния ден. Цялостната оценка на тази група гласни доказателства като достоверни и истинни се базира още и на последователността на документираните писмено действия на страните в конфликта. Не св. Г., а именно пострадалия и неговата съпруга са потърсили защита от компетентните органи и то посред нощ, непосредствено след коледните и преди новогодишните празници, когато всеки средностатистически гражданин предпочита да е вкъщи със семейството си, а не да обикаля полицейските управления, да дава обяснения и пише жалби, освен ако, както е в случая това не се налага от отправена му закана с убийство, която го е притеснила. Ако същите целяха оклеветяване или набеждаване на съседа си, както твърди св. Г., най-вероятно двамата щяха да го направят по-рано, с оглед на дългогодишните им влошени отношения и не по време на празници да ангажират активно собственото си ежедневие, още повече да търсят и адвокатски услуги.
Втората група свидетелски показания съдържат изявления на свидетеля Г., разпитван няколкократно по делото, вкл. и нелогично два пъти в един и същи ден в интервал от 20 минути, на 08.03.2019 г. В първите си изявления той оспорва общо, без каквато и да е конкретика като невярно заявеното от пострадалия и св. А.. В по-късните си, допълнителни показания от 08.03.2019 г. изведнъж заявява, че е забравил при двата си предходни разпита от 08.01.2019 г. и от 08.03.2019 г, 09:30-10:10 часа, да разкаже за своето алиби свързано с отсъствието му изобщо от инкриминираното място в соченото от пострадалия време. Отново не влиза в детайли, а само го споменава. Извън казаното от него по делото са разпитани посочени от него при първия му разпит съседи – свидетелите Бачкова, Костадинова, Д.и Бучински, които не са очевидци и в показанията си не засягат никакви относими към престъпния състав факти и обстоятелства, а единствено и само характеристични данни за участвалите в инцидента лица и конфликта им като съседи. Поради това, че съдържанието на информацията дадена от тези свидетели не спомага за установяване на обективната истина във връзка с конкретното по време, дата и събития деяние, същата не следва да се анализира по-детайлно и е безполезна за предмета на доказване.
В тази втора група свидетели попадат и показанията на разпитаните по-късно по ДП, по повод указанията дадени от съда свидетели – К.С., Д.С., Е.В., Е.Ц.и С.П.. Те са разпитани, във връзка със заявеното от св. Г.при втория му допълнителен разпит /от 08.03.2019 г. в 10:30 часа/, за пръв път отсъствие от двора и дома му във времето на инцидента. Според алибито на Г., същият изведнъж при този му пореден разпит започва, не общо да отрича верността на заявеното от св. Х. и А., а напротив твърди, че изобщо не е присъствал и че по това време е бил на новогодишен банкет в гр. Бобошево. Посочва, че този банкет е бил организиран от св. К.С.и е имало 20-30 човека служители на фирмата. Всички посочени по-горе свидетели заявяват, че Г.е бил с тях на банкет в гр. Бобошево от самото начало на банкета в 18:00 часа. Конкретно свидетелят Е.В., дори сочи, че е бил с Г.и преди това от 14:00 часа на 29.12.2018 г., като следобяд го е закарал лично и са празнували на банкета, като са се прибрали заедно в малките часове на следващия ден. Без съдът изрично да коментира качеството на показанията на тази група свидетели неочевидци, които в голямата си част са копирани от разследващия орган, за да си спести време и усилия, следва да се отбележи, че заявеното от всеки от тях е изцяло опровергано, напълно и категорично от част от наличните писмени доказателства. Според текста на необсъденото, изобщо от прокурора в обжалваното постановление писмено доказателство на л. 23-24 от том III на ДП – писмо и докладна записка за движение по часове на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 4835 ВК, заявеното от свидетелите присъствие на Г.в 18:00 часа, в механа „Яна“, гр. Бобошево е абсолютно невъзможно. В тези писмени доказателства, събрани при изпълнение на указанията дадени от съда при отмяна на предходното прекратяване на делото е посочено, че заявения в последния разпит на св. Г., както и от св. В.лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № КН 4835 ВК е записан на 29.12.2018 г. на два пъти от камери на АПИ, съгласно направена справка да се движи в посока от гр. Дупница към гр. Бобошево, съответно в 19:55 и 19:58 часа, както и няколко часа по-късно е записан от същите камери да се движи обратно от гр. Бобошево към гр. Дупница, съответно в 23:33 и 23:37 часа. Тоест с оглед на тази безспорно и обективно установена информация, която съдът възприема изцяло с доверие е ясно, че твърдяното от тази група свидетели присъствие на Г.в 18:00 часа в механа „Яна“, гр. Бобошево, докаран с посочения лек автомобил от св. Велинов, не е вярно. По този начин, макар и непрецизно изисканата от прокурора информация, под формата на докладна записка, вместо указаното му от съда, директно чрез официална справка от АПИ, каквато не е приложена, но несъмнено и явно е била получена и използвана от посочения в писмото и записката разузнавач Милен Доганджийски се опровергава заявеното в хода на ДП от св. Г.алиби. Всичко това отнесено и към допълнителния разпит на същия от 08.03.2019 г. в 10:30 часа, в който изведнъж той се сеща и допълва показанията си с твърдения за отсъствието си несъмнено подчертава неистинността на тези показания. Съдът отчете и обстоятелството, че от самото начало на наказателното производство при всичките му изявления Г.не дава никакви детайли относно твърдените обстоятелства от другата насрещна група свидетели, напротив обстойно разказва за конфликта си отдавна с тях и за човешките и социални отрицателни характеристики на Х. и А., както и за доброто си име в града. Пестеливо споменава и за въпросния банкет, тъй към онзи момент хронологично не е бил все още извършен разпит на присъствалите на банкета лица. В тази връзка не е посочил и имената на същите, вкл. на св. Велинов, за който би следвало да се сети пръв след като се твърди, че е бил с него през целия следобяд и е транспортиран от него с притежаван от В.лек автомобил, който често му дава да ползва. Напротив единствено се сочи по име св. К.С.като организатор. Последният от своя страна заявява, че организира банкети по празници за своите служители и кани приятели, но изброява поименно единствено разпитаните за същите обстоятелства свидетели, като сочи че имало и други лица, чиито имена обаче не си спомня. Нелогично и меко казано абсурдно според съда е някой да кани гости които работят във фирмата му или са му лични приятели и да не знае имената им, но в същото време с по две имена да изброява последователно и точно останалите свидетели - Д.С., Е.В., Е.Ц.и С.П.. Абсурдно е този свидетел в същото време да демонстрира и отлична памет за часа на събитието и за появата на св. Г.на него и часа на тръгването му от банкета. В същото време всеки от свидетелите не си спомня с точност определени обстоятелства, но подозрително всички си спомнят с категоричност, че св. Г.е бил там от началото на банкета, около 18:00 часа. Налице са и множество други по-дребни разминавания и несъответствия между заявеното от отделните свидетели. Фрапиращо е изявлението на св. Велинов, че е бил с Г.целия следобед и не са се случили никакви скандали през това време, което категорично противоречи на заявеното от първата група свидетели и не се подкрепя от нито едно от събраните други доказателства. Присъствието му в този следобед със св. Г., във времето преди или след инцидента, не се потвърждава в никаква степен и от разпита на самия Г., както беше отбелязано по-горе.
От друга страна липсва и едно пряко или косвено доказателство, извън показанията на св. Г., което да оспорва и опровергава показанията на първата група свидетели. Напротив всички писмени доказателства /жалби, обяснения, разпореждания по ЗМВР, докладна записка и т.н./ са изцяло в унисон, макар и косвено със заявеното от тях.
Съобразно изложеното и доколкото многобройността на втората група свидетели не е критерии за истинността на заявените от тях обстоятелства, съдът приема за достоверни показанията единствено на първата група свидетели. Настоящият съдебен състав намира, че анализът на гласните доказателствени средства по делото в съвкупност и поотделно води към извод, че заявеното от втората група свидетели е несполучлив опит да се изгради алиби в полза на св. Г., чрез преиначаване на фактите.
С горните аргументи, съдът намира, че не може да бъде споделен изводът на районния прокурор, че в случая не са събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер. Съдът отбелязва, че този извод на представителя на държавното обвинение би бил верен, само ако от доказателствата по делото не можеше да се установи явно и несъмнено, дали отправените спрямо пострадалия Г.Х. вербални и невербални закани с убийство обективно биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, с оглед на тяхното съдържание, обстановката и автора им. Тоест само при евентуална несъставомерна негова закана.
На
самостоятелно основание изводът на прокурора, че по делото след обективно,
всестранно и пълно разследване не са събрани безспорни и категорични
доказателства за осъществено престъпление от общ характер, поради което е
прекратил наказателното производство по реда на чл. 243, ал.1, т.1 е неправилен
и необоснован и поради следното:
На първо място проведеното до момента по досъдебното производство разследване, макар и обективно по своя характер, не покрива в необходимата степен критериите за всестранност и пълнота на същото. Без съмнение до момента по делото липсва посочената в указанията на съда официална справка от АПИ, респ. сектор пътна полиция към ОДМВР-Кюстендил относно посоченото в докладната записка заснето движение на процесния лек автомобил в посока гр. Бобошево. Наложително е същата да бъде изискана от държавния орган, доколкото чл. 127 от НПК определя вида на допустимите писмени доказателства, които да могат да бъдат използвани в хода на наказателното производство.
На следващо място, доколкото от страна на пострадалия Х., както и в разпита на св. К.Д.е посочен за свидетел Е.Б.. За същия са направени няколко справки относно адреса и местоживеенето му, както и опит да бъде призован, но до момента не е разпитан. В тази насока подадената от адв. Н. молба, че се отказва от разпита на същия не обвързва изобщо прокурора, който с оглед на служебното начало е длъжен сам да дири с всички предвидени в НПК средства обективната истина. Разпит на този свидетел е наложителен, тъй като той може да потвърди или опровергае информацията изнесена в показанията на свидетеля К.Д..
Накрая съобразно изложеното при очната ставка от страна на св. А., както и от св. Г.при първия му разпит от 08.03.2019 г., следва поне да се обсъди възможността неговата майка, която живее на същия адрес да е станала свидетел на всички или поне на част от събитията случили се на 29.12.2018 г., около 17:30 часа. Същата, ако се установи, че е била очевидец, с оглед на сериозно напредналата си възраст /85 години/ следва да бъде експертно преценено, дали може да дава достоверни и годни показания за факти обстоятелства във връзка с наказателното производство и ако това е така евентуално да бъде разпитана като потенциален свидетел-очевидец.
Съобразно
изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав, отчитайки ясно
ограниченията поставени в контролната му дейност, съгласно задължителното
действие на Решение № 7/2004 год. на Конституционния съд
приема, че изводите на прокурора не почиват на
задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, чрез какъвто анализ биха
се разкрили посочените по-горе реални възможности за събиране на изброените допълнителни,
нови и относими, писмени и гласни доказателства. В този смисъл относно липсата
на анализ виж. Решение № 60/2003 год. На ВКС, І Н. О.
На следващо място, съдът установи, че проведеното разследване не е всестранно и пълно, което автоматично означава, че прокурорът е формирал вътрешното си убеждение не въз основа на всички възможни доказателства, тъй като някои от тях все още не са събрани. Предпоставка за правилното приложение на материалния закон е установяването и изясняването на всички правно релевантни обстоятелства /съставомерни факти/ по делото. Едва след пълното, обективно и всестранно разследване материалният закон може да бъде приложен правилно. В този смисъл е и Решение № 510/2009 год. на ВКС, II Н. О. и Решение № 238/2010 г. на ВКС, I Н. О. Съобразно това без изчерпване на всички доказателствени възможности за максимално изясняване на случилото се, всички изводи за наказателната отговорност, на който и да е от участниците в инцидента биха имали произволен характер и биха представлявали само едно предположение. Ако в доказателствения материал не се съдържаше какъвто и да е потенциал за събиране на нови доказателства и потвърждаване или отхвърляне на версии, тогава съдът би приел, че прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички допустими и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия извършител, но с оглед изложеното по-горе, към настоящия момент воденото наказателно производство не е достигнало до такъв етап, който би обезсмислил каквито и да било по-нататъшни действия на държавното обвинение.
По изложените по-горе, подробни съображения, жалбата срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство е основателна,
макар и по различни съображения, поради което същото следва да бъде отменено
като необосновано, а делото върнато на РП-Дупница за изпълнение на дадените
указания.
Водим от горното, съдът,
на основание чл. 243, ал.6, т.3 НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Постановление от 15.01.2020 г., с което прокурор при РП-Дупница е прекратил
наказателното производство по ДП вх. № 19/2019 год., ДП-140/2019г., по описа на
РП-Дупница и сл. Дело №19/2019 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил
ВРЪЩА делото на РП-Дупница за изпълнение на
дадените в обстоятелствената част на определението указания.
Определението подлежи на обжалване и протест пред ОС-Кюстендил, в седемдневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: