№ 23
гр. Сливен , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500124 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
260046/26.01.2021г. по гр.д. № 3261/20г. на СлРС, с което е осъдено на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „Електроразпределение-Север“ АД гр.Варна да
заплати на „Аглика“ АД гр.Твърдица, обл.Сливен, сумата 8 484, 12 лв.,
представляваща сбор от следните суми, заплатени от ищеца и получени от
ответника без правно основание:по фактура № **********/07.12.2015г.
сумата 4 580, 17 лв. с ДДС и по фактура № **********/08.01.2016г. сумата
3 903, 95 лв. с ДДС, по клиентски № ********** за адрес на потребление гр.
В.Т., ул. "Н. Г." ***, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от завеждането на исковата молба на 02.10.2020г. до окончателното
изплащане и са присъдени разноските по делото на ищеца.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство,
обжалва изцяло цитираното решение на СлРС като твърди, че то е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че съдът е приел, че
между страните имало валидна облигационна връзка по договор за пренос и
достъп на ел.енергия и въпреки това уважил претенциите по чл.55 ЗЗД,
1
което предполагало даване на престация без правно основание. Счита, че
именно доказаната договорна обвързаност е правното основание, въз основа
на което ответникът в първоинстанционното производство може да
задържи платени суми. Твърди, че не е имало възражения и съответно -
произнасяне на съда по нищожност или недействителност на договора
между страните или изявление за разваляне. Сочи, че предпоставка за
връщане на получена без основание престация е липсата на основание тя да
бъде задържана, а не евентуално виновно неизпълнение от страна на
договорните й задължения. По-нататък въззивникът твърди, че в
нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че собствеността върху
съоръженията се установила от съдебно техническата експертиза, което е
правен извод, извън компетентността на вещото лице, а самият ищец не е
доказал надлежно правото си на собственост върху кабелна линия 20 кV.
Въззивникът заявява с въззивната жалба и че изводът на първостепенният
съд, че измерването не било извършвано на границата на собственост на
ел.съоръженията, противоречи на материалния закон – чл.27 и чл.28 от
Наредба № 6/2004г., тъй като СТИ определя границата на собственост, а
не обратно.
С оглед всичко изложено, въззивникът моли въззивния съд да отмени
изцяло атакуваното решение, като постанови ново, с което отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за настоящата фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба
страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като
неоснователна. Въззиваемият заявява, че след като безспорно е доказано, че
СТИ през процесния период е било поставено на място, противоречащо на
законовите разпоредби, тоест - не на границата между ел.съоръженията,
собственост на електроразпределителното предприятие и тези,
собственост на потребителя клиент, то за потребителя не е имало
задължение да заплаща начислените му суми по двете процесни фактури.
Развива подробни съображения в тази насока, като преповтаря доводите,
изложени в първоинстанционното производство. Оборва последователно
2
всички релевирани с въззивната жалба оплаквания, като счита, че
отговорността на ответника следва да се реализира по реда на
неоснователното обогатяване, тъй като плащането е извън договорните
задължения.
В обобщение въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а атакуваното решение – потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно, включително и по отношение на разноските. Претендира
присъждане на направените за тази инстанция разноски.
С отговора не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон. С писмена молба, подадена от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа
въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение и постановяване
на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, представя договор, списък, платежно
нареждане. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, подадено е писмено становище от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно. Няма нови доказателствени
искания, претендира разноски за тази инстанция, представя списък и
подробна писмена защита с приложения. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
3
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е правилна, поради което препраща мотивите си към нея. Освен това
споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първостепенният съд е извършил надлежно всички процесуални
действия предвидени в чл. 141 – 146 от ГПК – докладвал е исковата молба,
както и отговора на другата страна, изяснил е на страните
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения и е дал вярната правна квалификация на иска, като я е извел от
конкретните и еднозначни твърдения, заявени с исковата молба, показващи
как ищецът сам характеризира спорното материално отношение и от какви
основания претендира, че черпи права.
Първоинстанционният съд е определил подлежащите на доказване
факти и е разпределил доказателствената тежест между страните, като
се е произнесъл по направените доказателствени искания. Разгледал е всяко
искане, като е изолирал идентичните и ненуждаещи се от доказване факти,
твърдени от двете страни, и е поставил на доказателственото поле тези
факти, от наличието на които позоваващата се на тях страна черпи
изгодни за себе си правни последици. Допуснал е своевременните
доказателствени искания за ангажиране на относими и необходими
доказателства, отказал е събиране на недопустимите и неотносимите.
Събрал е допуснатите доказателства по правилата, предвидени в ГПК и е
извел фактическото положение от съвпадащите, подкрепящи се,
кореспондиращи помежду си и взаимнодопълващи се доказателства,
4
извлечени от съответните им носители, които е ценил поотделно и в
тяхната съвкупност, като ги е кредитирал съобразно придадената им от
закона доказателствена сила. Осигурил е на страните пълна и равна
възможност за защита в производството.
Този въззивен състав намира и че няма нарушения на
материалноправните норми, приложими към настоящия случай.
По делото категорично е установено, а и не се спори между страните,
че ответното дружество притежава лицензия за разпределение на
ел.енергия № Л-138-07/13.08.2004г. за територията на Североизточна
България.
Сн.а. № 183, т. I, дело № 162/2009 г., че на 21.08.2009 г. ищцовото
дружество закупило от „Симако“ ООД недвижим имот, намиращ се в гр.
В.Т., ул. "Н. Г." ***, а именно УПИ VII, в кв. 12 по ПУП на града,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10447.501.116 по КККР
на гр. В.Т., заедно с построените в имота административна сграда,
проход/топла връзка между административната сграда, цех за текстилни
изделия, разширение към цех и склад с рампа.
На 22.07.2013г. между страните /ответникът „Електроразпределение-
Север“ АД е правоприемник на „Енерго-про Мрежи“ АД, за което няма спор
между тях/ бил сключен договор за достъп до електроразпределителната
мрежа, собственост на ответника. В чл.4 от договора е предвидено, че
измерването на използваната ел.енергия се извършва със СТИ, поставено на
границата на собственост на ел.съоръжения, съгласно Наредба № 6/2004г.
за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителни ел.мрежи и съгласно показателите за
качество, приети от ДКЕВР. В този договор също така е включено и
понятието „Граница на собственост на електрическите съоръжения“ и
това са точките в конструкцията на предназначените за пренос на
ел.енергия съоръжения в присъединявания обект или електрическа централа,
към които са свързани съоръженията за присъединяване. На същата дата
22.07.2013г. страните сключили и договор за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ответника. В т.3.4 от този договор е
вменено като задължение на ответното дружество да определи вида, броя
5
и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения. Двата
договора са сключени със срок 31.12.2013г., но е предвидено и
автоматичното им продължаване за всяка следваща календарна година, в
случай, че никоя от страните не е поискала писмено неговото прекратяване.
Не се спори и относно издадените процесни 2 бр.фактури и сумите
начислени по тях, както и тяхното плащане от страна на ищцовото
дружество.
Видно от съдебно-техническата експертиза,за процесния исков период
начислението на ел.енергия е извършвано – за пренос - на ниво ниско
напрежение и за достъп – на ниво средно/ниско напрежение, а измерването
за процесния период е било на страна НН на понижаващия трансформатор.
Ищецът е закупил от „Симако“ ООД трансформатор и външно
ел.захранване 20 кV, с фактура № **********/31.07.2009г.
В инвентарната книга на ищцовото дружество в група „Машини“ с
пореден номер 118 и инвентарен № 2229 с дата на придобиване 01.2005г. е
записан трансформатор. С пореден № 170 и инвентарен № 2349 в група
„Машини“ е записан също така „трансформатор“ с дата на придобиване
07.2009г., а под инвентарен № 1793 е записан и ел.провод/трафо.
Това прави голословно и неоснователно оплакването, релевирано с
въззивната жалба, че правото на собственост върху съоръженията се
доказва единствено посредством СТЕ. Освен това от фактури №
135/08.05.2003г., № 311/20.02.2003г., № 1248/09.06.2003г. и протокол
„Ел.захранване“ на фирма „Симако“ В.Търново се установява, че
съоръженията трансформатор и външно ел.захранване 20кV са били
собственост на тази фирма, като собствеността върху тях, като
изградени в имота подобрения, е преминала и върху ищцовото дружество с
продажбата на недвижимия имот с н.а. № 183, т. I, дело № 162/2009 г.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата
експертиза, в чиято добросъвестност и компетентност съдътняма причини
да сесъмнява, категорично се установява, че мястото на измерване на
потребеното количество ел.енергия през процесния период не е отговаряло
на нормативните изисквания.
6
Заплащане на суми, които не съответстват на договорните условия,
поради което връщането им може да се търси на основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД - за връщане на получена парична сума, дадена без основание.
Самият факт на съществуващо облигационно правоотношение между
страните, с източник – договор, не препятства прилагането на
разпоредбите за недоговорната отговорност, свързана с неоснователно
обогатяване. Не е налице колизия на отговорности, тъй като, макар по
време на плащането ищецът да е престирал добросъвестно и със
съзнанието че изпълнява договорно задължение, доколкото съдържанието
на същото /касателно мястото на измерване, а оттам – и начислената
стойност на ел. енергията/ е било нормативно предопределено, при
условията на обвързана компетентност, то престацията е надхвърлила
обема на задължението. Така, с констатацията за плащане на повече от
дължимото, се излиза извън договорните рамки /които, освен това,
задължително са ограничени и от императивни правни норми/, поради което
това действие е останало без изначално основание, следователно
притезанието може да се приведе към хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД.
Установява се безспорно посредством експертното заключение, че
ищцовото дружество е заплатило сумите по процесните фактури не
съобразно договореното по отношение на правилното определяне границата
на собственост на ел.съоръженията и от там правилното място за
поставяне на СТИ и отчитане на количеството ел.енергия.
Вещото лице е посочило действителната цена на консумираната
ел.енергия, начислена съобразно утвърдената от КЕВР цена за средно
напрежение за процесния период, която представлява и единственото
договорно задължение на ищеца, и тя е заплатена. Изчислената от
експерта разлика, представляваща стойността на начислените от
ответника такси за достъп и пренос за ниско напрежение и средно/ниско
напрежение, е недължима по договора и плащане за нея не се следва.
Ето защо, както вече бе посочено, преведените по процесните
фактури суми, независимо, че са платени със съзнанието, че съставляват
пълно изпълнение на валидно договорно задължение в размер на стойността
на начислени суми при правилно определена граница на собственост на
ел.съоръжения, съобразно договореното, оттам – и при правилно поставено
СТИ и вярно измерване количество ел.енергия, щом обективно не са били
изцяло съобразно договора, то разликата между действително дължимото
и реално платеното, е дадена по грешка и престацията на тези суми е
7
извършена при начална липса на основание.
Следователно исковете за връщането на надплатената по всяка от
процесните фактури сума, са основателни и следва да бъдат уважени в
пълните им размери, съвпадащи с размерите, изчислени от СИЕ.
Основателността на главните искове обуславя основателността, а
оттам – и уважаването на акцесорните претенции за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците в размер на законовата лихва,
както са претендирани - от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане.
Предвид всичко това, щом правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се
уважава, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника-ответник и той следва
да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемия в
размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че няма
основания за намаляване на размера му, тъй като, предвид цената на иска,
вида, сложността и характера на спора и вложените процесуални усилия,
той представлява разумен баланс между нормите на Наредба №1 и
свободата на договаряне между представлявания и представителя.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 260046/26.01.2021г.
по гр.д. № 3261/20г. на СлРС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение-Север“ АД гр.Варна да заплати на
„Аглика“ АД гр.Твърдица, обл.Сливен направените разноски по делото в
размер на 1200 лв.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9