№ 20225
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110156585 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е с искова молба с вх. № 287304/13.10.2023 г. от ..., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление в ..., представлявано от С. А. К., против ..., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в ..., представлявано от Н. П. Х., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ
с искане да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 1872,55 лева, представляваща неплатена цена на стоки по договор за продажба,
съгласно описаните в исковата молба фактури, ведно със законната лихва от 02.06.2023 г. до
погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.08.2023 г. по ч.гр.д. № 30391/2023 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните се намират в трайни търговски
отношение по доставка на стоки, а именно: лепило за плочки, контактен грунд, подова
замазка, варово-циментова мазилка и др. Посочва се, че част от стоките били доставяне на
посочен от купувача адрес, а други, ответникът вземал директно от склада на ищеца.
Поддържа, че когато стоките се вземали от склада, купувачът плащал авансово, но за
продажбата на стоките, чийто незаплатен остатък се претендира в настоящото производство,
страните уговорили плащане по банков път. За извършената продажба на стоки, ищецът
твърди, че са издадени 9 броя фактури, ведно с протоколи към тях. Изложени са твърдения,
че във връзка със счетоводно приключване в началото на 2018 г., ищцовото дружество
поискало справка от ответника, в отговор на което на 16.01.2018 г., последният е потвърдил
8 бр. фактури, издадени през 2017 г. Поддържа, че до ответника е изпратена покана за
плащане, в отговор на която било обещано погасяване на задълженията в срок до 25.01.2021
г. Сочи се, че било изпратено и напомняне по имейл, тъй като освен задълженията от 2017 г.
в размер на 784,13 лева, които били признати, ответното дружество продължавало да
закупува стоки и така общото задължение достигнало размер от 1872,55 лева. Поддържа, че
през 2022 г. било отправено ново искане за справка-салдо за приключване на финансовата
2022 г., при която ищцовото дружество констатирало, че вземанията били отписани. Излага
твърдения, че с оглед предприетите действия давността за вземанията, възникнали през 2017
г., била многократно прекъсвана. По изложените съображения моли исковата претенция да
1
бъде уважена. Направено е искане сторените от ищеца разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Оспорва извършената доставка на стоки, както и че
същите са приети без забележка. Сочи, че между страните не е налице облигационно
правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
облигационно отношение, възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба
съдържание, по което е престирал – предал е стоките, предмет на продажбата, както и
размера на уговорената продажна цена. Във връзка с възражението за давност в тежест на
ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията до депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са настъпили факти, довели до спиране/
прекъсване на давностния срок.
За установяване сключването на договор за продажба на процесните стоки ищецът е
представил по делото като писмени доказателства Фактура № .../ ... г. на стойност 310,98
лева с вкл. ДДС с получател ответното дружество и положен подпис от страна на
получателя, ведно със спедиционна бележка за доставка на 25 броя флексово лепило,
предмет на фактурата, която също е подписана от представител на ответното дружество. От
представената по делото фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответника, в
качеството на получател, се установява продажбата на 10 броя лепило с фибри терафлекс на
обща стойност от 107,40 лева с вкл. ДДС. Видно от представената по делото фактура № .../
... г., подписана от представител на ответника, в качеството му на получател, е извършена
продажба на стоки – 15 броя лепило с фибри и 10 броя подобрено флексово лепило на обща
стойност от 285,49 лева с вкл. ДДС, като за извършената доставка е съставен и протокол за
предадени стоково-материални ценности № **********/ ... г., който не съдържа подпис за
клиент. От фактура № .../ ... г. се установява продажбата на 15 броя подобрено флексово
лепило на обща стойност от 186,59 лева с вкл. ДДС по поръчка на ответното дружество от
26.10.2017 г., като видно от подписаната от представител на ответника експедиционна
бележка № .../ ... г. стоките, предмет на фактурата са доставени на ответника. От фактура №
.../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, в качеството на получател, се
установява продажбата на 20 броя подобрено флексово лепило на обща стойност 248,78
лева с вкл. ДДС, като видно от протокол за предадени стоково-материални ценности № .../
... г. стоката е доставена на ответното дружество, за което свидетелства и поставеният
подпис на лицето, приело стоката от името на ответното дружество. От представената по
делото фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, се установява
продажбата на 1 брой дървен палет, 1 брой контактен и свързващ грунд, както и 40 броя
саморазливна подова замазка на обща стойност 656,99 лева с вкл. ДДС, като видно от
протокол за предаване № .../ ... г., подписан от представител на ответника, стоките, предмет
на продажбата са доставени. От представената по делото фактура № .../ ... г., подписана от
представител на ответното дружество, в качеството на получател, се установява продажбата
на 1 брой контактен и свързващ грунд на стойност 54,35 лева с вкл. ДДС, като видно от
Протокол № .../ ... г., надлежно подписан за клиента, стоката е доставена на ответното
дружество. От представената фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното
дружество, се установява продажбата на 1 брой контактен и свързващ грунд и 1 брой
саморазливаща подова замазка на обща стойност 87,25 лева, като от съпровождащия
протокол за предадени стоково-материални ценности № .../... г., надлежно подписан за
2
клиент, се установява, че стоката е приета от ответното дружество. Приета по делото е и
фактура № .../ ... г., подписана от представител на ответното дружество, видно от която е
извършена продажба на 1 брой варо-циментова хастарна мазилка и 1 брой подобрено
флексово лепило на обща стойност 16,62 лева с вкл. ДДС, като от Протокол № .../ ... г.,
подписан от представител на ответното дружество, се установява извършената доставка на
стоките. Представено по делото е и кредитно известие № .../ ... г. на стойност 81,91 лева.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че е налице
отправено от ищеца предложение за сключване на договор със съдържанието, посочено в
описаните документи. Приемането на стоките се установява от факта, че представените
протоколи, респ. експедиционни бележки, са подписани за получателя /ответника/, като
последният не е оспорил в срок представителната власт на лицата, положили подписите си.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ако се приеме, че разписките не са
подписани от лица, снабдени с представителна власт, за възникване на облигационни
отношения е необходимо да се установи осъществяването на фактическия състав на чл. 301
ТЗ – узнаване от търговеца за сключените без представителна власт сделки и липсата на
незабавно противопоставяне. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета
без възражения от страните, се установява, че процесните фактури са приети и осчетоводени
при ответника чрез включването им в справки-декларации и в дневника за покупки, както и
че е ползван данъчен кредит, като изключение прави единствено фактура № .../ ... г. на
стойност 87,25 лева. Въз основа на изложеното съдът приема, че към момента на
осчетоводяване на фактурите ответникът е узнал за сключените сделки. Не се твърди и
доказва незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. Ето защо съдът приема, че и
в такъв случай търговецът ще е потвърдил действията по сключване на сделките.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните валидно са възникнали
облигационни отношения по продажба с предмет – стоките, описани във фактурите. Фактът
на предаване на стоките се установява по категоричен начин – стоковите разписки са
подписани за ответника, както и предвид получаването на фактурите от страна на купувача
и осчетоводяването им, и ползването на данъчен кредит за резултата по фактурите.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчният кредит се приспада от данъчните задължения за
получени стоки. Ето защо осчетоводяването на фактурите, включването им в месечните
справки - декларации и ползването на данъчен кредит за резултата по тях съставлява
извънсъдебно признание за получаване на стоките. Фактът, че фактура № .../ ... г. не е
осчетоводена при ответника, не отменя задължението за заплащане на цената по нея,
доколкото по делото се установи надлежно с писмени документи, че фактурираната стока е
закупена и доставена на ответника, като последният я е приел без забележки. Съответно
съдът намира, че за ответника е възникнало задължение за плащане на цена в претендирания
размер.
Съществен по делото остава въпросът за погасяването на вземането по давност, който
се повдига с възражение от ответника. В тази връзка съдът намери следното. Процесните
вземания, произтичащи от договор за доставка на стоки се погасяват с петгодишна давност
съгласно чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата на падеж на всяко едно от вземанията,
съответно погасени по давност се явяват всички вземания с настъпил падеж преди
01.06.2018 г. /заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 01.06.2023
г./ От представените по делото фактури, се установява, че страните са уговорили
едномесечен срок за плащане по всяка от процесните фактури. С писмо потвърждение на л.
71 от делото от 16.01.2018 г., ответникът е признал, че към 31.12.2017 г. има задължения към
ищеца в общ размер на 1319,54 лева. Към писмото е приложен препис от аналитичен
регистър на ответника /л. 72 от делото/ с описани фактури, по които ответникът дължи
плащане, на обща стойност от 1319,54 лева, сред които попадат следните процесни фактури:
фактура № .../ ... г. на стойност 310,98 лева с дата на падеж 15.10.2017 г., фактура № .../ ... г.
на стойност 107,40 лева с дата на падеж 28.10.2017 г., фактура № .../ ... г. на стойност 285,49 с
3
дата на падеж 03.11.2017 г., фактура № .../ ... г. на стойност 186,59 лева с дата на падеж
30.11.2017г. и фактура № .../ ... г. на стойност 248,78 лева с дата на падеж 20.12.2017 г.
Общият размер на задълженията по тези фактури е 1139,24 лева.
С разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, като основание за прекъсване течението на
давността е посочено признаване на вземането от длъжника. В случая относно
горепосочените вземания на ищеца е направено признание за дължимостта им на 16.01.2018
г., с което давността за тях е прекъсната и е започнал да тече нов 5 – годишен срок, който е
изтекъл на 16.01.2023 г., т.е. преди депозиране на заявлението. Съдът намира като
неоснователно възражението на ищеца, че давността е прекъсната с потвърждаване от
страна на ответника на задължението си по горепосочените фактури с друг изричен
документ. В действителност, с писмо, изходящо от ответника /л. 78 от делото/ е посочено, че
според счетоводните записвания на ответното дружество към 31.12.2020 г. задълженията
към ... възлизат на 784,13 лева, но към писмото е приложена извадка от салда по контрагенти
на доставчик ... за 2020 г., в която горепосочените фактури не фигурират /констатация за
последното обстоятелство е направена и от ищеца в писмо до ответника на л. 68 от делото/.
Съответно сумата от 784,13 лева е формирана от задължения по други фактури, описани в
извадката. Т.е. липсва ново признание от ответника, с което давността за вземанията да бъде
прекъсната. Така, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е депозирано след 16.01.2023 г., вземанията на ищеца по горепосочените 5 фактури се
явяват погасени по давност, следователно недължими, като в тази част исковата претенция
следва да се отхвърли като неоснователна.
В останалата част над сумата от 1139,24 лева до пълния предявен размер от 1872,55
лева, а именно за сумата в размер на 733,31 лева, за която са издадени фактури № .../ ... г., №
.../ ... г., № .../ ... г., № .../ ... г. и кредитно известие № .../ ... г., исковата претенция се явява
доказана и основателна и следва да бъде уважена, като върху нея се дължи и законна лихва
за забава от 02.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски се следват
на двете страни. Ищецът е сторил в настоящото производство разноски в общ размер на
807,75 лева – действително заплатени адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и
държавна такса, от които с оглед уважената част от иска му се следват 316,32 лева. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 437,45 лева за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, като с оглед уважената част от иска, следва да му бъдат
присъдени до размера от 171,31 лева. Ответникът претендира разноски за исковото
производство в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
от които с оглед отхвърлената част от иска му се следват 365,03 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от С. А. К., срещу ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Н. П. Х., иск, че ... ДЪЛЖИ
на ... на правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 733,31 лева,
представляваща неплатена цена на доставени стоки по договор за продажба, съгласно
фактури №: № .../ ... г., № .../ ... г., № .../ ... г., № .../ ... г. и кредитно известие № .../ ... г., ведно
със законната лихва от 02.06.2023 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.08.2023 г. по ч. гр. д. 30391/2023 г.
по описа на СРС, 71 – ви състав,
4
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 1139,24 лева, представляваща разликата
над 733,31 лева до пълния предявен размер на претенцията от 1872,55 лева, съставляваща
неплатена цена на доставени стоки по договор за продажба, съгласно фактури №: № .../ ... г.,
фактура № .../ ... г., фактура № .../ ... г., фактура № .../ ... г. и фактура № .../ ... г., като погасена
по давност.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
316,32 лева – разноски в настоящото производство, и сумата 171,31 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
365,03 лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5