Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 18. 05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от младши съдия
Любомир Игнатов в. гр. д. № 13224 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Столичната община, адрес за призоваване град София, район „Искър“, бул. „*******(въззивник) чрез
процесуалния представител юрисконсулт Д.Ф.срещу решение № 1470, постановено на 03.
01. 2019 г. от Софийския районен съд, 27-и състав, по гр. д. № 2256 по описа на
Софийския районен съд за 2017 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
районният съд е отхвърлил иск с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността; уважил е частично иск по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите за имуществени вреди (неотстранени вреди в апартамент) до размера
399 лева и 96 стотинки от общо претендирания размер 2 000 лева; уважил е
изцяло иск по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) в размер на
400 лева за стойността на извършени ремонтни дейности; и е уважил изцяло иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди (стрес и
безпокойство) в размер на 5 000 лева.
Въззивникът обжалва
решението в частта, в която исковете
по чл. 49 ЗЗД са били уважени за съответните суми. Твърди, че в обжалваната
част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като нарушава материалния
закон, а освен това се наблюдават съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и решението е необосновано. Относно сумата в размер на 399 лева и 96
стотинки, представляваща стойността на неотстранените вреди в апартамента,
твърди, че искът е неоснователен и недоказан, а районният съд два пъти присъжда
имуществени вреди на ответната страна. Относно сумата в размер на 400 лева,
представляваща стойността на извършените ремонтни дейности, поддържа, че искът
е неоснователен, частичните ремонти не са били доказани по безспорен начин и не
става ясно дали същите са били необходими, неотложни. Относно сумата в размер
на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, заявява, че липсват противоправно поведение, пряка причинна връзка и
вина като елементи от фактическия състав, тъй като са били извършвани
многократни действия за отстраняване на теча и са извършени множество ремонтни
дейности. Оспорва наличието на доказателства за болки и страдания у
пострадалите. Твърди, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени
вреди не отговаря на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства
съобразно чл. 52 ЗЗД. Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в
първоинстанционното производство А.Б.С. с ЕГН ********** и А.С.С. с ЕГН **********,***,
и двамата със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „Н. и А.“ (въззиваеми)
чрез адвокат Н.А.. Твърдят, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно
и постановено при правилно приложение както на материалния, така и на
процесуалния закон. Поддържат, че обжалваното решение е постановено в
съответствие както със закона, така и със събраните по делото доказателства.
Относно сумата в размер на 399 лева и 96 стотинки заявяват, че тя е определена
на база на заключението по съдебно-техническата експертиза. Относно сумата в
размер на 400 лева поддържат, че съдебно-техническата експертиза е установила
извършването на ремонти на обща стойност 757 лева и 66 стотинки, като районният
съд е присъдил 400 лева единствено поради диспозитивното начало и размера на
претенцията им. Относно обезщетението за неимуществени вреди в размер на
5 000 лева заявяват, че Столичната община безспорно е виновна за
вредоносния резултат; препращат към писмената защита, в която подробно са
аргументирали наличието на противоправно поведение, вреди, вина и причинна
връзка; поддържат, че размерът на неимуществените вреди е бил доказан. Оспорват
районният съд да е допуснал процесуално нарушение, както и обжалваното решение
да е неправилно или необосновано. Искат от въззивния съд да отхвърли въззивната
жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт в законоустановения срок чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това
положение въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част приема
следното.
Районният съд
е бил сезиран с четири кумулативно съединени осъдителни иска. Предвид
твърденията на ищците за вредоносни действия на Столичната община по иска с
правно основание чл. 109 от Закона за собствеността (произнасянето по който не
е предмет на настоящата въззивна проверка), районният съд правилно е
квалифицирал останалите искове по чл. 49 ЗЗД. Фактическият състав на
претендираните права по чл. 49 ЗЗД обема следните елементи: 1. възлагане на
работа; 2. вредоносно поведение на лице, на което е била възложена работата
(действие или бездействие); 3. настъпили вреди в определен размер (в случая се
претендират имуществени и неимуществени вреди); 4. причинна връзка между
поведението и настъпването на вредите; 5. вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата; 6. вина на лицето, на което е била възложена
работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, поради което
вината на възложителя на работата (Столичната община) не е елемент от
правопораждащия фактически състав, следователно възражението на въззивника за
„вменяване на вина“ на Столичната община е неотносимо.
Страните не спорят и от представените пред
районния съд доказателства се установява, че през 1998 г. въззиваемите (ищците)
са придобили следния недвижим имот: апартамент № 18, находящ се в град София,
район „Искър“, ж. к. „*********Страните не спорят, че апартамент № 23 е
общинско жилище, намира се над жилището на въззиваемите (ищците) и е било
отдадено под наем от 2005 г. (настанителна заповед № 77-К-6/29. 03. 2005 г. на
кмета на Столичната община – район „Искър“ и договор за отдаване под наем от
01. 04. 2005 г.).
От експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза и от изслушването на вещото лице
се установява, че вследствие на течове (основно при канализационната връзка) от
апартамент № 23 са били причинени щети в апартамент № 18, изразяващи се в
подкожушена мазилка на тавана в банята и на част от плочките, подкожушена
мазилка в съседната на банята стая. Според вещото лице най-големите щети са в
коридора на апартамент № 18. Освен това вещото лице изразява мнение, че
предходните ремонти в апартамент № 23 не са били качествени, като плочките не
са били положени правилно, включително при свързването на канализационния канал
с вертикалния щранг. Констатирало е, че последният ремонт е изпълнен много
добре, защото от шест месеца няма теч. От експертното заключение се установява
също така, че стойността на извършените ремонтни дейности в апартамент № 18
възлиза общо на 757 лева и 66 стотинки, а стойността на неотстранените щети
(ремонтните дейности, които следва да се предприемат с оглед привеждането на
жилището в нормален вид) са в размер на общо 399 лева и 96 стотинки.
Експертното
заключение е било прието от районния съд без оспорвания от страните. Въззивният
съд приема, че първата инстанция правилно го е възприела като компетентно,
пълно и обосновано. При това положение чрез него се доказват пълно и главно
оспорените от въззивника елементи от фактическия състав на претенциите за
обезщетение на имуществени вреди. Осъществените от въззиваемите (ищците)
ремонтни дейности, изразяващи се в полагане на хидроизолация с полиуретанова
пяна, термографско изследване и водопроводни работи са били необходими и
неотложни с оглед запазването на апартамента и използването му по
предназначение (жилище).
На следващо
място въззивникът оспорва и присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд приема възраженията му за неоснователни. От данните по делото се
установява противоправно поведение, изразяващо се в съвкупност от действия и
бездействия на лица, на които Столичната община е възлагала извършването на
ремонтни дейности в апартамент № 23. Съгласно експертното заключение на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза и данните от изслушването му само
последният ремонт, извършен около шест месеца преди огледа на жилищата от
вещото лице, е бил достатъчно добре изпълнен. Пропускът да бъде изпълнен добър
ремонт преди това в съчетание с изпълнението на некачествени ремонти съставлява
увреждащо и противоправно поведение на лицата, на които Столичната община е
възложила съответната работа. Вината на въпросните лица на общо основание (чл.
45, ал. 2 ЗЗД) се предполага до доказването на противното, като в дадения
случай не са били представени доказателства за липсата на вина, а вината на
самата Столична община не е елемент от правопораждащия фактически състав.
Твърдените
неимуществени вреди от въззиваемите (ищците), изразяващи се в стрес и
притеснения, както и наличието на пряка причинна връзка между тях и
противоправното поведение се установява от свидетелските показания и писмените
доказателства по делото. Според свидетелката Т.К., педиатър на родените през
1996 г. тризнаци на въззиваемите (ищците), децата са страдали от бронхиална
астма, което съответства и на представените медицински документи (л. 72 - 78 от
делото на районния съд). Бронхиалната астма се обостря от влага и мухъл, а
според свидетелката честите и едновременни боледувания на трите деца са се
отразявали зле на въззиваемите (ищците). Следователно от свидетелските
показания се установява и наличието на причинна връзка между противоправното
поведение и стресът и притесненията, търпени от въззиваемите (ищците). Разпитът
на свидетел следва да се разграничава от съдебната експертиза. При разпита на
свидетел не се изискват специални знания за установяването на съответните
факти. Затова възражението на въззивника, че свидетелката Т.К.не е специалист,
е неоснователно. Съответните факти (претърпените вреди и пряката причинна
връзка) са успешно доказани чрез показанията ѝ макар и тя да не е
специалист, а педиатър и общопрактикуващ лекар.
На последно
място въззивният съд следва да разгледа възражението на въззивника относно
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя размера на това обезщетение по справедливост. Понятието
„справедливост“ съгласно задължителната съдебна практика не е абстрактно, а за
определянето му във всеки конкретен случай съдът следва да съобрази
разнообразни обективно съществуващи правнорелевантни обстоятелства (т. II от Постановление на Пленума на Върховния
съд № 4 от 1968 г.). В случая районният съд правилно е преценил, че течът в
жилището предизвиква притеснения в рамките на обичайната интензивност. Наред с
това е отчел, че въззиваемите (ищците) са изпитвали и притеснения с голяма
интензивност поради астматичните заболявания на трите им невръстни деца.
Съобразил е и дългия период, през който са траели притесненията. Отчел е също
така обстоятелството, че течът е бил отстранен от въззивника (ответника) след
многобройни оплаквания. Настоящият състав на въззивния съд споделя тези
съображения и приема присъдения от районния съд размер на неимуществените вреди
за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По изложените
съображения въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски. Предвид
изхода на делото и своевременно направената претенция за разноски, в полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени разноските за въззивното производство.
На л. 16 от в. гр. д. № 13224 по описа на Софийския градски съд за 2019 г. е
представена фактура, която въззивният съд приема, че обективира договор за
правна защита и съдействие между въззиваемия А.Б.С. и Адвокатско дружество „Н.
и А.“. Същевременно фактурата удостоверява заплащането на уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС. Столичната община е
пропуснала да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу адвокатското
възнаграждение във въззивното производство. При това положение адвокатското
възнаграждение трябва да бъде присъдено в пълен размер в полза на съответния
въззиваем.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1470, постановено на 03. 01. 2019 г. от Софийския районен съд, 27-и състав, по
гр. д. № 2256 по описа на Софийския районен съд за 2017 г. в обжалваната част, в която на основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите Столичната община е осъдена да заплати на А.Б.С., ЕГН
**********, и А.С.С., ЕГН **********, сумите от:
-
399 лева и 96 стотинки,
представляваща стойността на неотстранените вреди в собствения на ищците апартамент
№ *, находящ се в град София, район „Искър“, ж. к. „*******блок № *******, от
теч, произтичащ от повреда в собствения на ответника апартамент №*, находящ се
в град София, район „Искър“, ж. к. „*******блок № *******
-
400 лева, представляваща
стойността на извършени в апартамент № 18, находящ се в град София, район
„Искър“, ж. к. „*******блок № *******, ремонтни дейности преди предявяване на
исковата молба за отстраняване на вреди от теча от апартамент № 23, находящ се
в град София, район „Искър“, ж. к. „*******блок № *******
-
5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди – стрес и
безпокойство по повод на теча от апартамент № 23, находящ се в град София,
район „Искър“, ж. к. „*******блок №*******, в апартамент № 18, находящ се в
град София, район „Искър“, ж. к. „*******блок № *******;
-
ведно със законната лихва върху
тези суми от предявяването на исковата молба – 16. 01. 2017 г., до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс Столичната община, адрес за
призоваване град
София, район „Искър“, бул. „*******, да заплати в
полза на А.Б.С. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, сумата от 1 200 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.