№ 2451
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110102925 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от ****.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: с. ****, против ИЛ. СТ. ИЛ.,
ЕГН:**********, с адрес: с. ****, общ. **** и В. АТ. Н., ЕГН:**********, с
адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, ул. „****“ № 3 иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условия на
СОЛИДАРНОСТ, сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева /, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
причинено от извършено от двамата ответници спрямо ищеца престъпление,
изразяващи се в болки и страдания в следствие на нанесените му на
12.11.2019г. в с ****, обл. Варна леки телесни повреди по хулигански
подбуди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 07.03.2022г. до окончателното плащане на сумата
и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 645.13лв. /хиляда
шестстотин четиридесет и пет лева и тринадесет стотинки/ -
представляваща лихва за забава върху главницата от 7 000 лв. за периода от
датата на увреждането - 12.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба
в съда - 07.03.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 12.11.2019г. около 21.00 часа ищецът
Я.С. заедно с приятелката си ****, тяхна обща приятелка К**** и нейната
дъщеря, отишли на вечеря в ресторант „****“ в с. ****, обл. Варна. Твърди,
1
че заведението било почти празно, като само една маса била заета и на нея
седели двамата ответници. Ищецът и неговите придружители се настанили на
една от масите и си поръчали вечеря. По време на вечерята ищецът забелязал,
че двамата мъже ги наблюдават и си говорят нещо. След като се нахранили
Яшар и останалите платили сметката и станали да си ходят. Твърди, че на
излизане от заведението минавайки покрай масата, на която седели отв.И.И. и
В.Н., чули единият от тях да казва „Какво ме гледате, много ли съм красив?“.
Твърди, че същият станал от масата, с бърза крачка се приближил д о ищеца и
го ударил силно с глава в лицето. Ищецът политнал назад и паднал през
стъпалата на изхода на заведението. Въпреки болката, която изпитал ищецът
успял да се изправи на крака, но в същото това време усетил нов удар,
последван от още един и още един, ударите не спирали и ищецът паднал
отново на земята. Предпазвайки главата си с ръце, ищецът видял, че вече и
двамата ответници го налагат с юмруци и ритници по главата и тялото.
Твърди, че докато нанасяли с всичка сила удари по ищеца, отв.И. и Н. го
обиждали и псували. Твърди, че изгубил съзнание и малко след това
ответниците престанали да го бият и оставяйки го проснат на земята си
тръгнали. Твърди, че лежал безпомощно на земята, целият облян в кръв.
Твърди, че двете жени, с който бил ищеца се приближили уплашени до него и
след като той се съвзел, се опитали да го вдигнат на крака. Твърди, че
междувременно една от сервитьорките в заведението, която видяла побоя, се
обадила на 112 и сигнализирала за същия и четвърт час по - късно служители
на Четвърто РУ на ОД на МВР - Варна се отзовали на подадения сигнал,
разпитали лицата, които били на мястото на инцидента и казали на ищеца, че
във връзка със случилото се може да подаде жалба в прокуратурата.
Твърди, че на следващата сутрин посетил съдебен лекар в МБАЛ „****“
АД, който го прегледал обстойно и констатирал нанесените телесни
увреждания, а именно: контузия на главата, разкъсано - контузна рана, оток и
кръвонасядане по лигавицата на горната устна, кръвонасядане и оток по гърба
на носа, оток и кръвонасядане по клепачите на двете очи, оток и
кръвонасядане по върха на носа, кръвонасядане по лигавицата на долната
устна, оток и петнисто кръвонасядане по дясната ушна мида, травматичен
оток по лявата тилна окосмена област на главата, травматичен оток,
кръвонасядане и ожулване по лява хълбочна област, оток и кръвонасядане по
кожата под нокътното ложе на първи пръст на левия крак, които травматични
2
увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето на ищеца неопасно за живота. Предвид субективните оплаквания, на
ищеца била назначена рентгенография на долната челюст, резултата от която
е благоприятен за него, но въпреки това било необходимо известен период от
време да се възстанови от нанесените физически травми.
Твърди, че освен така нанесените му травматични увреждания, побоят,
който отв. И. и Н. нанесли на ищеца, оставил и своя психологичен и
емоционален отпечатък, който не бил отминал и до днес. Твърди, че преживял
силен емоционален стрес довел до кошмари, отказ да излиза навън с
приятели, непрекъсната бдителност за хората около него. След случилото се,
ищецът силно ограничил социалните си контакти, станал напрегнат и
тревожен.
Твърди, че във връзка с извършеното от отв. И.И. и В.Н. престъпление е
било образувано ДП № 3010/2020г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР -
гр. Варна, заведено и под № 14867/2019г. по описа на Районна Прокуратура -
Варна. Обвинителният акт е бил внесен във Районен съд - Варна, по който е
било образувано НОХД № 3363/2021г. по описа на XV състав. Наказателното
производство срещу И.И. е приключило с Решение № 1078/13.12.2021г., с
което същият е признат за виновен, че на 12.11.2019г в с ****, обл. Варна,
действайки в съучастие със съизвършителя В. АТ. Н. по хулигански подбуди
е причинил леки телесни повреди на ****. и на осн. чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК
във вр. с чл. 78а ал. 1 от НК подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Решението е
влязло в законна сила на 30.12.2021г. По отношение на втория ответник
производството по НОХД № 3363/2021г. е приключило споразумение,
одобрено от друг състав на наказателния съд /ВРС, 37 състав/, съгласно което
В. АТ. Н. е признат за виновен за описаното по горе престъпление и му е
наложено наказание „пробация“ със съответните пробационни мерки.
Споразумението е влязло в законна сила на 15.11.2021г. Прием, че за него е
налице интерес да претендира да бъде определено обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и
страдания в следствие на подробно описаните по-горе телесни увреждания,
както и за причиненият му силен емоционален и психологичен стрес. Твърди,
че до настоящия момент не му е изплатено обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в следствие на
3
непозволено увреждане, извършено от двамата ответници.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците, чрез
процесуален представител депозират писмен отговор. Считат предявения иск
за допустим, но завишен като размер. Не се оспорват изнесените фактически
твърдения, но се релевират доводи за съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Решение № 1078 от 13.12.2021 г. и Протокол № 465
от 15.11.2021 г. по ТОФС № 3363/21 г. по описа на ВРС, 15 състав,
медицинско удостоверение № 1196/2019 г. издадено от МБАЛ “****“ АД,
резултат от образно изследване от 14.11.2019 г. издадено от МБАЛ „****“
ЕАД, медицинско направление от 14.11.2019 г. издадено от клиника по ЛЧХ,
медицинско направление от 13.11.2019 г. издадено от клиника по ЛЧХ, ел.
изчислени на лихви, изисканото НОХД № 3363/2021 г. по описа на ВРС, 15
състав.
Представено по делото е медицинско удостоверение № 1196, издадено
на 13.11.2019 г. д-р **** – лекар в Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ
„****" АД, в което се посочва, че при извършения на 13.11.2019 г. преглед на
****. е установено, че е налице контузия на главата, разкъсно - контузна рана
по лигавицата на горната устна, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулвания в описаните области. Установено е, че горния клепач на дясното
око и долния клепач на лявото око са оточни и с кръвонасядания, както и
централната част на носа областта на върха. Посочва се, че по лигавицата на
долната устна има червеникаво кръвонасядане с диаметър около 13-14 мм,
оток на дясна ушна мида и кожата зад нея и оток с диаметър около 3 см по
лявата тилна окосмена област на главата. Съдебният медик е вписал
наличието на червеникаво кръвонасядане с размери 6/3 см по лява хълбочна
област, както и оток и червеникаво ожулване в областта, оток и
кръвонасядане по кожата под нокътното ложе на първи пръст на левия крак,
които травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето на ищеца неопасно за живота. Лицето, извършило
прегледа приема, че описаните травматични увреждания са в резултат на
4
удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят д абъдат получени в
указаните време и начин.
Приложен към исковата молба е резултат от образно изследване,
проведено на 14.11.2019 г. от доц. ****, лекар в МБАЛ „****“ ЕАД.
Посочено е, че е проведено нативно и постконтрастно скениране, което
изключва травматични увреди на скенираните костни структури и показва
двустранен хроничен максилуран синуит.
Приложено към делото е НОХД № 3363/2021г. по описа на Районен съд
– Варна, по което е одобрено Споразумение за решавана на делото и
прекратяване на наказателното производство по делото, обективирано в
протокол от проведено на 15.11.2021г. съдебно заседание по отношение на
ответника В. АТ. Н.. Установява се, че същият се признава за виновен в
извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като причинил на ищеца лека телесна повреда,
обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота в
съучастие с другия ответник по делото. Производството по наказателното
делото не е прекратено по отношение на ИЛ. СТ. ИЛ., то съдът е признал
същия за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.
чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно, че на 12.11.2019 г., действайки
в съучастие като съизвършител с другия ответник В. АТ. Н., по хулигански
подбуди причинил на ищеца лека телесна повреда, обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като е посочено, че е
освободен от наказателна отговорност, на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във
връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказания
глоба в размер на 1 000 лв.
По делото е прието заключение по назначената по искане на ищеца
съдебно – медицинска експертиза на в.л. д-р Д.Д.. В заключението си,
базирано на представената по делото медицинска документация и проведения
клиничен преглед, вещото лице приема, че на 12.11.2019 г. ****. е получил
разкъсно-контузна рана по лицето, кръвонасядания по лицето, травматичен
оток в областта на лицето, контузия в областта на централните горни резци,
травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясната ушна мида,
травматичен оток по окосмената част на главата, лявата хълбочна област,
кръвонасядане в лявата хълбочна област, контузия в областта на лявата
5
долночелюстна става.
Съдебният лекар приема, че описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като биха могли да
бъдат получени при удари с юмруци, ритници и други, реализирани в
посочените области. В своята съвкупност описаните травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Вещото лице посочва, че травматични увреждания от този вид
отзвучават в рамките на 2-3 седмици, като през този период е налице
главоболие, намалена работоспособност, болки при дъвчене.
В тази връзва експертът излага, че не са налице данни за възникнали
усложнение и че към настоящия момент възстановителни процес е
приключил.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Кремена Лефтерова ****
и Ники Станков Станков.
В показанията си св. ****, живееща на семейни начала с ищеца, заявява,
че присъствала на инцидента на 12.11.2019 г. в ресторант „****“ в с. ****,
заедно с още две жени. Споделя, че на излизане от заведението двама мъже
започнали да ги питат защо ги гледат. По-високият от двамата станал,
запътил се към ищеца сякаш ще му казва нещо и започнал да го удря и рита,
след което и другият се включил. Излага, че с ищеца не познават
нападателите. Посочва, че една от сервитьорките извикала полиция, а
нападателите избягали. Лечението в резултат на инцидента протекло много
тежко, като на ищеца му били нужни около три седмици за физическото му
възстановяване, но и към настоящия момент свидетелката посочва, че не се
възстановил психически и почти не излизат, а ако излизат, винаги са
придружавани от приятели.
Св. Станков /без родство и дела със страните/ излага, че се видял с
ищеца в деня, следващ побоя. Същия бил доста натъртен и стресиран, а в
допълнение и спрял да ходи на работа за около месец, месец и половина,
доколкото физически не е имал възможност, с оглед натъртените му ребра.
След процесното събитие ищецът спрял да излиза по заведения.
По искане на ответника бяха разпитани свидетелите ****.
В показанията си св. **** /без родство и дела със страните/ заявява, че е
управител на ресторант „****“ в с. ****, като не е бил пряк свидетел на
6
инцидента. Не помни в ресторанта да е имало други хора освен ответниците,
нито дали на място се е отзовал екип на полицията или линейка.
Св. **** /без родство и дела със страните/ заявява, че е получил
обаждане за спречкване между страните по спора в ресторант „****“, но
когато пристигнал на мястото, там бил само ищецът с 2-3 жени и чакал
полицията, като последният твърдял, че е бил нападнат от двама души.
Споделя, че по ищеца не е видял да има следи от инцидент и същият стоял
нормално до дошлите полицаи и разговарял с тях. След това органите на реда
му казали да потърси Васил и го открил в дома му.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл
елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са:
противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между
тях и вина у причинителя. Докато доказването на първите три предпоставки
за успешното провеждане на този иск е поставено в тежест на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на вина се предполага –
въведено е като оборима презумпция на ал. 2 на същата разпоредба.
Следва да се посочи, че в настоящата хипотеза влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, по смисъла на
чл. 300 ГПК. Задължителната сила на присъдата се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието.
Съгласно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г.
по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат
за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете
на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за
гражданския съд.
С влязло в сила Решение № 1078 от 13.12.2021 г. по НОХД № 3363 по
описа на Районен съд – Варна за 2021 г., ответникът ИЛ. СТ. ИЛ. е признат за
виновен за извършено по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20,
7
ал. 2 от НК престъпление, а именно, че на 12.11.2019 г., действайки в
съучастие като съизвършител с другия ответник В. АТ. Н., по хулигански
подбуди причинил на ищеца лека телесна повреда, обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Освободен е от наказателна
отговорност, като му е наложена глоба в размер на 1 000 лв.
Производството по НОХД № 3363/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 37 състав, е прекратено доколкото е сключено споразумение с
ответника В. АТ. Н.. Същият се признал за виновен в извършването на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, действайки в съучастие като съизвършител с ИЛ. СТ. ИЛ., причинил на
ищеца лека телесна повреда, обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Следователно в случая със задължителна за настоящия съдебен състав
сила се установява виновно и противоправно поведение на ответниците. С
оглед предвиденото в чл. 300 ГПК, доразвито в цитираното тълкувателно
решение, съдът намира за доказана претенцията по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В
настоящата хипотеза спорен се явява въпросът за размера на дължимото се на
ищеца обезщетение за причинените му от противоправното поведение на
ответниците неимуществени вреди.
Съгласно предвиденото в чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост, по арг. от чл. 52 ЗЗД и ТР №
3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС при съобразяване със
степента на търпените от ищеца болки и страдания, както и тяхната
продължителност.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на
ОСГК на ВКС/. В т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС са определени критериите за понятието "справедливост" при определяне
на паричния еквивалент на моралните вреди, като включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
8
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в
мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както
релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения
размер. Справедливото обезщетяване, което изисква чл. 52 ЗЗД, означава
съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи
критерии – пострадалото лице следва, както изисква законът, да бъде
обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен
случай /решение № 111/17.03.2014г. по г.д. № 4207/13г., ІV ГО на ВКС/, вкл.
с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно
по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото
обвинение.
Съдът намира, че в настоящия случай безспорно се установяват
търпените от ищеца болки и страдания в размера, в който се претендират.
Вещото лице подробно е изложило в изготвеното по делото заключение,
което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено и обосновано,
редицата наранявания, които ищецът е получил са в резултат на побоя,
осъществен от ответниците. В проведеното открито съдебно заседание,
експертът разяснява, че получените увреждания са вследствие на множество
нанесени удари в областта на главата, лицето, дясната ушна мида, лявата
хълбочна област и първи пръст на левия крак.
Свидетелите, водени от ищеца, чийто показния съдът намира за
непротиворечащи си и последователни, навеждат на извода, че не само
ищецът физически не е можел да работи за повече от един месец, а като
последица от инцидента, същият спрял да излиза. Свидетелите посочват, че
ищцовата страна много тежко преживяла случилото се.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за съпричиняване,
настоящата инстанция намира, че такова не се установи. Липсват такива
данни по приложеното по делото НОХД № 3363/2021г. по описа на Районен
съд – Варна. От свидетелските показания на изслушаните свидетели за
ответната страна не се установи по никакъв начин действително да е налице
провокация от ищеца, довела до осъществения побой.
Съдът, като съобрази получени от ищеца наранявания, периода, в който
същия не е могъл да осъществява упражняваната от него дейност, както и
9
това, че в към настоящия момент е налице страх при излизане, намира, че за
справедливо следва да бъде определено именно претендираното от него
обезщетение в пълен размер от 7 000 лв.
Исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва следва да
бъде уважена отново в цялост, доколкото разпоредбата на чл. 84, ал. 4 от
същия закон предвижда, че при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. такава се дължи от датата на
деликта, като на ищеца се присъди сумата от 1 645.13лв. за периода от датата
на увреждането - 12.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда
- 07.03.2022г.
Доколкото искът за заплащане на главница е уважен, то върху същата
следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.03.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, като законова последица от уважаването на претенцията.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца
направените от него разноски по делото. По делото е представен Договор за
правна помощ между ищеца и адв. Г.И., в който е обективирано, че
представителството по делото е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА, а именно на материално затруднено лице, то следва ответниците да
бъдат осъден да заплатят на процесуалния представител на ищеца дължимото
се адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер от 762,26 лв.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на такси
и разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на съда дължимата
държавна такса в общ размер от 345,81 лв. (280 лв. за иска по чл. 45 ЗЗД и
65,81 лв. за претенцията по чл. 86 ЗЗД), както и заплатената от бюджета на
съда сума в размер на 300 лв. за депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. ИЛ., ЕГН:**********, с адрес: с. ****, общ. **** и
В. АТ. Н., ЕГН:**********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, ул. „****“
№ 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ****., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: с. ****, сумата от 7 000 лева (седем хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, причинено от извършено от двамата ответници спрямо ищеца
престъпление, изразяващи се в болки и страдания вследствие на нанесените
му на 12.11.2019г. в с ****, обл. Варна леки телесни повреди по хулигански
подбуди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда - 07.03.2022г. до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 45 от ЗЗД, както и сумата от 1 645.13 лева /хиляда
шестстотин четиридесет и пет лева и тринадесет стотинки/ -
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от датата на
увреждането - 12.11.2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда -
07.03.2022г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. ИЛ., ЕГН:**********, с адрес: с. ****, общ. **** и
В. АТ. Н., ЕГН:**********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, ул. „****“
№ 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на адвокат Г.И., вписан в АК-Варна,
съдебен адрес: гр. Варна, ул. “Панайот Волов“ № 18, ет. 1, офис 1, сумата от
762,26 лева /седемсторин шестдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/,
представвяща дължимо адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. ИЛ., ЕГН:**********, с адрес: с. ****, общ. **** и
В. АТ. Н., ЕГН:**********, с адрес: с. ****, общ. ****, обл. Варна, ул. „****“
№ 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на Варненски районен съд, по
съответната сметка на съда, сумата 645,81 лева /шестстотин четиридесет и
пет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща общия размер на
държавните такси и разноските по делото за тази инстанция, дължими на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12