РЕШЕНИЕ
№ 1466
гр. Велико Търново, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110100144 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
кредит ****по който ответникът **** е кредитор, а ищецът-кредитополучател. Ищецът
твърди ,че договорът за кредит е за сумата 5000 лв., при ГЛП 23,33% и ГПР 49,66%., като
сочи ,че договора е с първа падежна дата 24.05.2023г и следвало да върне кредита на 18
погасителни вноски. Общият размер на кредита е 6750лв. Сочи се, че кредитът се
обезпечава с поръчителство съгласно чл.5 от договора, за което се заплаща възнаграждение в
размер на 5050лв.. Излагат се твърдения, че на 19.09.2023г. между ищецът и ответното
дружество е сключен договор за предоставяне на финансови услуги/заем/ от разстояние
№1288246 за сумата 800лв., със срок на заема 45 дни, считано от превеждане на сумата, при
ГЛП 40,96% и ГПР 49,93%. Съгласно чл.5 от договора същият се обезпечава с
поръчителство. На 20.11.2023г. между ищецът и ответното дружество е сключен договор за
предоставяне на кредит №1303134 за сумата 1000лв., със срок на кредита 12 месеца, при
ГЛП 23% и ГПР 49,11%. Съгласно чл.5 от договора същият се обезпечава с поръчителство.
Ищецът счита горепосочените три договора за кредит за недействителни, при неспазване
изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 и чл.12 от ЗПК. Счита ,че клаузата на чл.5 от
договорите е нищожна по съображения изложени в исковата молба. Ищецът заявява ,че
трите договора за кредит са недействителни на основание чл.22 от ЗПК и при това
положение кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита,а всичко платено
над сумата за главница е платено без основание. Ищецът заявява, че и трите договора за
кредит са погасени предсрочно. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да му
заплати сумата 410 лв. като платена без основание по договор за кредит
№1256327/24.04.2023г; сумата 424лв., като платена без основание по договор за заем
№1288246/19.09.2023г. и сумата 230лв., като платени без основание по договор за кредит
№1303134/20.11.2023г., ведно със законната лихва, върху главниците, считано от подаване на
исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договорите за кредит, но
1
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договорите и твърди, че сочените от
ищеца клаузи от договорите са действителни и не противоречат на изискванията на закона.
Заявява, че поръчителството не е задължително условие за сключване на договора за кредит
и потребителят сам избира обезпечението. Твърди ,че договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна.Твърди ,че разходът за
гаранцията не се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 24.04.2023г. между ищеца А. С. К. и ответника ****е сключен договор за
потребителски кредит №1256327, по силата на който кредитодателят «**** предоставя на
ищеца кредит в размер на 5000 лв., при ГПР 49,66% и ГЛП 23,33%. Погасяването на кредита
се извършва на 18 погасителни вноски, като падежа на първата вноска е 24.05.2023г.
Съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от *****, в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита. Уговорено е, че кредитополучателят дължи
заплащането на възнаграждение на дружеството гарант в общ размер 5050лв., на месечни
вноски за срока на действие на договора.
На 19.09.2023г. между ищеца А. С. К. и ответника **** е сключен договор за
потребителски кредит №1288246, по силата на който кредитодателят **** предоставя на
ищеца кредит в размер на 800 лв., при ГПР 49,93% и ГЛП 40,96%. Погасяването на кредита
се извършва за срок 45 дни, считано от датата на превеждане на сумата, падежна дата
03.11.2023г.
Съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от **** в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита. Уговорено е, че кредитополучателят дължи
заплащането на възнаграждение на дружеството гарант в общ размер 240,13лв., на месечни
вноски за срока на действие на договора.
На 20.11.2023г. между ищеца А. С. К. и ответника «***** е сключен договор за
потребителски кредит №1303134, по силата на който кредитодателят «**** предоставя на
ищеца кредит в размер на 1000 лв., при ГПР 49,11% и ГЛП 23%. Погасяването на кредита се
извършва на 12 погасителни вноски.
Съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от ****, в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на кредита. Уговорено е, че кредитополучателят дължи
заплащането на възнаграждение на дружеството гарант в общ размер 950лв., на месечни
вноски за срока на действие на договора.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по договор за потребителски кредит от 24.04.2023г. е договорена сума за
връщане в размер на 7560, 06лв., в т.ч. погасена главница 5000лв. и погасена лихва в размер
на 640,51лв., платена такса напомнително писмо-180лв., платена гаранция 1689,55лв.,
2
платена такса предсрочно погасяване-50лв. По договор за кредит от 19.09.2023г. е
договорена сума за връщане 1224лв., в т.ч. погасена главница 800лв., погасена лихва
40,96лв., платена такса напомнително писмо 40лв., платена гаранция 343,04лв. По договор
за потребителски кредит от 20.11.2023г. е договорена сума за връщане в размер на
1636,60лв., в т.ч. погасена главница 1000лв., погасена лихва 107,13лв., платена такса
напомнително писмо-120лв. и платена гаранция 404,46лв. и такса предсрочно погасяване
5лв. Според вещото лице, ако при изчисляване на размера наГПР по договор за кредит от
24.04.2023г се прибави възнаграждението за поръчителство се изчислява ГПР на стойност
256,02. Ако към ГПР по договор за кредит от 19.09.2023г. се прибави възнаграждението за
поръчителство в размер на 240,13лв. се изчислява ГПР на стойност 13090,39. Размерът на
ГПР по договор за кредит от 20.11.2023г, ако при изчисляването му се прибави
възнаграждението за поръчителство в размер на 950лв., се изчислява стойност 459,12.
С протоколно определение от 03.10.2025г. съдът, по искане на ищеца е допуснал
измение на предявените искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД, както следва: по договор № 1256327 от
24.04.2023 г. искът да се счита предявен за сумата 2560,06 лв.; по договор № 1303134 от
20.11.2023 г. искът да се счита предявен за сумата 636,60 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1256327 от 24.04.2023г. по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 5000лв.,
като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва
на 18 вноски, в размер по погасителен план, като падежът на първата вноска е 24.05.2023г.
Между страните е сключен и договор за потребителски кредит №1288246 от 19.09.2023г., по
силата на който кредитодателят **** предоставя на ищеца кредит в размер на 800 лв., като
погасяването на кредита се извършва за срок 45 дни, считано от датата на превеждане на
сумата, падежна дата 03.11.2023г. Не е спорно, че между страните по делото е сключен и
договор за потребителски кредит №1303134 от 20.11.2023г., по силата на който
кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., като погасяването на
кредита се извършва на 12 погасителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
3
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
В процесните договори за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от
49.66 %; респ. по втория договор-49, 93%, а по третия договор- 49,11%, но този размер на
практика не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва съществена част
от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен
с ***което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК .
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая възнаграждението в полза на
поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по този договор. Съдът приема, че уговореното възнаграждение по договора
за поръчителство представлява разход по договора за кредит, който е следвало да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като индикатор за общото
оскъпяване на кредита – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съобразно императивната
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал.
5 ЗПК. Видно от назначената по делото експертиза, вещото лице е посочило размера на ГПР
в случай, че възнаграждението за поръчителство бъде включено при изчисляване на ГПР и с
посочените стойности надвишава максимума, визиран в закона. Съдът намира, че е налице
включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в
отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради
което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това
води до недействителност на процесните договори за кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК.
В случая, предвид на това, че съдът приема, че процесните договори за кредит са
недействителни на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договор за
потребителски кредит от 24.04.2023г. ищецът е платил по сметка на ответника сумата в
размер на 7560,06 лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 5000 лв.,
сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на 2560,06 лв.Същата се явява платена без
основание. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и
доказана в пълния претендиран след изменението на иска размер от 2560,06 лв.
4
Върху главницата от 2560,06 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба/10.01.2025г./ до окончателното изплащане.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договор за
потребителски кредит от 19.09.2023г. ищецът е платил по сметка на ответника сумата в
размер на 1224 лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 800 лв., сумата
която е надвнесена от ищеца възлиза на 424 лв.Същата се явява платена без основание.
Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана в
пълния претендиран размер от 424 лв.
Върху главницата от 424 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба/10.01.2025г./ до окончателното изплащане.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договор
за потребителски кредит от 20.11.2023г. ищецът е платил по сметка на ответника сумата в
размер на 1636,60 лв. След като се приспадне сумата за дължимата главница от 1000 лв.,
сумата която е надвнесена от ищеца възлиза на 636,60 лв.Същата се явява платена без
основание. Исковата претенция по иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и
доказана в пълния претендиран след изменението на иска размер от 636,60 лв.
Върху главницата от 636,60 лв. следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба/10.01.2025г./ до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направните по делото разноски за държавна такса в размер на 202,40лв. и
300лв. за възнаграждение за вещо лице.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. Ц. Д.-ВТАК адвокатско възнаграждение в размер
на 900лв. за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство по
предявените искове в настоящото производство.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не
следва да се присъждат разноски в полза на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********* ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес
г**** сумата в размер на 2560,06 лв./две хиляди петстотин и шестдесет лева и шест
стотинки/, представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски
кредит №1256327 от 24.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба /10.01.2025г./ до окончателното изплащане.
5
ОСЪЖДА *****ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес
***** сумата в размер на 424 лв./четиристотин двадесет и четири лева/, представляваща
извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит №1288246 от
19.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба /10.01.2025г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ***** ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ****
сумата в размер на 636,60 лв./шестстоин тридесет и шест лева и шестдесет стотинки/,
представляваща извършено без основание плащане по Договор за потребителски кредит
№1303134 от 20.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба /10.01.2025г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА *****да заплати на А. С. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ****
сумата общо 502,40 лв. /петстотин и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща
разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „********** да заплати на адв. Ц. С. Д. – ВТАК, с адрес г******, сумата
в размер на 900 лв./деветстотин лева/, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6