РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАЛИН С. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН С. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20202120104614 по описа за 2020 година
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4614 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковe по чл.200, ал.1 от КТ, вр. с чл.55, ал.1 от КСО и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-
вени от Я. З. К. против “Бургасбус“ ЕООД.
Ищцата твърди, че е работила при ответника – на длъжност “чистач производствени
помещения” по трудов договор № 6/09.01.2020г., със срок на действие до 13.07.2020г., пре-
кратен със Заповед № 137/15.07.2020г. на управителя на дружеството. Твърди и че по вре-ме
на трудовото правоотношение, на 19.01.2020г., е претърпяла трудова злополука, а имен-но –
при изпълнение на трудовите си задължения, на Автогара “Запад“, гр.Бургас, при сли-зането
от автобуса, който е почиствала, е стъпила накриво, паднала е на земята и е получи-ла
счупване на метатарзална кост на десния крак. Откарана е била със специализиран ме-
дицински автомобил в “УМБАЛ – Бургас“ АД, където е била приета за лечение. На 20.01.
2020г. тя е била оперирана, като в крака й е бил поставен канюларен винт Ф4.5. Изписана е
била на 23.01. Злополуката е била декларирана от работодателя като трудова, съответно –
приета за такава – по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, с Разпореждане от 03.02.2020г. на ТП
на НОИ – гр.Бургас. Сочи и че в резултат на същата е претърпяла, а и продължава да търпи
физически болки и душевни страдания; временната й нетрудоспособност е била повече от 5
месеца; получила е посттравматичен синдром, изразяващ се в настъпили неврози; накуц-ва с
десния крак; изпитва затруднения при придвижване пеш и при извършване на по-ин-
тензивни движения, въпреки че ползва ортопедични обувки, както и при отглеждане на де-
тето си. Предвид това, иска от Съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за пре-
търпени неимуществени вреди в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.01.2020г. до окончателното плащане. Претендира заплащане и на такива за имущест-
1
вените вреди, както следва: 17.40 лв. – потребителска такса по чл.37, ал.2 от ЗЗО ведно със
законната лихва от 09.01.2020г. до окончателното плащане; 312 лв. – за закупуване на ка-
нюларен винт Ф4.5; 75 лв. – за закупуване на постоперативна обувка и 140.60 лв. – за заку-
пуването на медикаменти /инжекции/ и прилагането им. Иска присъждане на деловодните
разноски.
Ответникът оспорва исковете. За този, за имуществените вреди, сочи, че ищцата не е
представила в дружеството доказателства за направени разходи съгласно действащия КТД,
поради което сумите не са й били изплатени. По отношение на иска за неимуществените
вреди, твърди, че на ищцата е проведен инструктаж във връзка с безопасността на труда на
13.01.2020г., а трудовата злополука е настъпила поради допуснато от нейна страна невни-
мание – под формата на груба небрежност. Направено е възражение за съпричиняване на
вредите по чл.201, ал.2 от КТ. Иска намаляване на претендираното обезщетение, включи-
телно и след приспадане на получено обезщетение от общественото осигуряване, както и на
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка на работниците и слу-
жителите. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 09.01.2020г. страните са сключили Трудов договор с № 6, със срок на действие до
13.07.2020г., по силата на който ищцата е постъпил на работа в ответното дружество, като
“чистач производствени помещения”.
На 19.01.2020г., при изпълнение на трудовите си задължения – на Автогара “Запад“,
град Бургас, при слизането от автобуса, който е почиствала, К. е стъпила накриво, паднала е
на земята и е получила травма на десния крак.
Откарана е била със специализиран медицински автомобил в “УМБАЛ – Бургас“ АД,
където е била приета за лечение.
От представената с исковата молба медицинска документация и епикриза, както и от
заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че при процесния инцидент на 19.01.
2020г. ищцата е получила счупване на пета метатарзална кост на дясното ходило /фрактура
на Джоунс – появява се в областта на средната част на стъпалото (горната част на костта),
към глезена от основата на малкия пръст/. На 20.01.2020г. К. е оперирана в ООТ при
УМБАЛ Бургас, като й е бил поставена МО – канюларен винт Ф4.5. Изписана е на 23.
01.2020г. Имобилизацията е за 45 дни, а постепенното натоварване при такъв вид фрактура е
след два месеца. Оздравителният процес може да продължи три до четири месеца. Счуп-
ването е свързано с продължителни болки и страдания, както и неудобства при придвижва-
не, обичайни за подобни травми. На 18.08.2020г. е установен синовит и тендосиновит. Към
момента функцията на крайника е възстановена. Дясното стъпало е с непълна екстензия и
флексия – понякога /при натоварване с продължително ходене, при продължително стоене
права, при носене на обувки без ортопедични стелки/ се проявяват болки в ставата и стъпа-
лото.
На ищцата са издавани болнични листове за времето до 21.06.2020г., след което тя се е
върнала на работа.
Със Заповед № 137 от 15.07.2020г. на управителя на ответното дружество трудовото
правоотношение между страните е прекратено, на основание чл.71, ал.1 от КТ.
От показанията на свидетеля Д. П, се установява, че след като ищцата е паднала от
автобуса присъстващи на мястото възрастни хора са й помогнали да се изправи, а той,
2
заедно с колега, й е помогнал да се придвижи до стаята на кондукторите. Там е изча-кала
пристигането на екип на ”Бърза помощ”. Свидетелят сочи, също така, че К. е изпитвала
много силна болка, което е личало от изражението на лицето й.
От показанията на свидетелката А. И, се установява, че ищцата е имала силни болки от
травмата на десния крак за период от около три месеца. Не е могла да стъпва и да ходи сама.
Придвижвала се е с лек автомобил. През месец октомври 2020г. К. е за-почнала работа в
обект на ”Макдоналдс” в МОЛ ”Плаза”, гр.Бургас. Свидетелката сочи, че ищцата не може да
работи повече от пет-шест часа на ден, тъй като трябва да стои права, а от това започва да я
боли кракът.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява и че ищцата е
заплатила сумите: 17.40 лв. – потребителска такса по чл.37, ал.2 от ЗЗО, 312 лв. – за заку-
пуване на канюларен винт Ф4.5 и 75 лв. – за закупуване на постоперативна обувка, а впос-
ледствие – в хода на съдебното производство, още 140.60 лв. – за медикаменти /инжекции/ и
прилагането им, които разходи не се спори между страните, че са направени във връзка с
лечението на процесната травма.
Въз основа на декларация на работодателя – вх.№ 5101-02-8 от 23.01.2020г., с
Разпо-реждане от 03.02.2020г. на ТП на НОИ, гр.Б злополуката е била приета за трудова по
чл.55, ал.1 от КСО.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вредите от трудовата злополука, които са причинили
временна неработоспособност на работника/служителя, работодателят отговаря
имущест-вено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има ви-на за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване – ал.3. Т. е. фактическият състав за възникване
на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя,
има-ща по същество обективен характер включва следните кумулативни предпоставки: 1.
нали-чие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител, 2. трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на
трудовото правоот-ношение и причинила телесното увреждане, 3. неимуществена и/или
имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице, и 4. причинна връзка между
трудовата злополука и пре-търпените вреди.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на
09.01.2020г. между страните е възникнало трудово правоотношение, както и че по време на
същото, на 19.01.2020г., ищцата е претърпяла злополука, която има характер на трудова по
смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Установява се и наличието на причинени вследствие на
същата неимуществени вреди – претърпени от К. болки и страдания, съответно – причинно-
следствената връзка между тях.
При това положение следва да се приеме, че искът се явява доказан по своето основа-
ние. Размерът на дължимото обезщетение, пък, следва да бъде определен, съобразно разпо-
редбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
Установява се по делото, че непосредствено след настъпване на процесния инцидент
ищцата е изпитала много силни болки. Претърпяла е оперативна интервенция, при която й е
поставен канюларен винт Ф4.5. Около три месеца тя не е могла да се придвижва сама и е
изпитвала интензивни болки. Впоследствие, на 18.08.2020г. е установено наличието на си-
новит и тендосиновит /амбулаторен лист на л.77/, което е наложило прилагане на медика-
3
менти /инжекции/. Една година след инцидента, функцията на крайника е възстановена, но
дясното стъпало е с непълна екстензия и флексия – понякога, при натоварване с продължи-
телно ходене, стоене права и носене на обувки без ортопедични стелки, се проявяват бол-ки,
което препятства ищцата да полага труд повече от пет-шест часа на ден. Същите, спо-ред
вещото лице по СМЕ, постепенно ще отшумяват.
Предвид горното, следва да се приеме, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищцата физически и психически дискомфорт /болки и страдания/ като продължителност и
интензитет, би било такова – от 10 000 лв. До този размер искът следва да бъде уважен, като
за разликата до 18 000 лв. – като неоснователен, следва да се отхвърли.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал надлежни доказател-
ства ищцата да е проявила груба небрежност при настъпване на трудовата злополука – ка-
сае се за неволно стъпване накриво при слизане от автобуса, който тя е почиствала, поради
което възражението му по чл.201, ал.2 от КТ – за намаляване на дължимото обезщетение, е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението за приспадане на сумата от 1 965.78 лв., представля-
ваща изплатени на ищцата от НОИ обезщетения за временна неработоспособност, тъй като
претенцията касае обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а не за имуществени
такива – пропуснати ползи в размер на неполучени трудови възнаграждения.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на деликта до окончателното й
изплащане. За времето от 09. до 18.01.2020г. претенцията следва да се отхвърли.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата и обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди – разходи, свързани с лечението на травмата, как-то
следва: 17.40 лв. – потребителска такса по чл.37, ал.2 от ЗЗО, 312 лв. – за закупуване на
канюларен винт Ф4.5, 75 лв. – за закупуване на постоперативна обувка и 140.60 лв. – за ме-
дикаменти /инжекции/ и прилагането им, общо 545 лв.
Ищцата е претендирала законната лихва само върху първата от тях, като такава след-ва
да й бъде присъдена от датата на деликта до окончателното плащане.
Ответникът е признал исковете за имуществените вреди, но сочи, че не е дал повод за
завеждането им – твърди, че ищцата не е представила в дружеството разходооправдателни
документи, съобразно изискванията на действащия КТД, поради което счита, че не дължи
разноски по тях. Възражението му по чл.78, ал.2 от ГПК, обаче, е неоснователно, тъй като до
момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция той не й
е заплатил дължимите суми, въпреки че вече разполага с копия от съответните факту-ри и
касови бонове.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 454.89 лв. – направе-ни
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете, а по сметка на РС Бургас – ДТ в размер на 450 лв. и 50 лв. за СМЕ.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – 64.71 лв. за СМЕ и 431.38
лв. платено адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Бургасбус“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Б, ул.”, представлявано от П. Д. Д. – управител, да заплати на Я. З. К., с ЕГН: **********,
съдебен адрес: гр.Б, ул. ” сумата 10 000 лева, пред-ставляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на пета метатарзална кост на
дясното ходило, причинени при трудова злополу-ка, настъпила на 19.01.2020г. на Автогара
“Запад“, гр.Б, при изпълнение на трудовите й задължения, ведно със законната лихва,
считано от 19.01.2020г. до окончателното пла-щане, като за разликата до пълния предявен
размер от 18 000 лв., както и за законната лих-ва върху главницата за времето от 09. до
18.01.2020г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Бургасбус“ ЕООД да заплати на Я. З. К. сумата от об-що 545 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди при същата
трудова злополука, в това число: 17.40 лв. – потребителска такса по чл.37, ал.2 от ЗЗО, 312
лв. – за закупуване на канюларен винт Ф4.5, 75 лв. – за закупуване на постопе-ративна
обувка и 140.60 лв. – за медикаменти /инжекции/ и прилагането им, ведно със за-конната
лихва върху сумата 17.40 лв., начиная от 19.01.2020г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията по отношение на мораторната лихва за периода от 09. до 18.
01.2020г., като неоснователна.
ОСЪЖДА “Бургасбус“ ЕООД да заплати на Я. З. К. сумата 454.89 лв. платено
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас сумата от общо 500 лв. за ДТ и СМЕ.
ОСЪЖДА Я. З. К. да заплати на “Бургасбус“ ЕООД направените по делото разноски
– 64.71 лв. за СМЕ и 431.38 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/п/ Калин Кунчев
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: З.М._______________________
5