№ 2465
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110129698 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на .........., с която срещу ИВ. М. АТ. са
предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.198 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Твърди, че съгласно тези общи условия за процесния период 18.06.2020 г. –
01.10.2020 г. е доставил на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в обект: апартамент № 2, находящ се в гр. ..............., а последният не е
заплатил дължимата цена. Счита, че има вземане към ответника за сумата 1 247, 93 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода 18.06.2020 г. – 01.10.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, и сумата от 15, 08 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 19.07.2020 г. – 01.10.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3200/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването
на процесните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ИВ. М.
АТ., с който оспорва исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление от 20.01.2021 г. .......... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ИВ. М. АТ. за сумата от 1 247, 93 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги за периода 18.06.2020 г. – 01.10.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК в
съда
1
до
окончателното изплащане, и сумата от 15, 08 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 19.07.2020 г. – 01.10.2020 г.
С разпореждане от 28.01.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил на заявителя и разноски в размер на сумата от 25, 26 лв.
държавна таса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника ИВ. М. АТ., с който
оспорва дължимостта на вземанията.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Безспорно е между страните обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния имот.
Представени са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение
№ ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна експертиза,
изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че процесният имот е водоснабден, като титуляр на партидата за имота е ИВ. М.
АТ.. Предоставените ВиК услуги са отчитани по водомери с номера ............. Установява се
от заключението на експертизата, че за исковия период са издадени фактури, както следва:
фактура от 18.06.2020 г. за сумата от 1 240, 86 лв., фактура от 01.07.2020 г. за сумата от 8, 30
лв., фактура от 03.08.2020 г. за сумата от 8, 30 лв. и фактура от 01.09.2020 г. на стойност 5,54
лв. Установява се от заключението на експертизата, че фактурата от 18.06.2020 г. на
стойност 1 240, 86 лв. касае вземания за периода 22.05.2015 г. – 26.05.2020 г. Вещите лица са
уточнили по реда на чл.200, ал.2 ГПК в проведеното открито съдебно заседание, че с
посочената фактура задълженията за този предходен период са били префактурирани от
стария на новия титуляр на партидата.
Констатирано е извършено на 15.07.2020 г. плащане на задължение за исковия
период в размер на 8, 30 лв.
Представените от ответника разписка от 14.08.2018 г. за сумата от 60, 83 лв., разписка
от 11.12.2018 г. за сумата от 16, 38 лв., разписка от 11.05.2019 г. за сумата от 18, 60 лв.,
вноска бележка от 27.07.2020 г. за сумата от 163, 56 лв. с посочено основание – суми по
фактури за периода 01.03.2019 г. – 02.03.2020 г., разписка от 11.03.2020 г. за сумата от 263,
56 лв. с посочено основание – фактури за периода 01.03.2019 г. – 02.03.2020 г., касаят
плащане на задължения извън исковия период, поради което не са относими към спорния
предмет. Представеният фискален бон за сумата от 12, 76 лв. касае плащане по фактура,
стойността по която не се претендира от ищеца, видно от заключението на експертизата.
Представена е разписка от 15.07.2020 г. за заплащане на сумата от 8, 30 лв. с
посочено основание – фактура № **********/01.07.2020 г., която попада в исковия период и
което плащане е констатирано и от заключението на експертизата.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу
която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
2
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Между страните не е спорно, че през исковия период ответникът има качеството
собственик на процесния имот, който е водоснабден, от което произтича и качеството му на
потребител на ВиК услуги.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
През исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени
от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., представени по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неравноправност на клаузи в
Общите условия на ищцовото дружество.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били обвързани
от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на
водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в
съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да
е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил различни условия,
респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено
споразумение.
За установяване доставянето на питейна вода в обем, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, по делото е изготвена комплексна съдебна счетоводно-
техническа и счетоводна експертиза, чието заключение следва да се кредитира като
компетентно и обективно дадено. От същото се потвърждава, че имотът е водоснабден,
което обстоятелство не е и спорно между страните. Предоставените ВиК услуги са отчитани
по водомери с номера ............. Установи се от заключението на експертизата, че за исковия
период са издадени фактури, както следва: фактура от 18.06.2020 г. за сумата от 1 240, 86
3
лв., фактура от 01.07.2020 г. за сумата от 8, 30 лв., фактура от 03.08.2020 г. за сумата от 8, 30
лв. и фактура от 01.09.2020 г. на стойност 5,54 лв., както и че фактурата от 18.06.2020 г. на
стойност 1 240, 86 лв. касае вземания за периода 22.05.2015 г. – 26.05.2020 г.,
префактурирани с тази фактура от стария на новия титуляр на партидата. Те обаче касаят
период на потребление извън исковия, с оглед на което не са предмет на настоящото
производство.
Предвид изложеното, стойността на предоставените ВиК услуги за исковия период
възлиза на сумата от 22, 14 лв., формиран от вземанията по фактура от 01.07.2020 г. за
сумата от 8, 30 лв., фактура от 03.08.2020 г. за сумата от 8, 30 лв. и фактура от 01.09.2020 г.
на стойност 5,54 лв. От тях погасена чрез плащане е сумата от 8, 30 лв. по фактурата от
01.07.2020 г., с оглед на което неизплатеният остатък възлиза на 13, 84 лв.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на
понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт
– неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените
количества вода съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., като размерът на плащанията е
определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с
изтичането на 3-годишна погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Настоящият иск се счита предявен на датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.01.2021 г. по арг. от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което погасени по давност се
явяват вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 20.01.2018 г., каквито в случая не
се претендират предвид заявения исков период, с оглед на което възражението е
неоснователно.
Задължението за заплащане на доставената питейна вода е парично и за периода на
своята забава потребителят дължи обезщетение за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като в случая претенцията се явява
установена по основание. Вземането по фактурата от 01.07.2020 г. е погасено преди
изтичане на този срок, с оглед на което за него ответникът не е в забава. Мораторната лихва
върху главница е дължима за периода от 03.09.2020 г. (деня, следващ падежа на първата
фактура от исковия период, по отношение на която ответникът е в забава, издадена на
03.08.2020 г.) до 01.10.2020 г. и е в размер на 0, 07 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
С оглед изложеното искът за главницата следва да се уважи за сумата от 13, 84 лв., а
над тази сума до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен. Искът за
мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 0, 07 лв. за периода 03.09.2020 г. –
01.10.2020 г., а над тази сума до пълния предявен размер и за периода 19.07.2020 г. –
4
02.09.2020 г. – да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 0,
83 лв. разноски за заповедното и сумата от 5, 90 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на сумата от 296, 67 лв.
разноски за исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение (от общо
претендираните 300 лв.), съобразно отхвърлената част от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като е същото е в
минимално предвидения размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените .........., ЕИК ......, срещу ИВ. М.
АТ., ЕГН ********** искове, че ИВ. М. АТ., ЕГН ********** дължи на .........., ЕИК ......, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ, сумата от 13, 84
лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода 18.06.2020 г. – 01.10.2020 г. за имот –
апартамент № 2, находящ се в гр. ..............., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.01.2021 г. до окончателното изплащане, и на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 0, 07 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 03.09.2020 г. – 01.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3200/2021 г. на СРС, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 13, 84 лв. до пълния предявен размер
от 1 247, 93 лв. и иска за мораторна лихва за сумата над 0, 07 лв. до пълния предявен размер
от 15, 08 лв. и за периода 19.07.2020 г. – 02.09.2020 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ИВ. М. АТ., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ......, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 0, 83 лв. разноски за заповедното и 5, 90 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ...... да заплати на ИВ. М. АТ., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 296, 67 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5