№ 5222
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20221110204584 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. Х., ЕГН: ********** против
наказателно постановление № 22-4332-020148/05.10.2021 г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез А. П. излага твърдения, че съставеният акт е
незаконосъобразен. Аргументира се с липсата на мотиви относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН в съдържанието му, което обосновавало
извод за противоречие със закона. Претендира отмяната му, както и разноски
за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, същият не се явява, не се представлява.
Предварително представено е писмено становище от процесуалния му
представител адв. П.. В същото са изложени аналогични на посочените в
1
жалната аргументи. Допълнено е, че нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
имала абстрактен характер – посочвала повече от една алтернатива, а
административнонаказващият орган не бил уточнил на коя се е позовал.
Претендира разноски в размер на 300,00 лева.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не с
епредставлява. Не излага аргументи във връзка с посоченото в жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2021г. около 16:56 часа в гр. София, жалбоподателят Д. Х. Х.
управлявал собствения си лек автомобил марка „**************“, модел „---
-“ с рег. № ******, по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул.
„Република“ към бул. „Ломско шосе“ без поставен обезопасителен колан при
наличие на такова оборудване на автомобила.
Автомобилът, управляван от жалбоподателя бил спрян за извършване
на полицейска проверка от свидетеля А.с К. и колегата му Стилиян
Симеонов – младши автоконтрольори в СДВР – ОПП, които на същата дата
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение.
Водачът не представил при поискване контролен талона към СУМПС.
За констатираните нарушения св. К. съставил срещу жалбоподателя Д.
Х. акт за установяване на административно нарушение бл. №
524524/20.09.2021г. в присъствието на нарушителя и му го връчен лично.
Последният след като се запознал със съдържанието на акта, го подписал без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано
възражение.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неосноватено било издадено и обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-020148/05.10.2021 г., издадено от началник сектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което при идентичност на описанието
на нарушението и правната му квалификация жалбоподателят е санкциониран
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП с налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137 а,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с налагане на
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на
2
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 23.03.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН–АУАН бл. № 524524/20.09.2021 г., справка/картон
на водача, заповед № 8121–К– 13318/28.10.2019 година и Заповед № 8121-
з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи; както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът се доверява на изложеното от свидетеля К., който е съствил акта
за установяване на административните нарушения, в качеството му на
очевидец на извършване на нарушението и възприема показанията му като
обективни и достоверни. В разпита си пред съда, свидетелят потвърди, че той
е съставил акта и описаната в него фактическа обстановка отговаря на
действителната такава и може да бъде потвърдена от колегата му Стилиян
Симеонов, с който са били екип и е възприел лично извършването на
нарушението, поради което и в съставения АУАН е посочен като свидетел
при установяване на нарушението.
С оглед на гореизложеното, възприетата от съда и описана фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
показанията на свидетеля А. К. и приобщените писмени доказателства, не
беше оборена от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, респ.
електронен фиш, т. е. дали правилно са приложени както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
3
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
наказателното постановление е издадено от компетентния за това
административен орган, в предвидените в ЗАНН срокове, при съблюдаване на
процесуалните правила и материалния закон ЗДвП. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,
като са посочени всички елементи от състава му, както и съответстващата
правна квалификация. На следващо място, съдът намира, че са спазени
изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, като е налице съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Ето
защо, съдът приема, че в хода на административнонаказателната процедура
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на административно-наказаното лице и да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
По същество на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е категорична, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, като в ал. 2 законът изрично
посочва кои лица могат да не използват колани. В случая по делото от
показанията на свидетеля К., който е възприел лично действията на
жалбоподателя безспорно се установява, че водачът е управлявал МПС без
обезопасителен колан, като последният не попада в кръга от лица на които
закона дава право да не използват такъв при движение с МПС, поради което и
съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно, поради което и следва да
се потвърди. В обстоятелствената част на двата административни акта –
АУАН и НП с достатъчна яснота е описано МПС, управлявано от
жалбоподателя, както и фактът, че същото е било оборудвано с
4
обезопасителен колан, от където може да се изведе и задължението му като
водач на МПС да използва обезопасителен колан по време на движение на
автомобила.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на
вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването им. Правилно наказващият орган е наложил
санкция на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, визираща
ангажирането на отговорността на водач на МПС за гореописаното
нарушение и тъй като наложеното за това нарушение административно
наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, съдът е
лишен от възможност да го ревизира.
Във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН, а същи с оглед
единствения изложен в жалбата аргументи следва да се посочи, че според
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания.
Отделно от това, извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид, а от
приложената справка/картон на водача е видно, че жалбоподателят има и
предходни налагани санкции по ЗДвП, което го характеризира като личност с
повишена степента на обществена опасност. Очевидно е, че оказаната до
момента административно наказателна репресия спрямо него не е изиграла
очаквания възпиращ и превъзпитателен ефект.
За нарушението на чл. 100, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачите на МПС
са длъжни да носят в себе си СУМПС и контролен талон към него.
Доколкото редовно съставените АУАН имат доказателствена сила, до
установяване на противното и в съдебно заседание не се събраха
доказателства в обратната насока, съдът приема, че нарушението е доказано
от обективна и субективна страна по отношение на обстоятелството, че
жалбоподателят не е представил на контролните органи контролен талон към
СУМПС. Последното е изрично посочено в съдържанието на АУАН, а също и
на НП, поради което и неконкретизирането на предложението на цитираната
5
разпоредба от закона не представлява по никакъв начин ограничение на
правото на защита на накзаното лице. Предвид посочено, жалбоподателят
правилно е санкциониран за посоченото нарушение, доколкото е имал
задължението да носи в себе си и при необходимост да представи пред
контролните органи контролен талон към СУМПС, което не е сторил.
Наказващият орагн правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като е наложил санкция в определения от закона
размер, поради което не са налице основания за ревизиране на нейния размер.
Констатираното нарушение не се отличават с по-ниска степен на обществена
опасност от другите такива от същия вид, поради което и съдът и в този
случай не намира основание за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
По посочените съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден
в цялост.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
020148/05.10.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на Д. Х. Х., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6