Р Е Ш Е Н И Е № 83
гр. Сливен, 10.04.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря
Ваня Фърчанова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 30 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба А.Д.М. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-6510-000011/01.11.2022 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, с която по
отношение на А.Д.М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т.2, б.“м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство БМВ
320 Д с рег.№ ******** за срок от 3 месеца, а именно за 90 дни.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения, както на
материалния, така и на процесуалния закон. Счита, че същата е неоснователна.
Твърди, че не е извършил посоченото нарушение, като липсвали доказателства за
осъществяването му. Алтернативно счита, че е извършил нарушението, но били
налице условия деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай. Заявява,
че оспорва компетентността на лицето издало АУАН. Моли съда да задължи ОД на
МВР да представи заповед за актосъставителя. Моли
съда да отмени обжалваната заповед.
В съдебно заседание, лично и чрез адв. М.Д. поддържа жалбата. Моли да се постанови решение, с
което да се отмени ПАМ като незаконосъобразна. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът по
оспорването- Началник сектро „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Сливен в писмено становище, счита жалбата за неоснователна.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 22-6510-000011/01.11.2022 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен по отношение
на А.Д.М. е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от
движение на моторно превозно средство БМВ 320 Д с рег.№ ******** за срок от 3
месеца, а именно за 90 дни, на основание чл. 171, т.
2, б. "м" от ЗДвП.
Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 28.10.2022
г. около 15.24 ч. автомобила на М. - БМВ 320Д с peг.
№ ******** се е движил по ул. „Г.С. Раковска", като непосредствено след
пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Макгахан (до V-СУ) подава рязко газ, задните
двигателни колела губят частично сцепление и превъртат, задната част на
автомобила първоначално се отклонява надясно,след това преплъзвайки
задната част се отклонява наляво като частично заема втората лента за
движение,отново променя посоката, като задната част поднася надясно като
автомобила е между двете ленти по средата на осовата
линия, с което създава р. и н. о. за останалите участници в движението. За така
установеното нарушение е съставен АУАН №
АД 130207 от 01.11.2022 г. за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Като писмени
доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административна
преписка, изпратена от органа с писмо рег. № 804000-1581/06.02.2023 г. от сектор
ПП при ОДМВР Сливен.
От показанията на
разпитания по делото свидетел В. Д. М. става ясно, че с А. били излезли да се поразкарат,
като тръгнали от пазара към „Двата аслана“, и близо
до „Двата аслана“ колата поднесла и се хлъзнала,
защото гумите били износени, освен това блокажите на колата имали проблем. И
преди това така се било случвало. Не било з. движението. След няколко дни А. му
се обадил и му казал, че са го снимали как е поднесла колата.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитания свидетел.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед
за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 се
налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. Директорът на ОДМВР
– Сливен (служебно известна на съда) на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. 5 от заповедта е посочен
Началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР - Сливен.
Съгласно чл. 171, ал.
1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед
съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2
на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира
позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за прилагане на принудителната административна мярка. В
разпоредителната част на ПАМ като правно основание е посочена разпоредбата на
чл. 171, т.
2, б. "м" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговора на описаната фактическа обстановка, поради което не може
да се сподели тезата на жалбоподателя за липса на данни по отношение на
елементи от фактическия състав.
Съдът намира, че
при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.
Неоснователно е
позоваването на М., че не е извършил нарушението. Съгласно чл. 104б, т.
2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка по
чл. 171, т.
2, б. "м" от ЗДвП временно спиране от движение за срок три
месеца на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или
предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От събраните по делото доказателства потвърждават, че водачът
извършвайки демонстративна маневра изразяваща се в умишлено форсиране на
двигателя, приплъзване на задвижващите колела и поднасяне
в ляво и дясно по посока на движението, като преднамерено извежда МПС извън
контрол, с което създава о. за останалите участници в движението. По същество
от показанията на водения от оспорващия свидетел не се установява различна
фактическа обстановка, а именно поднасянето и завъртането на автомобила.
Оспорва се, че това не е з. движението. От приложения видеоклип ясно се вижда,
че действия на водача са били у. - видимо с цел д., както и наличието на други
участници в движението.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2 б.“м“ ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН, поради което съдът намира, че в случая са налице кумулативно
предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ на основание
чл. 171, т. 2,
б. "м" ЗДвП, а именно ползването на пътя за други цели,
освен превоз на хора и товари.
Заповедта е
издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел. С оспорената
заповед административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт. Целта на законодателя е да
осигури безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. С процесната ПАМ, не се цели санкциониране на
нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен
резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване на пътнотранспортните произшествия.
При издаването на
заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл.
6, ал. 1 АПК. Срокът на мярката, определен от административният орган, е в
рамките на визирания в нормата на чл. 171, т.
2, б. "м" от ЗДвП, поради което съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с
материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на
движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въз основа на
изложените съображения съдът приема, че Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 22-6510-000011/01.11.2022 г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен е валидна и законосъобразна,
включително и в частта й относно определения срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото е неоснователно искането за
разноски на оспорващия. В полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани, тъй като такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-6510-000011/01.11.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: