Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260331 / 05.07.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седми юни през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2820 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.415 ал.1 т.3 и ал.4 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „****” № **, представлявана от
изпълнителните директори В. А. Г. и А. Ч. Д.; против М.М.Н. с ЕГН **********,***;
и с настоящ адрес ***.
Ищецът твърди, че по негово заявление от 31.07.2020 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК било образувано производство по ч.гр.д.
№ 1924/2020 г. на ХРС, по което на 28.10.2020 г. с разпореждане №
4192/28.10.2020 г. съдът отхвърлил заявлението му. С разпореждане от 29.10.2020
г. съдът указал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, ищецът
може да предяви осъдителен иск. На 12.03.2019 г. ищецът сключил договор за
потребителски кредит № ********** с ответника. Кредитодателят изпълнил
изискването на чл.11 ал.1 т.7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки
общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл.7 от
договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), вр. т.1 от
същата разпоредба, определен бил общ размер на потребителския кредит от 495
лв., като към същия размер била прибавена и еднократна такса за оценка на риска
в размер на 59,40 лв. Съгласно чл.7 т.2.1 от договора, кредиторът превеждал
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
потребителя, за заплащане на продажната й цена. Видно от декларацията на
страница 9 от договора, кредитополучателят получил стоката, респ. тя му била
предадена физически. Еднократната такса за оценка на риска, включена в общия
размер на дълга, в размер на 59,40 лв., съгласно чл.7 т.1 от договора, можела
да бъде финансирана от кредитора и възстановена от потребителя с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план, в зависимост от изявеното му
желание в искането - декларация за потребителски кредит (приложение 3). Видно
от чл.6 от искането - декларация, потребителят декларирал съгласието си
еднократната такса да бъде финансирана от ищеца и възстановена от него с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план по договора. Общото крайно
задължение на ответника, съгласно чл.10 от договора, възлизало на 584,10 лв.,
която сума била разсрочена на 12 погасителни месечни вноски, от които 11 вноски
по 48,68 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 48,62 лв.
Уговореното между страните възнаграждение се състояло от договорна лихва (чл.9
ал.1 и ал.2 от договора) в размер на 9,75 % от остатъчния размер на главницата
по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение,
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща
2 компонента: главница и договорна лихва. Предвид обстоятелството, че към
момента на завеждане на настоящия иск договорът не е падежирал, исковата молба
следвало да се приеме като уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост
на задължението по процесния договор. Към датата на изготвянето на исковата
молба (29.11.2020 г.), задължението на ответника към ищеца било в размер на
338,23 лв. (329,89 лв. главница и 8,34 лв. договорна лихва). Отделно от това,
съгласно чл.9 ал.4 от договора, ответникът дължал и обезщетение за забава
(лихва за просрочие), което към 14.07.2020 г. било в размер на 32,18 лв.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да му заплати дължимата по процесния договор сума в общ размер
от 370,41 лв., включваща както следва: 329,89 лв. главница, 8,34 лв. договорна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2020 г., 32,18 лв. обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на настоящия иск до окончателното
изплащане на задължението; както и направените по делото разноски. Ищецът иска
гледане на делото и в негово отсъствие, както и постановяване на решение при
условията на чл.237 или чл.238 от ГПК, в случай че са налице предпоставките за
това. Тези си искания той поддържа в допълнителни писмени становища по делото,
в които уточнява претенциите си, а именно, че търсената сума от 329,89 лв. за
главница включвала 294,54 лв. за финансираната стока и 35,35 лв. за
непогасената такса оценка на риска, търсената сума от 8,34 лв. за договорна
лихва включвала 7,47 лв. върху финансираната стока и 0,87 лв. върху
непогасената такса оценка на риска, и търсената сума от 32,18 лв. обезщетение
за забава включвало 28,73 лв. върху финансираната стока и 3,45 лв.
върху непогасената такса оценка на риска. С тези уточнения бе докладвано делото
в открито съдебно заседание, в което ищецът не изпраща свой процесуален
представител.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание той се яви
лично, като призна предявения иск изцяло. Действително дължал претендираните
суми, но поради финансови затруднения не бил в състояние, да ги заплати.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за
постановяване на решение при признание на иска, но за част от исковата
претенция, предвид следните съображения:
Ответникът призна изцяло предявения против него иск, а ищецът
в исковата си молба и в допълнителни писмени молби поиска произнасяне на съда
при условията на чл.237 от ГПК. Ето защо, са налице положителните процесуални
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, що се отнася до
следните суми: 294,54 лв. главница за финансираната стока и договорна лихва върху
нея за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2020 г. в размер на 7,47 лв. В тази
част не са налице и визираните от закона пречки за постановяване на такова
решение по чл.237 ал.3 от ГПК, а именно -
признатото от ответника право не
противоречи на закона или на добрите нрави; и не е признато право, с което ответникът
не може да се разпорежда. Същевременно, признанието на иска не може да бъде
оттеглено, на основание чл.237 ал.4 от ГПК. Предвид изложеното, предявеният иск в посочената му част следва да се уважи, съобразно признанието на иска.
Що се отнася до търсеното обезщетение за забава върху
тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 14.07.2020 г. в размер на 28,73
лв., не са налице предпоставките по чл.237 ал.3 т.1 от ГПК, предвид на което за
това вземане съдът не постановява неприсъствено решение. Това е така, доколкото
тази претенция противоречи на закона, а именно – на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Според тази норма,
до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките,
включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или
трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може
да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален
поради неизпълнение. Ето защо, в случая обезщетение за забава върху главницата
от 294,54 лв. ще е дължимо само за периода от 15.09.2019 г. до 13.03.2020 г.,
което на основание чл.162 от ГПК и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
съдът изчислява в размер на 14,81 лв. До този размер и за посочения период този
акцесорен иск следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер и
период - за периода от 15.09.2019 г. до 14.07.2020 г. в размер на 28,73 лв.,
като неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на иска в останалата му част – не са налице
предпоставките по чл.237 ал.3 т.1 от ГПК. Ищецът претендира, ответникът да бъде
осъден, да му заплати и 35,35 лв. главница за непогасената такса оценка на
риска, договорна лихва върху нея за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2020 г. в
размер на 0,87 лв. и обезщетение за забава върху същата за периода от
15.09.2019 г. до 14.07.2020 г. в размер на 3,45 лв. Вземането се основава на сключен
между ищеца, като кредитор, и ответника, като кредитополучател и потребител, договор
за потребителски кредит № ********** от 12.03.2019 г., включващ клауза за такса оценка на риска в размер
на 59,40 лв. /чл.7.1/. По делото обаче не се установи, ищецът да е направил
разходи именно в предварително уговорения размер на таксата. Но дори и да е
направил такива, вземането за такса за оценка на риска противоречи пряко на чл.
10а ал. 2 от ЗПК, която норма забранява, кредиторът да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, каквато
несъмнено представлява оценката на риска. Същевременно, според чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, уговарянето на бъдещи
разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, и въвеждането
на отделна такса за оценка на риска несъмнено придава на клаузата неустоечен характер
- обезщетителна неустойка за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл, а не за неполучена договорена престация.
По отношение на тази клауза, налице е и хипотезата на чл.21 ал.1 от ЗПК –
същата е нищожна, т.к. има за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон. Нищожните клаузи не пораждат задължения за страните по договора, предвид
на което и на недоказаността на извършени разходи именно в търсения размер
- ответникът не дължи суми за такса оценка
на риска, както и акцесорни плащания върху тази главница. Затова в тази част искът
следва да се отхвърли, като относно обезщетението за забава и върху тази
главница важат гореизложените съображения относно приложението на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците. В този смисъл и по идентични
казуси, са определение № 1365/02.10.2020 г. по в.ч.гр. дело № 764/2020 г. на
ХОС и определение № 1366/ 02.10.2020 г. по в.ч.гр.дело № 758/ 2020 г. на ХОС.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Въпреки частично уважения
иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в
общ размер на 300 лв., включващи направените както в заповедното от 25 лв. за
държавна такса 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, така и в настоящото
производство от 125 лв. за държавна такса 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение; доколкото същите представляват минимално дължимите и не следва
да бъдат намалявани от съда, според отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.Н. с ЕГН **********,***; и с настоящ адрес ***; ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „*****” № ****, представляван от
изпълнителните директори В. А. Г. и А. Ч. Д.; сума в общ размер от 316,82 лв., включваща както следва:
- 294,54 лв. главница за финансираната стока;
- 7,47 лв. договорна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2020 г. върху
главницата за финансираната стока; и
- 14,81 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 13.03.2020 г. върху
същата главница;
дължими по сключен помежду им на 12.03.2019 г. договор за потребителски
кредит № **********; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на иска на 30.11.2020 г. до
окончателното изплащане; както и направените по делото разноски в размер на 300 лв.; като искът в останалата му
част до пълния предявен общ размер от 370,41 лв., включващ и разликата между
уважената част от обезщетението за забава до пълния му предявен размер и период
- 28,73 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 14.07.2020 г.; както и исковете за 35,35
лв. главница за непогасена такса оценка на риска, договорна лихва върху нея за
периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2020 г. в размер на 0,87 лв. и обезщетение за
забава върху същата за периода от 15.09.2019 г. до 14.07.2020 г. в размер на
3,45 лв.; ОТХВЪРЛЯ;
за които суми е постановено
разпореждане № 4170/ 07.10.2020 г. в производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 1924/2020 г. на ХРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните, като на ищеца – на ел.поща от л.38, като
му се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.