Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 04.03.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Даниела А. и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 91 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството по т.д. № 91/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263557/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която А.З.Д. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Я.Д. от САК, е предявила срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния близък Б.Р.Н. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 27.09.2018 год. около 22.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 42 + 800 км /посока от гр. София към гр. Пловдив/ по вина на Н.Р.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ, със застрахователна полица № 61749287 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.03.2018 год. до 26.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

            Производството по т.д. № 92/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263558/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която З.К.А. ***, с ЕГН ********** е предявила срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на живелия с нея на съпружески начала Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

            Производството по т.д. № 93/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263559/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която Д.Б.Н. ***, с ЕГН **********  е предявил срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на баща му Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

            Производството по т.д. № 94/2021 год. на СОС е образувано по исковата молба вх. № 263560/26.04.2021 год. по описа на СОС, с която Р.Д.Н. ***, с ЕГН ********** е предявила срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина й Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

С определение от 27.04.2021 год. на осн. чл.213 от ГПК четирите дела са съединени служебно за общо разглеждане, като производството по делото е продължило като т.д. № 91/2021 год. на СОС.

            Претендират се и направените по делото разноски.

            С исковите молби се твърди, че на 27.09.2018 год. около 22.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 42 + 800 км, в посока от гр. С. към гр. П. се е движил лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ, управляван от Н.Р.К., който при нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, предизвикал ПТП, като блъснал намиращия се в средна пътна лента пешеходец Бисер Розин Н., който в резултат на удара е починал на място.

Твърди се, че местопроизшествието било посетено от дежурен КПД-ГПА-СПП при ОДМВР София, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 201/2018-102Б-1038/28.09.2018 год. По случая било образувано ДП № 83/2018 год. по описа на ОДМВР София, пр.пр. № 2823/2018 год. по описа на Софийска окръжна прокуратура, неприключило до настоящия момент.

Твърди се, че причина за пътнотранспортното произшествие са били единствено неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който при управлението на МПС е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че същият е управлявал автомобила с несъобразена с условията на видимост скорост по това време на денонощието (тъмна част на денонощието), несъобразявайки скоростта си с осветеното от светлините на фаровете пространство, разстоянието на видимост и възможността му за реакция за принудително спиране или намаляване на скоростта.

Твърди се, че за лекия автомобил „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ, управляван при ПТП от деликвента Н.Р.К., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № 61749287, валидна от 27.03.2018 год. до 26.03.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 27.09.2018 год.

Твърди се, ищцата А.З.Д. била отгледана от починалия Б.Р.Н. като негово собствено дете; че ищцата З.К.А. е живяла с него на съпружески начала; че ищецът Д.Б.Н. е негов син, а ищцата Р.Д.Н. – негова майка.

Твърди се, че внезапната смърт на Б.Р.Н. е приета изключително болезнено от неговите близки и им е причинила нестихващи болки и душевни страдания. Приживе помежду им е съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение, починалият е бил опора, закрила и пример за подражание, стожер на едно стабилно семейство. В резултат на трагичната загуба психическото състояние на ищците е изключително тежко, в тях е налице постоянно усещане за тревожност, отчаяност, силно неспокойство и безпомощност. Разбирайки трагичната вест, същите са били съсипани – плачели неутешимо дни наред, отказвали да се хранят, загубили съня си. Мъката, скръбта, празнотата и липсата на опора ще съпътстват ежедневието на ищците до края на живота им и ще създават усещане за невъзвратима загуба.

Твърди се, че ищците депозирали писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „Л.и.“ АД,  но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не им е заплатил или определил по заведените щети застрахователни обезщетения.

Преписи от исковите молби и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м., че ПТП се е осъществило по причина от осъществено от водача на лекия автомобил „Хонда“ с ДК № СВ 8386 ВВ виновно противоправно поведение, представляващо нарушение правилата за движение по пътищата, установени от ЗДвП. Твърди се, че причината за настъпването му са действията на починалия Б.Р.Н., който в нарушение на абсолютната забрана, установена в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДвП, е предприел пресичане като пешеходец на автомагистралата в тъмната част на денонощието. Въпреки ясното означение на пътя като автомагистрала и в нарушение на абсолютната забрана за движение на пешеходци встрани, по или през пътното платно, пешеходецът Н. е предприел пресичане на автомагистралата, в тъмната част на денонощието с което е предизвикал настъпването на транспортния инцидент и собственото си увреждане.

Във връзка с горното се оспорват твърденията на ищците, че водачът на лекия автомобил е поставил с действията си в опасност живота на пешеходеца и не е бил предпазлив и внимателен към уязвим участник в движението, тъй като поради забраната за присъствие на пешеходци на автомагистрала не може да се изисква от водача да предполага, че пострадалият ще извърши преминаване през платната на автомагистралата, в тъмната част на денонощието, без да е облечен в светлоотразителна жилетка. Сочи се, че задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. Същевременно следва препятствието да е предвидимо, което в конкретния случай не е било, тъй като от водача не може да се изисква да предвиди навлизане на пешеходец на автомагистралата.

Поддържа се, че събитието е настъпило по причина от действията на Б.Р.Н. като пешеходец поради извършено от същия внезапно навлизане и пресичане на пътните платна на автомагистралата от дясно на ляво по посоката на движението на автомобила, на място, което не е предвидено и не е обозначено за преминаване на пешеходци, в тъмната част на денонощието, при ограничена видимост и на такова отстояние от лекия автомобил, което в момента на откриване на видимостта към пешеходеца е било недостатъчно за водача на МПС да предотврати произшествието.

Сочи се, че пострадалият е бил длъжен да се съобрази с характеристиките на пътя и е могъл при обикновено внимание да възприеме пътната обстановка и другите участници в движението непосредствено преди да навлезе на автомагистралата, като не предприема преминаване през платното за движение, с което би било препятствано настъпването на транспортния инцидент. Горните възражения се заявяват в условията на евентуалност и като възражения за съпричиняване в изключителна степен от страна на пострадалия за осъществяване на транспортния инцидент и за настъпване на вредите.

Ответникът сочи, че към датата на ПТП ищците А.З. и З.А. нямат материалноправна легитимация за предявяване на настоящите искови претенция, тъй като не са сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди, определен изчерпателно и ограничително с ППВС № 4/1968 год. и ППВС № 5/1969 год. Оспорват се твърденията по и.м. А.З. да е била отгледана от пострадалия като собствено негово дете, а З.А. да е живеела към момента на настъпване на инцидента на съпружески начала с пострадалия. По отношение на всички ищци се оспорват изложените в съединените в настоящето производство искови молби твърдения за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, за съществуването и естеството на описаните отношения между ищците и пострадалото лице.

Оспорват се твърденията за непрекъсната хармонична и безконфликтна връзка между ищците и пострадалия, за споделеност и разбирателство, както и че по причина от възникване на транспортния инцидент психическото им състояние е изключително тежко, както и твърденията за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция реакция на скръб. За всички ищци се сочи, че са пълнолетни лица, със завършено личностно развитие, със собствен бит и среда, като не са налице данни да са съжителствали в едно и също домакинство с пострадалия към момента на настъпване на ПТП.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            От показанията на свидетеля Н.Р.К., участник в описаното в и.м. ПТП, се установява, че на 27.09.2018 год. около 22 часа, по тъмно, управлявал по автомагистрала „Тракия“ автомобил „Хонда Джаз“ в посока от гр. С. към гр. П.; с него пътувала приятелката му, която била с гипсиран крак. Не било мъгливо или дъждовно, пътят бил сух и К. се движил с около 80 км/ч в дясната лента за движение на магистралата с включени къси светлини, когато в района преди мотел „Ихтиман“ внезапно пред автомобила от неговата страна се появил обект и веднага последвал удар. Свидетелят отбил автомобила вдясно и като излязъл, разбрал, че е ударил човек, като тялото било в най-лявата лента на магистралата, до мантинелата. Трафикът по това време бил оживен и докато се обаждал на тел. 112 за да съобщи за инцидента, свидетелят видял как през тялото преминали други МПС – лек автомобил, джип и тежкотоварен камион, но никой не спрял.

            От заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено след запознаване с показанията на свидетеля К. и с приобщените по делото писмени доказателства – съдебномедицинска експертиза на труп № 645/2018 год. и протокол от 28.09.2018 год. за оглед на местопроизшествие, изготвен по ДП № 83/2018 год. по описа на ОДМВР София, пр.пр. № 2823/2018 год. по описа на СОП, се установява следния механизъм на ПТП :

            На 27.09.2018 год. около 22 часа – в тъмната част на денонощието, на АМ „Тракия”, в зоната на километър 42+850 – непосредствено преди мотел Ихтиман, в платното за движение в посока С. – П., със скорост около 85 км/ч, на къси светлини, в дясната си пътна лента се е движил лек автомобил „Хонда  Джаз” с ДК № СВ 83 86 ВВ, управляван от Н.Р.К.. Платното за движение в тази зона е било еднопосочно с две ленти за движение в посоката, отделени една от друга посредством единична, прекъсната бяла линия „М3” и вдясно на тях – лента за принудително спиране, отделена от лентите за движение посредством единична непрекъсната линия „М1”. Вдясно и вляво платното за движение се е ограничавало от стоманена предпазна ограда с височина 0.7 метра над нивото на терена. Асфалтовото покритие към този момент е било сухо,  равнинен, продължително прав участък преди и след зоната на ПТП, без наличие на допълнително осветление.

Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на автомобила К. е забелязал, че отляво-надясно по отношение посоката му на движение, в осветеното пространство пред автомобила навлиза силует и веднага настъпва удар. При удара предният капак над двигателя се е отворил, като е достигнал до челното панорамно стъкло и тялото на пешеходеца се е ударило в лявата част на капака, намираща се откъм двигателя. Този удар е насочил тялото нагоре и вляво и автомобилът е преминал под тялото на пешеходеца, което е паднало в зоната на задното панорамно стъкло, счупило го е, след което тялото е паднало върху асфалтовото покритие зад автомобила. Водачът К. е задействал спирачната система за аварийно спиране и е установил автомобилът в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.

След установяване на тялото на пешеходеца върху асфалтовото покритие през него преминават последователно лек автомобил, джип и товарен състав, като в крайната фаза след тези въздействия тялото е намерено на около 84 метра след мястото на фиксирания първи удар с челната част на лекия автомобил „Хонда Джаз”, където е описано в протокола за оглед на местопроизшествие.

Експертизата сочи, че в зоната на ПТП видимостта се е осъществявала от осветлението на фаровете на автомобила, които са асиметрични. При асиметричните къси светлини светлинното петно директно пред фронта на автомобила се осветява до около 50 метра, а десният фар осветява  пространството пред автомобила до около 70 метра и вдясно от дясната граница на траекторията на движение на автомобила до около 13 метра; левият фар осветява вляво от лявата граница на фронта на автомобила до около 5 – 6 метра. За водача на автомобила това е била зоната му на видимост, като от момента на навлизане на пешеходеца в светлинното петно до момента на удара са изминали по-малко от 0.4 секунди – времето за идентифициране на човешка фигура. За това време автомобилът, движейки се със скорост 23.6 м/сек, изминава разстояние не повече от 9.44 метра, т.е. водачът на автомобила е имал реална възможност да забележи навлизащия пешеходец в осветеното пространство пред фронта на автомобила, когато последният се е намирал на не повече от 9.44 метра.

            КСМАТЕ изследва три хипотези – а/ ако пешеходецът е предприел пресичане на платното перпендикулярно на осевата линия на платното за движение; б/ ако е навлязъл в платното за движение под ъгъл 30 %; б/ ако е навлязъл в платното за движение под ъгъл 45 %. Във всеки от трите случая към момента на навлизане в платното за движение на пешеходеца челната част на автомобила ще отстои съответно на 43 м, 48.9 м и 60 м, а доколкото изчислената опасна опасната зона за спиране на автомобила е била 79 метра /при скорост от 85 км/ч/, във всеки  горните случаи ПТП е било непредотвратимо за водача на автомобила.

            Заключението е категорично, че от горния технически анализ следва, че ПТП е било предотвратимо за пешеходеца, ако същият не е навлизал и не се е движил по платното за движение по автомагистралата, поради което причините за настъпване на ПТП са единствено субективните действия на последния, който е навлязъл внезапно в платното за движение на автомагистралата, по което се е движил лекият автомобил „Хонда Джаз” с ДК № СВ 83 86 ВВ, управляван от Н.Р.К..

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представените с исковите молби писмени застрахователна претенции по чл.380, ал.1 от КЗ на А.З.Д., З.К.А., Д.Б.Н. и Р.Д.Н. – вх. № 16169/05.12.2019 год., вх. № 16170/05.12.2019 год., вх. № 16171/05.12.2019 год. и вх. № 16172/05.12.2019 год. по описа на ЗК „Л.и.“ АД, по които застрахователят не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице, респ. близките на починалия, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

            Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки :                      делинквентът виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС; да са настъпили твърдените неимуществени вреди.

В настоящия случай ищците не установяват главен факт от значение за спора – че вината за нанесените на техния близък и родственик Б.Р.Н. телесни увреждания вследствие на процесното ПТП, довели до смъртта му, е на Н.Р.К. – водачът на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ – застраховано МПС при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обсъденото горе заключение по назначената КСМАТЕ, оспорено от пълномощниците на ищците, прието от съда като обективно, задълбочено и компетентно, ценено съгл. разпоредбата на чл.202 от ГПК наред с останалите събрани доказателства – показанията на свидетеля К. и изготвения по ДП протокол за оглед на произшествие, по несъмнен начин установяват, че причината за ПТП са единствено субективните действия на пострадалия Б.Р.Н.. Същият, в нарушение на абсолютната забрана, установена в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДвП, е предприел пресичане като пешеходец на автомагистралата в тъмната част на денонощието. КСМАТЕ изчислява, че независимо от обстоятелството под какъв ъгъл пешеходецът е предприел пресичане на платното на осевата линия на платното за движение – перпендикулярно, под ъгъл 30 % или под ъгъл 45 %, във всеки  от случаите ПТП е било непредотвратимо за водача на автомобила, чиято опасна зона за спиране на автомобила е била 79 метра при скорост от 85 км/ч. Следва да се отбележи, че водачът е управлявал автомобила със скорост, значително под ограничението за пътния участък и с включени къси светлини – с оглед насрещно движещите се в другото платно на магистралата МПС и не е могъл нито да предвиди внезапната поява на пешеходеца в платното му за движение, нито да предотврати сблъсъка, който е настъпил почти мигновено.

            В обобщение съдът приема, че доколкото ищците не установяват наличието на всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не установява и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице, респ. наследниците и близките на починалия, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, поради което намира за недоказани по основание обективно съединените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди. Исковете следва да отхвърлят изцяло – ведно с претенциите за законни лихви върху сумите, считано от 06.03.2020 год.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

Тъй като с определение 260256/21.05.2021 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от заплащането на държавни такси, дължими по настоящото производство, то с оглед изхода на делото няма основание за възлагането на ДТ върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 385 лева – внесени депозити за КСМАТЕ и за призоваване на свидетел и заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение. Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 360 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева /480 000 лева/, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 540 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника сумата от 925 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.З.Д. ***, с ЕГН **********, срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на нейния близък Б.Р.Н. с ЕГН **********, настъпила при ПТП, причинено на 27.09.2018 год. около 22.30 часа на АМ „Тракия“, в района на 42 + 800 км /посока от гр. С. към гр. П./ по вина на Н.Р.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Джаз“, с ДК № СВ 8386 ВВ, със застрахователна полица № 61749287 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 27.03.2018 год. до 26.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.К.А. ***, с ЕГН **********, срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на живелия с нея на съпружески начала Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Б.Н. ***, с ЕГН **********,  срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на баща му Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Д.Н. ***, с ЕГН **********, срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на сина й Б.Р.Н., настъпила при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020 год. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК А.З.Д. ***, с ЕГН **********, З.К.А. ***, с ЕГН **********, Д.Б.Н. ***, с ЕГН ********** и Р.Д.Н. ***, с ЕГН **********, да заплатят на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК сумата от 925 лева /деветстотин двадесет и пет лв./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :