РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. К., 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200647 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № *** година на Н.а на РУ на МВР- К. на
Р. Н. С. ЕГН ********** от с. С. ул.2. №. на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение чл.
21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице
и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага конкретни доводи, оспорва извършване на
нарушението и моли да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР- К., редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Л. Г., М. С., К. М., В. Г., Т. Н., А.А. и
приложените и приети писмени такива- протокол за използване на АТСС,
снимков материал, справка за нарушител/водач, протокол от проверка,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, инструкция, заповед №
**г., заповед № *г., справка от РУ на МВР К., справка в Ц.Б. К.А.Т.,
сертификат, протокол за проведено обучение, снимков материал, декларация
за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, покана, АУАН бл. № *г.,
възражение, копие на свидетелство за управление на МПС, декларация за
предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП, докладна записка, съдът
намира за установено следното:
На * г., автопатрул на РУ на МВР – К., в чийто състав бил служител на
РУ И.С., извършвал контрол безопасност на движението. Мястото на контрол
било село К., ул. * №. и се осъществявал с мобилно автоматизирано
техническо ARH CAM S1- № *, разположено край пътя. Техническото
средство било настроено съобразно максималноразрешената за участъка за
движение в населено място скорост 50 км/ч., като в 11.20 ч. било
констатирано движение на отдалечаващ се л.а. М€ Е. с рег. № *. Скоростта,
отчетена от автоматизираното техническо средство била 109 км/ч.
Нарушението било заснето с мобилното автоматизирано техническо ARH
CAM S1- № * и документирано със снимка № */*. Системата била преминала
проверка в периода от 23.11.2021г. до 02.12.2021г., за което бил издаден
Протокол от проверка № * г., при която било установено съответствие с
одобрения тип. Със Заповед № ** г. на председателя на Д.А.М.Т.Н.,
обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната
страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена периодичността на
последващите проверки на скоростомерите- една година. За мобилната
система за видеоконтрол на 07.09.2017 г. било издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок за валидност до
07.09.2027г., което към датата на проверката се явява одобрен тип. От
служителя на РУ на МВР К.С. бил съставен протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба
2
№ * г., в който било отразено, че на дата * г. мобилна система за
видеоконтрол ARH CAM S1- № * е заснела статични изображения с номера
от * до*, с начален час на работа 09: 00 ч. и краен час на работа 12: 10 ч. и с
място на контрол път село К., ул. * №., отдалечаващи се автомобили, където е
действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч. за населено
място. Бил установен собственикът на превозното средство, жалбоподателят
С., като свидетелят М., служител на РУ на МВР К., обслужващ с. С., бил
натоварен да му връчи покана за съставяне на АУАН. Понеже не го открил в
дома му, служителят на полицията му позвънил по телефона и му обяснил
повода за обаждането. Жалбоподатеят обяснил, че е на море и след като се
прибере ще се яви в РУ на МВР. При разговора свидетелят М. му обяснил да
си помисли добре кое е лицето, управлявало автомобила на датата на
заснемането, тъй като глобата, предвидена за нарушението, е голяма. В
отговор на съвета му жалбоподателя му обяснил, че той е управлявал
автомобила си. На *г. жалбоподателят С. се явил в РУ на МВР К.. Там му бил
показан снимковия материал за нарушението, както и му било обяснено, че
може да посочи различно от него лице, ако такова е управлявало автомобила,
но С. в присъствието на свидетелите С., Г. и Н. потвърдил, че на процесната
дата автомобилът му е бил управляван от самия него и попълнил декларация
по чл. 188 от ЗДвП, в която също посочил, че на процесните дата и час
автомобилът е бил управляван лично от него. На същата дата срещу С. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № * за
това, че на . г. в 11:20 часа в село К. по ул. . до № .. с посока на движение
запад изток управлява личния си лек а-л М. с рег.№ * със скорост 109 км/ч
при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача. Скоростта установена и
заснета с техническо средство ARH CAM S1 с №*. Номер на снимков
материал №.. Водачът е попълнил декларация по чл.188 от Закона за
движението по пътищата. Нарушението е квалифицирано по чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал
без възражения и получил препис от същия.
На следващия ден от страна на жалбоподателя било подадено
възражение, в което оспорил да е управлявал на процесната дата автомобила,
заявявайки, че го е бил предоставил на друго лице свидетеля А. Б. Представил
3
с възражението копие от свидетелството за управление на МПС на
посоченото лице, както и нова декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която
декларирал, че на процесните дата и час автомобилът му е бил управляван от
Б..
Въз основа на така съставения акт, от компетентния орган Н. на РУ на
МВР К. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца за нарушение чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като обстоятелствата по нарушението са
посочени по идентичен начин с тези в АУАН,
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
28.11.2022 г., а жалбата срещу него- депозирана на 05.12.2020 г.
Приетите по делото писмени и депозираните гласни доказателства,
съдържими в показанията на свидетелите Л. Г., М. С., К. М., В. Г. и Т. Н.,
незаинтересовани от изхода на делото, съдът ползва изцяло при
постановяване на решението като обективни, непротиворечиви и изцяло
относими към предмета на доказване по делото, съответстват и на събраните
по делото писмени доказателства. Ангажираният от жалбоподателя свидетел
А. заявява, че е управлявал автомобила на жалбоподателя на процесната дата.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. досежно изложените от него
обстоятелства по управление на лекия автомобил. Показанията на свидетеля
обслужват изцяло защитната версия на жалбоподателя, поради приятелските
му отношения с него, а и свидетелят сочи, че процесната дата му е била
припомнена от жалбоподателя, същевременно заявява и други два случая
когато бил ползвал автомобила, но за разлика от процесния, припомнен му от
С., не се ангажира с конкретни дати. Нелогично е и жалбоподателят за съвсем
кратък интервал от време да си припомни обстоятелства, които не е успял да
си спомни/че различно от него лице е управлявало превозното средство/, при
все, че е разполагал със седмици да стори това, още преди съставянето на
АУАН, след като свидетелят М. му е обяснил повода за обаждането си и че за
нарушението е предвидено административно наказание в немалък размер.
При тези обстоятелства както контролния, така и административно-
наказващия орган правилно са квалифицирали деянието като нарушение по
4
чл.21 ал.1 от ЗДвП. Правилно е приложена и съответната на нарушението
санкционна норма по чл.182 ал.1 т. 6 от ЗДвП и определен размерът на
наказанието. В случая не е посочена скоростта, за която се наказва
жалбоподателя, а е посочена установената скорост от 109 км./ч. при
приспадане с 3 %, каквото е допустимото максимално отклонение над
100км/ч. или в случая 105 км/ч. закръглено в полза на водача, което не
рефлектира на правото на защита на жалбоподателя, тъй като и при 105 км/ч.
и при 109км/ч. скорост размерът на глобата е в еднакъв размер, в случая
правилно определения от 750лв. При извършения служебен преглед за
законосъобразност, противно на твърденията в жалбата, съдът не установи
при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното наказателно
постановление да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя и да са
го поставили в невъзможност да разбере характера на вмененото нарушение -
движение в населено място със скорост по-висока от разрешената за населено
място 50км/ч. и то повече от 50км/ч., посочено и изрично в НП, извършването
на което е безспорно доказано по делото.
Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки 12.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се следват разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** година на Н.а на
РУ на МВР- К., с което на Р. Н. С. ЕГН ********** от с. С. ул.. №., на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца за нарушение чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 12
контролни точки за нарушението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
5
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6