Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150
гр. Габрово, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на шести юни, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в.
гр. д. № 142 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 83 от 12.03.2019 г.,
постановено по гр. д . № 1012/2018 г., Севлиевският районен съд е осъдил „ПЛАМ" ООД, гр. Севлиево да заплати на Б.В.П.,***, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ, следните суми: сумата 6 075,24 лв., представляваща неплатено
арендно плащане, по договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г., том I, peг. №
825/2011 г., с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус с рег. №
565 на НК, с район на действие – района на РС – Л., за стопански години
2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба
- 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1 125,41 лв., законна
лихва върху главницата, за периода от 01.01.2016 г. до 01.07.2018 г. Със същото
решение са отхвърлени исковете, предявени от Б.В.П. срещу „ПЛАМ" ООД по чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ, по договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г.,
поради погасяване на вземането по давност, в частта за разликата над сумата 6 075,24 лева до
сумата 8 109,84 лева, за стопанска година 2012/2013 г., и като неоснователен, в
частта за разликата над сумата 8 109,84 лева до сумата 9 817,71лева, ведно със
законната лихва върху тези части, считано от 01.08.2018 г. до окончателното
погасяване на вземането; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за законна лихва върху
главницата за разликата над сумата 1 125,41 лв. до сумата 1 431,26 лв. С
решението разноските са разпределени между страните по съразмерност.
Срещу така постановеното решение, в
частта, в която е осъден „ПЛАМ" ООД да заплати на Б.В.П. сумата от 6 075, 24 лв., е постъпила въззивна жалба
от дружеството, чрез адв. И. И. и С. Л. - П.. В същата се твърди, че в
обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон,
същото е неправилно и необосновано. По основния спорен въпрос по делото - дали
страните валидно са изменили аредното плащане по сключения между тях договор за
аренда № 143 от 23.01.2011 г. съдът неправилно е приел доводите на ищеца за
нищожност на упълномощаването на С.С., за сключване от негово име на анекса от
30.03.2011 г., тъй като същият договарял сам със себе си, без изрично да е
упълномощен за това по смисъла на чл. 38 от ЗЗД. В нарушение на материалния
закон съдът е приел, че предявената претенция за прогласяване нищожност на
анекса от 30.03.2011 г. е с пр. осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
38, ал. 1 от ЗЗД и не е произвел правни последици, като сключен при липса на
съгласие. Възможността за последващо одобрение на сделката от представлявания е
основание да се приеме, че недействителността е висяща, а не абсолютна съгласно
чл. 26 от ЗЗД. Поради това правната квалификация на иска за недействителност на
сделки поради липсата на представителна власт е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Твърди
се, че процесното пълномощно е ясно и безпротиворечиво и е ограничено само
правото на пълномощника да преупълномощава трети лица с дадените по него права
на упълномощеното лице. Договорът за арента от 23.02.2011 г. и анекса към него
от 30.03.2011 г. са абсолютно идентични, защото и в двата документа
арендодателя и арендатора са едни и същи лица и са представлявани от С.С..
Ищецът признава договора за аренда, а оспорва анекса. Твърденията на ищеца са
неоснователни, тъй като към датата на упълномощаването той е знаел и му е било
известно, че неговият пълномощник действа и като пълномощник на ответното
дружество и е приел да овласти последния по см. на чл. 38, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД. Това се потвърждавало от неоспорения договор за аренда и пълномощното.
Налице са доказателства за потвърждаването му от страна на арендодателя, както
изрично, така и с конклудентни действия, действията. Те се изразяват и във факта,
че от 2010 г. до датата на исковата молба през 2018 г., въззиваемият ответник
не е оспорвал получените суми по арендните договори. С анекса е определено
общото задължение на арендополучателя. В т. 15 от договора е уредено
арендополучателят да може да прекрати същия при неспазване на договорните
взаимоотношения, нещо което не е сторено от ищеца. С получаването и
неоспорването от негова страна на
плащането получено по неговата лична сметка на 15.02.2016 г. с осн.
"аренда 2014 - 2015 г. ливади", е потвърждение на факта не неговото
знание за различно заплащане на цената
на земята. Основният въпрос по делото е изисква ли се писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните при анекс към договора за аренда.
Неправилно съдът е приел, че анекса се явява нищожен поради липса на форма. В ЗА,
действащ към момента на сключване на анекса, се предвижда нотариална заверка на
подписите и вписване в СВ в два случай -
при сключване на договора (чл. 3, ал. 1) и при продължаване на действието му
(чл. 18, ал. 1). Заверката на подписа се изисква за да се гарантира
действителността на договора и с вписването му в СВ се гарантира гласност на
неговото съществуване (чл. 1 от ПВп). В чл. 2 на ПВп е предвидено, че вписване
се допуска само при в случаите, които са изрично предвидени в закона, а в глава
3-та на ЗАЗ не е предвидено вписване на измененията на арендните договори.
Освен това арендните договори се регистрират и в общинската служба по
земеделие, като Наредба № 6/18.02.2000 г. е посочено какво се вписва в този регистър.
Между тях обаче не фигурира размера на договорените между страните арендни
плащания. Т.е. анексите, с които се изменя само арендното плащане не подлежат
на регистрация. Изложеното мотивира извода, че за действителност на процесния
анекс не е необходима нотариална заверка на подписите. Същият е подписан в
изпълнение на поетите в договора задължения между страните и следва да бъде
зачетен при определяне на размера на арендното плащане за стопанските години. В
решението неправилно се приема, че с анекса се прекратява част от арендното
правоотношение. Освен това ищецът не е представил доказателства да е правил
възражения пред дружеството относно неизпълнение на договора през целия период
на действието му. Не било взето предвид и уговореното в т. 3 от договора,
задължение на ищеца да предаде земята в състояние, което позволява ползването й
за производство на селскостопанска продукция, а върху ливади и овощни градини,
такова производство не може да се осъществи. В откритото производство по чл.
193 от ГПК, след като ищецът се отказал от допуснатата експертиза, не се е
установило неавтентичност на подписа, което потвърждава знанието му за
уговореното между страните плащане съобразно вида на земята отразена в анекса.
В решението си съдът неправилно не е взел предвид, че съгласно анекса сумата в
размер на 4 360, 42 лв. е заплатена с подписването му. Излагат се аргументи за
прилагане към настоящия случай на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Моли, да се
отмени решението в обжалваната част и се претендират направените разноски по
делото.
В срок е постъпил отговор от
насрещната страна по делото, чрез адв. Д. П. и адв. В. Ц., в който жалбата се
оспорва, по подробно изложени аргументи. Заема се становище за правилност и
законосъобразност на решението и неоснователност на жалбата. Претендират се
разноските за въззивното производство.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Насрещната страна по жалбата не се явява и не се представлява, като в депозирано
писмено становище оспорва жалбата и представя списък на разноските, като се
оспорват претендираните от жалбоподателя разноски като прекомерни.
Жалбата е подадена в законния срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Севлиевският
районен съд е бил сезиран с иск от Б.П. срещу „ПЛАМ"
ООД, с който е поискано да се осъди ответника да запалти на ищеца, на осн. чл.
5 от договор за аренда сключен между тях и чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 79 и чл.
87 от ЗЗД, сумата от 17 709, 92 лв. главници и 1 843, 59 лв. лихви, както
следва: за стопанската 2012/2013 г. -
остатък за плащане 2 034,60 лв.; за стопанската 2013/2014 г. - остатък за
плащане 346,43 лв.; за стопанската 2014/2015 г. - остатък за плащане 3 320,60
лв., ведно със законна лихва върху остатъка за периода от 01.01.2016 г. до
01.07.2018 г., вкл. в размер на 843,83 лв.; за стопанската 2015/2016 г. -
остатък за плащане 2 025,10 лева, ведно със законна лихва върху остатъка за
периода от 01.01.2017 г. до 01.07.2018 г., вкл. в размер на 308,32 лв. и
законна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 13.06.2017 г. върху платената сума
от 6 114,50 лв. в размер на 279,11 лв.; за стопанската 2016/ 2017 г. - сумата
от 8 139,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. в размер на 412,33 лв. Претендирана е законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното
заплащане на сумите.
В срок е постъпил отговор от
ответника, в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Излага се, че
след сключване на арендния договор, арендатора установил, че част от земята е
необработваема, категория от ІV до Х и ливади, поради което страните са
сключили анекс към договора, съгласно който арендното плащане е в размер на 20
лв. за обработваемата земя и 5 лв. за останалата, като общата сума по договора
е 5 450 лв. Твърди, че са направени частични плащания към арендатора, подробно
описани в отговора. Прави се възражение за погасяване по давност на вземането
за 2012/2013 г. и 2013 г./2014 г. Моли се да се отхвърли предявения иск.
Преди първото заседание по делото,
във връзка с отговора на ответника, ищецът е оспорил представения анекс, като
нищожен на осн. чл. 38 от ЗЗД, тъй като лицето представлявало ответника и него
самия, е договарял сам със себе си без да е бил изрично упълномощен за това.
Освен това е оспорено, правомощието на кметския наместник да заверява договори
и/или анекси. Направено е и частично оттегляне на предявения иск, като
претендира присъждането на 11 248, 97 лв. главница, ведно със законната лихва.
Първоинстанционният съд е приел, че от
доказателствата по делото се е установило наличието на валидна облигационна
връзка между страните на осн. сключения между тях договор за аренда № 143 от
23.02.2011 г., в който е уговорено арендно плащане в размер на 20 лв. на декар
годишно. По спорния въпрос, дали валидно е изменено арендното плащане с
последващ анекс от 30.03.2011 г., първоинстанционният съд е приел, че
пълномощника С.С., който е представлявал и ищеца и ответното дружество, не е
имал право да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, както и не
е имало последващо одобряване на анекса от ищеца, поради което същият е нищожен
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 38 от ЗЗД, като процесния анекс не е
произвел правни последици. Съдът е приел и че анексът не е сключен и в
изискуемата от чл. 3 на ЗАЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните, доколкото същият бил удостоверен от кметския наместник, който не е
имал правомощия да удостоверява подписите на договори, поради което приел, че
анекса е нищожен и поради липса на форма. Съдът е приел, че предявеният иск е
частично основателен, с оглед приетата по делото съдебно -икономическа
експертиза и е приел за частично основателно възражението на ответното
дружество за погасяване по давност на част от претендираното арендно вземане. С
оглед частичното уважаване на главницата е приет за частично основателна и
претенцията за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Габровският окръжен съд, като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От пълномощни, от 04.03.2010 г. и от 01.03.2011 г., второто със едногодишен
срок на действие, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, се
установява, че Б.В.П. е упълномощил С. И. С., да го представлява пред всякакви
органи, да го подписва и да получава всякакви документи, както и да сключва
договори за наем и аренда във връзка с недвижимите имоти на упълномощителя в с.
Г., Община Л.. И в двете пълномощни липсва предвидено правомощие за
пълномощника да договаря сам със себе си.
От представения договор за аренда №
143 от 23.02.2011 г., том I, peг. № 825/2011 г., с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус с рег. № 565 на НК, с район на действие – района на РС – Л.,
се установява, че Б.В.П., действащ чрез пълномощника си С.И.С., е отдал под
аренда на „ПЛАМ" ООД, действащ чрез пълномощника си С.И.С., 80 броя имоти
с обща площ 406,98 дек., находящи се, в землището на с. Г., Община Л.,
представляващи ниви, изоставени ниви, ливади и овощни градини. Договорът е
сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2010 г. и уговореното
арендно плащане е в размер на 20 лева на декар, за всяка стопанска година,
което следва да се извършва след приключване на финансовата година. Уговорено е
прекратяване на договора при изтичане на срока на същия, по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите и при неизпълнение
по реда за разваляне на договорите, предвиден в закона.
От представен анекс, от 30.03.2011
г. към договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г., том I, peг. № 825/2011 г., се
установява, че Б.В.П., действащ чрез пълномощника си С.И.С. и „ПЛАМ" ООД,
действащ чрез пълномощника си С.И.С., са се споразумели да изменят арендното плащане по посочения
договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г., като са приели същото да е в размер
на 20 лв. за обработваема /I – V категория/ земеделска земя на декар
и 5,00 лв. за ливади, овощни градини и други изоставени и необработваеми земи,
дължими за всяка стопанска година или обща сума за получаване по договора за
аренда – 5450,52 лв. Посочено е, че анексът служи за разписка на платената
сума. Посочено е върху анекса, че кметския наместник на с Г. , Община Л. – И.С.
е удостоверил подписа на С.И.С. върху анекса от
30.03.2011 г.
Установява се от договор за аренда №
147 от 23.02.2011 г., том I, peг. № 829/2011 г., с нотариална заверка на
подписите, извършена от нотариус с рег. № 565 на НК, с район на действие –
района на РС – Л., че Б.В.П. и Б.И., действащи чрез пълномощника си С.И.С., са
отдали под аренда на „ПЛАМ" ООД, действащ чрез пълномощника си С.И.С.,
имот с площ 8 дек., находящ се, в землището на с. Г., Община Л., представляващ
ливада. Договорът е сключен за срок от 10 стопански години, считано от
01.10.2010 г. Уговорено е арендно плащане от 20 лева на декар, за всяка
стопанска година, което следва да се извършва след приключване на финансовата
година. Уговорено е прекратяване на договора при изтичане на срока на същият,
по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на
подписите и при неизпълнение по реда за разваляне на договорите, предвиден в
закона.
С договор за аренда № 99 от
08.03.2010 г., том II, peг. № 1059/2010 г., с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус с рег. № 565 на НК, с район на действие – района на РС – Л.,
Б.В.П., действащ чрез пълномощника си С.И.С., е отдал под аренда на „ПЛАМ"
ООД, действащ чрез пълномощника си С.И.С., 13 броя имоти с обща площ 50,294
дек., находящи се, в землището на с. Г., Община Л., представляващи ниви,
временно неизползвана нива, изоставени ниви, ливади и овощни градини. Договорът
е сключен за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2009 г. Уговореното
арендно плащане от 2 лева на декар, за първата стопанска година, по 3 лева на декар, за втората
и третата стопански години, по 4 лева на декар, за четвъртата и петата
стопански години и по 5 лв. за всяка
следваща стопанска година, което следва да се извършва след приключване на
финансовата година. Уговорено е прекратяване на договора при изтичане на срока
на същият, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална
заверка на подписите и в други случаи, предвидени в закона.
От
извлечения по сметка на Б.В.П. в Райфайзенбанк /България/ ЕАД, е видно, че по
същата са постъпили плащания от „ПЛАМ"
ООД в размер, на дати и с
посочени основания, както следва: на 14.06.2017 г., сумата 6 114,52 лв.,
аренда; на 08.01.2016 г., сумата 4 819,00 лв., аренда 2015 г.; на
22.12.2014 г., сумата 7 793,17 лв., аренда 2014 г. по дог. 99/2010 и 143 от
2011; на 27.12.2013 г., сумата 6 105,00 лв., аренда за стопанската 2013 г. От
преводни нареждания от Юробанк България АД, е видно, че по сметка на Б.В.П. са
преведени плащания от „ПЛАМ" ООД в
размер, на дати и с посочени основания,
както следва: на 09.03.2015 г., сумата 2 595,00 лв., аренда 2013/2014; на
15.02.2016 г., сумата 1 295,52 лв., аренда 2014-2015 г. ливади; на 16.07.2018
г., сумата 6 114,52 лв., аренда 2017.
От писма
постъпили на 28.01.2019 г. и на
30.01.2019 г. от кмета на с. Г., Община Л.,
е видно, че за 2011 г. не се пазят регистърните книги за извършените заверки на
подписи от кметският наместник.
От
заключението на допуснатата съдебно - икономическата експертиза се установява,
че дружеството е извършило следните плащания към арендодателя: на 27.12.2013 г.
е заплатил сумата 6 105 лв., с основание за превод: аренда за стопанската 2013
г.; на 22.12.2014 г. е заплатил сумата 7 793,17 лв., с основание за превод:
аренда 2014 г. по дог. 99/2010 и 143; на 09.03.2015 г. е заплатил сумата 2 595 лв.,
с основание за превод: аренда 2013/2014 г., на 08.01.2016 г. е заплатил сумата
4 819 лв., с основание за превод: аренда 2015 г.; на 15.02.2016 г. е заплатил
сумата 1 295,52 лв., с основание за превод: аренда 2014-2015 г. ливади; на
14.06.2017 г. е заплатил сумата 6 114,52 лв., с основание за превод: аренда; на
16.07.2018 г. е заплатил сумата 6 114,52 лв., с основание за превод: аренда
2017 г. Отчитайки процесният договор за аренда на земеделски земи, находящи се
в землището на с. Г. от 23.02.2011 г., без анекса за изменението му и при
съобразяване на другите договори за аренда между страните, вещото лице
изчислява задължението на ответника, както следва: 1) за стопанската 2012/2013
година, задължение по договора от 23.02.2011 г. е 8 139,60 лв., от което на
27.12.2013 г. са платени 6 105 лв., като остатък за плащане е 2 034,60 лв.; 2) за
стопанската 2013/2014 г. задължение по
договора от 23.02.2011 г. е 8139,60 лв. и задължение по договора от 08.03.2010
г. е 100,59 лв. или всичко задължение 8 240,19 лв., от които са платени на
22.12.2014 г. 7 793,17 лв. и на 09.03.2015 г. 2 595 лв. или общо сумата 10 388,17
лв., като платени в повече са 2 147,98 лв.; 3) за стопанската 2014/2015 г. задължение
по договор от 23.02.2011 г. е 8 139,60 лв., от което на 08.01.2016 г. са
платени 4 819 лв. и на 15.02.2016 г. 1 295,52 лв. или общо сумата 6 114,52 лв.,
а остатъка за плащане е 2 025,08
лв.. Лихвата за забава изчислена върху сумата 8 139,60 лв., за времето от
01.01.2016 г. до 07.01.2016 г. в размер на сумата 15,84 лв., върху сумата 3 320,60
лв. /8 139,60 лв.-4 819,00 лв./, за времето от 08.01.2016 г. до 14.02.2016 г.,
същата е 35,09 лв., върху сумата 2 025,08 лв. /3 320,60 лв.-1 295,52 лв./ за
времето от 15.02.2016 г. до 01.07.2018 г., същата е в размер на сумата 488,34
лв., всичко лихва за забава за стопанската 2014/2015 г. - 539,27 лв.; за
стопанската 2015/2016 година: задължение по договор от 23.02.2011 г. е 8 139,60
лв., платени на 14.06.2017 година 6 114,52 лв., остатък за плащане 2 025,08 лв., лихвата за забава следва да
бъде изчислена върху сумата 8 139,60 лв., за времето от 01.01.2017 г. до
13.06.2017 г. и същата е в размер на сумата 370,80 лв. и върху сумата 2 025, 08
лв. за времето от 14.06.2017 г. до 01.07.2018 г., същата е в размер на сумата
215,44 лв., общо лихва за забава за стопанската 2015/2016 г. 586,14 лв.; за
стопанската 2016/2017 година: задължение по договор от 23.02.2011 г. 8 139,60
лв., платени на 16.07.2018г. 6 114,52 лв., остатък за плащане 2 025,08 лв.,
лихвата за забава следва да бъде изчислена върху сумата 8 139,60 лв., за
времето от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г., същата е в размер на сумата 411,50
лв.; задължението за стопанската година 2012/2013 г. е сумата 2 034,60 лв.,
представляваща остатък за плащане от главницата; общото задължение за стопански години 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г. е 6
075,24 лв., представляваща остатък за плащане от главницата и сумата 1 536,91 лв.,
представляваща лихва върху неплатената главница за посочените три стопански
години за периода от изискуемостта на главницата/първи януари на следващата година
до 01.07.2018 г. Вещото лице е приело, че ако се отчете анекса от 30.03.2011 г.
към договора за аренда на земеделски земи, находящи се в землището на с. Г.,
Община Л. от 23.02.2011 г., ответникът е надвнасял дължимото за всяка стопанска
година, като общо надвнесените суми за целият процесен период са 7 483, 54 лв.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното решение е
правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане
на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е възражението на дружеството в
жалбата, че с дадените права на пълномощника С.С. от въззиваемия Б.П.,
пълномощникът е имал единственото ограничение да не преупълномощава трети лица
с правата по него. При доброволното представителство, представителната власт
възниква по волята на представлявания. Упълномощителят извършва
упълномощаването за да постигне един желан от него правен резултата, като
обемът на представителната власт на пълномощника се определя в пълномощното.
Законодателят не е установил изисквания относно неговото съдържание, но
гаранция за защита на правата и интересите на упълномощителя са установените
разпоредби на чл. 38 и чл. 43 от ЗЗД - за да договаря сам със себе си или с
друго лице, което също представлява, както и за да преупълномощи друго лице,
като в този смисъл е и приетото в ТР № 5/2014 г. постановено по тълк. дело №
5/2014 г. на ОСГТК. Т.е. за да договаря сам със себе си в хипотезата на чл. 38
от ЗЗД пълномощникът следва да е изрично упълномощен за това. Нормата на чл.
38, ал. 1 от ЗЗД урежда две хипотези на забраната – за договаряне сам със себе
си и множествено представителство (така Таков, Кр., „Доброволно
представителство”, изд. „Сиби”, гр. София, 2006г., стр. 247-249). В конкретния
случай е налице хипотезата на договаряне сам със себе си във втората хипотеза,
а именно: представителят е представлявал едновременно две различни лица, между
тези лица е сключен договор, договорът е сключен за всяка от страните чрез
представителя и няма дадено съгласие от страна на упълномощителя да действа по
този начин. Такова упълномощаване с правата по чл. 38 от ЗЗД липсва в
процесното пълномощно. В конкретния случай, ищецът е потвърдил
пълномощното по отношение на сключения
договор за аренда № 143 от 23.02.2011 г., като се е позовал на същия като
основание на неговата претенция, но изрично е оспорил пълномощното във връзка с
действието на пълномощника по сключването на последващото споразумение от
30.03.2011 г., който е бил отново в хипотезата на договаряне сам със себе си. Действително
в хипотезата на чл. 38 от ЗЗД недействителността е висяща, но след като
действията на пълномощника не са потвърдени, а същите са оспорени от висяща,
недействителността става окончателна, тъй като отпада възможността
споразумението да бъде потвърдено и да породи целените с него правни последици.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че анексът поради
липсата на последващо потвърждаване от представлявания е нищожен и не е породил
правни последици за упълномощителя. Възражението за неправилност на приетото от
първоинстанционния съд в решението, че анекса от 30.03.2011 г. е нищожен и
поради липса на форма не следва да се обсъжда, тъй като след като същия не
поражда правни последици за упълномощителя - ищец, поради нарушаване на
забраната на чл. 38 от ЗЗД и проведеното оспорване от негова страна, формата на
анекса е без правно значение за изхода
на делото.
Останалите възражения в жалбата, във
връзка с неправилната преценка на съда за потвърждаване на процесното
споразумение са неоснователни. Не може да се вменява в потвърждаване на анекса,
неупражненото право от страна на въззиваемия да прекрати договора поради
неспазване на договорните правоотношения. Освен това възражението, че ищецът е
знаел за уговореното в анекса, тъй като е приел направените плащания на
15.02.2016 г. с основание "аренда 2014 г. - 2015 г. ливади", също е
неоснователно, тъй като между страните са съществували други договори за аренда,
именно с предмет отдаване под аренда на ливади, а соченото от жалбоподателя плащане,
не се доказва да е направено по процесния договор за аренда и в платежното
нареждане не е посочено за кой договорите се отнася.
Възражението, че следва да се
приложи в правоотношението между страните правилото на чл. 301 от ТЗ, а именно
ищецът веднага да възрази след узнаването на анекса, също е неоснователно. Дори
сделката да е търговска, поради качеството на една от договарящите страни, ищецът
няма качеството на търговец и за него нормата на чл. 301 от ТЗ е неприложима.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение, като неоснователно.
При този изход на делото в полза на
въззиваемия следва да се присъдят поисканите разноски за настоящата инстанция в
размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, като направеното възражение
за прекомерност следва да се остави без уважение. С оглед предмета на делото,
неговата фактическа и правна сложност, взетото становище от страна на
процесуалния представител на въззиваеми, договореното възнаграждение не се
явява прекомерно.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА решение № 83 от
12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1012/2018 г., Севлиевският районен съд,
в частта, в която е осъден „ПЛАМ" ООД, гр. Севлиево да заплати на Б.В.П.,***,
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 ЗАЗ, следните суми: сумата 6 075,24
лв., представляваща неплатено арендно плащане, по договор за аренда № 143 от
23.02.2011 г., том I, peг. № 825/2011 г., с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус с рег. № 565 на НК, с район на действие – района на РС – Л.,
за стопански години 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 01.08.2018
г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1 125,41 лв., законна лихва върху главницата, за
периода от 01.01.2016 г. до 01.07.2018 гст, като правилно и законосъобразно.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„ПЛАМ" ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление гр. Севлиево 5400, ул. „В." № ***, представлявано заедно и
поотделно от управителите П.П.и С.И.С. да заплати на Б.В.П., с ЕГН **********,***,
сумата 1 000 лева за разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: