Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Троян, 13.04.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора
...……………...........................…...... като разгледа докладваното от
съдията – Ютерова гр. дело № 974 по описа на ТРС за 2017 год., за да се
произнесе - съобрази:
А.К.Р. е предявил против ЗАД
„Алианц България” АД – гр. София, представители Пламен Ялъмов и Орлин Пенев
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултата на настъпило ПТП на 26.09.2014 г., 2 000 лева - имуществени
вреди, както и законова лихва, начислена върху главницата за времето на
забавата в размер на 7 632.70 лева.
Ищецът се
представлява в с. з. от пълномощника си адв. Д.И. от ЛАК, който пледира, че
действително застрахователя – ответник е заплатил застрахователно обезщетение в
определена сума, но това не покрива действително претърпените от него вреди.
Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди, ведно със законната лихва от датата
увреждането.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който същия заявява, че не оспорва наличието на
застрахователен договор, искът се оспорва като неоснователен относно размера.
Твърди, че на 23.10.2017 г. на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 14 000 лева – неимуществени вреди, 937 лева – имуществени вреди,
както и законова лихва за забава в размер на 4 667.23 лева. Ответното
дружество счита, че извършеното плащане на застрахователно обезщетение в
сочения размер е достатъчно за да обезщети претърпените вреди от страна на
ищеца.
Ответното дружество се представлява в процеса от юрисконсулт Десислава
Игова, която подробно излага съображенията си и в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така
предявения осъдителен главен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от
01.01.2016 г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато
се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен
искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по
настоящия спор, нужно е ищеца да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
„Гражданска отговорност” между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени и неимуществени вреди, съответно техния
размер.
По делото не се оспорва, /изрично
е посочено и в отговора на ответното дружество/, че е имало валидно сключен
договор „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 01114002347162,
сключен за лек автомобил „Мазда” № ЕВ 0054 АХ, който е бил управляван от
виновния водач.
С
одобрено от РС – гр. Ловеч споразумение от 03.06.2015 г. по НОХ дело № 458/2015
г. водача на автомобила П.И.Х.от гр. Габрово е признат за виновен в това, че на
26.09.2014 г. около 19,45 ч. на път 1-4 София-Варна, при километър 66+400 при
управление на лек автомобил „Мазда 6" с рег. № ЕВ 0054 АХ, собственост на
„ПЛ Контрол" ООД гр. Габрово, нарушил правилата за движение - чл. 42 ал. 1
т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице - трайно затруднение на
движението на крайник - на лява ръка за около 2-3 месеца, поради травматично
счупване на лъчева кост с последваща гипсова имобилизация на К.С.Р., на дясна
ръка за около 6-7 месеца, поради травматично счупване тялото (диафизата) на
дясна раменна кост с разместване на фрагментите и последваща оперативна
имобилизация на А.К.Р., на дясна ръка за около 7-8 месеца поради травматично
счупване на двете кости на дясна предмишница с последващо оперативно лечение наС.К.Р.,
всички от гр. Троян обл. Ловешка и избиване на зъби - първи горе в ляво, първи
и втори горе в дясно, долу в дясно и ляво първи и втори, без които се
затруднява дъвченето за около 2 месеца на Д.Т.А.от гр. Горна Оряховица -
престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 4 б. "а", пр. 2 във вр.с чл. 342
ал. 1 пр. 3 от НК и при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, му е наложено
наказание 6 месеца лишава от свобода, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за
срок от 3 години.
Не се оспорва и факта, наведен в исковата претенция, че
всички получени от Р. увреждания, формиращи средна телесна повреда, изразена в
трайно затрудняване движението на крайник-счупване на тялото /диафиза/ на
раменната кост с последващо оперативно лечение с наложил се монтаж на импланти,
както и последваща повторна хирургична намеса за демонтаж на имплантираните
уреди, са в пряка причинно-следствена връзка и произтичат от нанесените ми
увреждания в резултат на претърпяното ПТП.
По делото е приложена медицинската документация относно
проведеното лечение.
Относно твърдяното състояние на болки и страдания,
ищеца е ангажирал гласни доказателства – снети са показанията на свидетелите Д.А., която живее с бащата
на ищеца на семейни начала и Х.Ч., който е негов близък. Свидетелката А.
излага, че при настъпилото ПТП, тя също била пострадала. Р. получил счупване на
ръката, като се наложило оперативно поставяне на имплант, а след една година
същия бил отстранен отново оперативно.А. излага, че Р. закупил този имплант с
лични средства, тъй като тази сума не се поемала от здравната каса.А. лично
ходила да преведе парите. През цялото това време – повече от година се налагало
на Р. постоянно да бъде назначаван курс по рехабилитация. Свидетеля Х.Ч.дава
подобни показания, че вечерта след катастрофата, бащата на Р. му се обадил от
болницата и на другия ден свидетеля отишъл да го види в гр. Ловеч. Ищеца бил
със счупена ръка и са му направени две операции.
Назначената
по делото съдебно-медицинска експертиза е заключила, че в случая се касае за
причинена травма в следствие на ПТП, а именно счупване на дясната раменна кост
на ищеца Р. и с последващо оперативно лечение – метална остеосинтеза и
възстановяване целостта на дясната ръка, което обуславя затруднение на
движението за около 8-9 месеца. През първите месеци Р. не е могъл да се
обслужва сам и се е нуждаел от чужда помощ. Вещото лице д-р Г. е констатирала
още, че оперативното поставяне и премахване на импланта допълнително са
създавали дискомфорт на пострадалия. В с. з. д-р Г. е заявила, че ищеца се е
возил на задната седалка и ако същия е бил с поставен предпазен колан, то
задължително при последвалия удар е следвало колана да остави отпечатък по
тялото на пострадалия. Вещото лице пояснява, че подробно се е запознала с
медицинската документация, но подобни доказателства липсват.
По
делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е
отговорило, че управлявания от пострадалия К. Р. автомобил „Фолксваген голф”
рег. № ОВ 5126 АТ е оборудван с обезопасителни колани на задните седалки от
завода-производител.
Дружеството
– ответник излага, че първоначално е определено застрахователно обезщетение в
размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, 1 390 лева –
имуществени вреди, която сума била намалена в последствие с 30 %, поради това,
че пострадалия с действията си е допринесъл за вредоносния резултат.
С
оглед разпоредбата на чл. 380 от КЗ Р. отправил към застрахователя на ответника
писмена застрахователна претенция, с предложението да му бъде заплатена
исковата сума, с получаването на която същия ще се счита за удовлетворен. Към
момента на предявяване на претенцията все още не било определено полагащото му
се застрахователно обезщетение.
С
отговора си ответното дружество е заявило, съответно е и приложило
доказателство –преводно нареждане от 23.10.2017 г., че на Р. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14 000
лева – неимуществени вреди, 937 лева – имуществени вреди, както и законова
лихва за забава в размер на 4 667.23 лева. С превода на тази сума ответника счита,
че пострадалото лице е изцяло обезщетено за претърпените вреди в следствие на
настъпилото ПТП.
Ищецът
изрично е признал, че е получил описаната сума, но намира, че в този размер
същата не е достатъчна да обезщети действително претърпените от него болки и
страдания.
При така установените по делото безспорни факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне размера на действително претърпените вреди.
Относно претендираните неимуществени вреди – в случая
съда следва да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според задължителната и константна
практика на ВКС размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
залегналото в цитираната разпоредба понятие за справедливост не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените
от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
С оглед
на изложеното, настоящия състав взе предвид изплатеното обезщетение на ищеца в
размер на 14 000 лева и намира, че така предявения иск, поддържан за
сумата от 11 000 лева се явява основателен и доказан за сумата 2 000 лева,
която сума съда счита, че е справедливо определена, като до пълния му размер 11
000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предявен е иск за сумата от 2 000
лева – претенция за претърпени имуществени вреди. В процеса не бяха изложени
обстоятелства относно този иск. Не е изразено и становище по отношение на него
и във фазата на устните състезания. Приложена е фактура от 29.09.2014 г. за
закупен заключващ пирон от ищеца за сумата 1 390 лева, която сума в пълен
обем е съобразена при първоначално определеното обезщетение от застрахователя.
В последствие, поради факта на съпричиняване, застрахователното обезщетение е
намалено с 30 %, като на Р. е изплатено обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 973 лева. При тези факти съда приема, че този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Исковата сума следва да се
присъди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, така както
е поискано. Съгласно разпоредбата на чл.
84 ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Това е така, защото по силата на чл.
51 ал. 1 от ЗЗД при непозволеното увреждане се дължат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деянието. Това се отнася и за
застрахователя, тъй като отговорността му е идентична по обем и съдържание с
тази на делинквента по чл. 45 ЗЗД. Ето защо, акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД,
предвид основателността на главната е основателна за периода, следващ
увреждането 26.09.2014 г. до окончателното изплащане на определеното
обезщетение. В случая е предявен отделен иск с отдеференциран период 26.09.2014
г. до 27.09.2017 г., когато е предявена исковата молба с претенция в размер на
2 965.47 лева. Предвид уважаването на главния иск до размера на 2 000
лева, ще следва и дължимата лихва да бъде присъда в размер на 611.18 лева.
Разноски за присъждане са
поискали и двете страни.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца сторени съдебно-деловодни
разноски. По делото е представено адв. пълномощно, видно от което определения
адв. хонорар е определен в размер на 1 440 лева, който обаче не е заплатен
от ищеца на пълномощника му адв. И. при хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. Ще
следва посочената сума да бъде заплатена от ответника на адв. И.. Ответното
дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - 130.00 лева държавна такса, както и 100.00 лева разноски за изготвяне на
съдебно-медицинската експертиза.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
ще следва ищеца да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски за сумата
60.00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 432 от КЗ ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Оборище”, бул. „Княз Дондуков”
№ 59, представители Пламен Ялъмов и Орлин Пенев ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2 000 – две хиляди лева,
представляваща
остатък от дължимо застрахователно обезщетение след приспадане платено в размер
на 14 000 лева, за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило по вина на водача П.И.Х.от гр. Габрово, който на 26.09.2014 г. около
19,45 ч. на път 1-4 София-Варна, при километър 66+400 при управление на лек
автомобил „Мазда 6" с рег. № ЕВ 0054 АХ, собственост на „ПЛ Контрол"
ООД гр. Габрово, нарушил правилата за движение - чл. 42 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно
лице - травматично счупване тялото (диафизата) на дясна раменна кост с
разместване на фрагментите и последваща оперативна имобилизация на А.К.Р., на
дясна ръка за около 7-8 месеца, ведно със законната лихва, считано от
27.09.2017 г. до окончателното изплащане, като иска до пълния му поддържан
размер от 11 000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 86 от ЗЗД ЗАД «Алианц България» АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-он
„Оборище”, бул. „Княз Дондуков” № 59, представители Пламен Ялъмов и Орлин Пенев
ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 611.18
- шестстотин и единадесет лева и 18 стотинки законова лихва за периода
26.09.2014 г. до 27.09.2017 г., изчислена върху присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като иска до пълни му поддържан размер от 2
965.47 лева ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения иск от А.К.Р., ЕГН
**********, с адрес: *** против
ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Оборище”, бул. „Княз Дондуков”
№ 59, представители Пламен Ялъмов и Орлин Пенев за претърпени имуществени вреди в размер на 2 000.00 лева в резултат
на настъпилото ПТП на 26.09.2014 г.
ОСЪЖДА ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Оборище”, бул. „Княз Дондуков”
№ 59, представители Пламен Ялъмов и Орлин Пенев ДА ЗАПЛАТИ на пълномощника на А.К.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** – адв. Д.И. от ЛАК сумата 1 440 – хиляда
четиристотин и четиридесет лева сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Оборище”, бул. „Княз Дондуков”
№ 59, представители Пламен Ялъмов и Орлин Пенев ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС
130.00 – сто и тридесет лева държавна такса, както и 100.00 – сто лева разноски
за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза.
ОСЪЖДА
А.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на ЗАД «Алианц България» АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-он „Оборище”, бул.
„Княз Дондуков” № 59, представители Пламен Ялъмов и Орлин Пенев съдебно – деловодни разноски за
сумата 60.00-шестдесет лева, съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Районен съдия: