Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.С., 16.07.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана Влахова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №6875 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от В. Й. С. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 30000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по
повод настъпило на 29,11,2018год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 29,11,2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се
доводи, че на 29,11,2018г., около 06:30ч., ищцата, управлявайки лек автомобил
„Фолксваген Поло“ се движела по бул. „Самоковско шосе“ в посока от гр. С. към
гр. Самоков, когато на 5 км. след с. Кокаляне, водачът на движещия се в обратна
посока по бул. „Самоковско шосе“ лек автомобил „Ауди А6“, рег. № ******* - Х.В.Н.загубил
контрол над управляваното от него МПС, навлиза в насрещната пътна лента и
реализира удар с управлявани от ищцата автомобил. Произшествието настъпило
поради виновното и противоправно поведение на Х.В.Н.Вследствие на
произшествието за ищцата настъпили телесни увреждания, които довели до
неимуществени вреди- болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи,
че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Ауди А6“ - Х.В.Н.е
застрахована при ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените
искове. Поддържа ищцата да не е пострадала при
пътнотранспортно произшествие, при условията на евентуалност сочи, с
оглед естеството на претърпените телесни увреждания, претендираното обезщетение
от 30000,00лв. да се явява прекомерно. Релевира възражение за съпричиняване
като твърди, че ищцата не е била с поставен предпазен колан.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 29,11,2018год., около 6,30часа на бул.Самоковско шосе,
на около 5км. От с.Кокаляне ПТП с участието на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, с рег.№
*******управлявано от В.Й.С. и лек автомобил, с марка „Ауди А6“, с рег.№*******,
управлявано от Х.В.Н.-КП, рег.№13069/29,11,2018год. на СДВР.
Не е спорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение
по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната
отговорност на водача на лек автомобил Ауди А6 Х.Н., с ответното дружество за
релевирания период./постановено определение по реда на чл.146 от ГПК на
27,11,2019год./.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: ПТП е настъпило на 28.11.2018г, около 6,30часа, на бул.Самоковско шосе, който се състои от едно
платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по една пътна лента като лек автомобил Фолксваген се е движил в
посока от гр.С. към гр.Самоков, а лек автомобил Ауди, в посока от гр.Самоков
–гр.С.. Района на произшествието е десен
завой за посоката от гр.Самоков към гр.С.. Двете пътни ленти са разделени с
единична непрекъсната линия. За посоката на движение на лек автомобил Ауди преди процесния завой е
поставен пътен знак „Опасен завой
надясно“. Мястото на удара по широчината на пътното платно е на около 3 метра вляво от десния край на
платното за движение по посока на движението
на лек автомобил Фолксваген и по дължина на платното за движение е в
зоната на завоя, като ударът е настъпил върху пътната лента полагаща се за
движение на лек автомобил Фолксваген. Скоростта на движение на МПС Ауди е била
около 65км.ч., а тази на МПС Фолксваген по-ниска от 65км.ч. С оглед получените
деформации на автомобилите се установява ударът да е страничен, приплъзващ. Причината за
настъпване на ПТП е навлизането на лек автомобил Ауди върху пътната лента за насрещно движение като
произшествието би могло да бъде предотвратено, ако водачът на Ауди А6 се е
движил с по-ниска скорост от критичната за
преминаване на завоя и следвайки
посоката на пътя. Водачът на лек автомобил Фолксваген не е имал техническа възможност
да предотврати удара за момента на навлизане на лек автомобил Ауди върху пътната му
лента.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила съчетана травма на глава и крайници, както следва:
-фрактура на дясна лъчева кост, в крайната
й част, в зоната над китката, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по дълъг от 30 дни.
-множество повърхностни травми в областта на ляво слепоочие, в окосмената
част-кръвонасядане 4см.; чело-средна част-кръвонасядане-12/8см; над лява
вежда-рана -1см., клепачи и гръб на носа-кръвонасядане тип „Травматични
очила“15/6см.
-кръвонасядане около капачето на дясно коляно-10/9см.+4 охлузвания в същата
област, кръвонасядане по вътрешната повърхност -3см. на ляво коляно и
отток с кръвонасядане 12см. на ляв
вътрешен глезен.
По спешност е извършен преглед в УМБАЛ Пирогов, където е извършена първична
обработка на травмите и е поставена гипсова имобилизация за 30 дни. Възстановителния период за
полученото увреждане е 3 месеца, в който се включва проведената рехабилитация за фрактура на
лъчевата кост и 20дни за повърхностните травми. Най-интензивни болки ищцата е
търпяла до момента на поставяне на гипсовата имобилизация за фрактурата и постепенно преминаване към умерени болки за 1 месец до затихване
им към края на оздравителния
период-3м. При осъществения личен преглед
се констатира пълно възстановяване на пострадалата като за в бъдеще не
се очакват болки и страдания свързани с
процесните травматични увреждания. Налице са активни движения в областта
на китката в пълен обем, без функционален дефицит. На челото срединно се
измерва остатъчен оток от стар хематом с размери 2см. в диаметър. Изложено е
становище, с оглед получените травматични увреждания ищцата да е пътувала без
предпазен колан, като в случай на
ползване на такъв биха били предотвратени охлузванията по главата, включително
фрактурата на лъчева кост.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на св. Евелина С. – майка на ищцата, ценени по реда
на чл. 172 от ГПК, които съдът намира за еднопосочни, обективни и съответстващи
на писмените доказателства се установяват претърпените неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за установено осъществено противоправно деяние от
страна на водача на лек автомобил Ауди А6, който нарушил разпоредбите на чл.20,
ал.2 от ЗДВП/ в ред.ДВ, бр.86/2018год. /, съгласно която водачите на ППС са
длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта, когато възникне опасност за
движението. Налице е и нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДВП, според който при
разминаване водачите на насрещно движещи се пътни превозни средства са длъжни
да осигурят достатъчно странично
разстояние между ППС. В конкретната
хипотеза се установи водачът на лек
автомобил Ауди да не е съобразил скоростта на движение, с оглед безопасно
преминаване през завой за посоката му на движение, който е бил сигнализиран с
пътен знак, което е довело до
навлизането му в лентата за
насрещно движение, причина за настъпване на ПТП.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 20000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- неразместена, закрита фрактура на
дясна лъчева кост, в областта на китката, причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по дълъг от 30 дни, както
и множество кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, колената и
вътрешен ляв глезен. Съобрази се поставената гипсова имобилизация, която
безспорно затруднява движенията на горния крайник и възможността на лицето да
се обслужва за период от 1 месец, необходимостта от ползване на чужда грижа в ежедневието за
период от около 3месеца /потвърдено и от свидетелските показания/, общия
възстановителен период от 3 месеца, липсата
на оперативна интервенция, пълното възстановяване на ищцата, без инвалидизация и функционални
смущения, възрастта на пострадалото лице 29 години към датата на ПТП/
благоприятстващ възстановяването фактор/, както и последиците в
психологичен план /всеки претърпян пътен инцидент е свързан с негативни
преживявания в психо-емоционален план, което
се потвърждава и от събраните гласни доказателства, сочещи на напрежение и
избухливост /.
При определяне на размер на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО
за релевирания период и икономическата конюнктура в страната.
За основателно съдът намира релевираното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради предприето пътуване
без предпазен колан. Извод в тази насока се обосновава от становището на
съдебномедицинската експертиза, което обстоятелство е допринесло за завишаване
степента и характера на уврежданията-нарушение на чл.137а от ЗДВП. Така
установеното съпричиняване съдът определя на 20% или дължимото обезщетение е в
размер на 16000лв.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 21,01,2019год. е дължима от 22,04,2019год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни
такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 640,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 159,00лв. от общо 300,00лв.-в.л.;
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 795,80лв. от общо 1730,00лв., от които 300,00лв.-в.л. и 1430,00лв.-адв.възнаграждение.
/възражението на ищеца на осн.чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, с оглед
фактическата и правна сложност на
делото, извършени процесуални действия и проведени съдебни заседания, поради
което определя същото съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на
исковата претенция/.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.С.К.Н. се дължи
адвокатски хонорар в размер на 757,90лв. от общо 1430,00лв. определен по реда
на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.Й.С., с ЕГН: **********, със
съд.адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86 ЗЗД сумата от 16 000,00лв., представляващи
обезщетение за причинени по повод възникнало на 29.11.2018г. ПТП неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 16000,00лв. до пълния
предявен размер от 30000,00лв., както и за лихва от 29,11,2018год. до 21,04,2019год.
като неоснователен.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата
от 640,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.Й.С., с ЕГН: **********, със
съд.адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 159,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адв.С.К.Н. на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 757,90лв.–
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Й.С., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** да
заплати на З."Б.И."АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 795,80лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: