РЕШЕНИЕ
№…… 12.01.2024 г. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично
съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при секретаря Ирена Димитрова изслуша докладваното от председателя
административно дело № 346/2023 г. по описа на Административен съд-Добрич и за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал.
2 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба от Н.Й.В., ЕГН ********** *** срещу Решение № 25/ 05.05.2023
г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/ 27.02.2023 г. на Ръководител „ПО" в ТП на
НОИ - Добрич за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят оспорва решението, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на изискуемия от закона 15
години осигурителен стаж за втора категория труд съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО
и липса на възраст за трета категория труд.
Настоява се, че неправилно не е зачетен като стаж от втора категория
трудът, положен през периодите от 01.02.1996 г. до 30.09.1996 г. и от
26.04.1994 г. до 31.05.1995 г., който е полаган като тракторист, механик и
комбайнер и като шофьор на товарен автомобил над 12 тона.
Настоява, че съгласно т. 52б от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на работещите
непосредствено в селското стопанство като механизатори и бригадни механици –
тракторист, (тракторист в ТКЗС, тракторист в свинекомплекс, тракторист в
животновъдството, помощник- тракторист), комбайнер и помощник комбайнер,
машинист и помощник-машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери,
фронтални и други товарачи, дъждовални
машини и други селскостопански машини, водач (шофьор) на
автомобил ИФА - селскостопански вариант, бригаден механик (механик на тракторна
бригада), тракторен механик, тракторен бригадир, механик по прегледите.
При аргументи, че с
прибавянето на стажа в периода 26.04.1994 г. до 31.05.1995 г. и в периода от
01.02.1996 г. до 30.09.1996 г., който е 1 година и 8 месеца и 5 дни, към признатия от органа стаж
втора категория в размер на 13 години, 7 месеца и 28 дни, стажът втора категория се преценява като повече от 15 години, а именно 15
години, 7 месеца и 2 дни и са налице
предпоставките за придобиване право на пенсия при условията на чл. 696, ал. 2 от КСО, при навършени 60
години, още на 04.04.2021 г., се иска
отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ –
Добрич, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.
Релевира, че трудът на Н.В. през
периода 01.06.1995 г.- 31.01.1996 г. като „механизатор селскостопански машини“
и от 01.10.1996 г. до 16.11.1997 г. на длъжност „механизатор в агроучастък“, е
зачетен от втора категория, като е съобразено от пенсионния орган към коя
категория спада трудът въз основа на заеманата длъжност и извършваните функции
и дейности от лицето. По тази причина трудът, положен като „механик на
семечистачна машина“ и „комбайнер в ремонтна работилница“ е определен, че не е
от втора категория. Полученият сбор трудов стаж от втора категория е отчетен
като недостатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69б от КСО. При така
изложеното се претендира жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и
направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производството е инициирано въз основа на подадено Заявление
с вх. № 2113-24-1659/ 27.10.2022 г. в ТП на НОИ – Добрич от Н.Й.В. за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с изричното посочване, че се
желае отпускане на такава при условията на втора категория (л. 5 от делото).
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 34), съгласно който
заявителят има 14 години 11 месеца и 13 дни осигурителен стаж от трета категория
и 13 години 7 месеца и 28 дни стаж от втора категория.
След анализ на заявлението, както и приложената, и изискана относима
информация е издадено Разпореждане № **********/27.02.2023 г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.Й.В.. В разпореждането е отразено,
че заявителят е роден на *** г. и към датата на заявлението има навършена
възраст от 61 години, 6 месеца и 23 дни, съответно придобит осигурителен стаж
от първа категория от 00 години, 00 месеца и 00 дни; втора категория от 13
години, 7 месеца и 28 дни и трета категория от 14 години, 11 месеца и 13 дни,
превърнат към трета категория – 32 години, 00 месеца и 11 дни. Прието е, че
заявителят няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата
на заявлението няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а има 13
години, 7 месеца и 28 дни. Отбелязано е, че не са налице и предпоставките по
чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО поради липса на изискуемата възраст. Обосновано е, че
лицето няма право на пенсия и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма
изискуемата възраст. Отказано е да бъде зачетен стажът за периода от 01.03.1984
г . – 01.05.1984 г.
Срещу разпореждането за отказ на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Добрич е подадена жалба по административен ред в законоустановения
срок. Постановен е оспореният в това производство административен акт.
Изредени са от Директора на ТП на НОИ – Добрич конкретно периодите, за
които е признат осигурителен стаж от втора, респ. от трета категория за
жалбоподателя. Приет е общо зачетения осигурителен стаж в разпореждането по
периоди и категория труд за правилен.
Счетено е, че при наличните по пенсионната преписка доказателства жалбоподателят
не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, при които кандидатства за
пенсия, съответно правилно е отказано отпускането ѝ, тъй като не отговаря
на условията на останалите разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване
административен акт.
Предмет на жалбата пред съда е оспорването на жалбоподателя на извода на
ответника, че положеният през посочените в жалбата и изрично изброени по – горе
в настоящото решение периоди труд не е от втора категория.
По същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при
извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от
компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно
нормите на чл. 117, ал. 2 от КСО, при спазване на изискванията за писмена форма
с всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически
и правни основания за издаването му, като мотивите са налични и в приложената
административна преписка. В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5
от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпореждането.
Липсват
конкретни оплаквания на оспорващата страна за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на атакувания акт. При
извършената служебна проверка съдът на основание чл.168 ал.1 АПК констатира, че
такива не са допуснати.
По отношение приложението на материалния закон настоящият състав намира, че
той е приложен правилно.
Според нормата на чл. 69б от КСО лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия:
1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за
жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за
жените до достигане на 60-годишна възраст.
Към датата на подаване на заявлението жалбоподателят има навършени 61
години, 6 месеца и 23 дни. Поради липсата на изискуемата възраст, заявителят
няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО.
Според нормата на чл. 52б от ПКТП (отм.), която е приложима предвид §2 от Постановление
№ 235 на МС от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда
при пенсиониране (Загл. изм. - ДВ, бр. 114 от 1999 г.), където трудовият стаж
при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране дава възможност на работещите
непосредствено в селското стопанство като механизатори и бригадни механици –
тракторист, (тракторист в ТКЗС, тракторист в свинекомплекс, тракторист в
животновъдството, помощник- тракторист), комбайнер и помощник комбайнер,
машинист и помощник-машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери,
фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини,
водач (шофьор) на автомобил ИФА - селскостопански вариант, бригаден механик
(механик на тракторна бригада), тракторен механик, тракторен бригадир, механик
по прегледите, да се пенсионират по правилата на чл. 69б от КСО.
Трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация, като документът се издава въз основа на
изплащателните ведомости или партидни книги, като се посочва и категорията труд
и съответната точка от нормативния акт за категоризиране на труда, по която се
предлага да се зачете. Такива писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му, по делото са представени, поради което и с оглед нормата на чл. 104, ал. 10
от КСО, където е визирано изключението от допустимостта на свидетелски
показания категорията труд, са събрани показанията на свидетелите Г.С.К.и Р.Х.С.
– бивши колеги на оспорващия, които потвърдиха въведените твърдения относно обстоятелството,
че в процесните периоди жалбоподателят е работел като комбайнер и тракторист в
предприятието.
Като резултат, съдът приема, че в тези периоди е полаган втора категория
труд от лицето Н. Йовев Въчев. Обстоятелството за каква
категория труд е осигурявано лицето следва да се преценява с оглед на всички
доказателства по делото.
Правното основание на искането на жалбоподателя за определяне на пенсия е
разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО,
която урежда привилегировани условия за
придобиване право на пенсия за лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория. Оспорващият е работил втора категория труд 13
години, 7 месеца и 28 дни плюс 1
година 9 месеца и 5 дни, или общо 15
години, 5 месеца и 3 дни, който по
силата на чл. 104 от КСО се превръщат в 19 години, 3 месеца и 12 дни трета
категория труд. Към момента на подаването на заявлението оспорващият отговаря
на изискванията за възраст по чл.69б, ал. 2 КСО. При тези обстоятелства правото на пенсия би възникнало ако към
момента на подаване на заявлението съгласно чл.69б, ал.2, т. 1 КСО сборът от
осигурителен стаж и възраст на заявителя е 100. В случая фактите по делото
сочат, че този сбор е 80 години, 10
месеца и 5 дни, което налага извода относно неоснователност на подаденото
заявление за отпускане на пенсия.
При тези изводи, съдът приема, че при издаване на обжалваното решение
материалния закон е правилно приложен и като последица оспорването следва да се
отхвърли.
Процесуалният представител на ответната страна не претендира сторените по
делото разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172,
ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.В., ЕГН ********** *** срещу Решение № 25/
05.05.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № **********/ 27.02.2023 г. на
Ръководител „ПО" в ТП на НОИ - Добрич за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:…….