№ 41370
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110109168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца, с която моли постановеното по делото
решение да бъде допълнено, като му бъдат присъдени сторените в заповедното и
исковото производство разноски от по 25лв. за държавна такса и 180лв. за адв.
възнаграждение, тъй като не било сторено с решението.
Ответната страна не е подала отговор.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на молителя,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като в
молбата-становище от 01.08.2023г. /л. 67-73/ е инкорпориран списък по чл. 80 ГПК,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
Заповедното и впоследствие исковото производство са образувани по заявление,
респ. искова молба на „фирма“ ЕООД срещу И. П. М., с които се претендира вземане в
размер от 104,94лв., представляващо неустойка по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от дата 11.12.2017г., сключен с
„фирма“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на молителя с договор за цесия.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, както и от
служебно извършените справки от съда, че на 14.12.2021г. в полза на ищеца в
настоящото производство /с предходно наименование „фирма“ ЕООД/ е издадена
заповед за изпълнение № 22163/14.12.2021г. по ч. гр. д. № 68759/2021г. по описа на
СРС, 40-ти състав /л. 75/ спрямо същия длъжник за вземания, произтичащи от същия
договор за далекосъобщителни услуги, а именно 112,00лв., представляващи главница
за неплатени задължения за услуги за периода 01.03.2019г.-01.07.2019г. В това
производство заявителят е претендирал и разноски от 180лв. за адв. възнаграждение и
25лв. за държавна такса. Производството по това дело е приключило с доброволно
плащане на задълженията от страна на длъжника И. М. и с определение от 01.07.2022г.
съдът е обезсилил по реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК заповедта за изпълнение, като
заявителят е бил уведомен за плащането и възражението по чл. 414а ГПК на
08.06.2022г.
1
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
настоящото производство е депозирано на 10.06.2022г., като с него се претендира само
неустойка по договора, както и разноски по делото. Съдът намира, че подобно
поведение, в което малки по размер вземания, произтичащи от един и същ договор, се
претендират в отделни и самостоятелни производства представлява недобросъвестно
упражняване на процесуални права, чиято единствена цел е натоварване на длъжника с
ненужни разноски. Както Конституцията на Република България в чл. 57, ал. 2, така и
ГПК в чл. 3 не допускат злоупотреба с права и задължават правните субекти да ги
упражняват добросъвестно и при съобразяване на добрите нрави. В Решение №
50044/04.07.2023г. по т. д. № 71/2022г. по описа на ВКС, I ТО, е разяснено, че когато
участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат
увредени права и законни интереси на други, в разрез с основните права на гражданите
/чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България/, извършеното процесуално
действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от
правозащитния орган. Съдът следи за добросъвестното упражняване на процесуалните
права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже
защитата им /решение №325 от 29.12.2014г., гр.д. №4263/2014г., ВКС, ІV г.о.; решение
№140 от 30.06.2015г., гр.д. №1066/2015г., ВКС, ІІІ г.о.; решение №7 от 20.06.2016г.,
гр.д. №5209/2015г., ВКС, ІV г.о./. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да
осуети такава злоупотреба - Определение № 174/26.04.2021г. по ч. гр. д. № 560/2021г.,
III ГО на ВКС, Определение № 466/01.12.2020г. по ч. гр. д. № 2980/2020г., III ГО на
ВКС и др.
В случая съдът намира, че действията на ищеца в настоящото производство имат
за цел единствено да причинят имуществена вреда на ответника, изразяваща се в
ненужно заплащане на разноски за адвокатски възнаграждения и държавни такси в
няколко производство, предвид че вземанията, които са с малък размер, е могло да
бъдат предмет на защита в едно производство. Тоест, макар формално ищецът да
действа в границите на своето право за защита на накърнени права чрез иницииране на
процес, тези действия в настоящата хипотеза са неправомерни и целят накърняване на
чуждите права - налице е злоупотреба с права в нарушение на чл. 3 ГПК. В този
случай, съдът следва да осуети тази злоупотреба, а не да я насърчава, като откаже
присъждане на разноски в полза на ищеца, които по изложените съображения намира
за ненужно сторени. Именно по тази причина с постановеното по делото съдебно
решение, макар и в полза на ищеца, не са му присъдени разноски.
С оглед изложеното, молбата на ищеца за допълване на решението чрез
присъждане в негова полза на разноски следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 28.09.2023г. на ищеца за допълване на
основание чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2