РЕШЕНИЕ
№ 1336
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501764 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С. К. Н., ЕГН
**********, и Т. П. Н., ЕГН **********, против Решение №1699 от
18.04.2023г., постановено по гр.д. №4976/2021г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ХІV гр.с., с което е признато за установено по отношение на С.
К. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, че Н. М. Г., ЕГН
**********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, са
собственици на основание наследство по закон на 2528/4280 ид.ч. от реална
част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по
КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на
ИД на АГКК, с адрес: ул. ***, с обща площ от 4242 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план: 5320010, при съседи имоти с
идентификатори: 56784.532.129, 56784.532.130, 56784.532.131,
56784.532.9505, 56784.532.132, 56784.532.86, 56784.532.82, 56784.532.26,
56784.532.222, 56784.532.79 и 56784.532.80, която реална част е разположена
1
между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица приложение №
6 към СТЕ лист 188 от делото, като С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н.,
ЕГН **********, са осъдени да предадат на Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й.
Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, владението на описаната по-
горе реална част, а именно: реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД- 18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ул. ***, с обща
площ от 4242 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 5320010, при
съседи имоти с идентификатори: 56784.532.129, 56784.532.130,
56784.532.131, 56784.532.9505, 56784.532.132, 56784.532.86, 56784.532.82,
56784.532.26, 56784.532.222, 56784.532.79 и 56784.532.80, която реална част е
разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица
приложение № 6 към СТЕ /лист 188 от делото/, и е отхвърлен предявения от
С. К. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, срещу Н. М. Г., ЕГН
**********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, иск за
признаване за установено по отношение на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., че С.
К. Н. и Т. П. Н. са собственици на основание давностно владение от 2005 г. на
380/4242 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на
гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, с адрес: ул. ***, с обща площ от 4242 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по
предходен план 5320010, при съседи имоти с идентификатори: 56784.532.129,
56784.532.130, 56784.532.131, 56784.532.9505, 56784.532.132, 56784.532.86,
56784.532.82, 56784.532.26, 56784.532.222, 56784.532.79 и 56784.532.80. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с
което предявеният от жалбоподателите иск да бъде уважен.
Ответните страни по жалбата- Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г.,
ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. И. Ж., в писмен отговор на въззивната жалба искат
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
2
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, като въззивната инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗС, с който ищците С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н.,
ЕГН **********, искат постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците Н. М. Г., ЕГН
**********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, че са
собственици въз основа на давностно владение от 2005г. на 380/4242 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на гр. Пловдив.
Ищците са изложили твърдения, че съгласно предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1997г. наследодателката на
ответниците Ц.В.А. се задължила да им продаде 300 кв.м. от имот, който
по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
представлява поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 с обща площ от
4242 кв.м. Владението на имота им било предадено при сключване на
предварителния договор, от когато го ползвали, като владяната от тях
площ била 380 кв.м. и същата не била обособена в отделен поземлен
имот. Правото на собственост върху имота на наследодателката на
ответниците било възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 2005г., от когато
по отношение на него започнала да тече придобивна давност в полза на
ищците. При така изложените твърдения ищците претендират и искат да
се признае за установено, че са придобили правото на собственост върху
3
380/4242 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по
КК и КР на гр. Пловдив, съответстващи на обема на владяната от тях
реална част от имота. В срока за отговор на исковата молба Н. М. Г.,
ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, са
предявили против С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н., ЕГН
**********, насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който
искат осъждането им да им предадат като на собственици владението на
реалната част от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на
гр. Пловдив, ползвана от ищците с площ от 380 кв.м., която реална част в
хода на делото е индивидуализирана като разположена между точки 1, 2,
14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица приложение № 6 към
заключението на приетата по делото СТЕ /лист 188 от делото/.
По първоначалния иск на С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н.,
ЕГН **********, искат постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответниците Н. М. Г., ЕГН
**********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, с
нотариален акт №126 от 11.11.1957г. наследодателката на ответниците
Ц.В.А. е била призната за собственик въз основа на давностно владение
на нива от 5 декара в землището на гр. Пловдив, м. „Сарая Терзиите“,
при съседи С. Ш., А.А. и път. Представено е копие от предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 29.10.1997г., с
който Ц.В.А. се е задължила да продаде на С. К. Н. 300 кв.м. от
посочения имот, който в договора е описан като имот пл. №10 по плана
на гр. Пловдив- Коматевско шосе, състоящ се от 2528 кв.м., част от
нива от 5 декара в землището на гр. Пловдив, м. „Сарая Терзиите“.
Ищците са представили разписка от 12.10.1999г., издадена от Ц.В.А., с
която последната е декларирала, че е получила от С. Н. сумата от 150000
лв. по договора от 29.10.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот.
От приложената по делото административна преписка е видно, че въз
основа на подадено от Ц.В.А. заявление /л.150/ с Решение №Т754А от
21.01.2005г. на ОСЗГ- Пловдив й е било възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
имот от 2,528 дка., находящ се в строителните граници на гр. Пловдив-
Запад, в м. „Терзиите“, част от имот №10 от кадастрален план, изработен
4
през 1952г., при граници съгласно скица и удостоверение по чл.13 от
ППЗСПЗЗ от 04.03.2003г., издадени от Община Пловдив /л.146-147/. От
заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че притежаваната
от наследодателката на ответниците нива от 5 дка. е заснета по плана на
„Вилова зона“- гр. Пловдив от 1952г. като имот №10 с площ от 4341 кв.м.
и имот №287 с площ от 695 кв.м. По действащата кадастрална карта на гр.
Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК,
същата е заснета като поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 с площ
от 4242 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 56784.532.82 с площ от 697
кв.м. Според действащия регулационен план на територията за поземлен
имот с идентификатор 56784.532.81 е предвиден УПИ VІІ- 532.81. При
извършения от вещото лице оглед на имота е установено, че
претендираната по делото част от имота е оградена с ограда от
бетонови/метални колове и градинска мрежа, като същата е с площ от
380 кв.м. и видимо се обработва като зеленчукова градина с различни
насаждения, като в нея е монтирана електрическа помпа, захранвана
въздушно от бетонов електрически стълб и допълнително монтиран в
имота дървен стълб.
От показанията на св.З.Д., се установява, че С. и Т. Н.и купили
имота до Транспортна болница с площ около 300 кв.м. през 1997г. и от
тогава го обработвали. През 2001г. мястото било оградено от всички
страни с висока телена мрежа с колове.
От показанията на св. К. Н.- син на С. и Т. Н.и, се установява, че
родителите му купили имота от баба Ц. през 1997г. и от тогава го
обработвали, като направили сонда и поставили помпа за полИ.е. Имотът
бил ограден, а партидата за тока, от който се захранвала помпата, се
водела на името на родителите му.
От показанията на св. С.К. се установява, че е наемател от 2010г. на
имот на ул. „Коматевско шосе“ №48 зад Транспортна болница, включващ
къща и двор. Ищците С. и Т. Н.и ползвали част от наетия от свидетеля
имот. От наемодателя си- „бай Й.“ свидетелят знаел, че ищците
обработват тази част от двора му и го компенсират със зеленчуци, като
свидетелят присъствал на случаи, когато те берат и дават на наемодателя
му такива. През 2010г. ползваното от ищците място, което било в края на
5
двора, не било оградено, но към 2012г. свидетелят забелязал ограда.
От показанията на св. П. П.- съседка на процесния имот, се
установява, че баба Ц.на дала част от нейното място на С. и Т. да го
обработват, като след време след смъртта й те го заградили и сложили
мрежа. Процесният имот преди време бил в ТКЗС, като впоследствие,
когато започнало връщането на земите, бил върнат на Ц.на.
При така събраните по делото доказателства от фактическа страна се
налага изводът, че считано от 1997г. ищците са установили владение
върху процесната реална част от процесния имот с площ от 380 кв.м. и
от тогава я ползват и обработват. Така упражняваната от тях
фактическа власт върху реална част от имота обаче не може да доведе
до придобИ.ето по давност нито на същата, нито на идеални части от
него, съответстващи на владяната реална част. Съгласно разпоредбата на
чл.59 от отменения ЗТСУ реално определени части от
дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност, а
съгласно чл.181, ал.3 от същия закон владението на реална част от
парцел може да доведе до придобИ.е на идеална част от същия само за
изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ /обн., ДВ, бр.1 от 02.01.2001г./
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по
чл. 19 от същия закон, като за разлика от ЗТСУ/отм./ ЗУТ не придава
правно значение на владението на реални части от имот като способ за
придобИ.е на идеална част от него. В този смисъл е и формираната
трайна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- Решение №185 на
ВКС от 01.03.2010г. по гр.д.№280/2009г., І г.о.; Решение №55 от
14.04.2014г. на ВКС по гр.д.№12/2013г., ІІ г.о., както и останалите
съдебни актове, цитирани от първоинстанционния съд. В случая от
заключението на приетата по делото СТЕ и разясненията на вещото лице
Васил Герасимов при приемането му се установява, че имотът, част от
който са процесните 380 кв.м., попада в строителните граници на гр.
Пловдив според общия устройствен план на града и РП „Тягова станция“-
гр. Пловдив от 1965г., действащи към момента на провеждане на
процедурата по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. От същото
6
заключение и разясненията на вещото лице при приемането му се
установява и че владяната от ищците част от поземления имот не
отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ за обособяването й като
самостоятелен урегулиран поземлен имот /същата няма лице към улица
от 14 м., а същото е 10,55м./, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.200, ал.1 от ЗУТ не може да бъде придобита по давност. Не може да
бъде придобита по давност и идеална част от имота, съответстваща на
владяната реална част от него, каквато е тезата на ищците, тъй като,
както вече се посочи, считано от приемането на ЗТСУ през 1973г. е
налице нормативна забрана за това, установена в чл.181, ал.3 от същия
закон. В случай, че при приемането на ЗУТ волята на законодателя е
била да се предвиди възможност за придобИ.е по давност на идеални
части от поземлен имот при владение на реална част от него, то това би
било изрично регламентирано в закона. При положение обаче, че това не
е сторено и подобна възможност не е уредена, се налага изводът, че
законодателят не е искал да изостави възприетото при приемането на
ЗТСУ разрешение. Цитираната от жалбоподателите съдебна практика е
неотносима към настоящото дело, тъй като се отнася за придобИ.е по
давност на идеални части от самостоятелни обекти в сгради, а не за
поземлени имоти. Ето защо предявеният от С. и Т. Н.и иск за
признаването им за собственици на 380/4242 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на гр. Пловдив поради упражнявано
от тях владение от 2005г. на реална част от същия с площ от 380 кв.м. е
неоснователен и следва да се отхвърли. В исковата молба и
производството пред първоинстанционния съд ищците не са твърдяли да е
било налице съвладение между тях и останалите собственици върху
целия поземлен имот, респ. владение върху идеална част от него. Този
въпрос е бил повдигнат и обсъждан от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, като във въззивната жалба ищците са оспорили
изводите му. Преценявайки събраните по делото доказателства,
настоящият състав на съда намира, че от същите не може да бъде
направен извод, че ищците са упражнявали съвладение върху целия
поземлен имот заедно с останалите му собственици. Изложените от тях
твърдения са за упражнявано самостоятелно владение върху процесната
реална част от имота, в какъвто смисъл са и ангажираните от тях
7
доказателства, вкл. представеното копие от предварителен договор, а не
за владение на идеална част от целия имот. Предвид горното и на това
основание ищците не могат да бъдат признати за собственици на
380/4242 идеални части от имота.
По насрещния иск на Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН
**********, и М. Й. Г., ЕГН **********, против С. К. Н., ЕГН
**********, и Т. П. Н., ЕГН **********:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Видно от представената записка за договор за продажба на недвижим
имот /л.73/, на 12.10.1941г. наследодателката на ответниците Ц.В.А. е
придобила нива от 5 дка. в землището на гр. Пловдив, м. „Сарая
Терзиите“. С нотариален акт №62 от 31.05.1957г. тя е продала на трети
лица общо 12/50 идеални части от посочената нива. Впоследствие с
нотариален акт №126 от 11.11.1957г. тя отново е била призната за
собственик въз основа на давностно владение на нива от 5 декара в
землището на гр. Пловдив, м. „Сарая Терзиите“, при съседи С. Ш., А.А. и
път. На 12.11.1957г. с нотариален акт №108 от 12.11.1957г. /л.154/ Ц.В.А.
е продала на трето лице- И. А.В. реална част от 500 кв.м. от посочената
нива, а на 29.09.1966г. с нотариален акт №23 от 29.09.1966г. /л.155/ е
дарила на сина си Й. И.ов Г. 1/6 идеална част от дворно място от 772
кв.м. с построената в него паянтова жилищна постройка, представляващо
имот пл. №10 от кв. „Вилова зона“, съставен от нива от 5 дка. По
отношение на притежавания от Ц.В.А. имот е била проведена процедура
по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, приключила с Решение
№Т754А от 21.01.2005г. на ОСЗГ- Пловдив, съгласно което й е било
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на имот от 2,528 дка., находящ се в строителните
граници на гр. Пловдив- Запад, в м. „Терзиите“, част от имот №10 от
кадастрален план, изработен през 1952г., при граници съгласно скица и
удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ от 04.03.2003г., издадени от
Община Пловдив /л.146-147/. Видно от приложените скица и
удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ, издадени от Община Пловдив,
свободната площ от имот №10 от кадастралния план от 1952г., подлежаща
на възстановяване, е 4280 кв.м. Към административната преписка по
8
възстановяване на имота е приложен споразумителен протокол, подписан на
02.05.1996г., между актуалните собственици на имота съгласно
цитираните по- горе нотариални актове, респ- техните правоприемници, и
скица към него /л.148-149/, с които е постигнато съгласие за обема на
правата им и за начина на възстановяване на собствеността върху имота
между тях. С така подписания протокол обаче не може да се приеме, че е
извършена доброволна делба на бившия имот №10, тъй като, от една
страна, същият не е сключен в изискуемата съгласно чл.35, ал.1 от ЗС
писмена форма с нотариална заверка на подписите, а от друга- към
датата на подписването му процедурата по възстановяване на имота не е
приключила, т.е. не е налице годен обект на право на собственост. Ето
защо със същия не са създадени нови самостоятелни имоти, подлежащи
на възстановяване, а само е уточнен актуалният кръг на собствениците
на бившия имот №10 по кадастралния план от 1952г. с оглед
извършените разпоредителни сделки с части от него и е изразено
съгласие за разпределението му между тях по посочения в скицата начин.
С решението на ОСЗГ на основание на споразумителния протокол от
02.05.1996г. на наследодателката на ищците по насрещния иск е
възстановена собствеността върху 2,528 дка., представляващи част от
имот №10 от кадастрален план, изработен през 1952г., която част не е
била индивидуализирана с посочване на границите й, тъй като
решението по отношение на границите и съседите препраща не към
протокола от 02.05.1996г. и скицата към него, а към удостоверението и
скицата по чл.13 от ППЗСПЗЗ, които се отнасят за целия бивш имот №10.
При това положение следва да се приеме, че с посоченото решение на
Ц.В.А. не е бил възстановен самостоятелен имот, а са били възстановени
притежаваните от нея права върху бившия имот №10 в обема им към
момента на обобществяването му. Същите следва да се приемат за
2528/4280 идеални части от имота, каквото е съотношението между
размера на посочената в решението като реално възстановена и
подлежащата на възстановяване площ съгласно скицата и
удостоверението, издадени от Община Пловдив. Предвид горното
настоящият състав на съда намира, че ищците по насрещния иск се
легитимират като собственици на посочените идеални части от
процесния поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на гр.
9
Пловдив. По делото няма спор, че ответниците по насрещния иск към
настоящия момент упражняват фактическа власт върху реална част от
поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 с площ от 380 кв.м.,
разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица
приложение № 6 към СТЕ /лист 188 от делото/. Както вече се посочи, С. и
Т. Н.и не са придобили по давност правото на собственост нито върху
посочената реална част, нито върху идеални части от имота, и доколкото
не твърдят и не доказват наличие на друго основание да я владеят, то
предявеният срещу тях ревандикационен иск е основателен и те следва
да бъдат осъдени да я предадат на Н., И. и М. Г.и.
Неоснователни са възраженията на ответниците по насрещния иск,
изложени в хода на първоинстанционното производство и във въззивната
жалба, за нищожност на решението на ОСЗГ за възстановяване на правото
на собственост на наследодателката на ответниците. Не могат да бъдат
споделени доводите, че посоченото решение било издадено от
некомпетентен орган, тъй като имотът не подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Видно от приложените по делото нотариални актове,
притежаваният от Ц.В.А. имот първоначално е представлявал нива. От
разясненията на вещото лице Герасимов в съдебното заседание на
първоинстанционния съд от 10.10.2022г. при приемане на заключението
на СТЕ се установява, че по кадастралния план „Вилова зона“ от 1952г.
този имот е бил извън строителните и регулационни граници на гр.
Пловдив, като е бил включен в същите с регулационен план „Тягова
станция“ от 1965г., с който му е дадено предназначение на „резервен
терен“, което мероприятие не е било осъществено. Предвид горното
същият е имал характер на земеделска земя, поради което е подлежал
на възстановяване именно по реда на ЗСПЗЗ, независимо от това дали е
бил включен в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации /чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ/, като предвид
последващото му включване в строителните граници на гр. Пловдив
възстановяването се извършва при условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Отделно от това в случая от показанията на св. П. П. се установява, че
имотът е бил включен в ТКЗС. Не се споделят от настоящия състав на
съда и доводите за нищожност на решението на ОСЗГ, тъй като със
същото не бил възстановен самостоятелен имот в стари реални граници,
10
каквото е изискването на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. С посоченото
решение ОСЗГ се е произнесла по заявление на Ц.В.А. ат 13.09.1991г.
/л.150/ за възстановяване на правото й на собственост върху 2,528 дка.
от имот №10 по кадастралния план от 1952г. съгласно приложена скица
/л.151/. От писмените доказателства обаче е видно, че Ц.В.А. не е била
единствен собственик на имот №10, тъй като е извършвала
разпоредителни сделки с реални и идеални части от него. В резултат на
така извършените от нея разпоредителни сделки в плана от 1952г. не са
били нанасяни нови имоти /в плана е нанесен имот №287, който е
обособен от имот №10, но той не е предмет на делото/. При това
положение /наличие на съсобственост върху имот №10 преди
обобществяването му/ Ц.на В.А. не е могла да претендира същият да й
бъде изцяло възстановен. Същевременно по делото са налице данни, че
искания за възстановяване на имот №10 са правени и от други негови
съсобственици /този извод се налага от намиращото се по преписката от
ОСЗГ писмо от Община Пловдив /л.145/, в което е посочени, че молби за
издаване на удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ по отношение
на същия имот са подадени и от други лица/. В посочената хипотеза, в
която по отношение на съсобствен към момента на обобществяването
му имот, са били подадени искания за възстановяване от различни
негови съсобственици, по които са образувани отделни преписки, не е
налице обективна възможност на всеки от заявителите да се възстанови
отделен имот, тъй като ОСЗГ няма правомощия да извършва делба на
подлежащия на възстановяване имот между съсобствениците, вкл. и
когато те са постигнали съгласие помежду си за това. Ето защо следва да
се приеме, че доколкото законът не предвижда друго, в тази хипотеза
ОСЗГ следва да се произнесе по подадените заявления, като възстанови на
всеки от заявителите притежаваните от него права върху съсобствения
имот, който се възстановява в съществуващи или възстановими стари
реални граници, като постановеното по този начин решение е валиден
административен акт. В случая, доколкото съсобствеността върху имота не
е възникнала от наследяване, е неприложима разпоредбата на чл.14, ал.1
от ППЗСПЗЗ, предвиждаща че подаденото от един наследник заявление
ползва всички останали наследници. По така изложените съображения
следва да се приеме, че с процесното решение на ОСЗГ на Ц.В.А. са
11
били възстановени притежаваните от нея идеални части от бившия имот
№10, който след възстановяването му е запазил съсобствения си
характер, какъвто е имал при обобществяването му.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите му.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемите страни направените разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2400
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1699 от 18.04.2023г., постановено по
гр.д. №4976/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХІV гр.с., в частите
му, с които е признато за установено по отношение на С. К. Н., ЕГН
********** и Т. П. Н., ЕГН **********, че Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й.
Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, са собственици на основание
наследство по закон на 2528/4280 ид.ч. от реална част с площ от 380 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес:
ул. ***, с обща площ от 4242 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана;
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план:
5320010, при съседи имоти с идентификатори: 56784.532.129, 56784.532.130,
56784.532.131, 56784.532.9505, 56784.532.132, 56784.532.86, 56784.532.82,
56784.532.26, 56784.532.222, 56784.532.79 и 56784.532.80, която реална част е
разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица
приложение № 6 към СТЕ лист 188 от делото, като С. К. Н., ЕГН **********,
и Т. П. Н., ЕГН **********, са осъдени да предадат на Н. М. Г., ЕГН
**********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********,
владението на реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със
заповед № РД- 18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ул. ***, с обща
12
площ от 4242 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 5320010, при
съседи имоти с идентификатори: 56784.532.129, 56784.532.130,
56784.532.131, 56784.532.9505, 56784.532.132, 56784.532.86, 56784.532.82,
56784.532.26, 56784.532.222, 56784.532.79 и 56784.532.80, която реална част е
разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица
приложение № 6 към СТЕ /лист 188 от делото/, и е отхвърлен предявения от
С. К. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, срещу Н. М. Г., ЕГН
**********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, иск за
признаване за установено по отношение на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., че С.
К. Н. и Т. П. Н. са собственици на основание давностно владение от 2005 г. на
380/4242 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.532.81 по КК и КР на
гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на
АГКК, с адрес: ул. ***, с обща площ от 4242 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по
предходен план 5320010, при съседи имоти с идентификатори: 56784.532.129,
56784.532.130, 56784.532.131, 56784.532.9505, 56784.532.132, 56784.532.86,
56784.532.82, 56784.532.26, 56784.532.222, 56784.532.79 и 56784.532.80.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, да
заплатят на Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г.,
ЕГН **********, сумата от 2400 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13