№ 159239
гр. София, 03.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110135501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Д. А. за
следните суми: 420,01 лева – главница, ведно със законната лихва от
11.06.2024 г. до изплащане на вземането; 91,32 лева – възнаградителна лихва
за периода от 16.05.2014 г. до 01.08.2014 г., и 406,21 лева – обезщетение за
забава за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 17.05.2014 г. до 30.04.2024 г. – задължения по Договор за паричен
заем № SF005307/28.03.2014 г., сключен между длъжника и „Креди йес
София“ ООД, вземането по който било прехвърлено на заявителя с договор за
цесия от 22.06.2016 г., за който се твърди, че е съобщен на длъжника.
По претенцията за лихви, настоящият съдебен състав, като съобразява
служебното си задължение във всеки един момент да преценява
действителността на договора съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за евентуална
нищожност на договора за кредит. В същия не е посочен никъде лихвен
процент на ден, който важи при упражняване на правото на отказ от
потребителя – същото право отново не е посочено в договора по ясен и
недвусмислен начин, което води до извод за неравноправност на тази клауза в
договора съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, и съдът следва да приеме, че в договора
липсва реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПКр, тъй като дори и да се приеме, че
правото на отказ е съобщено на длъжника с общите условия, в последните не
може да се съдържа подневния лихвен процент, който е реквизит на всеки
индивидуален договор поотделно.
Съгласно чл. 22 ЗПКр при липса на реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 20
ЗПКр договорът е нищожен, като в тази част разпоредбата не е променяна и
действа от обнародването на сега действащия ЗПКр в ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.,
досега. Последиците от непосочване на дневния лихвен процент, което води
до нищожност на договора за кредит, са посочени и от Върховния касационен
съд в практиката му – Решение № 59/21.05.2024 г. по търг. дело № 2695/2022
1
г., ΙΙ ТО.
Поради това съгласно чл. 23 ЗПКр потребителят има задължение да
върне само чистата стойност на полученото от него, като поради това и двете
претенции за лихва за забава следва да бъдат отхвърлени. Претенцията за
законна лихва за забава, както за времето от падежа на задълженията до датата
на образуване на делото, така и след датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор
забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да
последват санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – Решение №
129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
С уточнителна молба с вх. № 324626/14.10.2024 г. заявителят е признал,
че длъжникът вече е заплатил по договора за кредит общо 221,97 лева (67,48
лева, 124,50 лева и 29,99 лева). Поради това остатъчното задължение на
длъжника е разликата между получените от него 450 лева и платените 221,97
лева, или искането за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи
само за оставащата главница от 228,03 лева, като се отхвърли за това вземане
за разликата над последната сума до търсените 420,01 лева.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 228,03 лева от общо
917,54 лева, или за 24,85 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 6,21 лева
държавна такса и 12,42 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 186874/07.06.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, бул. „Тодор Александров“ № 109 – 115, ет. 6, иска издаване на заповед
за изпълнение срещу К. Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „Л.“ *,
ул.***, № *, да плати на заявителя суми в размер на разликата над 228,03
лева (двеста двадесет и осем лева и 3 стотинки) и пълния предявен размер
от 420,01 лева (четиристотин и двадесет лева и 1 стотинка) – главница; 91,32
лева (деветдесет и един лева и 32 стотинки) – възнаградителна лихва за
периода от 16.05.2014 г. до 01.08.2014 г., и 406,21 лева (четиристотин и шест
лева и 21 стотинки) – обезщетение за забава за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 17.05.2014 г. до
30.04.2024 г., както и законната лихва върху главницата за периода от
11.06.2024 г. до окончателното плащане – задължения по Договор за паричен
заем № SF005307/28.03.2014 г., сключен между длъжника и „Креди йес
София“ ООД, вземането по който било прехвърлено на заявителя с договор за
цесия от 22.06.2016 г., за който се твърди, че е съобщен на длъжника.
2
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, че може да предяви гореописаните си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като
ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 13,79 лева (т.е. да заплати такса 36,21 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3