Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 06.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светславова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 8453 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.01.2019
г. по гр.д. № 4520/18 г., СРС, ГО, 90 с-в
е признал за установено по отношение на всеки един от ответниците Х. А. Д., ЕГН
********** и А. Х. Д., ЕГН **********, че в полза на „Т.С.” ЕАД със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ******, съществува част от вземането
предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК от 05.06.2017г. по
ч.гр.д.№30684/2017г., съгласно описа на СРС, като всеки от тях дължи на
ищцовото дружество по 1/2 част от сумите: 3127,28
лв., представляваща
цена на доставена от ищцовото дружество, но незаплатена топлинна енергия до
имот, находящ се в гр.София, ж.к******, аб.№ 165246 в периода от 16.05.2014г.
до 16.05.2017г.; сумата от 55,89
лв., представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.05.2017г. до
окончателното изплащане на задълженията. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на
управление:*** и ЕИК ****** срещу ответниците Х. А. Д., ЕГН ********** и А. Х. Д.,
ЕГН **********, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, в частта относно признаването за установени спрямо всеки от ответниците на по 1/2 част от вземанията предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК от 05.06.2017г. по
ч.гр.д.№30684/2017г., съгласно описа на СРС в размер от над
3127,28 лв. до 4642,21 лв., представляваща цена на доставена от ищцовото дружество, но незаплатена
топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, ж.к******, аб.№ 165246 в
периода от 01.05.2013 г. до 16.05.2014г., поради погасяването по давност на
вземането в тази му част, а за разликата от над
4642,21 лв. до 4791,49 лв. поради неоснователност на исковете, ведно със законната лихва върху сумата
от над 3127,28 лв. до 4791,49 лв., считано от 16.05.2017г. до окончателното изплащане на задълженията,
мораторна лихва върху главницата от 4791,49 лв. в размер на 775,42 лв. за периода от 15.8.2014г. до 05.05.2017 г., сумата от
над 55,89 лв.до 74,25 лв., представляваща цена на услугата „дялово разпределение“
за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г. и мораторна лихва върху главницата от 74,25 лв. за периода от 15.08.2014г.
05.05.2017г. в размер на 18,39
лв. Осъдил е Х. А. Д., ЕГН ********** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление:*** и ЕИК ****** сумата от 200,56 лв.,
представляваща разноски по делото в исковото производство. Осъдил е Х. А. Д., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление:*** и ЕИК ****** сумата от 45,89 лв., представляваща разноски по делото в заповедното
производство по ч.гр.д.№30684/2017г., съгласно описа на СРС. Осъдил е А. Х. Д., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ****** сумата от 200,56
лв., представляваща
разноски по делото в исковото производство. Осъдил
е А. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
****** сумата от
45,89 лв., представляваща
разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д.№30684/2017г., съгласно
описа на СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците Х. А. Д., ЕГН ********** и А. Х. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** в частта, в коятоСРС, ГО, 90 с-в е признал
за установено по отношение
на всеки един от ответниците Х. А. Д., ЕГН ********** и А. Х. Д., ЕГН **********,
че в полза на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******, съществува част от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК от
05.06.2017г. по ч.гр.д.№30684/2017г., съгласно описа на СРС, като всеки от тях
дължи на ищцовото дружество по 1/2 част от сумите: 3127,28
лв., представляваща
цена на доставена от ищцовото дружество, но незаплатена топлинна енергия до имот,
находящ се в гр.София, ж.к******, аб.№ 165246 в периода от 16.05.2014г. до
16.05.2017г.; сумата от 55,89
лв., представляваща
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.05.2017г. до
окончателното изплащане на задълженията и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че претендираните суми не се
дължат, защото решението се явява едностранчиво и формално, постановено в
нарушение на процесуалните правила и базиращо се на СТЕ и ССЕ, изготвени без да
бъде посетен имота и без възможност да бъде взето становище по тях. Сочи се
още, че по делото не са приложени писмени доказателства за приемане на ОУ на
ищцовото дружество, че същото се явява възмезден ползвател на сградната
инсталация и бидейки такъв не е овъзмездил който и да било член на ЕС за това,
че я ползва без учредено право на ползване, че липсват уреди, измерващи
доставената ТЕ и не е ясно коя е единицата, с която тя се измерва, че фактурите
за стойността на потребената ТЕ са негодни. Молят процесното решение да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове. Не претендират присъждане на разноски за
настоящата инстанция.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от общо 5659,55 лв., от която 4791,49 лв.
главница за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и изравнителна
сметка, отразена в обща актура № **********/3006.2014 г. за отоплителен сезон
от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и 775,42 лв. законна лихва за забава от
15.08.2014 г. до 05.05.2017 г., сума за дялово разпределение в общ размер от
92,64 лв., от които 74,25 лв. главница за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и 18, 39 лв. лихва от 15.08.2014 г. до 05.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че ответниците,
като собственици на процесния имот, са потребители на топлинна енергия, но не
са изпълнили задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно
производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
30684/2017г. по описа на СРС, 90 състав, срещу която ответниците са възразили.
Ответниците Х. А. Д., ЕГН ********** и А. Х. Д., ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени
доказателства може да се направи извод, че
ответниците, като собственици на процесния топлоснабден имот, се явяват потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.), всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е облигационно отношение между
страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество
по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този
смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./
продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с
Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото
ответниците да са се възползвали от предвиденото
рекламационно производство и да са оспорили изготвените от
третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта начин/ СТЕ/ в
съответствие с нормативната уредба.
Неоснователно се явява възражението, че издадените
фактури са негодни. След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът
дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за
тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез
счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е получавала
издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на топлинната енергия
произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
Относно твърденията, че експертите по приетите по
делото СТЕ и ССЕ са изготвили необективни, формални, некоректни и пристрасни експертизи, то тези възражения се
явяват недоказани и неоснователни. Ответниците не са се явили в съдебното
заседание по приемането им, нито са взели писмени становища, нито са ги
оспорили по какъвто и да било начин.
Неоснователни се явяват и доводите, че „Т.С.“ ЕАД се
явява възмезден ползвател на сградната инсталация и бидейки такъв не е
овъзмездил който и да било член на ЕС за това, че я ползва без учредено право
на ползване. Абонатната
станция е енергиен обект, за който за процесния период са възникнали сервитутни
права по силата на чл.64 ЗЕ, включващи и
ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. В разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗЕЕЕ (Обн. ДВ. бр.64 от
16 юли 1999 г.) изрично е предвидено, че енергийните предприятия ползват
безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения,
свързани с доставката на
електрическа и топлинна
енергия и природен газ и обслужващи п отребителите в сградата. Аналогично
разрешение е възприето и в действащата през процесния период уредба - чл. 67,
ал. 3 ЗЕ, според която енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от
сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с
доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ. Изводът е, че ищцовото дружество е носител на
ограничено вещно право-сервитут, позволяващо му да разположи абонатната станция
в общата част на сградата, че енергийните предприятия ползват безвъзмездно
части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения,
свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ, поради
което не дължи обезщетение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.01.2019 г. по
гр.дело № 4520/18г. на СРС, ГО, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „М.Е.“ ООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.