РЕШЕНИЕ
град
София, 11.06.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-ви въззивен брачен състав, в
закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр.
д. № 7560 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по ЖАЛБА, вх. № 01414 от 20.05.2019 г. по описа на ЧСИ А.Д., рег. № 853, депозирана от ЗК
„Д.З.“ АД, ЕИК ******, срещу разпореждане от 08.05.2019 г. по изп.д.№ 20198530400101
на ЧСИ А.Д., с което е оставено без уважение искането на длъжника да бъде
изключено от приетите разноски по изпълнението адвокатското възнаграждение на
взискателя в размер на 200 лева
В жалбата се сочи, че жалбоподателят не е съгласен с разпореждането от
08.05.2019 г. на ЧСИ А.Д.по изп.д.№ 20198530400101, връчено му на 10.05.2019
г., с което ЧСИ е отказал да уважи
молбата на дружеството по чл.248 ГПК за изключване на адвокатското
възнаграждение на взискателя от приетите разноски по изпълнението. Сочи се, че
действието на ЧСИ, обективирано в горното разпореждане, е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като на взискателя въобще не му се следва възстановяване
на възнаграждение по чл. 10 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като са изложени съображения.
Моли се да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
разпореждане от 08.05.2019 г. на ЧСИ А.Д.по изп.д.№ 20198530400101, с което е
отказано изключване на адвокатското възнаграждение на взискателя от приетите
разноски по изпълнението.
Моли се и съответно да бъде
намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЗЧСИ с оглед отмяната,
съответно намаляването на адвокатския хонорар, тъй като същият участва във
формирането на въпросната такса. Заявена е и претенция за присъждане на
разноски, а именно: 25 лв. – държавна такса за разглеждане на жалбата пред съда
и 50 лв. за юрк. възнаграждение. Прави
се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защита на
насрещната страна по същото, в случай, че претендира такова присъждане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от адв. В.Н.– пълномощник на
взискателя М.И., която излага съображения за неоснователност на жалбата.
Постъпили са мотиви по реда на чл. 436, ал.3 ГПК от ЧСИ, в които са
изложени аргументи за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице,
легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
В
случая, по молба на М.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 2841/2018
г., на Софийски градски съд, I г.о., 21-ви състав, е образувано изпълнително
дело № 20198530400101/2019 г. по описа на ЧСИ А.Д., против ЗК "Д.З."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на
неолихвяема главница в размер 793,71 лв., представляващи съдебни разноски -
адвокатско възнаграждение, както и разноски по изпълнението, включващи
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 200,00 лв., съгласно
договор за правна защита и съдействие /обективиран на лист 4 от изп. дело/ от 21.03.2019 г.,
сключен между М.Г.И., в качеството ѝ на клиент и адв. В.Н.– пълномощник
на взискателя /съгласно пълномощно, обективирано на стр. 2 от лист 4 по изпълнителното дело.
Видно от приложеното по изпълнителното дело
копие от изпълнителен лист, длъжникът е осъден да заплати на адв. М.Г.И. сумата
от 793, 71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 38, ал2 ЗА.
Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗА,
като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид
правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна
помощ по изп. дела се определя по реда на чл. 10 - 200 лв. за образуване на
изп. дело, а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал.2 от
Наредбата.
В
случая обаче с жалбата не се оспорва размерът на уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, което в минималния размер съгласно Наредба № 1. Основният
довод в нея, е че на взискателя изобщо не му се следва адвокатско
възнаграждение, тъй като той самият има качеството на адвокат и „е в нарушение
на изискването процесуалните права да се упражняват добросъвестно и съобразно
добрите нрави”, възлагайки процесуалното си представителство на друг адвокат, като
самият взискател има „нужните знания и опит да образува и води изпълнителни
производство по ГПК“.
По същите съображения
жалбоподателят се позовава и на нищожност на договора за правна защита и
съдействие.
Настоящият съдебен състав намира този довод
за неоснователен.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от Конституцията на
Република България,
гражданите
и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя
клиент въз основа на писмено пълномощно, а съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение
за своя труд.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на
ВКС, ОСГТК, само, когато е
доказано извършването на
разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи
по определен начин –
например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е
приложен по делото.
В този случай
той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящия случай, сключването на договора и
уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона /чл. 36,
ал. 1 от Закона за адвокатурата/. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие, договореното възнаграждение между взискателя М.И. и адвокат
Н.е в размер на 200 лв., като същото е платено в брой.
Както
се посочи по-горе, съгласно Конституцията на РБ всеки гражданин има право на
защита във всички стадии на процеса, като не съществува забрана, установена в
нормативен акт, един адвокат да представлява друг адвокат и това да е нарушение
на чл. 3 от ГПК.
Напротив, в чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата е предвидена и възможността адвокатът или адвокатът на Европейския
съюз да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на друг юрист, като не е налице забрана, за оказаната помощ и съдействие от един
адвокат на друг, да бъде уговорено съответно възнаграждение.
Обстоятелството, че взискателят е адвокат и
има нужните правни знания да образува и води изпълнителни производство не го
задължава да упражни правата си лично, също така не е изключена хипотезата на
обективна невъзможност да се води делото или преценката на самия взискател, че
това се налага от неговите права и законни интереси. Не е и длъжен да посочва
причините, които са мотивирали избора му като носител на правото да упражни
правата си като възложи реализирането му на друг адвокат. В правомощията на
носителя на правото е да прецени как да го упражни - лично или чрез друг. По
изложените съображения, не са налице и данни за нарушения и на Етичния кодекс на адвоката.
По разноските – с оглед изхода на делото, съдът оставя без
уважение претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователна. Право на разноски има другата
страна, но съдът не се произнася по този въпрос с решението си с оглед
обстоятелството, че такива не са заявени, а и липсват доказателства за сторени
разноски от тази страна в производството по ч. гр. д. № 7560/2019 г. по описа
на СГС, ГО, І-ви въззивен брачен състав.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
без уважение, като неоснователна, ЖАЛБА, вх. № 01414 от 20.05.2019 г. по описа на
ЧСИ А.Д., рег. № 853, подадена от ЗК „Д.З.“ АД, ЕИК ******,
срещу разпореждане от 08.05.2019 г. по изп.д.№ 20198530400101 на ЧСИ А.Д., с което е оставена без уважение
жалба с вх. № 00834/29.03.2019 г. на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ******, да
бъде изключено от приетите разноски по
изпълнението адвокатското възнаграждение в полза на взискателя.
ОСТАВЯ без уважение искането
на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, за присъждане
на разноски по ч. гр. д. № 7560/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-ви
въззивен брачен състав, а именно: 25 лв.
държавна такса и 50 лв. за юрк. възнаграждение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.