Р Е Ш Е Н И Е
Номер 228 29.07.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: Светлана Чолакова
секретар
Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№564 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.222 ал.3 КТ, чл.86 ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от З.М.М., с която са предявени
обективно съединени искове против Скални материали АД гр.Русе, за
заплащане на обезщетение в размер на 1446,92лв. представляващо двукратния
размер на брутното трудово възнаграждение, тъй като придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и сумата 137,86лв. представляваща законна
лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 08.05.2020г. Сочи, че работел на
длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил по сключен трудов договор
№0051/03.07.2015г, назначен на тази длъжност на 16.07.2015г. от ответника. Със
Заповед №001/20.03.2019г. от 19.04.2019г. било прекратено трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, при което не било предвидено заплащане на
никакви обезщетения. Към посочената дата съгласно разпореждане №**********
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а при прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от основанието за прекратяване имал право на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Изпратил съдебна покана
от 18.12.2019г. до ответника, с което го уведомил, че на основание чл.222 ал.3
от КТ, следва да му се заплати обезщетението в размер на 1446,92лв., като
съгласно данни от трудовата книжка основното месечно възнаграждение считано от
01.07.18г. е в размер на 610лв. След като до 31.05.19г. не му било изплатено
обезщетението, му се следвала и процесната сума за забава.
Ответникът отговаря в срок, намира
исковете за недопустими, по същество неоснователни. Признава съществувалото на
трудовото правоотношение. Сочи, че трудовото правоотношение било прекратено по
молба на ищеца на основание мл.325 ал.1 т.1 КТ, както пожелал сам, при
условията посочени от самия него- В молбата не е посочил, че желае да се
пенсионира, нито че претендира
обезщетения. Близо 9 месеца по- късно, след подадена изрична молба за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, заявил, че желае
по друг ред да му се прекрати трудовото правоотношение-поради пенсиониране. На
съдебната покана отговорил с писмо от 19.12.19г., с което му напомнил, че
трудовото правоотношение е прекратено,
така както сам е пожелал.намира представеното разпореждане от ТП на НОИ от
09.08.19г. за неотносимо, тъй като не е представено пред работодателя, а и
работника не е пожелал прекратяване на правоотношението поради пенсиониране.
Както, че ищецът не е оспорил заповедта за прекратяване, а към момента на
издаване, не се дължали обезщетения. Не е ясно дали ищецът не е сключвал други трудови договори след това.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищецът работел при ответника на длъжност шофьор на
тежкотоварен автомобил по сключен трудов договор №0051/03.07.2015г, назначен на
тази длъжност на 16.07.2015г. от ответника. Със Заповед №001/20.03.2019г.,
считано от 19.04.2019г., било прекратено трудовото правоотношение на основание
чл.325 ал.1 КТ по подадена молба от
ищеца за това. С Разпореждане №********** за отпускане на пенсия, Протокол
№01274/06.12.2019г. на НОИ ТП Разград е изчислена лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на ищеца от 21.03.2019г. пожизнено. С покана от 18.12.2019г. до
ответника, ищецът посочил, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради
което претендира за обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срок от два месеца. С писмо от 19.12.2019г. ответникът го информирал, че
трудовото правоотношение е прекратено въз основа на депозирана от него молба на
основание чл.325 ал.1 КТ, като при наличие на обстоятелства при прекратяването
му за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
работодателят няма задължение да следи служебно за тази информация.
По делото са приложени разчетно - платежни ведомости за месеците
ноември-декември 2018г. и март и парил 2019г. Брутното
трудово възнаграждение на ищеца за м. март 2019г. е в размер на 723,46лв.
Въз основа на така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Предявен е иск за заплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, според която разпоредба, при
прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години – за 6 месеца. Между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед от 20.03.2019г., считано от 19.04.2019г. Не е
спорно това обстоятелство, както и че размерът на брутното трудово
възнаграждение видно от ведомости за заплати. Според приложено Разпореждане на
ТП на НОИ, ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
21.03.2019г., по което обстоятелство също не се спори. Ответникът възразява за
това, че работникът не го уведомил, нито пожелал трудовото правоотношение да
бъде прекратено поради придобиване право на пенсия, че правото на пенсиониране
е в правомощията на НОИ, от където преценяват всички документи и дали лицето
отговаря на изискванията на КСО. Направените възражения са неоснователни, тъй
като правото на работника на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ, не е обвързано
със сочени от ответника обстоятелства, достатъчно е работникът да е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при действието на това трудово
правоотношение, независимо от основанието за прекратяването на трудовото
правоотношение. Това, че трудовото правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие на страните на основание чл.325 ал.1 КТ както, че към него момент
работодателят не бил уведомен за придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
изключва отговорността да заплати исканото обезщетение. Същият освен това е бил
уведомен, макар и в по-късен момент след издаване на съответния акт от
компетентното ТП на НОИ от ищеца, който изпратил покана, било е възможно също
така да направи справка в териториалната структура на НОИ. Практиката и на ВКС
е еднозначна, че на работника се следва обезщетение от две брутни работни
заплати какъвто е случая, при прекратяване на трудовото правоотношение, без
значение на основанието за това, ако към момента е придобито правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. При наличие на изискуемите предпоставки на
разпоредбата съдът намира, че претенцията е основателна в претендирания размер
от 1446,92лв. - представляваща двукратния размер на брутното трудово възнаграждение
към придобиване на правото – 21.03.2019г. както и законната лихва от подаване
на молбата – 08.05.2020г. По отношение на претенцията представляваща лихва за
забава в размер на 137,86лв. от 01.06.2019г. до 08.05.2020г. - съгласно
разпоредбата на чл.
228, ал. 3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на
трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 19.04.2019г., обезщетението е следвало
да се изплати в последния ден на следващия месец, поради което е основателно искането за периода 01.06.2019г.
до 08.05.2020г., което е в претендирания размер от 137,86лв.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът има право на разноски които са в
размер на 370лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на същото направено от ответника е неоснователно, тъй като е в
минималния размер по чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове, която
е в размер на 107,78лв.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Скални материали АД гр.Русе,
ЕИК117000486 адрес гр.Русе, ул.Отец Паисий №6 ДА ЗАПЛАТИ на З.М.М., ЕГН**********
адрес *** сумата 1446,92лв./хиляда
четиристотин четиридесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки/ представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, ведно
със законната лихва от 08.05.2020г. до окончателното и изплащане, сумата 137,86лв./сто
тридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ лихва за забава от 01.06.2019г. до
08.05.2020г., както и сумата 370лв./триста и седемдесет лева/ за разноски.
ОСЪЖДА Скални материали АД гр.Русе, ЕИК117000486 адрес
гр.Русе, ул.Отец Паисий №6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград, сумата 107,78лв./сто
и седем лева и седемдесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд от 10.08.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: