Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 322

Гр.Габрово, 24.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на осемнадесети юни  .......................................... през две хиляди и деветнадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 574 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя В.П.В. *** е обжалвал Наказателно постановление № 27-0000064, издадено на 17.05. 2019 година от Началник на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС София, с което за нарушение по чл. 18,  т. 5 от Наредба № 34/14.12.1999 г., същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 1500 лева, наложена въз основа на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. По съображения, изложени в жалбата и допълнително постъпило по делото писмено становище, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което жалбата е препратена до съда, от страна на същата е направено предложение за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави данните в събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 22.04.2019 година жалбоподателя осъществявал в град Габрово таксиметрова дейност по превоз на пътници с лек таксиметров автомобил „Дачия Сандеро” с Рег. № ЕВ 54-22 АС.

Около 15,05 часа на същата дата, докато извършвал този превоз и се движел с автомобила по булевард „Трети март” в гр. Габрово, в района на № 7 от него В. бил спрян за проверка от служители на ОО “АА” Габрово. При изискване на документите, които бил задължен да носи във връзка с извършвания превоз, се установило, че той бил осъществяван от В. с удостоверение за водач на таксиметров автомобил Серия ВТ-06, № 008771, издадено на 20.10.2014 година от Директор на ДАА, чиито срок на валидност е бил до 30.06.2018 година. Поради това на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан и получен от него без възражения по отношение на отразените в същият констатации, тъй като актосъставителя приел, че след като е осъществявал превоза при наличието на посоченото удостоверение с изтекъл срок на валидност, В. е извършил нарушение по чл. 18,  т. 5 от Наредба № 34/14.12.1999 г.. Едновременно със съставянето на този акт е било иззето и самото удостоверение. Въз основа на този акт впоследствие е издадено и посоченото наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

 Разписката в екземпляра на наказателното постановление, който е приложен на л. 12 от делото, съдържа отбелязване, което сочи, че препис от него е получен лично от жалбоподателя на 23.05.2019 година. Според датата на отбелязания в нея входящ номер тя е постъпила при наказващия орган на 30.05.2019 година, или на последния ден от определеният в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на съответния препис. С оглед на изложеното и заради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

От отразените в акта и постановлението констатации е видно, че актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали осъщественото от страна на жалбоподателя като нарушение по чл. 18,  т. 5 на издадената от Министъра на транспорта Наредба № 34 от 14.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Обн., ДВ бр. 109/14.12.1999 г., в сила от 14.12.1999 г., изм. и доп. с ДВ брой 50 от 20.06.2000 г., бр. 95 от 21.11.2000 г., бр. 30 от 22.03.2002 г., в сила от 22.03.2002 г., изм. с бр. 107 от 09.12.2003 г., изм. и доп. с брой 29/09.04.2004 г., в сила от 09.04.2004 г., изм. с брой 111 от 21.12.2004 г., бр. 23 от 18.03.2005 г.; изм. с Решение № 6388 от 06.07.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 58 от 15.07.2005 г., в сила от 15.07.2005 г.; изм. с брой 46 от 06.06.2006 г., изм. и доп. с бр. 99 от 08.12.2006 г., брой 103 от 07.12.2007 г., бр. 73 от 20.09.2011 г., изм. с брой 13 от 14.02.2012 г., доп., с брой 69 от 11.09.2012 г., в сила от 12.12.2012 г., изм. и доп. с ДВ бр. 67 от 12.08.2014 г., бр. 33 от 17.04.2018 г., изм. с бр. 53 от 26.06.2018 г.). Текста на посочената норма гласи, че водачът на таксиметров автомобил следва да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, което е валидно за съответната Община. Такова удостоверение действително е било притежавано и от жалбоподателя към датата за извършването на описания в акта превоз, като същото е било без срок на валидност. Макар и в него да не е отразено до кога важи, изложените в НП констатации по отношение на свързаният с това срок следва да бъдат споделени. И това е така, тъй като удостоверението е било издадено на 20.10.2014 г., т.е. преди датата за влизане в сила на ПЗР към Закона за допълнение на ЗМДТ (ДВ брой 32 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. с ДВ бр. 93 от 2017 г.), който (чрез нормата на §7, ал. 2 от него е предвидил, че „Удостоверенията на водачите на леки таксиметрови автомобили, издадени по реда на наредбата по чл. 12а, ал. 5 /явно става въпрос за Наредба № 34 от 2009 г. за таксиметров превоз на пътници, а не за тази, която регламентира редът за регистрация и за заличаване от регистъра по чл. 12а, ал. 2 от ЗАвП/ до влизането в сила на този закон, запазват действието си до 30.06.2018 г.”). Към датата за извършване на превоза този срок е бил вече изтекъл, и след като не е предприел необходимите мерки за издаване на удостоверение до неговото приключване, жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение от обективна страна, тъй като към 22.04.2019 година не е притежавал визирания в чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/1999 г. документ по образец (по приложение № 7), валиден за съответната Община, в конкретния казус – за Община Габрово. В жалбата са изложени доводи, отричащи съставомерността на това нарушение от субективна страна, които не биха могли да бъдат споделени. Незнанието на закона не представлява обстоятелство, което се явява годно да изключи умисъла по отношение на него, и то не само поради установеното задължение в тежест на жалбоподателя да следи за законовите изисквания, свързани с изпълняваната от него дейност по таксиметров превоз на пътници, но и поради значителния период от време, изминал между 30.06.2018 година и датата за осъществяване на превоза, през който е имал възможност да се запознае с онези изменения, настъпили в тях. Актът, чрез който нарушението е установено, е съставен от служител на ОО „АА” Габрово, т.е. от субект, законово оправомощен (съобразно чл. 92, ал. 1 от ЗАвП) да извършва проверки в изпълнение на дейността си по чл. 91 от ЗАвП и да съставя актове за нарушенията, констатирани при нея, като съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. От приложената на л. 3-4 Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., е видно, че Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упълномощил посочени в нея лица, между които и началниците на ОО „АА”, с права да издават НП за нарушения на визирани в същата закони, в т.ч. на ЗАвП и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, какъвто се явява Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. При това положение и доколкото между страните не се спори, че конкретния автор на наказателното постановление Александър П. действително е заемал упоменатата по-горе длъжност към момента за издаване на НП, следва да се приеме, че то също се явява издадено от компетентен орган, съобразно предвиденото в чл. 92, ал. 2 от ЗАвП.

Макар и да приема нарушението не само за извършено, но и за установено според предвиденият за това ред, съдът намери, че искането за отмяна на наказателното постановление следва да се уважи. То не съдържа позоваване на обстоятелства, основани на конкретно установени по делото факти, от което да личи, че такива са обсъждани от наказващия орган както при преценката на въпроса за тежестта на самото нарушение и на подбудите за извършването му, така и на този за възможността заложените по чл. 12 от ЗАНН цели да бъдат постигнати единствено чрез налагане на наказание за него. Поради липсата на такова следва да се заключи, че осъществената дейност в това отношение е напълно формална, както и че на практика този орган не е извършил преценка за наличието или липсата на предпоставки, които имат значение за отговора на въпроса дали извършеното съставлява маловажен случай на нарушение по смисъла на закона. По делото са налице установени факти от значение за отговора на този въпрос, които са свързани не само с липсата на доказателства за санкционирането на жалбоподателя за други нарушения на ЗАвП и на издадените подзаконови нормативни актове по прилагането му до датата за издаване на обжалваното НП, но и с последващо предприетите действия от него, в резултат на които още на 08.05.2019 година (материали на л. 8), или преди издаване на самото НП, той се е снабдил с удостоверението, визирано в чл. 18, т. 5 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. При тези обстоятелства и формалния характер на съответното нарушение следва да се заключи, че последното се е отличавало с явно по-ниска степен на опасност в сравнение с тази на други случаи на нарушения от неговия вид, тъй като и предвиденото наказание в неговия минимален размер от 1500 лева (под който то не би могло да се наложи съобразно съществуващата забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН), се явява завишено с оглед на тях. Същите обосновават заключение за наличието на маловажен случай на нарушение, при който наказващия орган е следвало писмено или устно да предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже, което не е било изпълнено от него. След като нормата на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН не е приложена, въпреки че всички предпоставки за това са били налице, наказващия орган е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна поради това.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 предложение 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-0000064, издадено на 17.05. 2019 година от Началник на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС София, чрез което за нарушение по чл. 18,  т. 5 от Наредба № 34/14.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на В.П.В. ***, с ЕГН **********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева – на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................