Решение по дело №46/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 68
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20207100700046
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

68

04.03.2020 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                  

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, І състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                              

при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа, докладваното от председателя, адм. дело № 46 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост.

Образувано е по жалба на Кмета на Община Балчик, ***, срещу Заповед № ДЖС – 09 – 1/ 08.01.2020 г. на Областен управител на област Добрич, с адрес: град Добрич, ул. ”Независимост” № 5.

Според жалбоподателя Заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби и несъответстваща на целта на закона, поради което иска да бъде отменена изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от ***, Началник – отдел „Правно, информационно и техническо обслужване“ в Общинска администрация – Балчик, редовно упълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Областен управител на област Добрич, представя Писмен отговор, с който оспорва жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт ***, редовно упълномощена, която оспорва жалбата по изложените в Писмения отговор съображения и претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Добрич, като прецени заявените в жалбата на Кмета на Община Балчик доводи и съображения и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

През октомври 2019 г. в Община Балчик са предприети действия по съставяне на актове за общинска собственост.

С писмо изх. № 09 – 00 – 188/ 16.10.2019 г. от Кмета на Община Балчик е отправено запитване до Областния управител на Област Добрич за наличие на актове за държавна собственост за следните урегулирани поземлени имоти:

1.УПИ VІІ, кв. 4 по ПУП на в.з. „Белите скали“ град Балчик, одобрен със Заповед № 27/ 04.11.1985 година, отреден за вилно застрояване. УПИ ХХХV, кв. 4 по ПУП на в.з. „Бели скали“, одобрен със Заповед № 1750/ 25.10.2007 г., поземлен имот с идентификатор № 02508.51.544 по кадастралната карта на град Балчик, одобрена със Заповед № 300 – 5 – 5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

2. УПИ VІ, кв. 4 по ПУП на в.з. „Белите скали“ град Балчик, одобрен със Заповед № 27/ 04.11.1985 година, отреден за вилно застрояване. УПИ ХХХІV, кв. 4 по ПУП на в.з. „Бели скали“, одобрен със Заповед № 1750/ 25.10.2007 г., поземлен имот с идентификатор № 02508.51.545 по кадастралната карта на град Балчик, одобрена със Заповед № 300 – 5 – 5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК.(л. 11)

С писмо изх. № ДжС – 26 – 439/ 13.11.2019 г. Областният управител е отговорил, че след извършена проверка в архив „Държавна собственост“ и информационна система „Регистър имоти“ е установено, че за ПИ 02508.51.545 по КККР на гр. Балчик (УПИ VІ, кв. 4 по ПУП на в.з. „Белите скали“ град Балчик) и ПИ 02508.51.544 по КККР на град Балчик (УПИ VІІ, кв. 4 по ПУП на в.з. „Белите скали“ град Балчик) няма съставени актове за държавна собственост. Същевременно е добавил, че съгласно влезли в сила съдебни решения на ВАС, имотите, отредени за „вилно застрояване“ са държавна собственост, поради което за същите не следва да се съставят актове за общинска собственост. (л. 10)

След получаване на отговора, на 20.11.2019 г., са съставени АЧОС № 4837 (л. 13) и АЧОС № 4836 (л. 17), на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС съответно за незастроен вилен УПИ ХХХV, кв. 4 по ПУП на в.з. „Бели скали“, одобрен със Заповед № 1750/ 25.10.2007 г., поземлен имот с идентификатор № 02508.51.544 по кадастралната карта на град Балчик, одобрена със Заповед № 300 – 5 – 5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК и УПИ ХХХІV, кв. 4 по ПУП на в.з. „Бели скали“, одобрен със Заповед № 1750/ 25.10.2007 г., поземлен имот с идентификатор № 02508.51.545 по кадастралната карта на град Балчик, одобрена със Заповед № 300 – 5 – 5/04.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Двата АЧОС са изпратени на Областния управител и получени в Областна администрация Добрич на 31.12.2019 г. (л. 21 – 22)

В резултат е издадена обжалваната заповед № ДжС – 09 – 1/ 08.01.2020 г. на Областния управител на област Добрич, с която на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, са отменени двата акта за частна общинска собственост за конкретните незастроени вилни поземлени имоти с мотиви, че не е налице основанието на § 42 от ПЗР на ЗОС, тъй като имотите не са отредени за жилищно строителство. Областният управител се е позовал на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, § 10 от ПЗР на ЗОС, § 7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, като е отбелязал, че описаните два имота не попадат в нито една от хипотезите на тези норми, поради което не преминават в собственост на общината по силата на закона, с оглед на което е извел, че Община Балчик не е имала правно основание да ги актува като частна общинска собственост.

Заповедта е изпратена до Община Балчик и получена на 10.01.2020 г. (л. 30)

Жалбата е изпратена по пощата до Административен съд – Добрич на 24.01.202 г., видно от пощенското клеймо, изрично отразено върху самата нея при получаването ѝ в регистратурата на съда.(л. 2)

По делото е безспорно установено, както от събраните писмени доказателства – скици – извадки от ПУП, така и от отразяването в самите АЧОС, съответно от изявленията на страните в съдебно заседание, че съгласно предвижданията на плана на град Балчик процесните поземлени имоти са отредени за вилно строителство. Няма спор и относно това, че за същите имоти няма съставени актове за държавна собственост преди съставянето на отменените с оспорената Заповед АЧОС.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано за това лице, с правен интерес от обжалването ѝ, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган по чл. 79, ал. 1 от ЗДС и чл. 32, ал. 1 от ЗА, при спазване на изискуемата писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването ѝ.

За да издаде оспорения акт, Областният управител се позовава на нарушения на материалния закон. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗОС с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:

1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;

2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;

3. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;

4. общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;

5. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;

6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;

7. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

По аргумент от противното, конкретните незастроени вилни имоти не преминават по силата на закона в собственост на общините. В тази насока се налага извод и от описанието на имотите, общинска собственост, в чл. 2, ал. 1 от ЗОС. Ответникът е посочил като правно основание за съставяне на актовете за частна общинска собственост разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г.). Съгласно същата обаче застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. В съдебно заседание страните заявиха изрично, че не оспорват факта, че процесните имоти не са отредени за жилищно застрояване. Видно от приложените по делото скици, същите се намират във вилна зона „Белите скали“, като в актовете са записани като „вилни имоти“. С оглед на това няма спор, че процесните имоти не са отредени за жилищно строителство, нито са наведени доводи или представени доказателства за отреждането им за обществени и благоустройствени мероприятия на общината. Предвид изложеното, независимо че за тях не са съставени актове за държавна собственост, то Кметът на община Балчик не е имал правно основание да ги актува като частна общинска собственост поради съществуващата забрана на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.). Нещо повече, при отговора дали има съставен акт за държавна собственост за всеки един от двата имота, Областният управител изрично е указал тази законова забрана. Процесните имоти са вилни, поради което по отношение на тях не са налице материалноправните предпоставки за актуване като общински. В Закона за устройство на територията законодателят изрично е разграничил двата вида застрояване – жилищно и вилно, като в § 42 от ПЗР ЗИДЗОС е допуснато по силата на закона в общинска собственост да преминат само тези имоти, които са отредени за жилищно застрояване. Спор за предвиждането им за обществени и благоустройствени мероприятия на общината няма повдигнат.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДС в правомощието на областния управител е да отмени съставен АОС, когато незаконосъобразно е бил актуван държавен имот за общински.

Неоснователни са доводите в жалбата, свързани с липсата на акт за държавна собственост и необходимост от провеждане на производство по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДС, за да се установи, че имотът е държавен. Това щеше да е така, ако имаше спор за отреждането на имота. След като изрично в случая е безспорно установено, че отреждането на имотите не е за жилищно строителство, то очевидно предпоставките за актуването им като такива не са налице и спор за материално право не съществува. В процесния случай спорът не е за материално право на собственост, който е извън предмета на административното производство по силата на чл. 79, ал. 3 от ЗДС, а за законосъобразността на актуването на процесните имоти като общинска частна собственост, т.е. налице ли са визираните в актовете за частна общинска собственост материалноправни предпоставки, въз основа на които са съставени.

Независимо че не е налице нарушение на процедурата, изискуема по чл. 58, ал. 5 ЗОС, съответно чл. 114 ППЗОС, тъй като в случая не са налице съставени актове за държавна собственост, за да се налага отписването им като такива, както и независимо, че е отправено изрично запитване и получен отговор, че за конкретните имоти не е имало съставени актове за държавна собственост, то освен спазване на процедурата, е необходимо да са налице и материалните предпоставки за съставяне на акт за общинска собственост. В текста на чл. 79, ал. 1 ЗДС изрично е разписано, че когато незаконосъобразно е актуван имот - държавна собственост, като общински, то областният управител отменя акта за общинска собственост със заповед. В случая преценката е както за процесуална, така и за материална законосъобразност. След като безспорно е установено, че имотите, актувани в отменените с обжалваната заповед актове за частна общинска собственост, не попадат в нито едно от основанията за придобиване, разписани в § 7 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 2, ал. 1 или ал. 2 ЗОС, § 10 от ПЗР на ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, то оспорената Заповед е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила. Общината не може да съставя акт за общинска собственост за имот, който е държавна собственост, тъй като попада в хипотезите на чл. 2 и чл. 3 ЗДС, но за него по някаква причина не е бил съставен акт за държавна собственост. Недопустимо е да се актува като общински държавен имот поради пропуск той да бъде актуван като държавен и да се откаже правото на Областния управител да защити държавната собственост, като отмени така съставения незаконосъобразен акт за общинска собственост по съображенията, че случаят не попада в хипотезата на съставен предходен акт за държавна собственост. Законодателят е дал засилена защита на държавната собственост. В потвърждение на това е, че за определен период от време нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗДС е била отменена (ДВ, бр. 54 от 2008 г.), но с ДВ, бр. 13 от 2017 г. е приета отново именно с цел особения характер на охраняваните обществени отношения.

С оглед горното, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, тъй като актовете за частна общинска собственост, отменени с оспорения в настоящото производство акт, са съставени при липса на визираното в тях правно основание на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, съответно липса и на каквото и да е друго правно основание, поради което като съставени в противоречие с материалния закон, правилно са били отменени.(в този смисъл Решение № 1594 от 13.02.2007 г. по адм. д. № 11358/2006 г., ІІІ отд. на ВАС; Решение № 7945 от 25.07.2003 г. по адм. д. № 11449/2002 г., 5 чл. с-в на ВАС; Решение № 5203 от 06.06.2005 г. по адм. д. № 344/2005 г., ІІІ отд. на ВАС; както и посоченото от ответника Решение № 7199 от 10.072003 г. по адм. дело № 2295/ 2003 г., 5 чл. с-в на ВАС)

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, съдът на основание чл. 143, ал. 3 АПК, както и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, брой явявания в съдебни заседания, начин на представяне на правната защита, тежест на предмета на делото, на ответника следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено  в размер на 100 лева (сто лева).

Предвид изложеното, Административен съд – Добрич, І състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Кмета на Община Балчик, ***, срещу Заповед № ДЖС – 09 – 1/ 08.01.2020 г. на Областен управител на област Добрич, с адрес: град Добрич, ул. ”Независимост” № 5.

ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на Областна администрация Добрич, съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщението.

 

 

                                                          СЪДИЯ: