РЕШЕНИЕ
№ 625
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330106143 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявени от „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД, понастоящем „Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД,
против „Глопакс“ ЕООД и Т. Х. М. искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2, предл. 1 и 2 от ЗЗД, вр. с чл.294, ал.1
от ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата в
общ размер от 6324,50 евро, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК по ч. гр. дело №538/2022 год. по описа на Районен съд – П., ХХІ
гр.с. Ищецът твърди, че е сключил с ответниците на 11.09.2018 год. Договор
за финансов лизинг на оборудване. Ищецът е следвало да предаде един брой
нова машина за нарязване на полиетиленови пликове от заготовъчен
материал на руло с апликатор. Лизингополучател по договора бил ответникът
„Глопакс“ ЕООД, а на основание чл. 15 от договора ответникът Т. Х. М. се
задължил да отговаря солидарно с лизингополучателя. Твърди се, че
лизинговата вещ е предадена на 06.12.2018год. на лизингополучателя, като е
уговорено лизинговите вноски, включващи главница и лихва, да се заплащат
периодично съгласно погасителен план - Приложение №1.
Лизингополучателят имал и задължение да заплаща застрахователните
премии по сключена от името и в полза на лизингодателя имуществена
застраховка на оборудването.
1
Лизинговите вноски е следвало да се заплащат до 10-то число на месеца,
като първата лизингова вноска е следвала да се плати на 10.12.2018 г.
Ответникът „Глопакс“ ЕООД е спрял плащането на лизинговите вноски и са
останали дължими 8 броя последователни месечни лизингови вноски в общ
размер 6062,32 евро, с падежи от 10.06.2021г. до 10.01.2022г., с размер на
всяка вноска 757,79 евро
Освен лизинговите вноски ищецът претендира и застрахователна премия
по сключения договор за имуществена застраховка в размер на 262,18 евро.
Ищецът сочи, че е поканил ответника да заплати доброволно дължимите
суми, но тъй като същите не са платени в срок, е депозирано заявление за
издаване на заповед по чл. 417 от ГПК. С оглед депозирането на възражения е
възникнал правен интерес за предявяване на исковете, предмет на настоящото
производство. Сочи още, че на 18.02.2022г. договорът за лизинг е развален, а
вещта върната на лизингодателя.
С оглед така изложеното иска да се признае за установено, че се дължат
сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноски в
заповедното производство и по настоящото производство.
Не са постъпили отговори от ответниците. Същите във възраженията си
твърдят, че задължението е погасено, тъй като лизингодателят е иззел
лизинговата вещ, както и че са му предложили заместване в дълг и
обезпечение, които той не е приел.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата
по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2, предл. 1 и 2
от ЗЗД, вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ за признаване дължимостта на неплатените
лизингови вноски и застрахователната премия, която съставлява разход,
свързан с ползването на вещта.
Исковете са допустими, тъй като за вземанията е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която в срок са подадени възражения от
двамата длъжници. Спазен е и срокът за предявяване на исковете.
Основателността на исковите претенции е предпоставена от
осъществяването на следния фактически състав: сключен между страните
договор за финансов лизинг, съгласно който е възникнала солидарна
отговорност между ответниците, предаване на лизинговата вещ, наличие на
уговорка за падежа и размера на лизинговите вноски, както са посочени от
ищеца; настъпването на падежа за плащане на вноските, сключена
имуществена застраховка за лизинговата вещ, изискуемост на
застрахователната премия и уговорка между страните по договора за лизинг,
2
че същата ще е за сметка на лизингополучателя.
Установява се от представения договор № 036490-RF-001 от 11.09.2018г.,
че на 11.09.2018г. между ищеца и двамата ответници бил сключен договор за
финансов лизинг, въз основа на който ищецът се задължил да придобие 1
брой нова машина за нарязване на полиетиленови пликове от заготовъчен
материал на руло с апликатор и да я предостави за ползване на
лизингополучателя срещу възнаграждение, платимо под формата на
лизингови вноски в срокове и условия, уговорени в същия договор.
Установява се още, че „Глопакс“ ЕООД бил лизингополучател, а Т. М. –
съдлъжник, който отговарял солидарно с първия за всички дължими суми по
договора на основание чл.15 от Договора. Съгласно погасителния план към
договора за финансов лизинг, обективиран в Приложение № 1, лизинговите
вноски били в размер на 757,79 евро всяка, което включвало главница и лихва
и следвало да се платят за 60 месеца. Съгласно чл.2.4 от Договора месечният
падеж за плащане на лизинговите вноски бил 10-то число на месеца, като
първата била дължима в месеца на предаване на вещта. Установява се от чл.8
от Договора, че между страните по договора имало уговорка, че
лизингодателят за целия срок на договора ще сключи имуществена
застраховка на вещта в своя полза, която ще бъде за сметка на
лизингополучателя и че за застраховката се прилагат разпоредбите на общите
условия и приложенията. Съгласно Приложение 2 към Договора избраният
застраховател е ЗК“Уника“ АД, а дължимата сума е в размер на 262,18 евро.
Сочи се в приложението, че лизингополучателят е получил общите и
специални условия на застраховката, както и че лизингодателят ежегодно ще
подновява застраховката.
Установява се още от представения приемо-предавателен протокол,
подписан от лизингополучателя, че на 06.12.2018г., лизинговата вещ е
доставена годна за ползване и съответна на спецификациите на договора,
заедно с техническа документация и застраховка.
Установява се още от представената застрахователна полица, че ЗК
„Уника“ АД се съгласява да застрахова процесната машина със застрахован –
„Кей Би Си Лизинг България“ ЕООД срещу застрахователна премия в размер
на 512,76 лв. (равняващи се на 262,18 евро), платима на 4 вноски с падеж на
последната – 4.09.2021г., като срокът на застраховката е от 5.12.2020г. до
4.12.2021г.
От обсъдените по-горе доказателства се установява, че между страните
по делото е възникнало лизингово правоотношение по договор за финансов
лизинг, за паричните задълженията по който двамата ответници отговаряли
солидарно. Установява се, че лизинговата вещ била предадена на
лизингополучателя на 6.12.2018г., поради което от 10.12.2018г. за
3
ответниците възникнало задължение всеки месец на 10-то число до изтичане
на 60 месеца да заплащат лизингови вноски, включващи главница и лихва, в
месечен размер на 757,79 евро. Следователно, е настъпил падежът за плащане
на лизинговите вноски и за исковия период – вноски от 31 до 38 с падежи от
10.06.2021г. до 10.01.2022г., всяка в размер на 757,79 евро или общо в размер
на 6062,32 евро. Ответниците не са подали отговор на исковата молба и са
изгубили правото си да правят възражения и да излагат твърдения за плащане
на дължимата сума. Твърдения за плащане не се излагат и във възраженията,
а напротив, твърди се, че на кредитора е предложено заместване в дълг.
Доколкото нито се твърди, нито се доказва сумата да е платена на ищеца,
исковата претенция се явява основателна за сумата в размер на 6062,32 евро.
По отношение на вземането за застрахователна премия, то се явява
разход за ползване на вещта. Страните са уговорили този разход в договора,
вкл. по размер съгласно Приложение 2, както и че задължение за плащането
му има лизингополучателят, респективно солидарно отговорният съдлъжник.
Ответниците са били наясно с условията на застраховката, същата им е
предадена ведно с машината, като е уговорено всяка година да се подновява
застраховката. За 2021г. се установи от приложената полица, че също е
сключена такава застраховка със застрахователна премия в размер на 512,76
лв. (равняващи се на 262,18 евро), като падежът за окончателно плащане на
премията е настъпил на 4.09.2021г. Дори да се приеме, че ответниците не са
уведомени за този падеж, то до тях са изпратени две покани за доброволно
изпълнение, получени на 12.10.2021г. и на 10.02.2022г. в които са посочени
общите задължения за застрахователна премия. На основание чл.69 ЗЗД, ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Получаване на втората покана следва да се вземе предвид като факт, настъпил
в хода на процеса (след издаване на заповедта за изпълнение), на основанието
чл.235, ал.3 ГПК. С получаване на двете покани задължението за
застрахователна премия е станало изискуемо. Тъй като ответниците не
доказват неговото плащане, а носят тежестта за това, искът за дължимостта на
този разход също е основателен.
Неоснователни са доводите във възраженията, че задължението е
погасено с връщане на лизинговата вещ, тъй като търсените суми
представляват възнаграждение за вече осъщественото ползване и
застраховане на вещта. Този извод не се променя и при разваляне на
договора, тъй като действието на развалянето е занапред. Предоставянето на
обезпечение или предлагането длъжниците да бъдат заместени в дълг не
задължава кредитора и същият не е ограничен да търси реално изпълнение.
Така установените вземания се дължат ведно със законната лихва от
подаване заявлението в съда – 17.01.2022г. до окончателното плащане, като
4
законна последица от уважаването на исковете.
Поради уважаване на исковете, в полза на ищеца и в тежест на
ответниците, следва да се присъдят сторените в заповедното производство
разноски – 247,39лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и тези в настоящото, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, както следва: 247,40 лв. за държавна такса и 160 лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.232, ал.2, предл. 1 и 2 от ЗЗД, вр. с чл.294, ал.1 от
ТЗ, че „Глопакс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление община Родопи, с. Ягодово, ул. „Индустриална“ № 7 и Т. Х. М.,
ЕГН: *******, с адрес: ********, дължат солидарно на "КЕЙ БИ СИ
ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 32 А, ет.6, следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с № 337/18.01.2022г. по ч.гр. д. №
538/2022г. на 21 гр.с. на ПРС, а именно:
сумата в размер на 6062,32 евро, представляваща общ размер на 8
броя месечни лизинговите вноски, включващи главница и лихва, с
настъпил падеж в периода 10.06.2021г. - 10.01.2022г., по Договор за финансов
лизинг на оборудване № 036490-RF-001 от 11.09.2018г.;
сумата в размер на 262,18 евро, представляваща дължима за 2021г.
застрахователна премия за сключена имуществена застраховка на
лизинговата вещ по Договор за финансов лизинг № 036490-RF-001 от
11.09.2018г., дължима съгласно Приложение 2 към него,
ведно със законната лихва върху горните две суми, от подаване на
заявлението в съда – 17.01.2022г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Глопакс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и Т. Х. М., ЕГН:
******* да платят на "КЕЙ БИ СИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК:********* разноските в заповедното производство по ч.гр.д.
№538/2022г. на 24 гр.с. на ПРС в размер на 247,39лв. за държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, както следва: 247,40 лв. за
държавна такса и 160 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок
5
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6