Р Е Ш Е Н И Е № 655
гр. Пловдив, 15.04.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 2777 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по иск на Б.А.П., ЕГН **********,
чрез адв. М., против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София, с който се претендира обезщетение в размер на 34 000 лв. за
понесени от ищеца неимуществени вреди от неимуществени вреди от бездействия на
затворническата администрация, за периоди: от 18.03.2014 г. до 23.07.2018 г. и
от 08.02.2020 г. до 23.08.2021 г., в които периоди се твърди, че е пребивавал
последователно и за двата периода в: Ареста – Пловдив, Затвора – гр. Пловдив и
Затвора - Пазарджик. След оставяне без движение на исковата молба е направено
уточнение за сумите и периодите /л.13/, в което са посочени периоди и суми,
както следва: 18.03.2014 г. – 16.07.2014 г. – 2000 лв., 16.07.2014 г. –
16.07.2015 г. – 5000лв., 16.07.2015 г. – 23.07.2018 г. – 20000лв., 08.02.2020
г. – 02.06.2020 г. – 1000 лв., 02.06.2020 г. – 12.10.2020 г. – 2000лв. и
12.10.2020 г. – 23.08.2020 г. – 4000 лв.
В исковата молба се сочи, че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал ищецът, не е надвишавала 3 кв. м.; липсвала
вентилация, чрез която да се пречиства въздуха; към момента тоалетната била в
лошо състояние - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи
чешми и умивалници; банята била в лошо състояние, като заедно се къпели около
30-40 човека, а душовете били само 5-6, като течала или гореща или ледено
студена вода, водата била с лошо качество и не ставала за пиене; липсвала
достатъчно светлина, а от малкия прозорец не можел да влиза достатъчно свеж
въздух, тръбите на канализацията на горния етаж прокапвали и вследствие на
застоял въздух се развили мухъл и плесен, като по данни на ищеца имало фирма,
която пръскала против мухъл и плесен, но тя идвала рядко и само по график; по
външните стени на затвора липсвала изолация и през зимата било студено, като на
ищеца не били предоставяни достатъчно дебели завивки; спалното и постелъчно
бельо се сменяло рядко, което създавало условия за развъждане на насекоми, а
дезинфекцирането било недостатъчно е нередовно; спрямо ищеца не се водила
никаква индивидуална и корекционна работа, не му била дадена възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което
довело до поведенческа и личностна криза. Всичко изброено довело до нарушаване
на чл.3 от КЗПЧ.
В СЗ жалбоподателят, редовно призован, участва чрез
видеоконферентна връзка със Затвора – гр. Пазарджик, поддържа иска и моли
същият да бъде уважен.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч.,
в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по основание и
размер и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата
претенция не е доказана по основание и размер.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
частично основателен.
На първо място, ищецът е твърдял, че е претърпял
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация, за
периоди: от 18.03.2014 г. до 23.07.2018 г. и от 08.02.2020 г. до 23.08.2021 г.,
в които периоди се твърди, че е пребивавал последователно и за двата периода в:
Ареста – Пловдив, Затвора – гр. Пловдив и Затвора - Пазарджик. След оставяне
без движение на исковата молба е направено уточнение за сумите и периодите
/л.13/, в което са посочени периоди и суми, както следва: 18.03.2014 г. –
16.07.2014 г. – 2000 лв., 16.07.2014 г. – 16.07.2015 г. – 5000лв., 16.07.2015
г. – 23.07.2018 г. – 20000лв., 08.02.2020 г. – 02.06.2020 г. – 1000 лв.,
02.06.2020 г. – 12.10.2020 г. – 2000лв. и 12.10.2020 г. – 23.08.2020 г. – 4000
лв.
От представените по делото неоспорени справки от: Арест –
Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“ - /л.27/ се установява, че Б.П. е
постъпвал четири пъти за следните периоди: от 29.08.2015 г. до 01.09.2015 г.,
от 29.04.2016 г. до 02.08.2016 г., от 26.02.2020 г. до 01.06.2020 г. и от
11.09.2021 г. до 04.11.2021 г.; от Затвора Пловдив /л.45/, където е изтърпявал
наказание "лишаване от свобода" по присъда от 2020 г. на РС – Карлово
за периода от 01.06.2020 г. до 04.09.2020 г.; от Затвора – Пазарджик /л.65/, където
е постъпвал през два периода: - от 18.11.2016 г. до 23.07.2018 г. и от
04.09.2020 г. до 23.04.2021 г.
При това положение претенциите за периодите от 18.03.2014 г.
до 16.07.2014 г. вкл., когато се твърди, че лишеният от свобода е пребивавал в
Ареста – Пловдив, както и за периода от 16.07.2014 г. до 16.07.2015 г. вкл.,
когато се твърди да е пребивавал в Затвора – Пловдив, са неоснователни, тъй
като през тези периоди няма доказателства същия да е бил в Ареста – Пловдив и в
Затвора Пловдив, при което обсъждането на оплакванията по отношение Затвора
Пловдив през посочените периоди е безпредметно да бъдат обсъждани. Отделно от
това претенциите за първите тези два периода, в които ищецът се твърди да е бил
в посочените места, са погасени и по давност, като е направено изрично
възражение в този смисъл.
При това положение следва да бъдат разгледани претенциите за
останалите периоди: от 16.07.2015 г. – 23.07.2018 г., когато се твърди да е
пребивавал в Затвора - Пазарджик; от 08.02.2020 г. до 02.06.2020 г., когато се
твърди да е пребивавал в Ареста – Пловдив; от 02.06.2020 г. до 12.10.2020 г.,
когато се твърди да е пребивавал в Затвора – Пловдив и от 12.10.2020 г. до
23.08.2021 г., когато се твърди да е пребивавал в Затвора – Пазарджик, за които
има оплаквания за различни нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
От наличните справки от администрациите на съответните
заведения за лишаване от свобода, посочени по-горе, се установява, че Б.А.П. реално
е пребивавал в Затвора – Пазарджик за
времето от 18.11.2016 г. до 23.07.2018 г. и от 04.09.2020 г. до 23.04.2021 г.,
в Ареста – Пловдив – от 26.02.2020 г. до 01.06.2020 г. и от 11.09.2021 г. до 04.11.2021 г. /за този
период обаче няма оплаквания за нарушения по чл.3, съответно претенции по
отношение условията в Ареста Пловдив/, в Затвора Пловдив – от 01.06.2020 г. до
04.09.2020 г. Тези периоди очевидно се отличават от посочените от процесуалния
представителна ищеца, но доколкото именно
за тези периоди са установени данни, че лицето Б.П. е бил реално в посочените
от него места за лишаване от свобода, следва да се разгледат претенциите му
именно в този смисъл. За останалите периоди и подпериоди, в обхвата на
претендираните - 16.07.2015 г. –
23.07.2018 г., 08.02.2020 г. – 02.06.2020 г., 02.06.2020 г. – 12.10.2020 г. и
12.10.2020 г. – 23.08.2020 г. исковата молба е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По отношение твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ – администрацията на Затвора Пазарджик не е представила
доказателства за времето от 18.11.2016 г. до 23.07.2018 г. или общо 612 дни, тъй
като последната не разполага с тази информация, поради което следва да се
приеме, че до този момент претенцията е доказана. За периода от 04.09.2020 г.
до 23.04.2021 г. от представената справка /л.65/ се установява, че на лицето е
била осигурена минималната изискуема площ от 4 кв.м., поради което съдът намира
претенцията за недоказана. За периода 26.02.2020 г. до 01.06.2020 г., когато
ищецът е пребивавал в Ареста – Пловдив претенцията е неоснователна и недоказана,
тъй като съгласно неоспорените справки арестът е открит през 2009 г. и
квадратурата на килиите му отговаря на изискванията от минимум 4 кв. м. на
задържано лице, а всички други оплаквания за условията в ареста не са
подкрепени с никакви доказателства, напротив твърденията на ищеца са оборени от
представените от ответника доказателства. За периода от 21.08.2020 г. до
04.09.2020 г. когато ищецът е бил в Затвора – Пловдив, е пребивавал в стая №
39, 14 дни с повече от допустимия брой лица, при което за тези дни не е било
спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек.
По отношение на останалите оплаквания за времето на
пребиваване в Затвора – Пазарджик, съдът намира, че те са неоснователни, тъй
като съгласно неоспорените справки помещенията, в които е пребивавал П. –
ст.705 и ст.711 са напълно обновени след основен ремонт, който включва: подмяна
на страната дограма с ПВЦ, както в спалните, така и в санитарните помещения;
нови легла, нови шкафчета; боядисани в светло стени; нова подова настилка –
теракота; всяко спално помещение има санитарен възел – баня и тоалетна;
подменено е осветлението; отоплението е с локално парно на газ, като са
монтирани нови алуминиеви радиатори; всички спални помещения имат достъп до
чист въздух и естествена дневна светлина. В справката се сочи, че лишеният от
свобода не е подавал молби против условията в затвора.Сочи се също така, че и
през двата периода на престой в Затвора Пазарджик,
П. е бил назначаван на работа , успешно е преминал през 2017 г. специализирана
програма за работа с лишени от свобода с ниско интелектуално ниво; включен е в
програма за развитие на художествено-творческия потенциал и осмисляне на
свободното време в сформиран танцов състав с осъдени за участия в тържества и
концерти.; награждаван е три пъти с „писмена похвала“ за участие в индивидуални
и групови програми.
Аналогични са изводите на този състав на съда и по отношение
оплакванията от същото естество през времето на пребиваване в Затвора – Пловдив.
От една страна твърденията на ищеца не са подкрепени с никакви доказателства, а
от друга страна същите са оборени от
представените от ответника доказателства. В този смисъл следва да се отбележи,
че оплакването за липса на вентилация във всички килии, в които бил пребивавал
ищецът е неоснователно, тъй като се установява от представените доказателства,
че са осигурени условия за естествено проветрение, съобразно изискванията на
ППЗИНЗС. Доколкото към датата на подаване на исковата молба – 14.11.2021 г. ищецът
не е бил в затвора обсъждането на тоалетната в килията му "към
момента" /т. е. към датата на подаване на молбата/ е безпредметно, още
повече, че не е ясно и за коя килия става въпрос. За оплакванията, че банята
била в лошо състояние, като заедно се къпели около 30-40 човека, а душовете
били само 5-6, като течала или гореща или ледено студена вода, водата била с
лошо качество и не ставала за пиене, не са ангажирани никакви доказателства от
страна на ищеца, които да потвърждават нарушенията по чл.3, а за наличието на
течаща вода администрацията е представила справка, която не е оспорена.
Оплакванията за липсва на достатъчно светлина не са доказани, а се касае единствено
до твърдения на ищеца. Неоснователни и недоказани са и твърденията за наличието
на мухъл и недостатъчно отопление през зимния сезон, а от справките, неоспорени
от ищеца, се установява, че отоплението се осъществява през централно парно, като
в същото време няма данни лицето да е
искало от администрацията на затвора допълнителни одеяла. Твърденията и
оплакванията за бездействие по отношение наличието на инсекти са оборени от
представените от администрацията сключени договори за ДДД, протоколи и график
за дезинфекция, т. е. не е налице бездействие на администрацията и в този
смисъл. Що се отнася до твърденията за липса на индивидуална и корекционна
работа, и възможност ищецът да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, същите са недоказани, тъй като съгласно
представените справки ищецът не е изявявал желание, поради което не е и
участвал в групови и индивидуални програми, т. е. отново липсват бездействия на
администрацията в тази посока.
При така изложеното действително се установяват част от
твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както са
описани по-горе, при което на ищецът следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите,
както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди,
както и поради това, че са доказани само част от твърдените нарушения,
обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично
успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение така, както
е оценен и заявен от ищеца. Справедливият размер на това обезщетение
според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 4 300 лв. за периода от 18.11.2016
г. до 23.07.2018 г. за престоя в Затвора – Пазарджик и 200 лв. за периода от
21.08.2020 г. до 04.09.2020 г. за престоя в Затвора – Пловдив, за който е
установено нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. В останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 34 000 лв., както и за
останалите периоди в обхвата на претендираните, исковата молба следва да се отхвърли.
При този изход на делото следва да се присъди на адв.Г.М. възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА, в размер на 205, 15 лв., съразмерно на уважената част от иска. Разноски на
ответника не се следват, тъй като разпоредбите на ЗИНЗС за разноските са
специални по отношение на тези в ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, съдът
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" №
21, да заплати на Б.А.П., ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 4 500 лв., както следва: за периода от 18.11.2016
г. – 23.07.2018 г. – 4300 лв. и за
периода от 21.08.2020 г. до 04.09.2020 г. – 200 лв., ведно със законна лихва върху
цялата сума от датата на завеждане на исковата молба – 21.10.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
разликата до пълния му предявен размер от 34 000 лв., както и за останалите
периоди в обхвата на претендираните – 18.03.2014
г. – 16.07.2014 г. вкл., 16.07.2014 г. – 16.07.2015 г. вкл., 16.07.2015 г. –
23.07.2018 г. вкл., 08.02.2020 г. – 02.06.2020 г. вкл., 02.06.2020 г. –
12.10.2020 г. вкл. и 12.10.2020 г. – 23.08.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21,
да заплати на адв.Г.М. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 205,15
лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за
присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в
14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: