Р Е Ш Е
Н И Е
гр. С., 20.05.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш.,
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 548 по описа за
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл.
535, връзка с чл. 537, връзка с чл. 485, ал. 1 от ТЗ на „Р. (Б.)” ЕАД, с адрес
в гр. С., ул. „Г.” *****, срещу „Х.” ООД, ***, И.М.В., със съдебен адрес –
адвокат Б.,***, Р.Д. ***, Д.Д.С.,***, и А.В., със съдебен адрес – адвокат Н.Б.,***,
съдът да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца:
- 500 000,00 евро, представляващи част от главница
по запис на заповед, издаден от „Х.-С” ООД на 14.02.2008 г. и авалиран от
ответниците;
- 19 558,30 лева държавна такса по заповедното
производство;
- 10 229,15 лева юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство.
[2] ОСЪЖДА „Р.
(Б.)” ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следните суми:
-
20 000,00 лева на И.В.;
-
15 000,00 лева на Р.Д.;
-
20 500,00 лева на Д.С.;
- 100,00 лева на А.В..
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 19 558,30
лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
1. На ищеца
[5] „Р.
(Б.)” ЕАД (Р.) заявява в искова молба от 28.02.2011 г., че на 14.02.2008 г. „Р.”
ООД (Р.) (със стара фирма „Х.-С”) е
издал запис на заповед за 1 600 000,00 евро. Този запис на заповед е
бил авалиран от ответниците „Х.” ООД
(Х.), И.В., Р.Д., Д.С. и А.В..
[6] Р.
е предявил записа за плащане, но ответниците не са платили. Затова Р. е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с което е поискал от
съда да разпореди длъжниците да му заплатят само част от дължимата по записа на
заповед сума, а именно 500 000,00 евро. Съдът е издал заповед за незабавно
изпълнение, но след получаването ú от ЧСИ ответниците са възразили. Ето
защо Р. моли съда да установи, че ответниците му дължат по посочения запис на
заповед 500 000,00 евро (вж. исковата молба, л. 1-4).
2. На ответниците
2.1. на Х.
[7] Х.
е заявил, че издател на записа на заповед е бил Р. (бившия „Х.-С” ООД). Р. обаче, е бил обявен в несъстоятелсност на 10.11.2009 г. На 16.12.2009 г. Р. е предявил
за приемане в производството по несъстоятелност вземане спрямо Р. за
4 063 270,76 лева с основание договор за банков кредит от 18.02.2008
г. и договор за револвиращ кредит от същата дата и анекси към него. Това
вземане е било прието от съда с определение от 05.03.2010 г., което е влязло в
сила.
[8] Р.
обаче не е предявил пред синдика вземането си спрямо Р. по процесния запис на
заповед. Затова вземането на Р. по записа на заповед спрямо Р. се е погасило. След
като е било погасено вземането на Р. спрямо издателя на записа на заповед, то
се е погасило и акцесорното му вземане към авалистите по записа на заповед.
[9] Х.
също твърди, че:
а.
записът не му е бил предявяван за плащане;
б.
записът е с непълно съдържание – липсва ЕИК и БУЛСТАТ;
в. в
записа са били дописвани и текстове на ръка с невярно съдържание;
г.
записът е нищожен, тъй като е обезпечавал договор за кредит, което противоречи
на закона. Затова Х. моли съда да отхвърли иска (вж. писмения отговор, л.
113-115).
2.2. на И.В.
[10]
И.В. е изложил същото като Х. (вж. писмения отговор, л. 209-210).
2.3. на Р.Д.
[11]
Р.Д. не е подал отговор на исковата молба (съобщението за необходимостта от
това му е било връчено редовно, л. 83 – налице е промяна на адрес, съобщен по
делото чрез възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение).
2.4. на Д.С.
[12]
Той е заявил, че той не е авалист по записа на заповед, тъй като в него вместо
името му Д.Д.С., е било вписано Д.С.С., вписан е бил и различен от неговия ЕГН.
Той също твърди, че в записа са били извършени вписвания на ръка, които го
правят нищожен. При авалирането не е била посочена дата, когато е бил извършен
авалът. Д.С. преповтаря и доводите на Х.. Затова той моли съда да отхвърли предявения
иск (вж. писмения отговор, л. 230-234).
2.5. на А.В.
[13]
А.В. заявява, че:
а.
записът на заповед е нищожен, тъй като:
- той
противоречи на закона понеже обезпечава договор за кредит;
-
липсва съгласие – той не го е подписал, а дори да го е подписал, не е разбрал
какво подписва, тъй като не е знаел български език;
б.
записът е унищожаем, тъй като А.В. е бил въведен в заблуждение при подписването
му;
в.
записът не е бил предявен за плащане от издателя. Затова той моли съда да
отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 173).
3. Насрещни твърдения на ищеца
[14]
Р. е заявил:
а.
че дори да не е предявил вземането по записа на заповед в производството по
несъстоятелност срещу Р., авалистите не могат да черпят права от това;
б.
той е предявил записа на заповед на синдика на Р.;
в.
записът отговаря на изискванията за неговото издаване;
г.
не противоречи на закона записът да обезпечава каузална сделка, както е в
случая;
д. иск за унищожаемостта на записа на заповед
поради измама е бил погасен по давност, а измама не е налице;
е.
незнанието на български език не води до нищожност на записа, дори и да е налице
такова незнание (вж. допълнителните искови молби, л. 147-151, 261-264,
266-270).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[15] На 14.08.2008 г. «Х.-С» ООД е
издал запис на заповед в полза на Р.. С него «Х.-С» ООД се е задължил да
заплати на Р. 1 600 000,00 евро ведно с 14% годишна лихва. Записът е
следвало да бъде предявен за плащане до 25.02.2013 г. като той е бил платим без
разноски и без протест в офиса на Р. в гр. С., ул. «Г.» ***** (вж. записа, л. 5
от делот).
[16] Записът на заповед е бил авалиран от Х., И.В.,
Р.Д., Д.С. и А.В.. Последният не е знаел български език (вж. показанията на
свидетелите Н.П. и М.П., л. 337-338). Не се спори, че «Х.-С» ООД е променил
фирмата си на Р..
[17] На 10.11.2009 г. е била обявена
неплатежоспособността на Р. и е било открито производство по несъстоятелност
спрямо него (вж. решението, л. 128-130). На 05.03.2010 г. в това производство е
бил одобрен списъкът на предявените и приети вземания, между които е било и
вземане на Р. спрямо Р. по договор за кредит, но не и по процесния запис на заповед
(вж. определението, л. 121-123). Съдът е обявил несъстоятелността на Р. на 14.06.2010 г. и е прекратил дейността му (вж. решението, л.
117-118).
[18] На 18.01.2010 г. Р. е предоставил на нотариус Ц. Д. нотариална покана
към Х., И.В., Р.Д. и Д.С.. С нея Р. е поканил адресатите на поканата да му
платят по процесния запис на заповед на 10.02.2010 г. в кантората на нотариус Д..
Нотариус Д. е отбелязала, че е залепила
уведомление за поканата по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на
сградите, в които са се намирали адресите на адресатите, и е пуснала съобщение
в пощенските им кутии (вж. поканата и отбелязванията за връчването ú, л.
13-16). Адресатите на поканата не са се явили в кантората на нотариус Д. в деня
и часа, за който са били поканени (вж. констативния протокол, л. 17-19).
[19] След като Р. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу ответниците по процесния запис на заповед, на 05.07.2010 г.
СРС е издал такава и изпълнителен лист (вж. заповедта, л. 11-12, и изп. лист,
л. 10). Ответниците, без Х., са подали частни жалби срещу разпореждането за
незабавно изпълнение. На 17.02.2012 г. СГС е отменил разпореждането за
незабавно изпълнение, като е приел, че вземането по записа на заповед не е било
изискуемо, тъй като той не е бил предявен за плащане на издателя му (вж.
определението, л. 184-187). На 21.12.2012 г. Р. е предявил записа на заповед за
плащане на синдика на Р. (вж. записа, л. 265).
[20] Р. е заплатил 19 558,30 лева държавна такса (вж. л. 37), и 10,00
лева за съдебни удостоверения (вж. л. 10). И.В. е заплатил 20 000,00 лева
на адвокат (вж. л. 146), Р.Д. е заплатил 15 000,00 лева на адвокат (вж. л.
289), Д.С. е заплатил 20 500,00 лева на адвокат (вж. л. 295-297), а А.В. е
заплатил 100,00 лева на преводач (вж. л. 323).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[21] Р. е предявил
иск с правно основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535, връзка с чл. 537,
връзка с чл. 485, ал. 1 от ТЗ. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
[22] Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535 от ТЗ, връзка с чл. 537
от ТЗ, връзка с чл. 485, ал. 1 от ТЗ са: 1. да е издаден валиден запис на
заповед; 2. по този запис на заповед ответниците да са поръчители; 2. ответниците
да не са заплатили на ищеца сумата по записа.
[23] Съдът приема, че
процесният запис на заповед е валиден. Валидни са и авалите по него, дадени от
ответниците (А.В. макар да не е знаел български, явно е разбрал, че
поръчителства по запис на заповед, след като се е подписал като авалист по него.
Не са задължителни реквизити на записа на заповед, съответно на авала, ЕГН, ЕИК
и БУЛСТАТ. Правилното име на Д.С. е вписано собственоръчно от него в авала).
Ответниците не са заплатили на ищеца по записа на заповед.
[24]
Ответниците са възразили обаче (всички без А.В. и Р.Д.) че вземането по записа
на заповед на Р. спрямо Р. е било погасено, тъй като Р. не е предявил това
вземане в производството по несъстоятелността. Така са се погасили и вземанията
на Р. към ответниците. Това възражение е основателно.
[25] Действително,
както и ищецът твърди, авалистът не може да
противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът (издателят)
би могъл да направи. Това е така поради самостоятелния характер на задължението
на менителничния поръчител (вж. в този смисъл следните решения на ВКС: 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.; 17-2011-II Т. О. по т. д. 213/2010 г.[1];
1569-2004-II Т. О. по т. д. 2576/2002 г.). Затова
авалистът не може да противопостави и възраженията, свързани с евентуалното
каузално правоотношение, по което е бил издаден записът, които издателят би
имал (вж. пак там).
[26] Изключение от това правило се допуска само ако приносителят
е недобросъвестен или злоупотребява с право (вж. пак там). Приносителят е
недобросъвестен, ако той вече е получил плащане по каузалното правоотношение
(вж. решение на ВКС 233-2013-II T. O. по т. д. 1036/2013 г.). Следователно при погасяване на каузалното
правоотношение, което обезпечава записът на заповед, приносителят е
недобросъвестен, ако търси изпълнение от авалистите по записа на заповед. На
още по-голямо основание приносителят би бил недобросъвестен, ако той търси
изпълнение по записа на заповед от авалистите, знаейки че вземането му по самия
запис на заповед към издателя е било погасено.
[27] В случая съдът
установи, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение спрямо Р. е било образувано производство по неъстоятелност. Съдът установи,
че в това производство Р. не е предявил вземането си по записа на заповед.
[28] Съгласно чл. 739,
ал. 1 от ТЗ, непредявените в производството по
несъстоятелност вземания се погасяват (вж. в този смисъл и решение на ТК на ВКС
39/2004 г. по гр. д. 497/2003 г.). След като Р. не е предявил вземането си по
записа на заповед спрямо Р. в производството по несъстоятелност спрямо
последния, това вземане е било погасено.
[29] Р. е знаел, че, ако не предяви свое вземане спрямо Р. в производството по
несъстоятелност, вземането му би се погасило, защото той е предявил друго свое
вземане спрямо Р. в това производство. Погасяването на вземането по записа на
заповед на РАЙФАЗЕН спрямо Р. и търсенето на изпълнение по него спрямо
авалистите, знаейки че вземането по записа спрямо издателя Р. е било погасено,
прави Р. недобросъвестен. Ето защо авалистите могат да предявят спрямо Р.
възражението на Р., че вземането по записа спрямо издателя е било погасено.
След като вземането на Р. по записа на заповед спрямо Р. е погасено, то е
погасено и вземането му спрямо авалистите, които са поръчителствали за това
вземане (не е логично поръчителите да не отговарят при погасяване на каузалното
правоотношение с издателя на записа, по което е бил издаден записът на заповед,
а да отговарят при погасяване на вземането по записа на заповед спрямо
издателя). Поради това съдът отхвърля предявения иск.
[30] Двама от ответниците – Р.Д. и А.В. – не са възразили относно погасяването
на вземането на Р. срещу Р. по записа на заповед поради непредявяването на вземането в
производството по несъстоятелност. Фактическите констатации на съда относно
общи за обикновените другари факти, следва да са еднакви за всички другари (вж.
в този смисъл С., Ж., Ан. М., О.С., В. П., Р. И.. Българско гражданско процесуално право. IX-то преработено и
допълнено издание. С. 2012, с. 388. Това, че решението следва да бъде еднакво
спрямо обикновените другари по отношение на общите за тях факти, е било прието
и в решение на ВКС 78-2012-I Г. О. по гр. д. 1561/2010 г.). Еднаквите фактически констатации налагат
еднакви правни изводи (вж. пак Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право,
с. 388).
[31] В случая съдът установява, че Р. не е предявил вземането си по записа на
заповед в производството по несъстоятелност спрямо Р.. Това е факт, общ за
всички ответници (обикновени другари). От този общ за всички ответници факт
съдът достига до правния извод, общ за всички ответници, че вземането на Р.
спрямо Р. по записа на заповед е било погасено, а оттам са се погасили и
вземанията на Р. спрямо ответниците.
2.
По разноските
[32]
Ответниците търсят разноски. Съдът установи, че те са направили следните
разноски:
-
20 000,00 лева - И.В.;
- 15 000,00 лева - Р.Д.;
- 20 500,00 лева - Д.С.;
- 100,00 лева - А.В..
[33]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Съдът отхвърля исковете на ищеца спрямо ответниците изцяло. Затова
съдът осъжда Р. да заплати на:
- И.В.
– 20 000,00 лева;
- на
Р.Д. – 15 000,00 лева;
- на
Д.С. – 20 500,00 лева;
- на
А.В. – 100,00 лева.
Съдия:
[1] Тези две решения са били
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за по-нискостепенните
съдилища.