Р Е Ш Е Н И Е №
260070
17.09.2020год., гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
на трети септември през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Велислава Ангелова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията Гр.д. № 571 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба ищцата Н.К.Ж.,*** е
предявила против „***********” ООД - гр.К. иск с правно основание чл.128, т.2
от КТ за сумата 1845 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.06.2019г. до 29.02.2020г.
В исковата молба ищцата твърди, че била в трудови
правоотношения с ответника по силата на Трудов договор № 007/07.10.2016г., с
място на работа – гр.Х. Изпълняваната длъжност била „Управител транспорт“ при
работно време от 2 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 205 лева.
За периода от 01.06.2019г. до 29.02.2020г. не й било изплатено трудовото
възнаграждение. По гр.д. № 1518/2019г. на Районен съд-Хасково с Решение №
54/22.01.2020г. ответникът бил осъден да заплати на ищцата дължимо трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г. и впоследствие при
разговор поел задължение ежемесечно да изплаща трудовото възнаграждение в срок.
До датата на предявяване на настоящия иск – 05.03.2020г., не й била изплатена
никаква част от трудовото й възнаграждение за периода от 01.06.2019г. до
29.02.2020г. в размер на 1845 лева /9 м. х 205 лева месечно/, което
обосновавало правния й интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 1845 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.06.2019г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на
исковата молба, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на
иска. Ответникът не оспорва наличието на трудово правотношение с ищцата за
исковия период, не оспорва и размера на трудовото възнаграждение и
продължителността на работното време. Счита обаче, че за исковия период
трудовото възнаграждение е в размер на 1431.63 лева, тъй като това било нетното
трудово възнаграждение. Моли съда да отхвърли иска и му присъди разноски. В
съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Безспорно е установено, че страните
през исковия период са се намирали в трудовоправни отношения по силата на
сключен между тях Трудов договор № 007/07.10.2016г., който е приет като
доказателство по приложеното по настоящото дело Гр.д № 1518/2019г. по описа на
Районен съд-Хасково. Видно от същия е, че ищцата е изпълнявала длъжността
„управител транспорт”, за работно време от 2 часа. Трудовият договор е бил
сключен за неопределено време и е било уговорено трудово възнаграждение в
размер на 205 лева месечно. Съществено е да се отбележи, че в отговора на
исковата молба ответникът не оспорва наличието на трудово правотношение с ищцата за
исковия период, както
и не оспорва размера на
трудовото възнаграждение, а именно – 205 лева месечно. Тук е мястото да се посочи, че съдът
кредитира именно този Трудов договор - №
007/07.10.2016г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 205 лева,
който трудов договор носи подписи /и печат/ както на работодателя, така също и подпис
на работника, докато представеният от ответника с Молба, вх. №
10411/08.07.2020г. Трудов договор № 007/07.10.2016г., в който е посочено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 140 лева, не носи подписи на
страните по същия.
За правилното изясняване на делото от
фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, която не бе
оспорена от страните и заключението на която възприема изцяло като компетентно
и безпристрастно дадено. От същото се установява, че за исковия период, а
именно от 01.06.2019г. до 29.02.2020г.
няма данни на ищцата да е било изплатено дължимото трудово
възнаграждение, видно от липсващите подписи в разчетно-платежните ведомости и
липсващи банкови документи за плащане по банков път. Вещото лице посочва, че
начислените, но неизплатени суми за исковия период, са: - при трудов договор
със 140 лева основна заплата: БТВ – 1222.14 лева; нетна заплата – 871.36 лева и
при трудов договор с 205 лева основна заплата: БТВ – 1796.56 лева; нетна
заплата – 1396.37 лева.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размер на сумата
1796.56 лева, представляващи неплатено брутно трудово вънаграждение за периода
01.06.2019г. – 29.02.2020г.
Според нормата на чл.128 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за
заплати трудовите възнаграждения на работниците за положения от тях труд. Освен
това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно
от събраните доказателства и преди всичко от заключението на вещото лице е, че
второто свое задължение работодателят не е изпълнил. Няма данни да е било
изплатено на работника трудово възнаграждение за исковия период от 01.06.2019г.
до 29.02.2020г. Не се представиха по делото от страна на ответника-работодател
доказателства да е извършил плащане срещу подпис на работника, с превод по
банкова сметка или по друг допустим от закона начин това трудово
възнаграждение. Това се установи и от заключението на назначената по делото
експертиза. Ето защо, следва да се
приеме, че искът с правно основание чл.128 от КТ е основателен и доказан до
размер от 1796.56 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от
1845 лева като неоснователен следва да се отхвърли. Безспорно се установи по
делото, че през процесния период от време 01.06.2019г. – 29.02.2020г. страните
са били в трудовоправни отношения по повод сключения помежду им трудов договор
№ 007/07.10.2016г., с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 205 лева и след като съдът прие, че за процесния период ищцата не е получила
трудовото си възнаграждение, то ответникът дължи плащането му. Както вече бе
посочено, искът следва да се уважи до размер на сумата от 1796.56 лева, представляващи
неплатено брутно трудово вънаграждение за периода 01.06.2019г. – 29.02.2020г., ведно
със законната лихва от датата на предявяването му – 05.03.2020г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски съобразно уважения размер на иска, а
именно сумата от 535.40 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, а по
сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 71.90 лева, както и
сумата 100 лева - разноски за вещо лице.
На ответника също се дължат разноски в размер на 9.90 лева, платими от ищцата,
съразмерно с отхвърлената част на иска, като при определяне на размера им съдът
взе предвид платеното от ответника възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „**********“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.К., ул.“*************”
№ **, да заплати на Н.К.Ж., ЕГН **********,***, сумата от 1796.56 лева,
представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода
от 01.06.2019г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 05.03.2020г. до окончателното й изплащане, като
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1845 лева, като
неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „*************“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.К., ул.“**************”
№ 52, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 71.90
лева и разноски за вещо лице в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „**************“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.К., ул.“************” № **, да
заплати на Н.К.Ж., ЕГН **********,***, направените по делото разноски съобразно
уважения размер на иска, а именно сумата от 535.40 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.К.Ж., ЕГН **********,***, да
заплати на „**************“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.К., ул.“************” № **, направените по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 9.90 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото възнаграждение за работа, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 17.09.2020г.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.