Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА Г.
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
462 по описа на съда за 2013 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от М.А.Г. искова
молба срещу „УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и М. „Н.к.б.“ ЕАД, с която е предявен
иск за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 80 000 лева
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че през септември 2010 г. почувствал
втрисане, температура и отпадналост. На 15.09.2010 г. посетил личния си лекар и
след направени кръвни изследвания се установили отклонения в кръвната картина.
При повторен преглед на 29.09.2010 г. му било издадено направление за
евентуална хоспитализация във вътрешно отделение. Г. започнал да чувства
изтръпване и изстудяване на пръстите на ръцете. Те започнали да посиняват, като
впоследствие процесът обхванал и три от пръстите на левия крак и лявото ухо.
На 14.10.2010 г. личният лекар му издал направление за
консултация с хирург. На същата дата бил прегледан в клиника по изгаряне, но
такова не се установило, поради което го насочили към съдов хирург и
гнойно-септичен хирург със съмнения за болестта на Рейно.
На 18.10.2010 г. ищецът бил консултиран в „Медицински
център за спешна медицинска помощ – Н.кардиологична болница“, където му
поставили диагноза „емболия и тромбоза на артерии на горните крайници“.
На 19.10.2010 г. с издадено направление за хоспитализация
посетил приемен кабинет на „НКБ“ АД, но не бил приет за лечение, тъй като там
не лекували малки съдове. Г. продължил да обикаля болнични заведения – ВМА,
Окръжна болница, УМБАЛ „Света Екатерина“. В последното лечебно заведение го
изпратили за консултация с ревматолог. От МЦ „С.“ ООД
го насочили към гръдна хирургия.
На 02.11.2010 г. ищецът бил прегледан в „Т.Б.С.“, а на
05.11.2010 г. постъпил в отделение по гръдна хирургия. След проведени
изследвания била поставена диагноза „хронична лимфолевкоза“.
Препоръчана била резекция на некрозите
на дисталните фаланги на пръстите.
На 23.11.2010 г. М.Г. бил представен на онкологична
комисия, откъдето го насочили към Специализирана болница за лечение на
хематологични заболявания.
Нито едно лечебно заведение не предложило хоспитализация
за спешно извършване на некректомия.
На 02.12.2010 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ направили изследване
„горна двустранна артериография“.
Междувременно настъпила самоампутация
на пръстите на ръцете. През февруари 2011 г. в клиника по гнойно-септична
хирургия на „Пирогов“ направили частична ампутация. Поради оток и зачервяване бил
приет повторно в УМБАЛСМ „Пирогов“, където го оперирали повторно на 16.03.2011
г.
По отношение на ищеца не било предприето надлежно
лечение, а му се отказвала хоспитализация за извършване на спешна хирургическа
интервенция по ампутация на пръстите на ръцете. Г. се оказал принуден да
обикаля болничните заведения с надеждата, че ще му бъде оказана адекватна
медицинска помощ. Състоянието му се влошавало и изживял физически страдания и
болки, унижение и безпомощност от ситуацията, пред която бил изправен.
Неимуществените вреди оценява на сумата от 80 000 лева и моли съдът да
осъди ответниците да му я заплатят солидарно.
Ответникът УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е подал отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че на М.Г. е оказана
адекватна медицинска помощ. Поведението на лекарите било насочено към
стабилизиране състоянието на ищеца и подобряване на качеството му на живот.
Г. бил хоспитализиран в отделение по „Хирургия на ръката“
на 01.12.2010 г., където е поставена диагноза „некроза на пръстите на двете
ръце и ляво ходило“. След проведени изследвания и консултации била потвърдена
поставената вече диагноза „хронична лимфолевкоза“.
Взетото решение да не се извършват некректомии се
базирало на опасност от вторична инфекция. Препоръчало се лечение в онкохематологична клиника.
На 21.02.2011 г. ищецът постъпил повторно в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД в леко увредено общо състояние. Извършила се ампутация на два
пръста в зоната на демаркация, а следоперативният
период преминал без усложнения. Пациентът бил изписан с подобрения.
Поради оплакване от болка, оток и зачервяване на ІV пръст
на лявата ръка в областта на проксималната фаланга на ръката, на 15.03.2011 г.
постъпил отново в „Пирогов“, където съобщил за самоампутация
на пръстите на ръцете. Установила се инфекция на четвърти пръст вляво с данни
за инфекция – некрозия и зачервяване с гнойна ескудация в областта на флаксорното
сухожилие. Извършила се повторна оперативна интервенция.
В становище на ИА „Медицински одит“ било отразено, че
патологичното състояние не налагало спешна, а отложена оперативна интервенция. Диагностицираното хематологично
заболяване представлявало биологична предпоставка за развитие на некротични процеси, а несвоевременното хирургично лечение
се дължало на неявяване за провеждане на необходимата операция.
По тези съображения възразява евентуално за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не предприел лечение на
онкологичното състояние и по този начин увеличил риска от усложнения. Счита, че
са налице предпоставки за значително намаляване на размера на обезщетението.
Ответникът М. „Н.к.б.“ ЕАД (МБАЛ „НКБ“ ЕАД) също оспорва
иска в подадения отговор. На 18.10.2010 г. Г. бил прегледан амбулаторно и му
поставили диагноза „емболия и тромбоза на дигитални съдове на горните крайници.
Апликални некрози на
пръстите на дясната ръка с давност един месец.“ На пациента се извършила
ехо-доплерова диагностика с мнение за хоспитализация на следващия ден. На
19.10.2010 г. при преглед на ищеца се установил пулс на артериите на китките.
Установила се микро-съдова патология, поради което
правилното лечение изисквало допълнително диагностично уточняване. Г. взел
решение да не бъде хоспитализиран и не постъпил в болница. В болницата ищецът
повече не потърсил помощ.
След проверка по случая, от ИА „Медицински одит“ изразила
становище за липса на нарушение за нормативни разпоредби, довели до
непредприето надлежно лечение на М.Г..
Третото лице помагач на страната на ответника МБАЛ „НКБ“
АД – З. „Б.В.И.Г.“ АД не изразява становище по предявения иск.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
За ангажиране на отговорността на ответниците, в тежест
на ищеца беше да докаже, че от определено деяние (действие или бездействие) са
настъпили вреди, както и наличието на факти, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителите на работата, от която са произтекли вредите.
В случая ищецът М.А.Г. (починал в хода на производството
и заместен от наследника си Ю.М.Г.) извежда основанието на иска си за
обезщетяване на претърпени от него вреди от противоправно действие на служители
при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и МБАЛ „НКБ“ ЕАД, изразяващо се в несвоевременна
хоспитализация и ампутация на некрозиралите части от
ръцете, в резултат на което настъпила самоампутация
на пръстите, довела до физически болки и страдания и чувство на унижение и
безнадеждност.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на страната,
която твърди благоприятни за себе си факти е да ги установи с допустимите и
относими по делото доказателства.
В тежест на ищеца беше да докаже извършеното от лица, на
които всеки от ответниците е възложил някаква работа, действие, засягаща по
неблагоприятен начин правната сфера на пострадалия, настъпването на вреди в
посочения размер и причинна връзка между противоправното деяние и вредите.
В отговор на искане на М.Г., ИА „Медицински одит“ го е
информирала в свое писмо от 12.06.2012 г., че при извършена проверка на предоставена
от лечебните заведения медицинска документация е установено следното:
На 15.09.2010 г., 16.09.2010 г. и 29.09.2010 г. Г.
посетил личния си лекар.
На 14.10.2010 г. по повод изменения по пръстите на ръцете
– болезнени, оточни и със синкав оттенък, Г. отново посетил
общо практикуващия лекар, който му издал направление за консултация с хирург.
На същата дата бил прегледан в приемния кабинет на „Клиника по изгаряния и
пластична хирургия“ към УМБАЛСМ „Пирогов“, където не се установили изгаряния.
Пациентът е бил насочен към съдов хирург и гнойно-септичен хирург със съмнение
за болест на Рейно.
Преглед от съдов хирург се извършил на 18.10.2010 г. в МЦ
„СМП-НКБ“ ЕООД, гр. София и специалист по съдова хирургия – хабилитирано лице
препоръчал хоспитализация на следващия ден за уточняване на състоянието.
На 19.10.2010 г. М.Г. се явил в Специализирана болница за
активно лечение на сърдечно-съдови заболявания, където представил направление
за хоспитализация от 18.10.2010 г. ИА „Медицински одит“ установила, че в направлението
са попълнени част от реквизитите за хоспитализация – дата на първи преглед,
дата на планов прием и дата на постъпване в стационара – 19.10.2010 г. В
писмото се сочи, че по данни на медицинския персонал Г. отказал хоспитализация
поради личен ангажимент.
На 22.10.2010 г. при посещение в УМБАЛ „Св. Екатерина“
получил специализирана консултация със специалист – съдов хирург, който изписал
терапия и дал направление за консултация с ревматолог.
Данни обаче Г. да е осъществил такава консултация липсвали.
На 02.11.2010 г. се извършил нов преглед в „Т.Б.С.“ –
кабинет по съдова хирургия. Не се установили клинични и инструментални данни за
остро съдово заболяване, изискващо спешна хоспитализация. За диагностично
уточняване е запланувана СТ-ангиография на аорта на
05.11.2010 г.
На следващия ден Г. е бил хоспитализиран и след извършени
изследвания е насочен към консултация с гръден хирург. Биопсията е показала
наличие на хронична лимфолевкоза (дребноклетъчен
лимфоцитен лимфом).
Впоследствие пациентът е насочен към представяне на
онкологичен комитет, което се извършило на 23.11.2010 г.
В заключение ИА „Медицински одит“ е обобщила, че лекарите
са насочвали Г. към хронична съдова патология с развитие на изразени некротични промени на пръстите на крайниците, които е
следвало да се отстранят след образуване на демаркационна линия, съществено за
преминаване към оперативно лечение.
Според ИА „Медицински одит“ описаната в медицинската
документация патология не налагала спешна, а отложена оперативна интервенция,
съобразена с най-подходящия за пациента момент. Хроничната лимфолевкоза,
диагностицирана в „Токуда Б.
София“ допълнително затруднявала диагностиката и
утежнила протичането на съдовото заболяване на М.Г..
Изложеното в хронология от ИА „Медицински одит“ в писмо
от 12.06.2012 г. - проведени прегледи, лечения и поставени диагнози се
потвърждава от приложената по делото медицинска документация.
УМБАЛСМ „Пирогов“ е представил и по делото е приета ИЗ №
38747 за прием и проведени изследвания в периода 01.12.2010 г. – 03.12.2010 г.
В епикризата е отбелязано, че М.Г. има придружаващо заболяване „хронична лимфолевкоза“. Пациентът постъпил с некрози
на пръстите на двете ръце и ляво ходило, за уточняване на диагнозата и
терапевтично лечение. След консултации с хематолог и
гнойно-септичен хирург се провел консилиум и със съгласието на пациента се
взело решение да не се извършват некректомии поради
опасност от вторични инфекции. При изписването са дадени препоръки за
продължаване на лечението в онкохематологична клиника
за стабилизиране на хематологичното заболяване.
На 21.02.2011 г. М.Г. постъпил в Клиника по
гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където по анамнеза от
пациента са констатирани настъпили от октомври 2010 г. промени на пръстите на
двете ръце с изстиване, посиняване и последвало частично почерняване на ІV и V
пръсти на дясна ръка и на ІІ, ІV и V пръсти на лява ръка, на ляво ухо и І, ІІ и
ІІІ пръсти на ляво ходило. Настъпила самоампутация на
четвърти пръст на дясна ръка. От началото на февруари 2011 г. се появили
допълнително зачервяване и патологична подвижност на V-тите
пръсти на двете ръце, с гноевидна ексудация
в основите им. В клиниката е приет за оперативно лечение с отложена спешност.
Установена е гангрена на V-ти пръст на дясна ръка, липса на средна и дистална фаланга на ІV-ти пръст и вяли гранулации на
раната. На лява ръка ІІ и ІV пръсти са били обхванати от гангрена до нивото на
средните фаланги, а V-ти пръст бил с черна суха некроза на средна и дистална фаланги и оток със зачервяване в областта на
проксималната, с патологична подвижност и гноевидна ексудация.
Според предоперативна епикриза
и оперативен протокол № 274/Сп от 22.02.2011 г. (л.
112 от делото) пациентът М.Г. е бил предложен за ампутация на двата V-ти пръста
в порядъка на отложена спешност поради наличие на признаци на възпалителна
активност. Интервенцията е предприета под регионална анестезия при умерено
висок оперативен риск. Описана е ампутацията на двата V-ти пръста, по линия на демаркацията. Пациентът М.Г. е бил изписан на 24.02.2011 г.
в задоволително общо състояние.
На 15.03.2011 г. М.Г. отново е постъпил в Клиника по
гнойно-септична хирургия на УМБАЛ „Пирогов“ с оплаквания от болка, оток и
зачервяване на чукана на ІV-ти пръст на лява ръка, с оголено сухожилие с
отделяне на гноен ексудат. Обективно е установен оточен и зачервен чукан с дистална
суха некроза на остатъка от средната фаланга, с ограничена подвижност и влажна
некроза на оголения край на флексорното сухожилие.
При условията на умерено висок оперативен риск е отстранено некротичното
сухожилие.
Въз основа на медицинската документация по делото е
допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че при
преглед в МБАЛ „Токуда“ на 16.11.2010 г. е била
поставена диагноза „хронична лимфоцитна левкемия“.
При преглед на 14.10.2010 г. в Клиника по изгаряне на
УМБАЛ „Пирогов“ е установено, че изгаряне не е налице, поради което Г. е бил
насочен към съдов хирург и гнойно-септичен хирург.
Според д-р Д. пациентът не е имал спешно
съдово-хирургично заболяване, налагащо спешна хоспитализация в съдова хирургия.
Некротичните пръсти не представлявали спешно състояние,
а лечението търпяло отлагане за диагностично уточняване и лечение на основното
заболяване. Ампутацията на пръстите е търпяла отлагане, но не е била от
компетентност на съдов хирург, а на специалист ортопед или гнойно-септичен
хирург.
При тези данни по делото съдът намира, че служители при
ответника УМБАЛ „Пирогов“ не са допуснали забавяне или нарушение на правилата
на добрата медицинска практика при диагностика и лечение. Още при първия
преглед на М.Г. е била предоставена своевременна, адекватна и качествена
медицинска помощ. Оплакванията на Г. при прегледа на 14.10.2010 г. са насочили
към наличие на здравословен проблем от компетентност на съдов или
гнойно-септичен хирург. По какви причини такъв преглед не е бил своевременно
извършен, в хода на производството не се установи.
Незабавно обаче, на 18.10.2010 г. М.Г. е консултиран в МЦ
за СМП-НКБ ЕООД и е поставена диагноза „Емболия и тромбоза на артериите на
горните крайници“. Препоръчана е била хоспитализация. На същата дата от д-р Т.Н.-Г.е
издадено направление за хоспитализация на Г. в Специализирана болница за
активно лечение на сърдечно-съдови заболявания – НКБ – ЕАД. В направлението е
отбелязано, че е назначен планов прием за 19.10.2010 г. и че пациентът е
постъпил в стационара на 19.10.2010 г. Данни за действително проведено лечение
в болничното заведение липсват. Не е приложено информирано съгласие на пациента
М.А.Г. за отказ да бъде хоспитализиран, изискуем съгласно чл. 90, ал. 2 от
Закона за здравето (ЗЗ). Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза
е заключило, че още към 18.10.2010 г. ампутацията е била неизбежна, тъй като некротичните пръсти са били мъртви и не са могли да бъдат
спасени от ампутация.
Дори и състоянието на Г. да не е било спешно, след като
му е било издадено направление на хоспитализация, МБАЛ „НКБ“ ЕАД е дължала да
приеме пациента в стационара и да извърши необходимите изследвания.
Консултацията чрез рутинен преглед и заключение, че не се касае за съдов
проблем не оправдава действията на служители в това лечебно заведение,
изразяващи се в отказ да извършат необходимите изследвания с цел диагностично
уточняване, или поне да насочат Г. към лечебно заведение, специализирано да
постави правилна диагноза и да приложи адекватна терапия. Нарушени са от лекари
в МБАЛ „НКБ“ ЕАД законоустановените в чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗ принципи
за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и за
сътрудничество, последователност и координираност на
дейностите между лечебните заведения. Заключението на вещото лице също е в
насока, че Г. е следвало да се пренасочи към лечебно заведение, разполагащо със
специалисти за диагностициране и своевременно лечение
(отговор на т. 5 на л. 463 от делото). Извънсъдебните и съдебно направени
възражения на ответника МБАЛ „НКБ“ ЕАД, че Г. е отказал хоспитализация не
изключват отговорността на болничното заведение, което не е оформило
документално твърдения отказ на пациента да бъде приет за лечение.
Допълнително се установява от последващи оперативни
лечения през февруари и март 2011 г. в УМБАЛ „Пирогов“, че някои от пръстите са
се „самоампутирали“. Предприетото оперативно лечение
през февруари 2011 г. е извършено в условията на повишен риск от инфекция. Обемът
на некрозите е увеличен при втория прием на Г. в
Клиника по гнойно-септична хирургия през март 2011 г. в сравнение с предходния
месец и оперативното лечение отново е извършено в условията на повишен риск от
инфекция. Налице е било трайно влошаване на състоянието на Г.. До самоампутиране на пръсти на горните крайници не би се
стигнало, ако в МБАЛ „НКБ“ ЕАД (за което лечебно заведение е имало издадено
медицинско направление за хоспитализация) през октомври 2010 г. е била оказана
адекватна медицинска помощ. След като е установено с категоричност, че
проблемът не е „съдов“ и съответно лежи извън компетенциите на лекари от това
лечебно заведение, на Г. се е дължало съдействие чрез пренасочване към друго
такова, в което да се проведат нужните изследвания и да се приложи адекватно
лечение.
Вместо това, в периода от октомври 2010 г. до прилагане
на неизбежно оперативно лечение в УМБАЛ „Пирогов“ през февруари 2011 г. М.Г. е
търсил медицинска помощ в различни лечебни заведения. През този период е
настъпила неизбежна самоампутация на част от пръстите
на горните крайници.
Този неблагоприятен за здравословното състояние на М.Г.
резултат е причинен от немарливо изпълнение на служебно задължение на лекари в
МБАЛ „НКБ“ ЕАД, които не са се съобразили с надлежно издадено направление за
хоспитализация; оставили са без последици от гледна точка на своевременност на
медицинската помощ подлежащото на диагностициране и
лечение заболяване на Г..
Неизбежно пропускът на лекари, на които МБАЛ „НКБ“ ЕАД е
възложил работа по диагностика и лечение на пациенти, е в причинна връзка с
търпени от М.Г. неимуществени вреди. Установява се от показанията на свидетеля З.
Добрев, че Г. е изпитвал болки и страдания от есента на 2010 г. поради
посиняване на краищата на пръстите. На свидетеля Г. се оплаквал, че не му
обръщат внимание, че от всички болнични заведения го отпращали, без да му е
назначено ефикасно лечение, нито да му е предложена хоспитализация.
В случая обезщетението следва да се определи в приложение
на нормата на чл. 52 от ЗЗД. При съобразяване на продължителността на
изпитваните болки, възрастта на пострадалия, здравословното му състояние и
потърсена медицинска помощ, включително чрез хоспитализиране, съдът намира, че
обезщетението следва да се определи на 30 000 лева.
Ответникът МБАЛ „НКБ“ ЕАД не доказа наличие на основания,
освобождаващи го от отговорност за заплащане на обезщетението, поради което
дължи определеното от съда обезщетение ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 19.10.2010 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, на ищцовата страна се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно договор за правна
защита и съдействие от 03.01.2013 г. (л. 6 от делото), съразмерно на уважената
част от иска – 525 лева.
Разноски се дължат на ответника УМБАЛСМ „Пирогов“ в
размер на 2 300 лева.
Ответникът МБАЛ „НКБ“ ЕАД не претендира разноски по
делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК дължи да заплати по сметка на СГС
сумата от 1 200 лева държавна такса и 825 лева депозити за експертизи по
делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, М. „Н.К.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от наследодателя й М.А.Г., ЕГН ********** неимуществени
вреди – чувство на унижение и безпомощност от несвоевременно извършена
диагностика и предприето лечение през 2010 г., в резултат на което настъпила самоампутация на пръстите на ръцете, ведно със законната
лихва от 18.10.2010 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.М.Г., ЕГН ********** срещу
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000 лева обезщетение за претърпени от
наследодателя й М.А.Г., ЕГН ********** неимуществени вреди – чувство на
унижение и безпомощност от несвоевременно извършена диагностика и предприето
лечение през 2010 г., в резултат на което настъпила самоампутация
на пръстите на ръцете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Н.К.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.М.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 525 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ю.М.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2 300 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Н.К.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 1 200 лева държавна такса и 825 лева депозити за експертизи по
делото.
Решението е постановено при участието на „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *******– трето лице помагач на страната на ответника МБАЛ „НКБ“ ЕАД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: