Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 12472 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №
181872 от 21.08.2020 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №
20017265 от 20.01.2021 г. по гр.д. № 59246/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав е признато за установено по
предявеният от ищците П.П.В., ЕГН: ********** и Е.П.П., ЕГН: ********** срещу
ответниците С.А.К., ЕГН: ********** и А.Д.П., ЕГН: ********** положителен
установителен иск с правно основание по чл.124 от ГПК, че ищците П.П.В. и Е.П.П.
са собственици на по ½ ид.ч. от следния недвижим имот: гараж № 3,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.3 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед №
РД-18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК в сграда № 3 с
идентификатор № 68134.403.247.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247,
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1,
етаж 1, площ 18.00 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4 и самостоятелен
обект с идентификатор № 68134.403.247.3.2, под обекта – няма, над обекта –
няма, заедно с прилежащите му идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, на основание давностно владение.
С въззивна жалба
с вх. № 25135021 от 28.09.2020 г. е обжалвано в цялост Решение № 181872 от
21.08.2020 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 20017265 от
20.01.2021 г. по гр.д. № 59246/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав от въззивниците С.А.К. и А.Д.П.. Същите
релевират съображения за неправилност на решението на СРС, като постановено в
нарушение на материалния закон и поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, според които ищците в
производството по предявеният от тях положителен установителен иск по чл.124, ал.1
от ГПК не са установили и доказали с оглед допуснатите им доказателства от
разпита на тримата им свидетели началният момент на завладяването от всяка от
тях на претендирания имот при упражнявано явно, непрекъснато и безспорно
владение за срок от 10 години. Счита се, че показанията на разпитаните
свидетели на ищеца са заинтересовани и същите не са обсъдени от
първоинстанционния съд в съответствие с изискванията на чл.172 от ГПК с оглед
останалия доказателствен материал за проверка на тяхната достоверност. Въззивниците
К. и П. излагат, че разпитаните свидетели на ищците описват една и съща
информация, а именно, че процесния гараж още от 2006 г. се владеел от ищците,
тъй като в този гараж тогава била прибрана боксова круша, подарена на сина на
ищцата П.В., други вещи и че се гарирала кола в гаража на другата ищца. Заявява
се, че тези твърдения на свидетелите се опровергавали от свидетелските
показания на свидетелите на двамата ответници. Поддържа се, че свидетеля А., в
качеството си на специалист, е извършил цялостно заснемане на всички гаражи
през 2012 година, а не както било отразено в мотивите на решението на съда през
2011 година. Сочи се, че свидетеля А.е огледал имотите и е измерил всички
гаражи, като достъп до тях е осигуряван само от ответника по първоначалния иск А.П..
Свидетелят А.не бил забелязал в нито един момент наличие на боксова круша в
процесния гараж. Въззивниците считат, че показанията на свидетеля А.се
подкрепят и от наличното по делото конструктивно становище от м.юни 2012г.,
извършено заснемане за възстановяване на строителни книжа, част архитектура и
част електро, за обекти: гаражи на ул. „******, район „Оборище“. Твърди се, че
съдът не е обсъдил изрично тези писмени доказателства. Заявява се, че не е
спорно по делото, че в периода 2008 г. – края на 2009 г. пред гаражите, и
процесния такъв, е била монтирана будка за охрана, за което са представени пред
СРС писмени доказателства. Счита се, че това поставено съображение
опровергавало изцяло показанията на свидетелите на ищците, че в целия период от
2006 г. до настоящия момент ищците са имали свободен достъп за гариране на
автомобил в претендирания имот. Посочва се във въззивната жалба, че състава на
СРС е обсъдил превратно гласните доказателствени средства от показанията на
свидетелите А.и М.по начин, обслужващ изцяло защитната теза на ищците.
Неправилно по делото не са анализирани доказателства, които имат значение за
изясняване на неговия предмет. По този начин съдът е достигнал до неправилен
извод, че ищците са упражнявали фактическа власт върху претендираният от тях
имот с намерение за своене за очертания в исковата молба период, при постоянно,
явно, спокойно и необезпокоявано от трети лица владение. Релевира се искане, в
случай, че не се доказва владението на ищците върху претендираният имот с
установените законови характеристики на фактическата власт и с намерението за
своене в рамките на регламентирания от законодателя срок, исковата претенция по
чл.124, ал.1 от ГПК да се отхвърли изцяло като недоказана. На следващо място,
въззивниците инвокират във въззивната си жалба доводи, че предявения от тях
насрещен иск е доказан. Твърди се, че ищците по насрещния иск доказват своите
права върху имота на основание издаденият им констативен нотариален акт. Счита
се, че за да се обори неговата удостоверителна сила, ответниците по насрещния
иск следвало да докажат в условията на пълно и главно доказване, че те са
собственици на имота. Излага се, че такова доказване от ответниците по
насрещния иск не е реализирано по делото. Прави се искане въззивният съд да
уважи насрещният иск като основателен и доказан. Претендират се разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни П.П.В. и Е.П.П..
Същите оспорват въззивната жалба на въззивниците като неоснователна и
недоказана. Приемат, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Твърди се, че ищците В. и П. доказвали в
условията на пълно и главно доказване претендираното от тях право на
собственост в имота, описан в исковата им молба, на основание давностно
владение. Въззиваемите страни релевират доводи, че по делото са събрани гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, които установявали
доказаността на тезата на ищците. Счита се, че показанията на свидетеля Р.
изцяло кореспондират на показанията на останалите двама разпитани свидетели на
страната на ищците. Сочи се, че тримата свидетели Р., Д.и Х.са описали сходна
фактическа обстановка на владение на имота от ищците. Установено било неговото
начало и продължаващо проявление и в рамките на процеса. Заявява се, че тези
факти не се оспорват от свидетелите на ответниците. Спорен по делото бил
въпроса за началото на владението на имота от въззиваемите страни. Според
отговора на исковата молба ответниците считат за началото на владението да е
2017 година, а според доказателствата по делото – 2006 г. Счита се, че според
разпитаните свидетели ищците са упражнявали владение върху имота от 2006 г. Свидетелят
Р. имала преки възприятия за това, тъй като ползвала съседния гараж под № 4,
като свидетелите Д.и Х.са заявили, че поради навършването на 16 годишна възраст
на сина на ищцата В. са закупили подарък за него – боксова круша. Последната
била оставена от свидетелите Д.и Х.в гараж № 3. Излага се, че свидетеля Х.притежавала
имот на ул. „******, който се разполагал срещу гаража на ищците. Твърди се, че
свидетелите на ищците са изложили възприятия за индивидуализиращите признаци на
имота, неговото местоположение, състояние, настилка, цвят на входна врата,
наличие на остъкляване над вратата, липса на вода в имота и държани от ищците
вещи в гараж № 3. Инвокира се, че показанията на свидетелите Д., Х.и Р. са
взаимодопълващи и кореспондиращи помежду си, без да имат противоречия в тях.
Поради това същите следва да се кредитират. Сочи се, че посочените трима
свидетели са имали преки впечатления върху имота и за началото на неговото
владение от ищците считано от 2006 г. без прекъсвания. Заявява се от
въззиваемите страни, че в показанията на свидетелите М., А.и Ц.са изложени
данни за епизодичност на преките им възприятия. Твърди се, че техните показания
взаимно се изключват помежду си. Излага се, че свидетелите М., А.и Ц.не
познават ответника С.К.. Свидетелят Ц.сочел, че за „К. не знам да има там
имот“, при положение че този свидетел е бил допуснат за доказване на
обстоятелства, че имота е бил владян от ответниците. В противоречие на
събраните доказателства, че имота е ул. „******, свидетелят М.е заявил, че
имота е на ул. „******. Поддържа се, че свидетелят М.излага твърдения, че е
доставял материали в процесния гараж № 3 в период повече от 2-3 години, но е
възприел павилион за охрана. Според договор за СОТ от 01.09.2009 г. и Анекс от
01.10.2009 г. между фирма „Центро К.“ ООД и „СОТ“ ЕООД, такъв охранителен
павилион е съществувал до 01.10.2009 г., а не в периода, в който свидетелят М.заявявал,
че е извършвал посещения за доставка на материали в имота. Въззиваемите страни
заявяват, че свидетелят М.не знаел дали имотът е имал собственик, и че не
познавал ответника К., но неговите възприятия се основават само на едно
посещение на имота преди 8 години към датата на разпита му. Излага се, че
свидетелят Ц.е познавал ответника П. от 1980 година, но не знаел как е придобит
имота от последния. Приемат се за противоречащи на писмения доказателствен материал
твърденията на свидетеля Ц., че ответника П. е поставил охранителна будка.
Възприятията на свидетеля Ц.не кореспондирали на възприятията на свидетеля М.за
ползване на имота. Въззиваемите страни считат, че показанията на тримата свидетели
на ответниците имат спорен характер, тъй като се основават на епизодични
впечатления. Свидетелите М., Ц.и А.не живеели до имота и не знаят кой е
действителният му собственик. По делото липсвали доказателства да е изминало
време от 10 години за периода 2008 г. – 2014 г. към 2017 година, когато
ответниците твърдели, че не владеят имота. Следа като ответниците не са били
придобили имота по давност, издаденият в тяхна полза констативен нотариален акт
правилно е отменен от първоинстанционния съд. Въззиваемите страни правят искане
към въззивната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно
постановеното от СРС решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
При спазване на
процесуалните изисквания за редовност въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирани страни, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и
местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен
контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, II ГО, 156-ти състав е
валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните
съдопроизводствени правила на ГПК. Относно правилността на атакуваното
първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба с вх. № 2025099
от 07.09.2018 г. на ищците
П.П.В. и Е.П.П. срещу ответниците С.А.К. и А.Д.П.. В исковата молба се твърди,
че двамата ответници К. и П. са признати за собственици на основание давностно
владение по силата на нотариален акт № 62, том II,
рег. № 9529, дело № 202 от 04.05.2018 г. на нотариус В.М.с рег. № 074 на НК и
район на действие Софийски районен съд по отношение на 12 самостоятелни обекта
– 10 гаража и 2 офиса, всичките находящи се в гр.София, Столична община, район
„Оборище“, ул. „******, поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247. Твърди
се, че в описания имот ищцата П.П.В. е собственик на друг самостоятелен обект –
апартамент с идентификатор № 68134.403.247.1.3, както и на 350/2060 ид.ч. от
правото на собственост върху земята. Излага се, че в придобитите по давност от
ответниците К. и П. недвижими имоти попадал и недвижим имот – гараж № 3,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.3 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, одобрени със
Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК в сграда № 3
с идентификатор № 68134.403.247.3, разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 68134.403.247, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта: 1, етаж 1, площ 18.00 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор №
68134.403.247.3.4 и самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.2,
под обекта – няма, над обекта – няма, заедно с прилежащите му идеални части от
правото на строеж върху поземления имот.
Ищците релевират
твърдения, че процесният имот – гараж № 3 с посочените индивидуализиращи белези
се владее от 2006 г. непрекъснато и необезпокоявано, дори и към момента на
исковата молба. Сочи се, че владението върху имота не е било прекъсвано.
Заявява се, че двамата ответници не са владеели имота с посочения нотариален
акт № 62, том II, рег. № 9529, дело № 202 от 04.05.2018 г. на
нотариус В.М.с рег. № 074 на НК и район на действие Софийски районен съд, тъй
като той се владее от двете ищци от 2006 г. Описва се в исковата молба, че
ищците В. и П. непрекъснато са извършвали действия в имота, с което са
обективирали спрямо третите лица намерението си да го своят за себе си. Твърди
се, че те са складирали в гараж № 3 движими вещи, от които стара дограма на
ищцата В., лек автомобил на ищцата П., придобит от нея в режим на СИО. Твърди
се, че за имота е бил сключен от ищцата В. договор за охранителна СОТ система.
Излага се от ищците В. и П., че тези действия представлявали безусловно
фактическо владение. От тяхна страна се оспорва собствеността върху гараж № 3 с
посочените за него индивидуализиращи белези на двамата ответници К. и П.. Инвокира
се в исковата молба искане към съда за постановяване на отмяната на нотариален
акт № 62, том II, рег. № 9529, дело № 202 от 04.05.2018 г. на
нотариус В.М.с рег. № 074 на НК и район на действие Софийски районен съд, като
ищците В. и П. да бъдат признати за собственици върху гараж № 3, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.3, находят се в гр.София,
район „Оборище“, ул. „****** на основание давностно владение и изтичане на
срока по чл.79, ал.1 от ЗС.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците С.А.К. и А.Д.П. оспорват исковата претенция на ищците
В. и П.. Релевира се, че в началото на 2017 г. процесният гараж е имал сменен
катинар и че в него е била паркирана кола, чиято собственост не е била известна
за ответниците. Заявява се, че гаража е ползван от ответника А.П.. Твърди се,
че гаража е ползван от ответниците К. и П. за времетго от 2006 г. до 2017 г.
Заявява се, че завладяването на имота от други лица в началото на 2017 г. е
било известно на двамата ответници, като същите са се надявали извънсъдебно в
името добросъседските отношения да разрешат спора. Излага се, че по повод на
друг опит за завладяване от съсед през 2008 г. на един от гаражите пред гараж №
3, е била поставена охранителна будка за осъществяване на физическа охрана по
отношение на всички гаражи, ползвани към този момент за нуждите на фирмата на
ответника К. – „Центро К.“ ООД. Сочи се, че след края на месец октомври 2009 г. е била отпаднала необходимостта от охраната на
обекта с гаражите, при което договорът, сключен със „СОТ – Сигнално-охранителна
система“ ЕООД бил прекратен. Твърди се, че описаните събития през 2008 г.-2009
г. са единственият случай през целия период, считано от 1993 г. до 2017г., през
който е оспорено владението на ответниците К. и П. спрямо гараж № 3. Заявява се
в отговора на исковата молба, че след началото на 2017 г. на някои от етажните
собственици станало известно обстоятелството, че за гаражите в двора на
кооперацията в гр.София, ул. „****** е издаден нотариален акт. Това породило
действия по завладяване на част от гаражите. Заявява се, че освен процесия
гараж № 3, е бил завладян и гараж № 9 от И.В.В.и гараж № 4 от Л.Р. и Л.С..
Излага се, че по отношение на тези гаражи са налице висящи искови производства
в СРС. Твърди се, че периода, в който двете ищци В. и П. заявяват, че са
владели имота, то същите от 2010 г. са започнали да събират доказателства и да
набавят документи за издаване на акт за собственост, и са поискали технически
услуги, свързани с оглед и заснемане на всички гаражи с цел възстановяване на
строителни книжа по чл.145 от ЗУТ, включително и на процесния гараж № 3. Сочи
се, че през месеците април-септември 2012 г. всички гаражи са били огледани и
заснети от архитект Б.Б., инж.А.А.– инженер-конструктор и инж. Н.А.В.-С..
Излага се, че достъпът до имотите е бил осигуряван от ответника А.П. при огледа
и заснемането им от посочените лица. Прави се искане съдът да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.131
от ГПК на основание чл.211 от ГПК ответниците С.А.К. и А.Д.П. в качеството си
на ищци са предявили срещу първоначалните ищци П.П.В. и Е.П.П. в качеството им
на ответници насрещни искови претенции. Твърди се в насрещната искова молба, че
ищците К. и П. са собственици по давностно владение на основание нотариален акт
№ 62, том II, рег. № 9529, дело № 202 от 04.05.2018 г. на
нотариус В.М.с рег. № 074 на НК и район на действие Софийски районен съд,
вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 58468 от 21.09.2016 г., акт № 27,
том XXXVI, дело № 42189/2016 г., на следния недвижим имот -
гараж № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
68134.403.247.3.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК в сграда № 3 с идентификатор № 68134.403.247.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, площ
18.00 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4 и самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.403.247.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма, заедно
с прилежащите му идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
Твърди се от ищците К. и П., че в началото на 2017 г. те били установили, че
катинарът, с който е бил заключен описаният гараж, е сменен и в него е била
паркирана кола, чиято собственост не им е била известна. Сочи се, че
ответниците по насрещната искова молба В. и П. били признали в тяхната
първоначалния искова молба, че те са завзели описаният гаражи и започнали да
складират в него своите движими вещи.
Заявява се, че ответниците В. и П. без основание възпрепятстват
ползването на имота от техните собственици в лицето на ищците К. и П.. Считат,
че са налице основания съдът да приеме, че е настъпило неоснователно
обогатяване в размер на средната пазарна цена за наем на имота по 50.00 лева на
месец, за времето от месец януари до месец февруари 2019 г., или в рамките на
26 месечни наема от по 50.00 лева или общо 1300.00 лева – или от по 650.00
лева, дължими на ищците К. и П. от ответниците В. и П.. Прави се искане съдът
да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД да
осъди ответниците П.П.В. и Е.П.П. да предадат на ищците С.А.К. и А.Д.П.
владението на имот - гараж № 3, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.403.247.3.3 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК в сграда № 3 с идентификатор № 68134.403.247.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, площ
18.00 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4 и самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.403.247.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма, заедно
с прилежащите му идеални части от правото на строеж върху поземления имот, и да
осъди ответниците П.П.В. и Е.П.П. да заплатят на ищците С.А.К. и А.Д.П. сумата
от 1300.00 лева (в условията на разделна отговорност всеки по 650.00 лева), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на собствения им имот за периода от месец януари 2017 г.
до месец февруари 2019 г.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба от ответниците П.П.В.
и Е.П.П.. Същите оспорват предявените насрещни искове срещу тях като
неоснователни. От ответниците В. и П. не се оспорва от тяхната страна, че
ищците К. и П. са се сдобили с нотариален акт № 62, том II, рег. № 9529, дело № 202 от 04.05.2018 г. на
нотариус В.М.с рег. № 074 на НК и район на действие Софийски районен съд,
вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 58468 от 21.09.2016 г., акт № 27,
том XXXVI, дело № 42189/2016 г. по отношение на недвижимия
имот - гараж № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
68134.403.247.3.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК в сграда № 3 с идентификатор № 68134.403.247.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, площ
18.00 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4 и самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.403.247.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма, заедно
с прилежащите му идеални части от правото на строеж върху поземления имот. Заявява
се, че ищците по насрещния иск К. и П. не владеят процесният имот към момента.
Оспорват се твърденията от насрещната исковата молба, че ищците К. и П. са
владели описаният имот. Поддържа се, че гараж № 3 с посочената индивидуализация
се владее от ответниците В. и П. от началото на 2006 г. непрекъснато и
необезпокоявано само и единствено от тяхна страна, което владение се признавало
от ищците К. и П.. Твърди се, че владението на ответниците В. и П. върху имота
не е било прекъсвано от друго лице от началото на 2006 г. до момента. Излага
се, че ответниците В. и П. са складирали в гараж № 3, находящ се в гр.София,
ул. „******, считано от 2007 г. до 21.11.2017 г. стара дограма от апартамента
на ответницата В. от съсобствен апартамент. В гаража се помещавал и лек автомобил
„Лада“ с рег. № ******, който бил СИО на ответницата П., помещаващ се и към
момента в имота. Твърди се, че за гаража е налице монтирана СОТ система по
договор за охраняване, сключен от ответницата В.. Оспорва се твърдението на
ищците К. и П., че същите са станали собственици на гараж № 3, находящ се в
гр.София, ул. „****** по давностно владение. Инвокира се, че ищците К. и П. не
са собственици на имота по предявения иск по чл.108 от ЗС, тъй като негови
собственици по давностно владение са ответниците В. и П.. Прави се искане съдът
да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените в производство насрещни
искови претенции по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.
След изложение на фактическите и правни твърдения на
страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото
доказателства, от които се установява следното:
На 01.09.2009 г.
ответникът С.А.К. сключил писмен договор като представител на фирма „Центро К.“
с дружеството „СОТ“ ЕООД. С този договор ответникът К. поел задължение към
„СОТ“ ЕООД в срок до 25.09.2009 г. да заяви дали ще иска възстановяването на
физическата охрана в обект във връзка с поставената охранителна будка в двора
на ул. „******. Съгласно анекс № 1 от 01.10.2009 г. към Договор № 135 от
15.12.2008г. между ответника К. като представител на фирма „Центро К.“ с адрес
гр.София, ул. „******, ет.2 и дружеството „СОТ“ ЕООД е прекратена физическата
охрана на обекта на ул. „******.
Ответникът А.Д.П.
се снабдил през месец януари 2012 г. чрез правоспособни проектанти инж. А.Ц.А.,
инж. Х.Г.Д.-К.и с инвестиционен проект от дружеството „Б.и Б.А.“ ООД за
извършване на енергоснабдяване в имотите от заснетия обект в кв.517, УПИ III-7 в гр.София, ул. „******. През месец април 2012 г.
по възложение на ответника А.Д.П. от дружеството „Б.и Б.А.“ ООД е извършено
заснемане на имот в кв.517, УПИ III-7 в гр.София,
ул. „******. Според обяснителната записка към проекта за заснемане и
конструктивно становище е отразено, че обекта, построен през 60-те години на ХХ
век, се състои от едноетажни разположени 13 подобекта, от които от № 1 до № 6 –
гаражи, № 7 – хангар-депо, № 8 – санитарен възел, № 10 и № 11 – гаражи, и № 12
и № 13 – офиси. Достъпът до имотите се осъществявал през проход в основната
жилищна сграда. Подобектите са ситуирани под формата на буквата „П“, като
достъпът до тях е през общ вътрешен двор. Дограмите на гаража са стоманени, а
на офисите – алуминиева. Фасадите им са третирани с мазила с минерален цвят.
Покривите им са едноскатни и плоски.
На 21.09.2016 г.
ответниците С.А.К. и А.Д.П. са признати за собственици по давностно владение на
основание нотариален акт № 62, том II, рег. № 9529,
дело № 202 от 04.05.2018 г. на нотариус В.М.с рег. № 074 на НК и район на
действие Софийски районен съд, вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№
58468 от 21.09.2016 г., акт № 27, том XXXVI, дело №
42189/2016 г., по отношение на 10 гаража и два офиса, находящи се в гр.София,
район „Оборище“, ул. „******, сред които фигурирал и следният недвижим имот -
гараж № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
68134.403.247.3.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК в сграда № 3 с идентификатор № 68134.403.247.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, площ
18.00 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4 и самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.403.247.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма, заедно
с прилежащите му идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
На 06.02.2017 г.
ищцата П.П.В. сключила възмезден договор за СОТ – Сигнално-охранителна система
за извършване на охрана на недвижим имот, съгласно приемо-предавателен протокол
№ 322093 от 18.08.2018 г. – „гараж“ № 3. Според протокола обекта се намирал
отзад отляво на дясно като гараж № 3.
На 21.11.2017 г. на основание нотариален
акт за дарение № 174, том II, рег. № 13581,
дело № 341 от 21.11.2017 г. на нотариус М.Ш., вписан с рег. № 042 на НК и с
район на действие Софийски районен съд, ищцата Е.П.П. дарила на сестра си ищцата
П.П.В. ¼ ид.ч. от съсобствен недвижим имот, придобит в наследство, а
именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.403.247.1.3,
съгласно схема № 15-500350 от 12.10.2017 г., издадена от СГКК-гр.София по
Кадастралната карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед № РД-18-45 от
09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в гр.София,
район „Оборище“, ул. „******, ет.3, апартамент № 3 с площ от 105.06 кв.м.,
заедно със зимнично помещение № 5 със застроена площ от 13.00 кв.., с таванско
помещение № 5 със застроена площ от 16.66 кв.м., заедно от 350/2060 ид.ч. от общите
части на сградата и 350/2060 ид.ч. от дворното място, върху което е построена
сградата.
Съгласно
показанията на свидетеля Л.М.Р., която се явява страна ищец в друго аналогично
производство с двамата ответници К. и П., същата заявява, че познава ищците В.
и П., тъй като е техен съсед по имот в гр.София, ул. „******. Дворът на
жилищната кооперация бил общ, като в него се влизал през входна врата,
продължаваща с тунел. Тази входна врата била заключена с катинар, а ключ за
него за достъп до дворното място имали всички етажни съсобственици от етажната
собственост. Свидетелят Л.М.Р. заявява, че ищците В. и П. ползват от 2006 г.
една гаражна клетка – гараж № 3, със зелена входна метална врата, заключваща се
катинар и площ от около 14.00 кв.м., намиращ се отляво надясно в гр.София, ул.
„******. Гаражите на адреса нямали номера, но те се броели по този начин и се
знаели от съсобствениците по номера от ляво надясно. Свидетелят Р. описва гаража на двете ищци, че
е висок, като вътрешните му стени са с грубо измазана мазилка. Над входната
врата имало поставено неотварящо се стъкло. Излага се от свидетеля, че ищците В.
и П. държели в процесния гараж стара дървена дограма, печка „Раховец“, боксова
круша, ползвана от синовете на ищцата П.В., четири гуми от лек автомобил,
шкафове, закачалки и др. В гаража свидетелят Р. възприемала да се паркира и
лекия, съсобствен в СИО, автомобил на ищцата Е.П. с марка „Лада“, като дори
няколко пъти свидетелят Р. посочва, че и тя лично е паркирала в гаража МПС.
Разпитаният свидетел Р. заявява в разпита си, че е имала преки наблюдения към
гаража на ищците В. и П., тъй като терасата й от жилището й в гр.София, ул. „******
гледала към гараж № 3. Според свидетеля Р. в дворното място е имало за няколко
месеца охранителна будка на СОТ, поставена пред гараж № 2 на същия адрес.
Свидетелят Р. излага възприятия, че тя е ползвала гараж № 4 със семейството си,
като гараж № 9 се стопанисвал от други съседи, а останалите гаражи – от самонастанила
се фирма. Сочи се в показанията на свидетеля Р., че ищцата В. поставила
охранителна СОТ система в апартамента и гаража си. В гараж № 3 нямало вода, а
само електрическа енергия. Свидетелят Р. заявява, че не познава ответника А.Д.П.
и че не го е виждала преди съдебните производства с нея и с това на ищците,
както и че ответника К. не е предявявал претенции към лицата, ползващи
гаражните клетки на ул. „Искър“ 38 в
гр.София, включително и към ищците В. и П..
Свидетелят Е. М.Д.,
която е без дела и родства със страните, излага възприятия, че има познанство с
ищците В. и П. от края на 90-те години и са в добри приятелски отношения. Същата заявява, че двете ищци В. и П. ползват
и са ползвали от 2006 г. гараж на ул. „****** гр.София, в който била паркиран
лек автомобил „Лада Комби“ на една от ищците. С това МПС свидетелят Д.сочи, че
се е возила, но от 3-4 години паркираният в гараж лек автомобил не бил
използваем. Гаражът бил третият разположен отляво надясно. На входа на този
гараж била монтирана зелена метална врата с поставени стъкла над нея и
заключваща се с катинар. Свидетелят Д.излага, че годината, в която видяла гараж
№ 3, същата подарила за рождения ден на сина на ищцата П.В. боксова круша,
закупена през месец ноември 2006 г. Процесната боксова круша не можело да
престоява в имота на ищцата В., поради което синовете й сваляли в гараж № 3
същата, съхранявали я там, а при тяхното желание – тренирали с нея, след което
я прибирали на същото място. Свидетелят Д.сочи, че в гаража на ищците В. и П.
се съхранявали и дограма, нарязани черчевета, метален шкаф, с който имало бои и
строителни материали, печка „Раховец“, две колелета, от които е останало само
едно. В гаража светела една крушка, нямало наличие на вода. В същия гараж била
монтирана и СОТ охранителна система, която била свързана към имота на ищцата В..
В показанията на свидетеля Д.се сочи, че същата често е ползвала бои за
боядисване от металния шкаф от гараж № 3, като ищцата В. й отключвала входната
врата към дворното място на гаражите, преминавайки през тунелче, като
отключвала и самия гараж, за да вземе от него материали за боядисване. Свидетелят
Д.посочва, че е забелязала поставена охранителна будка пред гараж № 2 от адреса
на ул. „****** гр.София, но е престояла кратко време на това място.
Свидетелят О.В.Х.,
която е без дела и родства със страните, излага, че познава ищцата П.В. от 1988
г., след което се запознала и със сестра й Е.П., като между тях се породили
приятелски отношения. Свидетелят Х.излага възприятия, че от 2006г., през която
синът на ищцата В. е имал рожден ден, е видяла в гараж № 3 на ул. „******,
разположен отляво надясно да е паркиран лек автомобил, който бил притежаван от
другата ищца П.. Свидетелят Х.описва, че се е возила в процесния автомобил. В
последствие, МПС станало неизползваемо повече от 7-8 години, но се съхранявало
в процесния гараж. В този гараж се съхранявала и подарена боксова круша на сина
на ищцата В.. Свидетелят Х.описва, че процесния гараж има поставена масивна
метална входна врата, с тъмен зелен цвят, а над нея – били монтирани прозорци.
Вратата се отваряла и заключвала с катинар. Вътрешните стени на гаража били от
циментова замаска. В него имало светеща ел.крушка, но нямало течаща вода в
имота. Свидетелят Х.заявява, че многократно е влизала в гаража, в който се
съхранявали стара дограма, демонтирана от ремонт на апартамент, печка за
горене, закачалка, боксова круша, гуми за лек автомобил и шкаф с инструменти.
Свидетелят Х.е ползвала инструменти от гаража, предоставяни й от ищцата В.,
която й отключвала. В гаража имало СОТ – охранителна система, която следвало да
се изключи предварително от имота на ищцата В., за да не се задейства.
Свидетелят Х.излага възприятия, че и други етажни собственици от кооперацията
ползвали гаражи от дворното място, като достъпът до него бил през голяма входна
врата с метална зелена решетка, ключ за която имали всички собственици от
сградата. Според свидетеля Х.пред гаража
на ищците В. и П. не е имало охранителна будка. Такава била поставена пред друг
гараж на посочения адрес.
В показанията на
свидетеля Д.Х.М.се посочва, че знае за гаражи, находящи се по негов спомен в
гр.София на ул. „******. Вратите на тези гаражи били зелени, заключващи се
катинар отпред. Гаражите били циментирани. Свидетелят М.излага, че през 2008 г.
искал да ползва помещение при ответника А.П. за съхранение на обемисти
материали от тапицерската дейност на свидетеля. Свидетелят М.описва, че е
доставял материали и багаж на посочения адрес в продължение на 2-3 години за
времето от 2008 г. до 2011 г., както и че е товарел такива в гараж № 3 отляво
надясно. През 2008 г. била сватбата на дъщерята на ответника П. и свидетелят М.заявява,
че е следвало да достави багаж в гаража. Свидетелят М.посочва, че вратата на
гараж № 2 не се отваряла, като видял поставен павилион за охрана. Според
свидетелят М.охрана не е имало на обекта, но е виждал работещи хора в гараж № 1
и № 2. Гаражът имал ел.енергия, нямало вода. В него имали поставени кашони.
Свидетелят М.излага, че не е виждал боксова круша в гаража, като вратата му е
отварял ответника А.П.. В двора се влизало през безистен, като входната врата
към дворното място била отключена. Свидетелят М.твърди, че е влизал на това
място два пъти в месеца през деня, като след 2011-2012 г. преустановил
посещенията си на адреса. Свидетелят М.заявява, че не познава ответника К. и
след 2012 г. нямал представа кой е ползвал процесният гараж.
Свидетелят А.Ц.А.описва
в показанията си, че познава ответника А.Д.П. от 2012 г. по възложената от
последния задача за възстановяване на строителните книжа на гаражите на ул. „******
в гр.София. Свидетелят А.е следвало да вземе размери за изпълнение на
проектантската си дейност, да анализира конструкцията и състоянието на
обектите, с оглед евентуалното им укрепване, след което да извърши заснемане
при огледа им. Свидетелят А.описва, че достъпът до 13-те обекта бил осигуряван
от ответника П., като вратата на гараж № 2 била заварена, но влизайки в него е имало
кашони за К.тици, а в гараж № 3 се съхранявали диван или багаж. В гараж № 3 не
се съхранявал лек автомобил и не е имало боксова круша според свидетеля А..
Вратите на гаражите били двукрилни зелени на цвят врати с катинари. В гаражите
имало осветление. Свидетелят А.посочва, че само веднъж е посещавал мястото през
април-май 2012 г., като преди и след 2012 г. не е ходил на адреса. Свидетелят А.заявява,
че в ъгъла на гаражите имало тоалетна, като за друг съсобсветник не е знаел,
нито познавал ответника С.К..
В показанията на
свидетеля Й.Р.Ц.се посочва, че достъпа към гаражите на ул. „****** е през
входна врата, заключваща се вечер и намираща се до заведение за хранене, като
се преминавало след това през тунел. Свидетелят Ц.заявява, че е посещавал преди
2008 г. адреса във връзка с изнасянето на багаж от апартамент по повод на
сватбата на дъщерята на ответника А.П., който багаж бил разтоварен, заедно със
свидетеля Д.Х.М., в гараж, който бил третият отляво надясно. Свидетелят Ц.сочи,
че след 2008 г. е посещавал гаража два пъти месечно, когато обядвал. Той
излага, че в гаража не се съхранявал автомобил, нито е имало боксова круша към
зимата на 2008 г. - ноември или
декември, когато бил прекарван ток над гаражите. Свидетелят Ц.а описва, че е
имало поставена будка за охрана и че в нея е следвало да има охранител по
силата на сключен от ответника П. договор за охраняване. Свидетелят Ц.излага,
че свидетеля Д.М.е доставял строителни материали в процесния гараж, тъй като е
тапицер и че М.го е ползвал до 2013-2014 г. В гаража ответникът П. оставил на
съхранение подарен от свидетеля Ц.диван. Свидетелят Ц.е имал последно посещение
в гаража през 2013-2014 г., но е мислел, че се ползва от ответника П..
Последният му е отварял въпросният гараж, но не знае как е придобит от него.
Свидетелят Ц.излага, че не познава ответника К. и не знае да има имот на
посочения по-горе адрес, но на този адрес се разполагали 12 гаража, от които
една част от тях ответника П. ползвал за складови помещения.
Необходимо
е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия на конкретната личност е нормално, логично, обичайно и допустимо всеки един от разпитаните свидетели в настоящото гражданско производство да
описва някои детайли от изложените възприятия по различен начин, според
собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел със сетивата си,
останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един последващ по-късен
момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например
на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на
всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, и да ги възпроизведе при неговия разпит.
По правилността на обжалваното решение:
Софийски районен
съд, I ГО, 169 състав е сезиран с положителен установителен
иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК и с две насрещни осъдителни
искови претенции с правно основание по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.
По релевираното
основание на исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ищците П.П.В. и Е.П.П. е да докажат в условията на
пълно и главно доказване, че на основание чл.79, ал.1 от ЗС вр.чл.68, ал.1 от
ЗС в законоустановения срок са упражнявали фактическо владение върху
претендираният имот с всички негови характеристики – явно, несъмнено, спокойно,
необезпокоявано, постоянно и непрекъснато с намерението да се свои лично и/или
чрез друго лице;
Възникването на
спорното материално право по предявения насрещен осъдителен иск с правно
основание чл.108 от ЗС се обуславя от проявлението на следните материално –
правни предпоставки, които следва да бъдат доказани в условията на пълно и
главно доказване от ищците С.А.К. и А.Д.П., а именно: 1.) че са титуляри на
правото на собственост върху спорната вещ и 2.) че ответниците П.П.В. и Е.П.П.
я владеят или държат, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск П.П.В. и Е.П.П. Б.и
Г.Д.Б.са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигационно основание. Това доказване следва да бъде пълно и
главно.
Възникването на
спорното материално право по предявения насрещен осъдителен иск с правно
основание по чл.59 от ЗЗД се обуславя от проявлението на следните
материално-правни предпоставки, които следва да бъдат доказани в условията на
пълно и главно доказване от ищците С.А.К. и А.Д.П., че е дължима определена
парична сума от лишаването от ползването на придобит в собственост недвижим
имот, от което е настъпило обедняване за неполучилия сумата, че се е проявило
обогатяване за ползващия се от имота, че е налице причинна връзка между обедняването
и обогатяване, че разместването на имуществени блага е станало без основание
(юридически факт), че за ищците не съществува друг възможен иск за защита или
т.нар. субсидиарност на предявеният иск.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС
несмущавано владение в продължение на 10 години е достатъчно за придобиване
право на собственост върху недвижим имот по давност, ако няма законова пречка
за това. За да се приложи нормата, е необходимо владелецът да се позове на
давността чрез предявяване на иск за собственост, чрез възражение по висящ спор
за собственост или като се снабди с констативен нотариален акт. Фактическият
състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективният
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент вещта да
се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент
наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да
се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/. Принцип в гражданското ни законодателство е, че
вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това.
Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и
защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и
обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на
субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. При наличие
обаче на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се
зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите
на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл са задължителните за
провоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 4/17.12.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК.
Съгласно постановките
на ТР № 11 от 2013 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
Констатацията на
нотариуса В.М.с рег. № 074 на НК и район на действие Софийски районен съд от
нотариален акт № 62, том II, рег. № 9529,
дело № 202 от 04.05.2018 г., вписан в Службата по вписванията с вх. рег.№ 58468
от 21.09.2016 г., акт № 27, том XXXVI, дело №
42189/2016 г., че ответниците С.А.К. и А.Д.П. са изключителни собственици на
гараж № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
68134.403.247.3.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал.1 ГПК за принадлежността на правото на собственост, тъй като
същата е оборена от събраните по делото в настоящото производство
доказателства.
Настоящият
съдебен състав намира, че ищците П.П.В.
и Е.П.П. заедно и поотделно са упражнявали от 2006 г. към датата на исковата
молба от 7.09.2018 г. явна, несъмнена, спокойна, постоянна и непрекъсната фактическа
власт върху недвижимият имот с намерението да се свои лично, а именно по
отношение на гараж № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
68134.403.247.3.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК в сграда № 3 с идентификатор № 68134.403.247.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.403.247, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, етаж 1, площ
18.00 кв.м., при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.403.247.3.4 и самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.403.247.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма, заедно
с прилежащите му идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
Този извод на
съдебния състав се основава на показанията на свидетелите Л.М.Р., Е. М.Д.и О.В.Х..
Показанията на тези свидетели си кореспондират за началния момент, в който
ищците В. и П. са започнали да упражняват фактическа власт върху гараж № 3 на
ул. „****** гр.София, а именно от 2006 г., включително и до към и след датата
на исковата молба от 07.09.2018 г. Такива възприятия за началния момент, в който
е започнало да се упражнява владение върху процесния имот от ответника А.Д.П. в
показанията на свидетелите Д.Х.М., А.Ц.А.и Й.Р.Ц.не се съдържат. В полза на
ищците В. и П. следва да се посочи признанието в отговора на исковата молба, че
от началото на 2017 г. ответниците К. и П. не упражняват владение върху гараж №
3 на ул. „******, поради сменен катинар и паркиран в гаража лек автомобил. Показанията
на свидетелите Р., Д.и Х.са еднопосочни, детайлни, пълни, изчерпателни,
добросъвестни, подробни и кореспондиращи помежду си. Тези правни характеристики
не могат да се съотнесат към показанията на свидетелите М., А.и Ц.. Това е
така, защото свидетелите Р., Д.и Х.са имали преки и постоянни наблюдения върху
гараж № 3, който е ползван от ищците В. и П. от 2006 г., включително и към
датата на разпитите им пред първата инстанция през 2019 г. Тримата свидетели
дават пълно и изчерпателно описание на местоположението на гаража, неговите
външни отличителни белези, и какви конкретни движими вещи са съхранявани в
гаража и от кого. Свидетелите Р., Д.и Х.излагат в показанията си възприятия, че
гаражът имал метална зелена врата, с площ от около 14.00 кв.м., заключваща се с
катинар, като в горната й част имало поставени стъкла на прозорец. В процесния
гараж ищците В. и П. съхранявали под ключ с катинар свои собствени движими вещи
– стара дограма от ремонт на апартамент, печка „Раховец“, подарена на сина на
ищцата В. боксова круша, закачалки, метален шкаф с инструменти и бои, нарязани
черчевета, паркиран лек автомобил марка „Лада“ на ищцата П., придобит от нея в
режим на СИО, който станал негоден, но се съхранявал в гаража, както и
поставена в последствие СОТ – охранителна система в гаража от ищцата В. на
основание сключения договор за СОТ-охрана от 16.02.2017 г. с приложения
приемо-предавателен протокол № 322093/18.08.2018 г., касаещ същия гараж № 3. Посочените
обстоятелства са доказателство, че ищците В. и П. в действителност са
упражнявали трайно и постоянно в периода от 2006 г. до към и след датата на
исковата молба от 07.09.2018 г. фактическа власт върху гараж № 3 на ул. „******
с намерението да го своят за себе си. В
случая завладяване на имот от ищците не е съпроводено с признаване на правата
на трети лица. При така възприетото, презумпцията по чл. 69 от ЗС е приложима,
т.е. ищците са владели имота с намерението да го своят.
Доведените от
ответниците свидетели сочат владение на имота от ответниците в периода от
м.12.2007 г. до 2013-2014 г., който не е достатъчен за придобиване на имота по
давност. Действително свидетелят Ц.сочи, че и към момента мисли, че ответникът
ползва гаража, но тези му показания са несигурни, резултат са от кратки и редки
посещения в двора, а не в процесния гараж № 3. Изгответните в полза на
ответника А.Д.П. инвестиционен проект за заснемане на имотите в кв.517, УПИ III-7, на ул. „******, с приложените към него обяснителна
записка и конструктивно становище не представляват действие, с което се
упражнява владение върху имота, а от друга страна тези доказателства се
неотносими към предмета на доказване по делото. Ответникът А.Д.П. е представил
по делото анекс № 1 към договор № 135 от 15.12.2008 г. сключен със „СОТ –
сигнално-охранителна система“ ЕООД, с което се прекратявало действието на
охраняването на обекта, считано от 01.10.2009 г. Не е приложен самият договор №
135 от 15.12.2008 г., за да се установи точно кой е охраняваният обект от
гаражите на ул. „****** в гр.София и дали това е гараж № 3, находящ се на същия
адрес. Свидетелските показания на свидетеля Ц.чрез пред този гараж е била
поставена охранителната будка, са опровергани от показанията на свидетелите Р.,
Д.и Х.. Съдът отчита, че свидетеля М.не конкретизира в показанията си пред кой
гараж по ред е имало такъв охранителен павилион. Охранителната будка според свидетелите
Р., Д.и Х.била поставена пред гараж № 2,
като с оглед приложеният анекс № 1 от 01.10.2009 г. охраната на обекта е
била преустановена на 01.10.2009 г. по договора за охрана № 135 от 15.12.2008
г. сключен между фирма „Центро К.“ ООД, представлявана от ответника К. и
„СОТ-сигнално-охранителна техника“ ООД. Фактът, че свидетеля Р. има аналогично
производство с двамата ответници с предмет на претенция друг гараж от същия
адрес, не повлиява на последователността, изчерпателността и детайлността на показанията
й, които се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите Д.и Х.. В
показанията на свидетелите Р., Д.и Х.не се установяват противоречия и
разминавания по изложените от тях възприятия. Това обаче, не се отнася за
показанията на свидетелите М., А.и Ц.. Съдът отбелязва, че показанията на
свидетеля А.се основават на моментни впечатления, свързани с еднократно
посещение на имота през месец април-май 2012 г. за заснемане на гаражите от
адрес гр.София, ул. „****** във връзка с изготвен в полза на ответника А.Д.П.
инвестиционен проект. Свидетелят А.не излага възприятия, основаващи се на
трайни наблюдения към процесния гараж № 3, каквито имат свидетелите Р., Д.и Х.,
посочили ги в показанията си.
Свидетелят М.описа
в показанията си общо, че гаражите от ул. „Искър“ имали метални двукрилни
врати, заключващи се с катинари, като отвътре били със замаска. Свидетелят М.не
изложи по-подробното състояние на гараж № 3, каквото посочват свидетелите Р., Д.и
Х.. Такова по-подробно описание на имота не се установява и в показанията на
свидетелите Ц.и А., с изключение на обстоятелството, че ставало дума за третия
гараж отляво надясно. Следва да се отчете, че показанията на свидетеля М., че е
оставял на съхранение в гараж № 3 свои материали от тапицерската си работа са
изолирани и не намират потвърждение в показанията на свидетеля А.. Свидетелят Ц.заявява,
че не е виждал пряко свидетелят М.да е оставял на съхранение своите вещи в
гараж № 3. В показанията на свидетеля М.се отчита наличие на противоречие, че е
видял в гаражи № 1 и № 2 да са работели хора, но вратата на гараж № 2 не се е
отваряла, за която свидетеля А.разясни, че била заварена и до този гараж се
влизало през друг вход от жилищната кооперация. От друга страна, свидетелят А.не
посочва да е знаел на обекта с гаражите да е била разполагана охранителна
будка, за която свидетелят Ц.заяви, че е била пред гараж № 3, а свидетеля М.посочи,
че е имало такава в периода 2008-2011 г. е имало такава, въпреки че се установи
съгласно еднопосочните показания на свидетелите Р., Д.и Х., че тя е била пред
гараж № 2, разположена за времето от няколко месеца през 2009 г. до 01.10.2009
г. Свидетелят М.изложи, че е имал наблюдения към обектите в гаража до 2011 г.,
а свидетелят Ц.- до към 2014 г., за разлика от свидетелите Р., Д.и Х., които в
познанството си с ищците В. и П. и с оглед породените съседки правоотношения са
възприемали, че гараж № 3 е ползван от ищците В. и П. от 2006 г. за срок повече
от 10 години без прекъсване при упражнявано трайно, необезпокоявано от трети
лица, спокойно и явно владение с намерението да своят имота за себе си като
негови собственици. В тази насока съгласно постановеното по чл.290 от ГПК
Решение № 4 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2007 г., I г. о., ГК, придобивната давност е сложен юридически факт, който
включва действията на началното установяване на владението, т.е. на
фактическото господство върху вещта с намерението да се свои, както и
по-нататъшното постоянно съществуване на така установеното фактическо владение
и действията, чрез които постоянното упражняване на владението се осъществява,
съответстващи на собствеността. По делото няма данни установеното
от ищците В. и П. през 2006 г. владение върху гараж № 3, находящ се в гр.София,
ул. „*****да е извършено с насилие. Отчита се, че владението на ищците за
конкретния имот не е било и моментно, а трайно
и постоянно с намерение да се свои. Същото няма инцидентен характер и е
от такова естество, че не позволява на други лица да владеят вещта. По делото
не са налице реални доказателства, които да водят от своя страна до
опровергаването на презумпцията по чл.69 от ЗС, че ищците В. и П. евентуално са владели имотите за друго лице
или лица, а единствено се доказа, че са го владеели за себе си – лично.
Съгласно чл. 83 ЗС който докаже, че е владял в
различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже
противното. Съдебният състав, счита, че след като по делото се установи, че
ищците В. и П. са владеели имота от 2006 г. до към и след датата на исковата
молба от 07.09.2018 г., фактическата им власт се е упражнявала и в рамките на
очертания период с всички характеристики на владението. По делото ответниците К.
и П. не ангажират доказателства, че владението на ищците В.и П. е било
прекъснато с годни средства за срок повече от 6 месеца на основание чл.81 от ЗС
и ищците да са загубили за този срок владението върху гараж № 3 на ул. „******
гр.София, а това да е довело до прекъсване и на течащата в тяхна полза
продибивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС. В тази насока е Решение № 330 от
28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК, според което „Веднъж установена фактическа власт върху
недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца
непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е
осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да
тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита
прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е
попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа
власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на
владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че
давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест
месеца. Ако обаче в имота са извършени
еднократни действия, които не са станали известни на владелеца и посредством
които фактическата му власт не е била отблъсната, нито е бил отстранен от имота
за повече от шест месеца, не може да се приеме, че придобивната давност е била
прекъсната“.
При това
положение в правилно приложение на материалния закон и събраните по делото
доказателства се установи, че исковата претенция на ищците В. и П. срещу
ответниците К. и П. по чл.124, ал.1 от ГПК е основателна и доказана.
С оглед това, че
не се установи по делото първата от основните предпоставки на насрещните искови
претенции по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, а именно, че ищците С.А.К. и А.Д.П.
са собственици на претендирания имот – гараж № 3 на ул. „******, в правилно
приложение на материалния закон и събраните по делото доказателства, същите са
отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни и недоказани. Доказа се
по делото, че ответниците по насрещните искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД
са собственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза на
основание чл.79, ал.1 от ЗС придобивна давност за времето от 2006 г. до към и
след датата на исковата молба от 07.09.2018 г. Ищците по насрещните искови
претенции не доказват, че са придобили правото на собственост върху гараж № 3
на ул. „******, гр.София. Презумптивната доказателствена сила на приетия по
делото констативен нотариален акт № 62, том II,
рег. № 9529, дело № 202 от 04.05.2018 г., вписан в Службата по вписванията с
вх. рег.№ 58468 от 21.09.2016 г., акт № 27, том XXXVI,
дело № 42189/2016 г. на нотариус В.М.с рег. № 074 на НК и район на действие
Софийски районен съд е оборена, на основание събраните по делото доказателства
и доказателствени средства от разпитите на свидетелите Р., Д.и Х.. След като
ищците К. и П. не са придобили в собственост недвижимия имот на оригинерно или
деривативно правно основание, същите не могат да претендират и обезщетение по
чл.59 от ЗЗД за лишаването от правото да извличат полезните свойства на вещта
чрез заплащане на паричен наем.
По възраженията
на въззивниците К. и П. от въззивната им жалба:
Настоящият
съдебен състав намира, че ищците В. и П. доказват в условията на пълно и главно
доказване предпоставките на предявеното спорно материално право по предявения
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Показанията на
свидетелите Р., Д.и Х.установяват еднопосочно началният момент, от който ищците
В. и П. установили владение върху имота – от 2006 г., което е упражнявано явно,
непрекъснато, трайно, постоянно и спокойно за срок повече от 10 години. В
показанията на свидетелите М., Ц.и А.такива възприятия за началния момент, в
който ответниците К. и П. са упражнявали владение върху гараж № 3 от ул. „******
в гр.София не се съдържат. Същите не
познават ответника К. и не знаят на този адрес той да има собствен имот,
въпреки че на 21.09.2016 г. е признат за собственик наред с ответника П. по
отношение на процесния гараж. Следва да се отчете, че независимо, че
ответниците са признати за собственици на основание давностно владение върху
имота от по-ранен момент на 21.09.2016 г., то самите ответници К. и П. признават,
че от началото 2017 г. не упражняват владение върху същия. Първоинстанционният
съд е анализирал правилно и обосновано в съответствие с разпоредбата на чл.172
от ГПК показанията на разпитаните свидетели и е съпоставил възприятията им в
съответствие с установените по делото релевантни факти и доказателства. Липсва
превратно тълкуване на доказателствата по делото, като съдът е анализирал
всички приложени писмени доказателства и събрани гласни доказателствени
средства. Не им се придава от състава на СРС доказателствено значение, каквото
те нямат. Напротив, съдът е съобразил тяхното действително значение и правилно
е извел от тях предпоставките на спорното материално право, което е предмет на
исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК. Описанието на една и съща информация
от разпитаните свидетели Р., Д.и Х.се основава на това, че показанията на тези
свидетели са еднопосочни, детайлни, последователни, хармонични, кореспондиращи
и взаимодопълващи се помежду си. Тези изводи на съда не се отнасят за
показанията на свидетелите А., М.и Ц., последните нямащи преки възприятия за
дълъг и продължителен период по отношение на процесния имот. Показанията на показанията
на свидетелите А., М.и Ц.не са взаимодопълващи се помежду си и не се
потвърждават едни с други, както се отчита по отношение на показанията на
останалите свидетели по делото. Обстоятелството, че при последващите посещения
през 2012 г., свидетелят А.не е видял кола в гараж № 3, не обосновава извод, че
такова МПС през останалото време не е било там.
При възприетото
съвпадение на изхода за правния спор между двете инстанции, съдът приема,
че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба на ищеца
срещу него – да се остави без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на въззивниците К. и П., на същите не се
следват разноски, с оглед изхода на спора за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
От въззиваемите
страни В. и Панева е претендирано за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00
лева на основание представеният по делото договор за правна помощ с отбелязване
в него, че сумата е платена изцяло и в брой, съгласно списъка на разноските по
чл.80 от ГПК. Релевирано е пред въззивната инстанция възражение от насрещните
по спора страни, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото е основателно, тъй като на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС вр. чл.69, ал.1, т.2 от ГПК при отчитане на материалния
интерес по делото от размера на данъчна оценка, а ако няма такава – пазарната
цена на вещното право, възлизаща на 15 803.80 лева, дължимото адвокатско
възнаграждение в полза на ищците В. и Панева възлиза в размер на 1004.11 лева
(830 лева + 3% за горницата над 10 000.00 лева) за осъщественото пред въззивна
инстанция в тяхна полза процесуално представителство и депозиран отговор на
въззивната жалба. В случая с оглед фактическата и правна сложност на делото
предпоставя възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181872 от 21.08.2020 г.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 20017265 от 20.01.2021 г. по
гр.д. № 59246/2018 г. по описа на СРС, I
ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН: ********** *** и А.Д.П.,
ЕГН: ********** *** да заплатят на П. П. В., ЕГН: ********** с постоянен адрес ***
и Е.П.П., ЕГН: ********** с постоянен адрес *** на основание чл.273 от ГПК вр.
чл.78, ал.3 сумата от 1004.11 лева (хиляда
и четири лва и единадесет стотинки), представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може
да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.